Една интересна тема...

[summer]

Всеки човек има мечти, независимо колко достижими и реални са те...Един иска кола, друг да носи маркови дрехи, трети да срещне голямата любов...скоро осъзнах, че съм станала голяма материалистка и мисля само за пари, коли, дрехи, парфюми (то почти всеки мисли за пари де), но имах разговор с една приятелка и тя ми каза, че не иска нищо от живота освен да бъде с любимото си момче, не я интересува какво ще работи и дали ще живее на квартира или в триетажна къща, а само да бъде с него...та, интересно ми е колко процента са тези като мен и колко като приятелката ми...

Може би сега мисля така, защото още никой не ми е замаял главата толкова, а и за момента съм се отказала да търся любовта По-важно е да имам хубава работа, сама да си изкарвам и след това с кеф да си харча парите, искам да живея като звездите, да ходя по партита на яхти, да карам хубава кола, да ме харесват и уважават хората, а това, че съм сама изобщо не ми пречи. И се страхувам, че винаги ще е така и никога няма да имам нужда от някого, явно съм прекалено самоуверена и мисля, че мога да се справям сама и че няма човек, който да заслужи да бъде с мен или обичан от мен...Вие сте

[GentleThreat]

Имала съм и малко, и много. Мисля, че още не ме е одрусал достатъчно животът, за да имам по-реалистична представа за това...
Колкото повече имам - говоря за материални блага - толкова повече се задушавам и ми идва да изхвърля всичко от стаята си. Дори! скъпи неща като...добри музикални инструменти например. Чувствам, че се заробвам. Самите вещи не ми носят щастие - само ме обременяват, дори тези, които съм искала години наред. Същото е и с дрехите. Никога не съм имала толкова. Вече стигнах до там, да не се сещам за някои, които имам...което значи и, че не ги нося често. Имам нужда от пространство в дома си за себе си - много мисли, голяма душа... Но наистина е малко парадоксално, че обичам всякакви джунджурии и хубави вещи, но в следващия момент имам нужда от пространство.
Да, и аз се стремя да изкарвам достатъчно пари, но това е, за да си позволя къщата, за която винаги съм си мечтала. Дали ще я искам и в бъдеще - не мога да кажа.
Това, което ми носи на първо място удовлетворение от живота, е, че съм себе си, че съм жива и че мога да се "гмурна" в този повече от интересен свят. За мен е важно да се развивам, да се следвам, да достигам до нови истини, да се откривам и да имам някого до себе си,който да е винаги с мен и да ме обича заради всичко това. Прекрасно е чувството човекът до теб да е с теб дори когато си...ами, задник. И в това число включвам и приятелите, и роднините.
Не казвам, че парите не са важни - важни са доколкото са средство, което не значи, че не съм стисната на моменти. Просто това, че няма да мога да си позволявам неща, не би имало голямо значение за мен.
Накратко: За мен е важно да се развивам (във всяка насока), да ме обичат истински, да обичам истински и...май е това. Като по принцип първото е в основата, но в различен момент тези приоритети? се менят по важност....

[GentleThreat]

много мисли, голяма душа...

Понеже нещо ми се прецака постът....Тук трябваше да има ,, ''. Защо става толкова сложно като се опиташ да се редактираш написаното?!

[БлатнаФея]

Аз май съм по-скоро като приятелката ти. Бих живяла в мъничка квартира под наем, но ако е с жената, която обичам, пак бих била най-щастливият човек на света. Естествено, надявам се на малко повече от квартира под наем, но това ако стане - стане, по-важно е другото. Най-тъпото е, че материалните неща ги придобивам най-лесно, никога не съм усещала нещо да ми липсва в материален план. Но това, което не може да се купи, ужасно много ми липсва и него все го нямам.
Може би и затова повече го ценя. Кой каквото си няма, това иска.

[Arctic Kiss]

И аз съм по-скоро като приятелката ти. Не че не мисля за материални неща и не ме интересуват, но по-важна е любовта и това да намеря човека за мен и да съм с него, независимо от обстоятелствата.

[skysi]

Да изкарваш пари, същевременно да се развиваш като личност, да имаш връзка и да поддържаш социалния си живот е перфектния вариант. Така бях преди 3 месеца и от опит ви казвам, че не е никак лесно. Единственото време, което имах за себе си за размисъл беше по пътя за работа (и връщане), за лекции и т.н. Не се оплаквам от това време, не се оплаквам и сега. Сега имам повече време за себе си (за семейството си) и в това няма нищо лошо. Така, че ценете това, което имате. В живота винаги се случват разни неща и утре не се знае в какво положение сте.

