"ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ"-Глава 1,2.

[Stella]

Глава Първа




-Трябва да си намериш работа,и да се махнеш от този идиот,не можеш да продължаваш повече така!!!
-Знам.-Утре ще погледна обявите във вестника,все ще намеря нещо.
Кристина,погледна с отегчение към прозореца,навън валеше,студен октомвриики дъжд,сякъш небето беше в тон с настроението й.
-Аз трябва да ставам,закъснявам за работа,утре ми се обади,ако намериш нещо,ще дойда с теб,
хайде по ведро на всеки се е случвало...
-Знам,знам,благодаря ти Ани,ти си чудесна приятелка,утре ще се чуем..ОК! Чао..
Ани стана и остави приятелката си замислена.За първи път Кристина беше поставена в такова положение,завърши училище и трябваше да си намери работа...."До сега беше лесно"-разсъждаваше тя на ум "от сега нататък ще е трудно"Запали цигара и се замисли за живота си до сега .Беше преживяла една раздяла,а още колко други предстояха?!Дали живота е толкова лош,колкото го описваше майка й?Все тая,беше й писнало,за това неслушаше никой,изгаси цигарата ,стана и се запъти към спирката.Навън продължаваше да вали,сгуши се в коженото си яке и с бързи стъпки премина през площада.София,по това време на годината изглеждаше по-сива и студена от всякога,но въпреки това-красива.Хората уморени бързаха да се приберат в топлите си домове,кадето някой ги чакаше или вечерята вече,беше изстинала,други незнаеха на къде отиват,трети чакаха търпеливо в задръстването зеления цвят на сфетофара,отегчени от напрежението в столицата.Кристина се качи на метрото и седна,нямаше навик да оглежда хората,винаги беше вглабена в себе си,и нещата който й се случваха,размишляваше за това,как е минал деня,какво се е случило и какво и предстой да се случи...Този ден беше по-спокойна седна и се загледа в жената седнала срещу нея.. Беше на около 65г,"типична софиянка "помисли се Крис,загледала се в мобилния телефон,явно не можеше да се справи с него и отчаяно гледаше екрана.Покрай нея минаха групичка младежи ехидно смеещи се на невежеството или старостта на жената..Кристина се огледа в прозорезца на метрото и се усмихна на себе си.Видя едно момиче,което всеки ден пред огледалото я гледаше,беше забравила какво е да се усмихваш.Нейните приятели се шегуваха с нея,и я оприличаваха на "Снежната кралица",а Марти тя винаги и казваше че е красива всякак.Марти....бяха минали почти две година от както се разделиха,а нищо в нея не се беше променило,спомни си деня в който се разделиха,колко ужасно се чувстваше тогава..
-Тръгвай си,Не искам повече да те виждам!!!
-Добре,тръгвам,не ме изпращай,знам каде е вратата!!
След като си тръгна от апартамента,и знаеше,че това вече наистина е края,не почувства нищо,беше празна,сърцето и беше празно,душата й -ха,дали имаше душа,замисли се,"Ти нямаш душа"Това бяха думите на Мартина,когато я видя в бара с друга жена>Може да е права,кои знае..
Потънала в спомените не усети как стигна до Сердика,трябваше да слиза,взе чантата си и се запъти към вратата,видя ,че жената още продължаваше да гледа втренчено монитора..
-Добър ден!
-Добър ден!
-Имате ли нужда от помощ?
-Мило момиче,от както съм се качила не мога да се оправя с телефона,не съм от София,а сина ми жевее тук,даде ми телефона да му се обадя когато пристигна и сега незнам,какво да правя!-жената се отпусна назад,опря глава на стъклото и се разплака..
-Не,не моля ви,всичко ще е наред.
Кристина взе телефона и започна да търси номера на сина й.
-Намерих го!-Крис се засмя и подаде телефона на непознатата жена,която гледаше телефона сас същия празен поглед
-Искате ли да го набера?
-Да,да,моля те,не мога да се оправя с това чудо?!Съзлите бяха направили път на искренния и смях..
-Ало!-чу се мъжки глас.
-Ало,добър ден,изчакайте малко.Кристина подаде телефона на непознатата все още жена и се усмихна.
Седна отново и гледаше как жената се разплака този път от вълнение.
