Чувство за хумор

[new profile]

Чудя се, какво е за вас значението на чувството за хумор у събеседника ви . Интересува ли ви, дали го притежава или спокойно ще се мине и без него ?

Може да кажете мнението си - доколко считате за важно това качество, или ако ви е по-лесно - просто да го проявите

Разглеждайки форума попаднах на разказ за някакъв мъж, неговото пране и една пералня .
Скоро не се бях смяла толкова ! Точно така се забавлявам и когато си чета нещо от Джером К.Джером. Е, неизбежно ми направиха впечатление и някои доста сериозни истории във форума, но от тях леко се настръхва ! Дами, не може да се понася истината непрекъснато, не е човешко. Направили сте твърде силен синтез на едно място. Личната ми "норма" за концентрация на истина е приблизително веднъж месечно (и то зависи от казаното/видяното).
Но да се върна на темата. Исках да кажа, че когато по стечение на обстоятелствата, чувството за хумор не е присъща черта на тези, които са в обкръжението ни - партньор; колеги; приятели ...... не е болка за умиране. Може да си се "срещаме" с него и другаде (няма да е изневяра или нелоялност).
За мен - тези, които го притежават са с особена харизма и индивидуалност. Намирам ги за находчиви, интересни, разнообразни в повечето неща които ми поднасят, и с нестандартен поглед върху ситуациите. Някак ми е необходима тяхната гледна точка. Освен това, с тях се общува естествено, свободно, а същевременно са провокативни.
Не "избирам" приятелите и познатите си по чувството им за хумор, и не го търся преднамерено. Просто когато попадна на него - винаги е голямо удоволствие.
Хората с по-тежък характер също го притежават ! Е, по-често го изявяват под формата на сарказъм - това не всеки разбира и приема. За мен обаче всякакви вариации предизвикват интерес (Стига да съм леко встрани, докато преценя как ми понася. Безопасността преди всичко !)

[Teor]

Това е любимото ми качество у другите, мога да се абстрахирам от липсата на всички останали добродетели, ако чувството за хумор е налице. Не го търся целенасочено (имам си в излишък), но притежателите му са ми като магнит. Защо ми е такава слабост точно тази черта от характера на хората - помага ми да си спомня, че животът е преди всичко игра, една илюзия и да не се вживявам в ролята нездравословно много. Не ми понася, когато хората се вземат прекалено насериозно. Заобоколена съм по цял ден от роботизирани пластмасови костюмари, чиято представа за професионализъм включва липса на емоции, на мнение, на личен живот и изключва усмивка (освен престорената такава), камоли искрен смях и шеги...и ако си нямах моето чувство за хумор, сигурно щях да съм полудяла. Смехът ми помага да изляза от всякакви състояния. А за тези, на които им липсва - забавлява ме да ги взривявам от смях и да им става смешно само като ме видят, не ми пречи, че си нямат, мисля, че това качество се развива у човека и може да еволюира до невероятни размери и качество. Израстнала съм в семейство, в което смеха започва със ставането и ми е като въздуха
P.S. Пускаш много хубави теми

[DAEMON]

брррр... знам какво е да разкажеш виц, и да се наложи да обясняваш къде точно е смешното. Както и да имаш до себе си човек, който се взима на прекалено сериозно, и всяка проява на хумор я приема като посегателство над личността и...

[covington]

Много, много, много важно нещо. Не го търся съзнателно (я виж всички кви сме пасивни в тва отношение), обаче си признавам, че ми е много трудно каквото и да е било общуване без намесена доза хумор. Рядко приемам нещата сериозно (в 'неща' включвам и себе си) и ми е твърде криво ако около мен всичко е сериозно - и хора, и ситуация. Не ми се получава естествено, леко уморително е и обикновено ми се получава твърде тихо.

Хуморът си е вид фитнес за мозъчните гънки и е страхотно ако хората около теб ти помагат да държиш своите във форма. Най-стимулиращите ми (за мозъка) и спокойни отношения са с хора, чийто сарказъм минава леко зад английските лимити. Добра школа и среда за мен и кофти резултат за отношенията ми със света, който май генерално се е взел твърде насериозно.

[new profile]

Daemon_ но пък забелязах, че има въпроси, по които изобщо не се шегуваш !

[new profile]

Convingtion_ страхотно наблюдение ! И аз намирам, че при чувството за хумор има разделение на позициите - ативна и пасивна. Е, не е обсолютно, но има тенденция. (Ама че термини намерихме!).
Едни се забавляват слушайки/четейки, а други се "разгръщат" артистично.
Както казах, аз го харесвам както и да се прояви. Удоволствие е да чуеш смеха, който си предизвикал и са те разбрали. Това носи информация за този, който те слуша. Остроумието ще си остане само за "автора", ако никой не е в състояние да го схване, оцени и да реагира.

FOL_ Според мен да предизвикваш и да очакваш реакция, не е нито тщестлавие, нито его. По-скоро търсене на себеподобен или на някой, който усеща за какво става дума.
Срещала съм го и в друга роля. Да послужи при сериозна тема или за провокация, но от предпазливост - облечени в чувство за хумор. Това си е защита срещу "несъгласие" или неразбиране. Нещо като политически ход при изясняване, кой на каква позиция е, и дали не й се "встрастява" прекалено.

Как пък можа, чувството ми за хумор да ме наведе на такива сериозни разсъждения ? Че и политиката намесих ! Още няколко думи и ще "нокаутирам" темата.
Ако може някой да придаде по-ведър тон, моля ..... , защото аз се замотах нещо

[DAEMON]

така е

[rednviolet]

Доброто чувство за хумор прави някой автоматично по - интересен, което си му носи допълнителни точки, но определено не го търся непременно в някого. Не е излишно, но не е задължително.