Re: Как понасяте критиката на околните?

[skysi]

Понасям критика, стига да е в рамките на допустимото. Едно от любимото занимание на хората е да обсъждат... да говорят за други. Дали ще е зад гърба или в очите. Всеки е прав за себе си. Една част от това, което казва за нас може да е вярно, но друг път да греши. В този случай трябва да преценя дали има право, според мойте представи и да си взема бележка, или да продължа по старому.

[joana_minkova]

Когато някой ме критикува, не реагирам агресивно, но дълбоко в себе си се чувствам обидена и за това се държа хладно-безразлично. Като общо правило мразя да бъда критикувана.

[Punk/Rac_Pride]

Ами аз понасям лесно критика, но много зависи за какво и от кого. Ако е от някакви непознати хора и ако е с цел заяждане не мълча, а направо полудявам и ги поставям на място. Ако е от приятели понякога се замислям, понякога им тегля една майна, но и в двата случая не бих променил нищо в себе си ако не желая и не бих го направил само и само за да сае харесам на околните. И аз съм доста противен човек със своите недостатъци, но колкото и да ме критикуват съм здраво стъпил на земята и умея да си преценявам нещата.

[mimok]

По принцип аз не понасям почти никаква критика от никого и единствения човек способен да ми я каже в очите е само майка ми. Тя е единствения човек способна да ми я каже въпреки, че я страх от моята реакция и при това не добра и другото зависи за какво се отнася. Да не говорим, че една моя позната я страх да ми я каже някой път и все си премълчава от доста време някой детайли и на мен не ми харесва да научавам от втора ръка някоя информация за миналото и.

[rednviolet]

Повечето хора са уплашени да направят това, което наистина мислят. Боят се да не се изложат и просто се въздържат. Според мен по - добре е да правиш това, което поискаш. Всеки заслужа тази свобода, а хората могат да говорят, каквото пожелаят. Запитайте се за себе си ли го правя или заради някой друг ? За мен въпроса е не дали понасям, а струва ли си ?

[Magnolia]

Критиката е винаги добре дошла, когато обаче е добронамерена. Не понасям когато някой се опитва да ме срине и да си храни Егото чрез мен - критикувайки, обиждайки.

Абсолютно съм съгласна, много точно казано.
Но се дразня и на обратното. Когато питам за искреното мнение на някого, за мен е важно отговорът наистина да е честен- градивната критика е нещо много хубаво и полезно. Пример: след репетиция, на която съм завела приятели или познати, задължително ги питам какво мислят. Много ми е хубаво, когато са ме харесали, най-нормалното нещо е да се радвам, нали към това се стремя. Обаче се дразня когато има нещо, което не е било добре, а се опитват да ми го спестят и премълчават с цел да не ме обидят. В такива случаи разговорът е следният: "Добре, пич, радвам се много, че това и това ти е харесало. Но за мен е много по-важно да ми посочиш слабите места, за да мога да поработя върху тях и да ги оправя". И наистина ми е много по-важно да ми се посочи къде нещо не е наред.
И изключително много се дразня, когато някой ме попита какво мисля за нещо и ми се сърди като му отговоря...

[Tender_Is_The_Night]

Разбира се, че е важно от кого идва критиката. Литературните критици критикуват литературата, филмовите - филми. Следователно не може всеки да си позволява да критикува мен. Че може - може, че ще го изслушам - ще. Но трябва да е изказано компетентно мнение. Не говорим просто за мнение, а за критика. Сега... да се обиждаме е най-лесното. Не ми се е случвало такова незачитане на скромната ми особа. Егото ми не е голямо, така че понасям доста, стига да не говорим за съвсем преки обиди. Но няма да седя и да бъда засипвана с негативна енергия, само защото някой е имал кофти ден, седмица или година.