Телефона й звънна и видя,че е получила есемес.
"В бара сме,чакаме те!Къде си?"
Изведнъж се сети,за уговорката си по-рано този следобяд със Силвия(най-добрата й приятелка)
Беше събота вечер,а не й се излизаше никъде..
"Идвам след 30 минути"..Охх,все същите хора,същите теми за разговор,същото еднообразие..
Тъкмо стана и се запъти към вратата,когато някой я дръпна за раката
-Мило,дете искам да ти благодаря,ако не беше ти незнам какво щях да правя..
-Не се притеснявайте,всичко наред ли е?
-Да,да ,ще ме посрещне след 15 минути на следващата спирка
-Това е чудесно,радвам се,че съм ви била полезна.-Кристина изпита истинска радост,че е успяла да помогне,"свърших едно добро дело"
-Казвам се Дора,много ми е приятно!
-Кристина.И на мен също!
-От София ли си?
-Да.А вие от каде сте?
-От Стара Загора,идвам на гости при сина и снахата ми..да видя и внуците..да им се порадвам,малката ми внучка е на твойте години,Моля те остани да ви запозная,много съм ти благодарна не можеш да ми откажеш!
-Ааааз,с удоволствие бих останала,но имам среща,закъснявам и ме чакат приятели,може би някой друг път,ако дойдете на гости това е номера ми...-Кристина записа номера си в телефона на жената .
-Може да се обадите когато поискате
-Не,не ,моля те само за 2 минути,няма да се забавиш,много ти благодаря отново,а ето че спираме..
-Добре,добре,съгласна съм,ще се запознаем.-Кристина разбра,че жената й беше много благодарна и ще я обиди ако откаже"Какво пък 5 минути ще закъснея,струва си"
Слязоха на последната спирка и жената започна да се оглежда ,Кристина гледаше отстрани и чакаше заедно с нея.
Хората се блъскаха ,разминаваха,часът беше пиков.
-Мамо,мамо,!!
Някакъв мъжки глас се дочу от някаде
-Мамооо,мамоо!
Кристина се огледа и видя един мъж да маха с ръце,гледайки към Дора.
-Г-жо,сина ви е тук.-Кристина показа,на жената ръкомахащия все още мъж и се усмихна
-Краси,Красии тук съм идвайте.
-Сега ще ви запозная,дошъл е заедно сас снаха ми.
Жената се забърза към сина си махайки,Кристина видя как се прегърнаха и се засмя,телефона й пак звънна беше Силвия..
-Ало.
-Къде си?Чакаме те,тук е претъпкано с хора,само ти липсваш!
Идвам след малко,замалко се задържах,когато се видим ще ти разкажа,няма да се бавя ,ще ти звънна когато съм пред бара,да излезеш,няма да мога да ви намеря вътре,ако вляза сама.
-Ок,чакаме те,само ми звънни и ще изляза,не се бави
Ок,чао.
-Кристина,ела да те запозная.
Крис се обърна и видя Дора да маха,до нея стоеше сина й.
-Здравей,аз съм Красимир,приятно ми е !
-Здравейте,Кристина и на мен ми е приятно>
-Ако не беше това момиче,незнам какво щях да правя
-Много съм ти благодарен,за всичко,благодаря отново..
-Няма за какво,радвам се,че помогнах.-Крис погледна жената и се засмя
-В кой квартал живееш,ако искаш мога да те закарам,жена ми е с колата няма проблем.
-Не,не няма нужда,на 5 минути от вкъщи съм,не се притеснявайте,ще се оправя,все пак ви благодаря!
-Краси,колата е отпред.-Чу се женски глас зад гърба й.Обърна се и видя...
Най-красивите очи,който някога беше срещала.Загледа се в тях за миг и замръзна,почувства,че сякъш земята спря да се върти,усети как пулсът й се покачва и кръвта й нахлува в лицето..не можеше да разбере какво й се
случва.Огледа жената-беше облечена с дънки който очертаваха,стройни крака,тънка талия,блузата прилепнала към нея ,покриваше стегнати гърди,матов загар и искрящя кожа..Усмихна се когато погледна към нея,подаде ръка и каза:-Здравей,казвам се Мария приятно ми е!Кристина подаде притеснено ръка
-Кристина и на мен също ми е приятно. усети,че държи ръката на Мария повече от необходимото и рязко я дръпна,Мария се засмя и я погледна с най-невинния поглед,сякъш зарадвана от притеснението й ,се усмихна на себе си.
-Радвам се,че се запознахме,амм,аазз трябва да тръгвам,чакат ме.
Дора говореше със сина си,обърна се и прегърна,притесненото момиче.
