България или чужбина?

[Markizata]

Темата е дъвкана много, но затова пък е винаги актуална.
Затова предлагам за разнообразие, да разсеем за малко вниманието си от подпъпната област и епичните нравствени битки, свързани с нейната употреба и да поговорим за изборите, които сме направили и които ни предстоят в насока географска ориентация.
И така, понеже тържествено обещах да не давя форума в излишни разсъждения, още повече, че мисълта, както добре знаем, пречи на действието минавам директно на въпросите:
1. В България или в чужбина живеете в момента?
2. Ако живеете в България, планирате ли да заминете и защо?
3. Ако планирате да заминете, имате ли представа къде и познавате ли съответната държава/град? Били ли сте там? Какво знаете за нея и какво ви мотивира в избора?
3. Ако живеете в чужбина, чувствате ли се удовлетворени от избора си на място за реализация?
4. Смятате ли, че в чужбина, като цяло и в страните от ЕС, в частност, ще получите по - добро качество на живот, отколкото в България?
5. Какво би ви мотивирало да останете в България, ако планирате да заминете за постоянно?
6. Какво би ви мотивирало да се върнете, ако сте се установили за постоянно в чужбина?
7. Какво би ви мотивирало да заминете, ако за момента предпочитате да живеете в България?
8. Кои, според вас, са трите най - съществени проблема в България /ако се опитате да ги сведете до три/.
9. Кои, според вас, са трите най - съществени проблема на страните извън България, които познавате, където сте живели или бихте искали да живеете?
10. Споделете нещо друго в тази насока по ваш избор.

[Markizata]

P.s. Въпросите са насочващи. Не се чувствайте ангажирани да отговаряте по точки като в анкетата на преброяването

[БлатнаФея]

1. В България
2. Планирам да замина да уча евентуално може би... макар, че всъщност никак не ми се заминава, но нещата може и да се променят след време. А защо планирам да замина, въпреки че не ми се занимава? Защото осъзнавам, че вероятно така ще е по-добре. И тук можеш много да научиш, ако си сериозен и упорит, но ако след това решиш да заминеш, може да си имаш проблеми с дипломата. Пък и... имам и други причини, но те са предмет на друг разговор.
3. Предполагам... Англия или Шотландия. Исках в Швеция, но ме мързи да уча още един език.
4. Като цяло да. Но зависи в коя страна точно.
5. Това, че тя е тук. Пък и... аз си обичам родината. Може да имаме много проблеми, но като цяло тук ми харесва. И някак си не ми се иска да се откажа просто така. Да замина би означавало да вдигна ръце и да се предам пред проблемите тук. Да ходя да си търся щастието там, където е по-лесно.
6. Не знам... може би носталгия?
7. Вероятно... ако стане наистина много трудно да се живее тук, почти невъзможно. На мнение съм, че човек трябва да се бори, но ако битката е вече загубена, ще се оттегля.
8. Трудно е да ги сведа до три. За мен най-големите проблеми са тези, които пряко ме засягат и усложняват живота ми. Например масовата липса на толерантност, простотията у хората, липсата на ценности, безработицата и ниските заплати... направо не знам от какво ще живея, ако реша да остана тук. Професията, която съм си избрала, е много ниско заплатена.
9. За страните, в които бих искала да живея, не знам. Те като че ли нямат толкова проблеми. Но страни като САЩ например не спират да ме шокират с ниската интелигентност на повечето хора, живеещи там, със странните приумици на разни политици... със Сара Пейлин и Мишел Бачман... А за Корея наскоро четох, че е много сексистка държава. Жените там получават заплати два пъти по-ниски от тези на мъжете и ги третират едва ли не като по-нисши същества.

[Magnolia]

В България съм... и то в кандидатстудентската си кампания. Родителите ми много ме натискат за чужбина, само че аз ще пукна от носталгия, затова съм се насочила към София...