[Markizata]

Не могат ли двете неща да вървят паралелно, някак?..Защо винаги трябва да се противопоставят?
За концепцията на приятелката ти - дано да умее да прави социален подбор на влюбванията си /много хетеросексуални жени го умеят/ и да подбира само мъже, които могат да я носят на ръцете си цял живот и да й осигурят необходимото - защото мизерията е като скакалците. Помита всичко по пътя си и не подбира - красивите чувства и пясъчните кули са първото, което пада жертва.
За твоята концепция - дано имаш таланта и късмета, да я осъществиш пълноценно! И все пак, не пречи на яхтата до теб да има любим човек, с когото да си делиш шампанското
Според мен личностното развитие трябва да върви паралелно и многостранно.. Най - ценното в този живот е, да изградиш нещо. Много хора свързват този процес с отглеждането на деца - което е безспорно един от начините.
Но, все едно какво ще е това, което ще изградиш, усещането, да "дадеш живот" на нещо, да го "отгледаш" - от проблясък в мислите си до самостоятелен, жизнеспособен и завършен "организъм" - е най - голямото предизвикателство. И най - смисленото.
Не случайно се смята за хоби на боговете.
Най - трудно от всичко човек изгражда себе си.

[Ins@ane]

Никога не бива да се пренебрегва материалното, защото светът е устроен на тази основа и си загубен без стабилност. Пък колкото до духовното щастие... това можеш винаги да го имаш, стига да го поискаш. Не плащаш нищо, защото умът ти е роден свободен и не е ограничаван от външни фактори.

[Luvcheto_90]

Някой да каже, че би живял в апартамент под наем и че парите не играят роля.. Ок. Свършват парите за наема и какво се случва скандал може би? Парите винаги играят важна роля Да си захлупен някъде си само с половинката ти, социален живот никакъв, лишения.. АБСУРД да се издържи повече от година две! Имам връзка.. говорили сме си на тази тема и мнението ми, че без пари една връзка е загубена кауза рано или късно Най-елементарното ще искаш да сготвиш вечеря на любимия човек, нямаш пари да купиш едни продукти за яйца на очи, щастие голямо да се чувстваш непълноценен, че не може да изкараш 2 лв за едни яйца Предпочитам материалното, защото то отчасти те прави щастливо човече, имам ли го, ще привлека също толкова щастлив човек, колкото мен, а ако човекът е беден здраве да е, аз ще имам пари и за двете ни!

[БлатнаФея]

Не става въпрос да имаш или да нямаш пари за едни яйца на очи
Въпросът е в това, че на някои хора не са им нужни много пари, скъпи дрехи, огромни къщи, лъскави коли, почивки не-знам-си-къде и т.н. Мен лично това не ме вълнува... толкова. Тоест, мога и без него, ако се налага. Това, без което не мога обаче, е любовта, вълнението и всички останали лигавки неща, няма нужда да ги изброявам.
Иначе безспорно парите са важни. Да си платиш наема и яйцата на очи поне.
Но аз бих могла да си живея съвсем спокойно и без вила на плажа и дрехи на Вивиан Уестууд, ако съм с жената, която обичам. За това става въпрос.

[schizophrenic]

Едно е да искаш да имаш пари за да свързваш двата края, друго е да мечтаеш за пари, все едно нищо друго няма значение. Аз рядко мечтая за материални неща: апартамент, кола, шестица от тотото. Мъча се да си печеля парите, доколкото мога, а мечтите ми обикновено са свързани с любимата жена. Да, естествено, искам нова работа и т.н., но това са амбиции.
Както е казала лигавата Марая Кери "All I want for Christmass is you"

[Markizata]

Някой да каже, че би живял в апартамент под наем и че парите не играят роля.. Ок. Свършват парите за наема и какво се случва скандал може би?

Не знам точно как беше статистиката, но българите сме на едно от първите места по притежаване на собствени - по възможност - 2, 3, 4...може би и затова такъв е изказа. Но очевидно и сред най - младите хора традицията не отстъпва и в това отношение - да живееш "под наем" май се асоциира с това, да живееш "под моста"...

Хората много държат, да имат собствени служители, собствени съпрузи, собствени деца и собствени жилища: някак, престижно е.
Жалко че това, къде живееш често е доста по - важно от това, как живееш. Това, колко пари имаш е по - важно от това, какво правиш с тях. И това, какво искаш е по - важно от това, какво можеш.