-Благодаря ти,когато дойда пак,ще ти се обадя да се видим,няма да забравя!
-Разбира се,ще се видим пак,беше ми много приятно..
Стисна ръката на мъжа и се обърна.Дора и синът й тръгнаха.Кристина все още не разбрала какво й се случва тръгна бавно към изхода замислена
-Ей,чакай,извинявай,ако съм те притеснила,беше ми приятно да се запознаем !
Мария,се усмихна и подаде ръка.
-И на мен ,разбира се,не сте ме притеснила,може би съм се стреснала,имаше голяма суматоха...всичко е наред
-Добре,тогава чао и всичко хубаво.
Гласът й сякаш я галеше като перце от коприна,усмивката й беше очарователна ,не можеш да не забележиш такава жена-Тя просто беше Забележителна.
-Чао,всичко хубаво!
Боже,каква жена,мислеше Крис докато пресичаше булеварда.
Прибра се вкъщи,съблече мокрите дрехи и влезе под душа.Горещата вода стопли тялото й и я накара да се отпусне,не спираше да мисли за Мария.
Излезе от банята и се облече бързо,сложи лек грим и си извика такси.
Навън дъжда вече беше спрял,във въздуха се носеше мирис на чисто.Таксито я чакаше и тя с бързи крачки се запъти към колата
-Добър вечер!-чу гласа на изморения шофьор.-Накъде сме?
-Добър вечер!Клуб "69"-отвърна Крис и се настани на седалката зад него.
Мъжа се усмихна,огледа я в огледалото и потегли.
-Времето е ужасно. - каза той,прекъсвайки мислите й.
-Да,така е.-отговори Крис и отново се загледа през прозореца.
Листата на дърветата бяха придобили златист цвят.По-крехките падаха постиляйки килим от златно на земята.Спомни си за сестра й,есента беше любимия и сезон"ако има страна в която сезоните да не се менят и там да бъде вечна есен ще искам да живея там и да рисувам,всичко в златно и кафяво,толкова красиво"не се бяха виждали от както замина за Англия."Страната на вечната есен"помисли си Крис и се усмихна.
-Пристигнахме.-гласа на шофьора я извади от мислите й.
-Благодаря,много ,лека вечер!-каза Крис,затвори вратата и тръгна към входа на бара
Извади телефона си и набра Силвия.
-Ало!Крис сега излизам,тук е лудница.
-Добре,чакам те.
Запали си цигара и гледаше суматохата която беше станала пред входа.Клуб "69",беше едно от най-известните гей-заведения в София.
Тук всички,можеха да бъдат такива каквито са.Без маска,без предрасъдъци,без табута.
Затова идваха най-вече тук,всеки можеше да бъде такъв какъвто е.Но имаше и минуси.Крис помнеше много сцени случили се тук.Изневери,предателства,късане на връзки,създаване на нови,флирта беше като неписан закон тук."Изобщо човек не може да скучае"помисли си тя и изгаси цигарата.
-Крис,Крииис!-чу гласа на Силвия.Видя я да маха от входа.
-Къде беше?Ела искам да те запозная с един човек.
Силвия беше от момичетата който обичаха да живеят,харчейки парите на родителите си,живота й преминаваше в събирания,партита и клюкарстване с приятелки.Въпреки разглезения й нрав,Крис много я обичаше и някакси беше успяла да не обръща внимание на сменящите й се настроения.
-Трябваше да се отбия вкъщи,някой хора работят за разлика от други-каза Крис като се усмихна закачливо на Силвия.
-Не се заяждай,днес съм в настроение и единствения човек който може да го развали си ти-така,че моля те остави ме да си живея живота спокойно,без да се заяждаш-поне не днес.-отвърна Силвия и целуна Крис по бузата.
-Добре!-усмихна се Крис-Хайде да влизаме-каза тя и отвори вратата.
Както й беше казала Силвия вътре наистина беше лудница.Вечерта беше в разгара си.Хванати за ръка двете момичета вървяха като си проправяха път сред множеството мъже и жени.
Още щом влязоха Крис усети,че я наблюдават.
Намерили вече местата си Крис и Силвия седнаха и започнаха да оглеждат танцуващите.
-Коя е тази?-попита Крис като сочеше една блондинка на масата срещу тях.
-Биляна,гаджето на Мирослава.-отвърна Силвия-Защо,да не би да ти хареса?-разсмя се Силвия и бутна с ръка Крис
-Ха,ха,ха..Много смешно.-Отвърна Крис
