Re: Какво разбират всъщност?

[БлатнаФея]

Второ, Библията е чудесно четиво и чак да се стига до такъв гняв е малко пресилено.
Всеки човек вкл. и хомосексуалните трябва да имат вярата в духовните принципи, които са в основата на всяка 1 религия

Как обичам думичката "трябва". Само че това, което "трябва" според някои хора, и това, което искам, много често са две различни неща. Хайде стига с "трябва", "налага се" и "не може иначе". Ако не друго, поне свобода имаме. Свободата сами да избираме какво "трябва". Мога много дълго да говоря по въпроса, но честно казано, вече съвсем не ми се спори с догми. Всеки сам решава за себе си в какво да вярва. Нищо против религиозните във форума, но аз лично не намирам причина да вярвам в духовните принципи на религия, според която трябва да бъда убита с камъни. И не разбирам по какъв начин това ме прави по-малко стойностна или морална...

[EVI]

Нямам нищо против религиозните, но не ми е приятно да ми звънят на вратата и да ми навират религията си в лицето, да ми казват кое е морално и кое не, кое е духовен принцип, а недуховен принцип?! Що е то?! Всеки да си вярва в каквото си ще.....

[Indian]

[quote="a.
Библията е чудесно четиво
[/quote]

Така е, да - на мен в християнството ми харесват поне 98% от нещата в него и принципите, и е много близко до това, в което вярвам аз. Ходя на църква често, стената ми е осеяна с иконки, моля се всяка вечер, просто не съм от ревностните, дето спазват всеки празник до най-малки подробности, затова не мога да се определя като типичния християнин. Обаче, наистина са ми доста верни наблюденията, тъй като познавам десетки хомосексуални, наистина много - от младото поколение наистина повечето не се определят като вярващи - да, вяра в човека, вяра в доброто, - но не и в отвъдното, в задгробния живот и пр. Само това имах пред вид като гола констатация. Вече тя може да се тълкува като положителна или отрицателна, според нагласата.

Друго нещо има - не съм срещал ама нито един хетеросексуален християнин или християнка, който да не е хомобоф. Може да познавате такива и да са ви симпатични, ама аутвайте се пред тях и вижте после реакцията...Е, има и някакви изключения сигурно.

[Киа]

Охх жегна ме с тази тема. Аз като една бъдеща психоложка, лесбийка съм си направила специално проучване как моята любима нАука поглежда над хомосексуалистити и тяхното психично здраве.

Първо, моля ви, не заклеймявайте всички психолози заради една неспособна. Все едно да кажете, че всички хирурзи са некадърни, защото сте попаднали на един касапин. Няма такъв филм...
Това, че хомосексуалността е болест, отдавна не е актуално в психологията, както и в медицината въобще. Напротив, обръща се сериозно внимание на това как влияе средата на хомофобия върху хомосексуалните, с цел да се избегнат психични проблеми и самоубийства (защото има много такива, според всичко, което съм изчела). Именно, заради увеличения риск от психични проблеми и самоубийство сред хомосексуалните, психолозите обръщат специално внимание на хомофобията и причините за нея. Не случайно се нарича хомофобия (въпреки, че е доста оспорвано, дали става дума за патология или проява на негативизъм спрямо по-неприемлив, според нормите на обществото, социален статус, и дали е редно да е с тази наставка). Хомофобията се определя от някои психолози като проява на фанатизъм и е свързана и със сексизма (мъжете сексисти се притесняват, че могат да бъдат индентифицирани с пасивен хомосексуанен, съответно да заемат женска роля, която според тях е унизитена, защото са сексисти, разбира се...).

Религията е лично и индивидуално право на всеки. Дали си лекар, психолог, биолог, инженер или продавачка на вафли, няма никакво значение.
Религията наистина има отношение към хомофобията. В изследването, което разглеждах преди време за степента на хомофобия според различни фактори ( възраст, пол, религиозност, емпатия и умения за адаптация ) хомофобията расте правопропорционално с високата религиозност.

