Родители....?

[Yuuki]

Мили дами въпроса ми е следния... как семейството и родители ви разбраха и приеха факта,че харесвате жени? Има ли случаи на семейни проблеми на тази основа?

[Punk/Rac_Pride]

За съжаление има много гадни родители. Имам приятелка която е лесбийка и майка и още не може да го приеме и постоянно се опитва или да и чете конско, или да опитва да я запознава с разни момчета, или да и се кара че това не било нормално, което си е направо отвратително. Смятам че човек сам трябва да се осъзнае като сексуална ориентация, а не някой насила да му налага каквото и да е като модел.

[mimok]

От много време не исках да им го кажа и двамата бяха доста консервативни по някой схващания и това беше табу за тях да коментирам моите виждания. След смъртта на баща ми набрах смелост да кажа някой неща на майка си, че харесвам само жени и само определен тип - по характер и вид.
Не подражавам на никой модел или тип или да кажа по точно опитвам се бъда това, което съм с всички минуси и плюсове - почвам да се колебае по отношение на гадния си характер "Труден за изтрайване - точно, като баща ми съм", но за компания и танци цена си нямам.
Трудно и беше да ме приеме и се разделих с майка ми и сега си живея отделно от нея и си имам мой живот, а тя си има свой и така. Обобщено това ни раздели и без нея се справях както мога винаги и никога не съм я търсила за каквото и да е, но скоро тя ме търси за дребни и банални глупости. Сега поне се радвам, че има някой до нея и се надявам да си празнува рождения си ден днеска с човека, който тя иска и е търсила - дали ще я заслужи е друг въпроса и времето ще покаже. И това изкопа пропаст между мен и майка и бездруго ми беше пределно ясно, че няма да ми се размине и въпреки това следвах моя принцип.

[Punk/Rac_Pride]

Mimok, както и всички дами които имате проблеми с родителите си, смятам че ако родителите ви истински ви обичат трябва да ви приемат такива каквито сте, защото за всички е най-добре така. Друг е въпроса че от едно време много неща са се наслоили в голяма част от хората като възпитание и има една част хора, които предпочитат да си живеят с консервативните си възприятия, без да им пука дали детето им примерно се чувства добре така.

[Magnolia]

Напоследък ситуацията вкъщи е отвратителна. Покрай кандидатстудентската ми кампания се наслушах на това какъв боклук съм, как нищо няма да стане от мене, как съм срам за семейството и ще стана проститутка... и тъй нататък. Тъкмо бях събрала смелост да им кажа, но очевидно трябва да изчакам по-удобен момент.
Иначе вкъщи сме на "не питай, за да не ти отговоря". Миналата седмица баща ми побесня, защото разбра, че дъщерята на негови приятели (а тя не му е никаква) се омъжва за някакъв "жълтурко". Имах глупостта да се обадя и да попитам какво значение има това... "имай късмет да ми доведеш някой жълтурко, червенушко, турчин или негър, ще видиш какво ще ти се случи..." Тогава бях на косъм да му кажа да се успокои, защото това няма как да стане... и просто се почувствах отвратително, не искам да си и помислям как ще реагира като му дойде времето да им кажа...
Искам семейството ми да са част от живота ми, но нямам намерение вечено да се крия от тях.
А братовчед ми реагира единствено с "Ами... добре" и ми се усмихна добродушно ^^

[schizophrenic]

Моите родители го приеха толкова зле, че чак не ми се говори

[AngelDevil]

казах първо на втория ми баща,а тои на майка ми приеха го доста добре казаха,че са имали някои съмнения относно мен и най-добрата ми приятелка ноо нямаше нищо общо...знам че майка ми все още се надява да срещна принца на бял кон,но по никакъв начин не ми пречи в отношенията ми с жените в моя живот... за нея е важно да има любов и да имам човек до себе си .А пък истинският ми баща все още незнае,преди няколко месеца му отидох на гости и просто се отказах от идеята да му казвам,там където живее обществото е адски консервативно както и тои самият,но за сметка на това казах на брадовчедка ми,която е почти на моята възраст,зарадва се и каза че най добрата и приятелка е такава Тук в България цялата ми фамилия знае за мен и досега на семеините сабирания никои не е казал нищо лошо нито за мен или пък приятелка ми

[egypt]

Като чета сега направо си мисля, че при мен е минало много леко.
Казах им, получих подкрепа, обяснения, че ме обичат всякак и никога повече не повдигнахме тази тема. Аз си живея живота, те не ме питат какво се случва, или ако питат е без да се задълбава в темата. Имах идея да представям жената до себе си, ама това пропадна за сега. Та, аз се радвам на мълчанието от тяхна страна, на желанието им да не се бъркат и да се радват, че съм добре и без да разпитват и същевременно на подкрепата, която получих първоначално и надявам се ще продължа да получавам.