Re: Няколко мисли

[Markizata]

В какъв смисъл "интегритет"?

нещо такова

[chernata_perla999]

Наскоро забелязах темата във форума,но не я бях заглеждала..../демек чела/ ... И забелязвам колкомнгоо съм изпуснала .....
Замислям се всъшност колко е интересна,заскритите въпроси и явните отговори ,които не съпоставят един с друг .Ще започна с идеята на цялата тема,разбирайте този пост ,който е на авторката.
Момичето всъщност се опитва да попита културно...
"Къде са умопомрачителните красиви и женствени лесбийки в България"
Сещай те се тия подобните бг еквиваленти на мацките от любимия на всички сериал "The L word"...
Обаче в опита си да не обиди никой,момичето представя въпроса си по съвсем различен начин .Къде са фемките....фемки ...семки ..... и вие се впускате в разнищване на лиз-близ терминологията....
Ама как да не ви се възхити човек .... Де го чукаш, де се пука!
Така към авторката.....Тези умопомрачителни жени ,които спадат към таканаречената графа "колежки" ...ИМА ГИ ! ООО ДА ИМА ГИ ! Ама са заети .....Така ,че дори и да ги намериш трудно можеш да се класираш....
Какво значи буч ...мимомичета азлично не знамкато цяло ,но съмна мнение ...че не ги харесвам ....Може би защото някой хораопределят мен самата такава....Въпреки че нямам къса косаине нося кецове ,а маратонки ...от време платненки и джапанки ...
В крайна сметка налиуж всички различни спадахме към една графа млечни прудикти .....сиреч все сирене...
Междо другото ужасно ми хареса как Маркизата и Gravity не успяха да уточнят значението на думата ИНТЕГРИТЕТ и приложението и в изречението....
Иначе като цяло тематае ТРЕПАч!

[БлатнаФея]

Буч жените са интересни - и като събеседник, и като естетика. Защото са различни. По правило вървят в комплект с тежък характер и объркана душевност. Жънат едновременно овации и остри подигравки - но трудно остават незабелязани.
Често носят едно много ценно и рядко срещано качество, което със сигурност не е традиционно присъщо на нашия пол /но и при противоположния не е често срещано/ - интегритет.
...
И, без да се обиждаме, но на мен винаги ми е било...странно...като се съберат две "кифли" /в най - добрия смисъл на думата/ ...какво следва да правят? Да си менкат лаковете и ружовете?..

Не знам как си си извадила тези заключения, но явно познаваш интересни "буч" жени. Аз не познавам. Масово и жените, и мъжете в милата ни родина стават все по-скучни, все по-повърхностни... и като казвам "повърхностни" имам предвид съвсем буквално - там няма какво да ровиш в "объркана душевност", what you see is what you get, някакви плоски и двуизмерни картонени индивиди, в главите им само битовизми или мисли на тема "с кого да се забия тази вечер"... и поза, най-вече поза, тя е изключително важна. Затова интересните жени от плът и кръв са си истински находки, без значение дали ще им лепнем "буч" или "фем" етикетче.
Между другото повечето жени далеч не са толкова лесни за определяне. Ако има нещо в тях, де, не говоря за онези, картонените. Интересната, мислеща, жива, грабващата жена... тя е над "буч" и "фем", защото просто ти е невъзможно да я затвориш в кутия.
Но това са просто моите мисли, които в началото мислех да не споделям.

[БлатнаФея]

А, и пропуснах да питам... като казваш интегритет, имаш предвид цялостност и завършеност (на характера) или честност и искреност (като отсъствие на фалш и превземки)? Или може би и двете?

[Markizata]

някакви плоски и двуизмерни картонени индивиди, в главите им само битовизми или мисли на тема "с кого да се забия тази вечер"... и поза, най-вече поза, тя е изключително важна. Затова интересните жени от плът и кръв са си истински находки, без значение дали ще им лепнем "буч" или "фем" етикетче.

Между другото, така мислят повечето хора за всички, които са извън тях - споделям мисъл

В отговор на този и предишния пост ми се ще да уточня - коментирането на определени типови /психологически, външностни и т.нат./ характеристики не ангажира конкретните качества на конкретния човек. Има типове характер - сангвиници, холирици, меланхолици. Има типове външностни характеристики на бялата раса. Така има и типове лесбийки. Това не означава, че "слагаме някого в кутии" и "лепим етикети".
Няма нищо обидно, етикиращо или ограничаващо в това, да кажеш на слънцето "слънце" и на луната "луна"! Според мен.
Що се отнася до понятия като "кухи картонени индивиди", "красиви", "невзрачни", "безумно красиви" - те не са по улиците. Нито в заведенията. Нито дори във фотошопа.
Те съществуват само във възприятията на конкретния човек спрямо друг конкретен човек.
Всичко останало, което споделяме, е нашият личен, субективен опит от ограничен кръг хора. При едни преобладават едни впечатления, при други - други.
А, по темата "Не мога да си намеря другарче", мога да разказвам дълго...-по спомени от едно време
То, кой ли не е минавал през това!
Може би, ако човек подхожда с по - малко предразсъдъци и негативизъм, ще остави повече пространство нещата, които са му дадени - наистина да се случат...