Това, че тази жена е проявила лично отношение и хомофобия към пациент, лъже, че било патология (защото нито психологията, нито СЗО определят хомосексуалността като патология!), като дори се е опитала да натрапи религиозните си вярвания, е меко казано непрофесионално и абсолютно всеки нормален психолог/терапевт би бил на същото мнение! Всеки нормален психолог знае, че всякакви опити за "лечение" на хомосексуалност, са опасни и могат да доведат до депресии и самоубийство...

Такава е позицията на психологията, според всичко, което съм изчела до тук.
А тази е псевдо... Тази професия не е за всеки, особено за хора с лични проблеми. Психотерапевтите от друга страна, за да станат психотерапевти, преминават през интензивна собствена психоанализа при опитен колега. Един наистина добър психотерапевт е такъв, който е съумял да овладее собствените си проблеми, за да може да помага на другите. Много трябва да се внимава при избора на пихолог/терапевт. Това е човек, които рови в мозъка ви, точно както хирурга рови в корема ви, например...

И при проблем е абсолютно задължително да се посети психолог/психотерапевт/психоаналитик или психиатър (в зависимост от проблема). Психиатъра е лекар, каквито са всички останали. Няма разлика дали ще е болно тялото или ума. Всъщност има - тялото понякога се справя само с проблема, докато психиката не винаги се справя, а и може да нанесе много по-серизони травми на тялото. Разстройства не се лекуват с разговори с приятели или клошари, както каза Indian. Те се лекуват от специалист. Както се лекува всяка болест или неразположение.

Значи, аз лично ама никога не бих отишъл на психолог, ако ще и да умирам от депресия. За мен човешката душа е нещо много сложно и интимно и е изключено непознат човек да успее да проникне успешно в нечия душа. Резултатът е само повече да те нарани и да ти задълбочи депресията, примерно. Би успял да проникне човек който ме обича. Любовта отваря очите на човек за душата и лекува душевните проблеми. Или приятелството, което е вид обич, близко до любовта. Едно студено и безлично изслушване не е това, което един страдащ човек търси. Страдащият човек търси внимание, топлина, любов, мисля. Но това "купено" внимание, на психолога...

В горният текст заменете:
"психолог" с "гинеколог"
"депресия" с "хламидия"
"душа" с "вагина" и
"изслушване" с "гинекологичен преглед".

Получаваме:
Значи, аз лично ама никога не бих отишъл на гинеколог, ако ще и да умирам от хламидия. За мен вагината е нещо много сложно и интимно и е изключено непознат човек да успее да проникне успешно в нечия вагина. Резултатът е само повече да те нарани и да ти задълбочи хламидията, примерно. Би успял да проникне човек който ме обича. Любовта отваря очите на човек за вагината и лекува вагиналните проблеми. Или приятелството, което е вид обич, близко до любовта. Един студен и безличен гинекологичен преглед не е това, което един страдащ човек търси. Страдащият човек търси внимание, топлина, любов, мисля. Но това "купено" внимание, на гинеколога...



Сами ще се убедите колко е абсурдно такова мислене. Защото е "унизително" да отидеш при психолог или гинеколог, ще си умреш от депресия или хламидия...

Заглавието на темата за мен би трябвало да е "Какво разбира тя?", последвано с две имена, град и телефон на "специалистката".

Аз като бъдещ психолог, разбирам. И то от първа ръка Имаме и друга психоложка във форума (нямам предвид Д-р Психо ) , а може и да не е една...

[БлатнаФея]

Заглавието на темата за мен би трябвало да е "Какво разбира тя?", последвано с две имена, град и телефон на "специалистката".

Аз като бъдещ психолог, разбирам. И то от първа ръка Имаме и друга психоложка във форума, а може и да не е една...

Под "те" нямах предвид психолозите. Все още вярвам, че не всички са такива. Просто нямам времето и нервите да си търся точния за мен. А и... да си призная, малко съм наплашена. Не е приятно да чуеш такива неща, а аз съм свръхчувствителен човек и много тежко го приех.
Въпреки че имам нужда от някаква помощ, но за сега ще опитам със самолекуване.
А "какво разбират те" е един вид "защо някой друг, който дори не ме познава, да ми казва каква съм и какво трябва да правя, в какво трябва да вярвам, какво трябва да ме кара да се чувствам добре и какво трябва да изпитвам изобщо". За мен това е грубо натрапване на лични ценности и идеали. И, да, непрофесионално. В случая. Лошото е, че много хора го правят - психолози или не.