-Попитах те защото,когато влизахме ми дръпна ръката и ме погледна с онзи поглед-нали се сещаш?
-Наистина ли?ахаххаххахаа,не мога да повярвам,-Силвия се клатеше на мястото си от смях
-Да,а не съм я виждала преди.-Отвърна Крис и каза на сервитьорката поръчката си
-Трябва да знаеш нещо за нея,ако те интересува,разбира се-каза Силвия и се разсмя този път още по-силно.
-Всъщност трябва да ти кажа нещо,но не е свързано с това момиче,а с една жена с която се запознах днес.-каза Крис и озари Силвия с очарователната си усмивка.
-Я,виж ти!-този път Силвия се вгледа в Крис и разбра,че момичето е впечатлено.-А,аз се притеснявах,че може да ти се е случило нещо,докато ти си се забавлявала.
-Нееееееееее!-отвърна Крис и стана сериозна-не съм се забавлявала,всъщност всичко стана случайно-представяш ли си в метрото докато се прибирах.
-Цялата съм в слух-каза Силвия и се настани удобно на мястото си,като отпи глътка от коктейла,запали цигара и се заслуша с ентусиазирания глас на приятелката си.
-Всичко стана много набързо-започна да разказва Крис-Запознах се с една жена в метрото,която търсеше сина си,беше объркана понеже неможеше да немери номера му в телефона си и аз й помогнах,после заедно слязохме на последната спирка където трябваше вече да я чака сина й.Запозна ме с него-много приятен човек веднага предложи да ме закара до нас въпреки,че аз му отказах.Послееее....-гласа на Крис стана превъзбуден-после докато разговаряхме с него и майка му,дойде жена му,Силвия никога през живота си не съм срещала по-ослепителна и по-чаровна жена от нея...тя,тя излъчваше такава топлина,нежност,сексапил,неможех да откъсна поглед от нея,а очите й,очите й направо ме пронизаха...сякаш пропадах в една дълбока зелена бездна и неможех да спра..осъзнах,че държах ръката й поне 5 минути и ми стана неудобно..-Силвия забеляза как приятелката й се изчервява(нещо,което за първи път виждаше,но въпреки това я остави да продължи без да я прекъсне.
-Просто днес осъзнах,че някой успя да се докосне до мен,без задни мисли,без да цели нещо...усетих как сърцето ми изтръпна и цялата се напрегнах.После тя тръгна и в мига в който се разделих с нея усетих,че исках да се върна и да я заговоря,да разбера какъв човек е....исках да се докосна до нея да...-този път Силвия не издържа и прекъсна монолога на Крис.-Скъпа,20 минути говориш за тази жена,а аз от както те познавам повече от 5 не си отделила на никоя!Направо ме шокира!А аз си мислех,че не съществува любов от пръв поглед-каква заблуда!
-Неее аз аз,мога да говоря за нея още-отвърна Крис и хвана ръката на Силвия,искам да се видя пак с нея,да я опозая,но незнам как,незнам какво да направя,за да не разбере погрешно намеренията ми..
-Как така незнаеш как?!-отвърна Силвия,нали сте си разменили телефоните какъв по-голям късмет от това пък и плюс това мила,ти не можеш да ме излъжеш не само,че искаш да я опознаеш,нооо те привлича и сексуално,а това моментално отива към друга категория опознаване-Силвия изпи коктейла си и се загледа в Крис,коята въртеше чашата си с още недокоснатата водка.
-Хайде да се махаме оттук,започна да ми писва-каза Силвия и хвана приятелката си за ръка.
-Добре,знаеш ли цял ден не съм яла нищо искаш ли да хапнем някаде?-Крис облече якето си и тръгнаха към изхода
-Да,идеално,и аз излязох без да хапна така,че една салата ще ми дойде много добре,да вървим.
Крис отваряше вратата, тъкмо,когато същата блондинка,която обсъждаха преди малко със Силвия се приближи до нея и пъхна в ръката й лист като й се усмихна предизвикателно.
-Охоо!-разсмя се Силвия-и нетърпеливо дръпна от ръката на Крис листчето,което и беше подала блондинката
-0878202001-"обади ми се"-Биляна
-Обади ми се Биляна -хахахахахахах -Силвия неможеше да спре да се смее,Крис дръпна листа от ръката й и го смачка.
-Радвам се,че те карам да се смееш така.Двете момичета се прегърнаха и тръгнаха към най-близкия ресторант смеейки се.


