Литература?

[lira]

Хайде, хайде! Поезия, прооза, стилове, автори, течения? Споделете какво четете, кога го четете, как се чувствате докато го четете и всякакви други подробности! Аз засега запазвам драматично мълчание и отивам в библиотеката си да прегледам любимците

[Ihina]

Между проза и поезия, по предпочитам поезия! Тук изключвам хайку и бяла поезия. Дай ми рими ! От българските автори бих споменала само Яворов и Ботев. Абе и Вазов може... Иначе - Шекспир, Йейтс, Данте. Проза - стилове - фантастика, фантасмагория, фентъзи, приключенски, криминални, загадки, мистерии... Чувало се е да прочета едно, две, три... ахам... любовни романчета... Има ли вампири и вещици /вещиците да не са описвани в стандартния за църквата стереотип, щото тогава много се ядосвам, като последовател на съвременното вещерство/ там съм :cheers: Чета си тематични книги за уика. Ако мога, предпочитам да чета в оригинал... на английски и италиански, защото това са езиците, които владея... Ммм, в момента не ми идва друго... Може да се поприсетя, след някое и друго мнение освен моето

[jessy]

Аз предпочитам книги, които не ме натоварват. Чета предимно криминални и приключенски романи, като от любимите автори сега се сещам за Дейвид Морел и Александра Маринина. Сега съм зачела прословутата сага Twilight, но за сега не съм много очарована. Да се надяваме да стане по-интересна. Следващото ми запланувано четиво са лекциите ми, не че са ми от най-любимата литература, ама няма начин, идва изпитна сесия. :lol:
Обичам и поезията, но напоследък не ми е попадало нищо красиво и стойностно.
А, щях да забравя, Хари Потър рууулз. :lol: :lol: :lol:

[burntwithdesire]

Със сигурност не чета, колкото ми се иска да чета всъщност. Отдавна ми е цел или желание да изчета някои класики, които смятам за свой пропуск, а и любопитството да разбера защо са всъщност класики - като 'Повелителят на мухите', 'Спасителят в ръжта'... такива заглавия. Засега е зачеркнато само '451 градуса по Фаренхайт'.

Обичам да чета също и българска литература. Това лято се запознах с 2 книги от писанията на Ваня Щерева и мога да кажа, че се изненадах много приятно - особено първата й книга 'Образцов дом' - е, там съм се смяла с глас супер много! Всъщност от българската литература предпочитам да чета съвременна проза и поезия, проза сякаш повече, както и някои по-абстрактни, минималистични, хайку неща. Харесват ми много нещата, които издателство 'Жанет 45' показва, и особено като оформление на книгата - невероятни! Заради техните корици се замислих за момент дали не искам да се занимавам с това. Книга, която скоро планирам да си взема, мисля, че те я издават, е "9 зайци" на Вергиния Захариева, останах с много топло и приятно чувство от това, което успях да прочета от нея, една приятелка си я беше купила (и готви гозби по рецептите от книгата, много забавно)).

Чета също книгите на Дан Браун, отстрани като се чуя изглежда много банално. Но са ми интересни всъщност. А и харесвам подобни сюжети с изкуство, символика и история. Както и не само художествена литература. Приятни са ми и доста тематиките за мистицизъм, метафизика, философия и подобни...

[lira]

Ха! Мисля, че миналата неделя имаше литературно четене в Артхостела и щяха да четат точно "9 зайци" и да сготвят някоя рецепта.
Всъщност искам да споделя един разказ, който днес цял ден ми е в главата... с този навалял сняг, а и преди няколко дни ми напомниха за него: http://www.chitanka.info/lib/text/14575

За мен е един от запомнящите се

[Ihina]

Хммм... Ако искате български автори, аз бих препоръчала това - "8 секунди от смъртта".

Иначе... Богинята да ме опази от лоши преводи! :evil: Онзи ден мама ми подари една книга с ирландски митове /просто съм маниак на тема всичко келтксо, ирландско/ на издателство "Весела Люцканова"... Е на второто изречение ми се прищя да, с извинение за френския, да се изповръщам!!! Ако сте попадали на първия калпав превод на Здрач, заради който после препечатваха книгата с нов превод, е този е триста пъти по-зле!

Сега ми е подарила мама една нова книжка за произхода на драконите и си я четкам в пуш паузите /понеже аз всъщност съм непушач/ и през обедната почивка в работата.

Не мога да повярвам обаче как забравих да спомена един от любимите си автори - Дългас Адамс :lol:

Имам едно кратко разказче, вдъхновено от неговия стил на писане Или поне ми се ще да си мисля, че е вдъхновено от неговия стил на писане :cheers:

[Doña Dyke]

Хахаха... дааа, преводите могат да развалят всичко. Или пък обратното! Преди известно време ми се наложи да прочета "Платформата" на Мишел Уелбек на български. Историята сама по себе си не ме грабна, но през повечето време гледах така: и умирах да се смея на безмозъчния превод на някой, "владеещ чужди езици".

[lira]

Аааа, конкретно този превод на разказа, който постнах, ли ви провокира, защото, да си призная, не съм го чела на български Иначе преводите са трудно нещо, а и няма някакъв единен критерий, само да не звучат малоумно. Май ни учеха, че преводачът бил и съавтор или нещо подобно :?:

[Ihina]

Мне, всъщност... Просто съвпадна твоя пост, с моето раздразнение от наскоро начената книга с ужасен превод... Иначе наистина преводачът е и съавтор. Не случайно имат, или поне би трябвало, да имат авторски права над текста, който превеждат... Поне така е по света... Ама в нашата прелестна държава всичко е наопакито Аз затова и избягвам да чета преводна литература, ама не всичко мога да си намирам в оригинал... При преводите много важно е не само добре да познаваш и да си служиш с двата езика от и на които превеждаш. Когато превеждаш използваш всичките си познания, всичко дето знаеш и си научил, прочел, чул някога в разговор, всичко...! Ако ли не, се получават такива трагизми като въпросната книга с ирландски митове, която дадох за пример... Да не говорим, че тя според мен дори не е и редактирана. Нищо, че пише, че е.

Ако има превод, на който се наслаждавам всецяло, това са преводите на Валери Петров на произведенията на Шекспир. Е това вече си е изкуство!!!

[junkpaper]

Дайте да я раздвижим малко таз тема Някой да е чел Анели Ман? С риск да си сечеля репутация на неприятно смахнат участник във форума, смея да препоръчам книжката D-TOX. Ако изобщо това е заглавието. Говори загрозните неща от живота по един много синтезиран, кухненски начин, скача от един фрагмент в друг, дълбае, намира по някоя безумно красива нишка вдетайлите и я оставя да се разплете сама в съзнанието на четящия... Не е роман, не е и поезия. Но пък изкустовото невинаги ина нужда от форма

[feet of clay]

аз съм върла фенка на Тери Пратчет - толкова да ме радва начина, по който осмива системата и човешкото мислене. в началото ми беше трудно да го чета, но сега всяка книга е наслада - препрочитам ги с удоволствие. чета от малка Стивън Кинг и напоследък се кефя на Дийн Кунц - особено "One door away from heaven".

[junkpaper]

Еха! Имало и други върли фенове на Пратчет! Юхууу!

[feet of clay]

еее, и аз се кефя, junkpaper - това е човека, който ми промени мисленето и ме открехна за квантовата теория
не случайно съм се нарекла feet of clay

[junkpaper]

а да аз ника ти го разгадах на мига

опитай Майкъл Маршал Смит. още повече ще му се изкефиш.

[feet of clay]

благодаря, определено ще го пробвам