Вчера попитах сестра ми: "Как си с английския" - тя ми отговаря, че има само петици и шестици в училище...Как да й обясня, че друго питам?
Заведох я в операта. Нищо не я впечатли - нито кадифета, нито мрамори, нито дори пачките на балерините. Тя си каза честно - "мен ме впечатляват други неща - телефони, ".
Да - защото никой не притежава опера, но пък телефони и може...
Факт. В съзнанието на човека дреме една мравка, която живее, за да тъпче мравуняка с всякакви боклуци. На мравката не й дреме за морето, небето, звездите и планините - нея ще я зарадва обелката от картоф, която може да си отнесе на гръб.
Жалко, че за разлика от мравката, ние имаме малко по - голяма глава на раменете си. И, освен за да носи модната ни прическа, тя не служи за нищо друго съществено.

Дано някои от нас се сетят, че животът не се случва само на кръстовището между лъжицата и тоалетната чиния...и собствения покрив, който носим на гръб като охлюви цял живот - ако въобще някога можем да си позволим кредит, за да си го купим и да осъществим мечтата на живота си.
Дано някои вразумеят, че като са нахлузили единия крачол, не е все тая, дали ще обуят и другия или няма да го обуят.
За тези, които ме прочетоха и всичко им звучи на китайски - извинете ме и благодаря за времето.
Весела Коледа!

[the sea]

Никога не съм се стремяла към луксозен начин на живот с всичките му "благини".Лъскавото и претенциозното по-скоро биха ме отблъснали,но не ми допада и другата крайност-сврени аз и любимата в мъничка стая,броейки левчетата.Материалното ме интересува дотолкова доколкото да бъда независима,да не се налага да се унижавам пред някой си и да мога да си позволя да правя нещата,които ми харесват и които биха зарадвали любимите ми хора.И за да бъде картинката пълна естествено бих желала да споделя всичко това с любим човек,защото няма по самотно от това да си с някой,който е чужд на сърцето ти.

[NoMore,,,]

summer Пожелавам ти да постигнеш всичко, което искаш. Но мисля, че точно тогава ще усетиш колко много ти липсва нещо друго и дълго ще се луташ в себе си, докато разбереш какво е. Не за друго, ами защото най-малко ще допуснеш, че става дума за любов, когато имаш всичко което си искала поднесено на тепсия ..

[Luvcheto_90]

Някой да каже, че би живял в апартамент под наем и че парите не играят роля.. Ок. Свършват парите за наема и какво се случва скандал може би?

[justify][color=darkblue]Не знам точно как беше статистиката, но българите сме на едно от първите места по притежаване на собствени - по възможност - 2, 3, 4...може би и затова такъв е изказа. Но очевидно и сред най - младите хора традицията не отстъпва и в това отношение - да живееш "под наем" май се асоциира с това, да живееш "под моста"...

Хората много държат, да имат собствени служители, собствени съпрузи, собствени деца и собствени жилища: някак, престижно е.
Жалко че това, къде живееш често е доста по - важно от това, как живееш. Това, колко пари имаш е по - важно от това, какво правиш с тях. И това, какво искаш е по - важно от това, какво можеш.

Ах!!! Тези яйца и този наем Говорех абсолютно хипотетично.. или може би пак мисълта ми е накъсана, както обикновено. Имах предвид, че всичко, което те прави щастлив е малко или много свързан с пари !!! Не може човек да не е малко материалист, ако каже че не е загубена кауза от себеотричането си. Опера? Тя е с пари. Книги? И те са с пари (Ето онзи ден отидох да си подновя абонамента за библиотеката - 5 лв.). Винаги ще има неща, които са безплатни - разходките, наблюдаването на природата, тичането на воля.. и има хора, които точно тези неща ги правят щастливи. Добре, аз харесвам книги, но нямам пари, съответно това ще доведе до мое лошо настроение, че не мога да си позволя този "лукс". Ето! Аз съм гадно материалистче, което се интересува от психология и философия, за да трови живота на хората с материалните си възгледи от моя материален ум. Ако трябва да съм искрена винаги съм се възхищавала на хора, които отиват да живеят в природата, без ток, вода от близката река, храната им е "хваната" или са си я отгледали, но колко човека реално ще са способни да напуснат "цивилизацията" ала град, за да имат да го наречем живот Робинзон Крузо. Човек трябва да е искрен със себе си, на думи и аз бих казала дрън дрън чи пляс, но си седя при материалния свят и ако ти самия си "духовен" човек със сигурност ще привлечеш подобни индивиди около теб.И май темата се измести. Извинявам се.. Спирам