Глава Втора


На другия ден Крис се събуди късно.Огледа се и видя разхвърляните си по пода дрехи."Какво е станало снощи?"И защо нищо не мога да си спомня?"Tя стана и отвори прозореца.Навън денят беше чудесен.Седна на леглото и се загледа в разпиляните дрехи по пода.Докато се мъчеше да подреди мислите си от миналата вечер,телефона й звънна-беше Ани.
-Алоо!-каза Крис
-Ей,как си?Стана ли вече?-попита Ани
-Току-що станах и намерих дрехите си по пода,чудя се какво ли се е случило снощи и не съм успяла да ги оставя в гардероба
-Хахахахахаах,палавница,кажи ми коя е щастливката този път-отвърна със закачлив тон Ани
-Нееее,сигурна съм,че не съм спала с никой,тази сутрин се събудих сама,а навън времето е чудесно
-О,не,не,незапочвай пак,не ме карай да ти се карам-каза смеейки се Ани
-Неее,още не съм се видяла с майка ми,а е следобяд,милата сигурна пак не е спала цяла нощ-Крис се замисли за майка си.Откакто се бяха разделили с бащата й,майка й оставаше все по-често сама,Крис беше единственото им дете и майка й правеше всичко,за да я накара да се чувства добре,спокойна и най-вече свободна,затова не се бъркаше в личния живот на дъщеря си.Знаеше,за връзките на Крис с други жени,не беше съгласна с тях,но се опитваше да й помогне и да не я кара да застава срещу себе си.Затова Крис много я обичаше и винаги се стараеше да не я разочарова.
-Разбрахме ли се?-попита Ани- този въпрос я изкара от мислите в който беше потънала
-Аааааа,извинявай бях се замислила за мама,и не чух какво ми каза-въздъхна Крис
-Няма нищо,да не е станало нещо с нея?-попита Ани разтревожена
-Не,не,тя е добре просто се сетих,че от 2 дена не можем да се видим,а напоследък все е самичка
-Това е лошо,отделяй и време,когато можеш,знаеш,че тя много се притеснява за теб-каза строго Ани
-Да,след малко ще отида да я видя-каза Крис и сложи телефона на говорител
-Добре тогава,ако искаш ,аз след 15мин. ще свърша работа,да се срещнем после в нашето кафе,ще взема вестник и после ще се разходим в Южния парк-става ли?
-Перфектно,аз ще се изкъпя и после,ако мама не е тръгнала ще дойда с нейната кола,нали знаеш,че моята е на ремонт вече 2 седмици,така,че скъпа няма да се бавя,само ми кажи, кога ме искаш там.-каза Крис и свали пижамата си готова за баня.
-Добре тогава,след 1 час на нашето място ок?
-Там съм -засмя се Крис
-Хайде влизай да се къпеш-каза Ани-Чао за сега
-Чао,Ани,ще те чакам-каза Крис и затвори телефона
Започна да събира дрехите си от пода,когато видя един лист паднал от джоба на якето й.
Взе го и стана,спомни си за блондинката миналата вечер,която й беше подала почти същия лист
"-Д-р Мария Иванова-психолог" прочете на бележката,малко по надолу беше написан теленонния й номер и адреса на кабината й.
"Хмммм,коя е тази лекарка,"помисли си Крис.
Загледа се в телефона й,не и изглеждаше познат.Нито от каде може да е визитката.Реши да се обади и да разбере.