[a.borealis32819a]

Дали е България- чужбина, любов- омраза, бяло- черно, това са само понятия, които способстват при избора да съм или да не съм, но не са определящи. Да бъдеш или да не бъдеш, въпросът винаги е един и същ, а отговорът идва по- късно, съдейки по действията и изборите, които сме направили... и следствието от което в известна степен ме смущава...
По темата: 1.Живея в България и планувам да замина в близкото бъдеще, за да си изкарам специализацията. Все още не съм решила в коя държава, но ще е някоя, която е водеща в сферата, в която искам да специализирам. Мотивира ме това, че ще придобия нови знания и опит, които да прилагам в практиката си, като се върна в България.
Сигурно е, че качеството на живот в чужбина е много по- високо, има всички условия за нормален живот и т.н., но според мен това не е вариант, защото един чужденец първо трябва да покрие всички изисквания на съответната държава, което в повечето случаи отнема години и чак след това да ползва привилегиите, за които е отишъл. Не знам дали си струва само заради едната заплата с три нули, хубавите пътища и не знам още какво, цял живот да се опитваш да влизаш в чуждите норми.
В чужбина съм ходила само на ваканции, обаче имам много близки и приятели, които заминаха с идеята да получат това, което им липсва в България. Донякъде ги разбирам, мен също ме дразни корупцията, беззаконието и безразличието, обаче защо трябва да се превръщаме в скитащи племена по цял свят при положение, че имаме страна, имаме общ език и общо минало и "нормалния" живот го постигаш сам, колкото и да е трудно си заслужава. Всеки ден е битка към мечтите и има потенциала да бъде спечелен.
Не забравям, разбира се идеята на ЕС, обаче първо си българин след това европеец, както първо сме хора след това лесбийки и т.н.

[covington]

В България съм. Все още. Аз съм от тия, дето преди 5-6 години бяха дълбоко и твърдо против емиграцията. Никога не ми е харесвала идеята, по ред причини, които няма нужда да изброявам. Това продължи до миналата година, когато представите ми се обърнаха с хастара навън и си останаха обърнати.

Не мога да кажа, че планирам да замина, защото нямам активно желание да го правя точно в момента. Има неща, които ме държат в България и които са ми по-ценни от бонусите, които ще имам в друга държава. Ако реша да заминавам обаче, определено дестинацията е Европа, топ 3 държави са Австрия, Швеция и Великобритания. Изборът е базиран в малка част на лични преживявания и в по-голямата си част на преживявания на приятели.

За по-доброто качество на живот не мога да кажа. Надали ще е толкова розово, колкото ми се иска, защото по отношение на стандарт и качество на живот нещата до голяма степен опират до съотношение печалба/цени. Колкото и да ми е криво като атмосфера тук, признавам, че това съотношение все още ми е напълно поносимо. Но някак си мисля, че остналата, нематериална част би била малко по-читава. Възможно е тая представа да е насаждана дълго време илюзия, няма как да знам докато не съм проверила.

Би ме мотивирало да замина осигурено работно място с достатъчно достъпна опция за пътуване до тук (разбирай - веднъж на три месеца поне, щото яко ме гони носталгията, знам от опит).

В България проблеми бол, всички си ги знаем. Може би тези, които най-сериозно ми бъркат в здравето са първобитните разбирания на масата по ред въпроси, пренебрежителното отношение към повечето видове нематирална дейност (услуги, интелектуален труд) и активната политика на държавата да прецаква малките хора (да, малко ме гони параноя :Р)

[boginqta_]

Във Франция, от 2006та година. Най накрая след 5 години мизерия успях да си намеря постоянна работа, живея в Алпите, не далече от швейцарската граница. Удовлетворена съм от избора си, но много неща не ми допадат, аз просто се адаптирам, но французите и българите са адски различни . Качеството на живот няма как да е по добро, живота не е жив за да има качества, но да преимущество е да живееш в чужбина, макар че реализацията изобщо не е лесна и не всеки успява да стигне далеч. Не мисля, че бих се върнала за момента, но това не ме прави по малко българка.
Трите проблема на България са корупцията, мизерията и хората озлобени от първите две явления.
Трите проблема на Франция са това че са расисти, бюрократисти и лицемерни като нация.
Бих могла да пиша още много по тази тема, убеждавайки ви , че животът ми тук не е розов, но го предпочитам заради свободата която имам и заради парите които печеля. Но да не ви разказвам че робувам на разни богаташи...всеки плаща цената на хляба си.

[Punk/Rac_Pride]

Аз съм твърд патриот и не бих напуснал България ако ще и милиони да ми дават. Да, тук положението не е идеално, но лично аз съм мотивиран да се боря и да остана и смятам че за да се оправят нещата трябва хората да се борят, а не да бягат от проблемите в чужбина защото и там не е розово, може да е по-добре от тук, но със сигурност не е идеално. На повечето въпроси и да искам нямам отговор, щото не съм напускал БГ, освен само за два дена за един концерт в Гърция и като излязохме от България и аз зверски се депресирах.