[Markizata]

А, и пропуснах да питам... като казваш интегритет, имаш предвид цялостност и завършеност (на характера) или честност и искреност (като отсъствие на фалш и превземки)? Или може би и двете?

И двете.

[Gravity]

В какъв смисъл "интегритет"?

нещо такова

На мен не желаете да отговаряте, Лейди.

[БлатнаФея]

[quote="Markizata]

Между другото, така мислят повечето хора за всички, които са извън тях - споделям мисъл

[/quote]

Така или иначе е неизбежно, всеки един от нас в даден момент мислено осъжда някого, колкото и да сме свободомислещи и широкоскроени. Не казвам, че е правилно, просто неизбежно. И какво ще рече "извън тях"? Достатъчно съм самокритична, че сама за себе си да мисля тези неща и то доста често. Работата е в това, че аз не искам да бъда такава, не искам да съм дребнава еснафка, която не вижда по-далеч от носа си. Докато има хора примерно, на които това не им прави впечатление - нито чуждата, нито собствената им ограниченост. Тъжното за мен е, че повечето такива хора са сред младите. Онзи ден си говоря с хлапетата на една позната и ги разпитвам какво смятат да учат, иживявам се като кака общо взето, и те - никаква заинтересованост. Не изнаят къде ще кандидатстват, не знаят какво им се прави... най-добре нищо. Питам ги за някакви книги, те не четат. Препоръчвам им разни готини заглавия... ми те книгите за лятото не са прочели. С една бивша съученичка се виждаме - единственото, което я вълнува е имам ли си гадже, по кого си падам. Съответно единственото, за което й се говори, е с кого се е забила, къде се е напила снощи... Ама това училище, интереси, хобита - забрави, най-важното нещо на света е купонът да върви и разни ръце да я опипват.
Да, окей, съгласна съм, че всеки има право на личен избор и моите ценности не са единствените валидни. Обаче аз с такива хора не намирам обща приказка, следователно най-тесногръдо и ограничено ги слагам в графа "скучни". Пак казвам, не се имам за някаква невероятна личност. Тези неща и в мен, и в другите ме дразнят. Но себе си поне мога и искам да променя. А другите... и да можех, не искам. Губи се смисълът.

[quote="Markizata]

...
Няма нищо обидно, етикиращо или ограничаващо в това, да кажеш на слънцето "слънце" и на луната "луна"! Според мен.

[/quote]

Слънцето си е слънце, луната си е луна и не вярвам да им пука как ги наричаме, защото те не са личности. На едно тъмнокожо момиче обаче вероятно би му станало обидно, ако някой го нарече "негърка". Иначе в самата дума няма нищо обидно, нали? Въпросът е каква конотация е придобила. И като цяло в каква светлина се гледа това разделение. Да, между хората има разлики, които няма как да отречем, но колкото повече им обръщаме внимание, толкова по-голямо значение придобиват. Ако искаме да стигнем до някъде, не можем да продължаваме да делим хората на "бели" и "черни", "хетеросексуални" и "хомосексуални", "вярващи" и "атеисти"... "фем" и "буч". Това си е точно етикетиране. Всичко, което правим е етикетиране, подреждане, систематизиране. Защото се опитваме да си олесним живота. Но в един момент става наистина прекалено. Спираме да приемаме хората и започваме да ги разглобяваме. Натикваме ги в кутийки според отличителните им черти и си съставяме мнение за всяка групичка. И аз го правя. Не понасям това в себе си, но го правя. Това обаче не е някаква лекция на тема "нека бъдем либерални", а просто моето субективно мнение по въпроса.
В крайна сметка ние виждаме нещата през себе си, през собствения си мироглед, така че всичко е относително. И дори когато си говорим с категории, не можем да сме сигурни, че човекът отсреща разбира нещата така, както ние ги разбираме. Това, което е "буч" за мен, може да е "фем" за друг. А жената си е жена и "ще ухае сладко под всяко друго име".
Извинявам се за километричния коментар.