Набра телефона и изчака.Почти се беше отказала да звънни,когато от другата страна на слушалката се чу глас.
-Кабинета на Мария Иванова-Добър ден!
Кристина замръзна на мястото си...Беше Мария,жената с която се запозна миналия ден.Жената за която беше говория почти цяла нощ на Силвия,жената която я беше накарала да изтръпне още в мига в който я зърна.
Усети как кръвта й нахлу в главата
-Ало,Ало!!!
-Ъъммм..ало,Добър ден!-каза с треперещ глас Крис.
-Добър ден!-отвърна Мария
-Много се извинявам-започна колебливо Крис-вчера се запознах с Вас и съпруга Ви в метрото,спомняте ли си?-Крис крачеше нервно из стаята
-А,дааааа,Кристина-отговори с весел тон Мария-радвам се да те чуя,как си?
-Благодаря добре съм,аз също се радвам да те чуя-усмихна се на себе си Крис и продължи
-Тази сутрин намерих една твоя визитка в джоба ми....ииииии....-Крис се замисли как да продължи,за да не постави и двете в неудобно положение
-И?-отвърна със закачлив тон Мария
-Ииии,неможех да си спомня кога съм имала нужда от психоложка,за да имам визитката й в джоба ми-каза Крис и се разсмя
-Нее,извинявай,моя е грешката,ти беше толкова добра със свекърва ми и исках да ти се отблагодаря,помислих си,че ако някога имаш нужда да поговориш с някой,или да споделиш проблем,който те мъчи-винаги можеш да се обърнеш към мен,ще се радвам да ти помогна-каза Мария
-Много си мила,благодаря ти!-Крис усети как се изчервява
-Няма нужда да ми благодариш,когато имаш нужда вече знаеш къде да ме намериш-каза Мария и се усмихна на себе си
-Радвам се-отвърна Крис и за момент между тях настъпи мълчание
-Мария,радвам се,че те чух,сигурна съм ,че си имаш много работа ,а аз неискам да те задържам-Крис едва се сдържаше да не изкрещи на глас от щастие
-Не се притеснявай,дочуване и усмихнат ден-отвърна Мария
"Ще бъде усмихнат"-каза си на ум Крис и се засмя
-Ммм..Лек ден и на теб ти пожелавам и мн поздрави на Дора
Крис остави телефона,скочи върху леглото и извика със всичка сила.Усмивката й не спираше да сияе.
Влезе в банята и пусна горещата вода да облее тялото й,не спираше да мисли за разговора с Мария,почувства как отново настръхна
гласа на тази жена я караше да настръхне,самата мисъл я караше да мечтае за нещо,за нещо -Забранено...
Спря водатата и си взе хавлията,загледа се в огледалото,тялото й още пазеше бронзовия загар от лятото,белега на хълбока й напомняше за спомена от раздялата с Мартина
-Какво има?-гласа на майка й я извади от мрачните й спомени.
-Мамо,кога влезе?-Крис се загледа в изражението на майка си
-Стоя на вратата от 15 минути,чух ,че извика и си помислих,че ти е станало нещо-добре ли си?
-Мамооо,нищо ми няма добре съм,не искам да се притесняваш за мен,моля те-Крис се почувства виновна
-Знаеш,че не мога да не се притеснявам,облечи се,не искам да настинеш
-Обичам те,мамо-Крис не издържа и се хвърли в ръцете на майка си
-И аз те обичам Криси,моля те,следващия път,когато излизаш със Силвия да ми се обадиш
-Обещавам-Крис целуна майка си и излезе от банята
-Ще излизам с Ани,искам да разгледам обявите за работа с нея,мога ли да взема твоята кола,моля теее
-Вземи я и предай на Ани много целувки,отдавна не е идвала
Крис вече беше облечена
-Тръгвам,майко-каза Крис на вратата
-Чао и се пази-каза майка й и се загледа след нея
Крис се качи в колата и запали цигара
Телефона й звънна-беше Силвия
-Алоооооо,как си?
-Добре съм Сиси,какво правиш?
-Ммммм,немога да говоря по-високо скъпа,няма да повярваш къде съм-каза Силвия и се разсмя
-Къде си?И защо говориш толкова тихо-Крис спря на светофара и се заслуша в музиката която се чуваше от страната на Силвия
-Крис спомняш ли си какво стана снощи?
-Точно това щях да те попитам,но ти ме изпревари,събудих се и намерих дрехите си по пода,и най-странното е,че не помня как съм се прибрала
-Скъпа,когато бяхме в ресторанта ми звънна Деси...-Силвия знаеше каква щеше да бъде реакцията на Крис и отдели от ухото си телефона за момент
-Кой ти се обади?-Крис знаеше,че тази жена беше слабост на Силвия,знаеше също,че когато и да беше щом и звънне Силвия винаги е готова да отиде при нея,независимо от това,че не й се обаждаше,виждаше се с други и беше от типа жени който не се застояваха с една повече от няколко часа..
-Моля те,Крис не ми се карай,знаеш,че съм слабохарактерна,не съм като теб,незнам какво ми прави тя наистина,но ме кара да се чувствам толкова слаба и беззащитна,даже не й се сърдя,че го прави...моля тееее-Силвия знаеше,че в този момент Крис едва се сдържаше да не й се развика
-Карам,Сиси,ще ти се обадя когато мога-ок?
-Моля те,не ми се сърди,ще чакам да ми се обадиш,чао за сега- каза Силвия и затвори
Крис захвърли телефона на седалката до нея и стисна волана със всичка сила.
"Немога да повярвам,след всичко което й причини,след цялата болка и обида,която й нанесе,все още е влюбена в тази жена!Колко още унижения ще трябва да изтърпи в името на ....... в името на кое?"За Крис връзката на Силвия с това момиче нямаше смисъл,но знаеше,че винаги по всяко време Силвия е готова да отиде при нея,независимо от това колко ще страда после.
От радиото се чуваше песента на Тони "Всичко било е насън"-Крис вече беше пристигнала и видя в далечината Ани
"Защо обичаме тези,който бягат от нас и бягаме от тези който ни обичат?Сигурно Силвия знаеше отговора"-Усмихна се въпреки гнева от постъпката на приятелката си и се запъти към заведението,където вече я чакаше Ани.

[Doña Dyke]

Очакваме с нетърпение глава втора

[jessy]

И аз се присъединявам към чакащите.

[kattee]

Strahotno e!!!
Ochakvam prodaljenie

[Гост]

Ееееее...... :( Искам ощеее!!!! И аз като Криси "тръпна в очакване" само,е в случая относно продължението..Нека бъде скоро..моляяяяя!! Обожава такиваромани..Пренасят те.. изцяло там..

[jessy]

Стела само ни зариби и ни остави да си чакаме. Ама нищо де, аз не бързам.