[Киа]

...защо някой друг, който дори не ме познава, да ми казва каква съм и какво трябва да правя, в какво трябва да вярвам, какво трябва да ме кара да се чувствам добре и какво трябва да изпитвам изобщо...

...тази е псевдо...

[schizophrenic]

Второ, Библията е чудесно четиво и чак да се стига до такъв гняв е малко пресилено.
Всеки човек вкл. и хомосексуалните трябва да имат вярата в духовните принципи, които са в основата на всяка 1 религия

Как обичам думичката "трябва". Само че това, което "трябва" според някои хора, и това, което искам, много често са две различни неща. Хайде стига с "трябва", "налага се" и "не може иначе". Ако не друго, поне свобода имаме.

Направо ми взе думите из под пръстите. Какво значи "трябва да имаме варя"?
Ако тръгнем в тази посока на "трябва" може да изредим много неща, които според другите ТРЯБВА да правим/бъдем. Например да харесваме мъже...
Киа, подкрепям мнението ти, затова и попитах на каква възраст е психоложката. Сред по-младото поколение психолози има много, които са и кадърни, и по-отворени към проблемите на различни дискриминирани групи.

[Markizata]

В горният текст заменете:
"психолог" с "гинеколог"
"депресия" с "хламидия"
"душа" с "вагина" и
"изслушване" с "гинекологичен преглед".

Получаваме:
Значи, аз лично ама никога не бих отишъл на гинеколог, ако ще и да умирам от хламидия. За мен вагината е нещо много сложно и интимно и е изключено непознат човек да успее да проникне успешно в нечия вагина. Резултатът е само повече да те нарани и да ти задълбочи хламидията, примерно. Би успял да проникне човек който ме обича. Любовта отваря очите на човек за вагината и лекува вагиналните проблеми. Или приятелството, което е вид обич, близко до любовта. Един студен и безличен гинекологичен преглед не е това, което един страдащ човек търси. Страдащият човек търси внимание, топлина, любов, мисля. Но това "купено" внимание, на гинеколога...

Киа, човек, ти изби рибата! Уби всичко детско в мен! Така да се каже, разби ми представите за душа и душевни страдания с тия сравнения и еквиваленти!

И, теорията ти е супер, но за мен издиша на едно място: Сравнението ти щеше да е валидно, ако ти сравняваше гинеколог с психиатър, а не с психолог.
Защото така излиза, че ти приравняваш медицински на алтернативни методи на лечение.
Едното /психология/ е хуманитарна специалност - другото /гинекология, психиатрия/е медицинска. Не намирам за коректно да се слага знак на равенство между двете - поправи ме, ако греша!
Психологът няма право да извършва лечение - дори на мозъчни "хламидии", така, както има право гинекологът. Психологът няма компетентност и да ги диагностицира. Той единствено има задължението, когато срещне медицински проблем в поведението на свой клиент /не, пациент/, да го посъветва, да потърси медицинска диагностика и лечение.
Оттам, цялото сравнение е изцяло спекулативно.
И, съответно, за да остана в твоя сравнителен изказ, излиза, че този, който бърника из твоята вагина и който не е гинеколог, не е и сексуален партньор, но пък може да прониква там профилактично, когато се натъкне на проблем, който му намирисва на гнило /образно казано/, следва да те посъветва да се обърнеш към компетентен гинеколог.
И това са все неща, които, като специалист, са ти пределно ясни и повече, отколкото на мен, вярвам.
Та, уважавам професионалния ти ентусиазъм, но пък моят професионален ентусиазъм ме кара да бъда педантична в преценката на изказа и в информацията, която той дава и която другите хора е обичайно да подминат и да приемат на доверие.

Респект към всички специалисти и кандидат - специалисти във форума!

[Киа]

Хехе е това с гинеколога е в рамките на бъзика, разбира се
Така е зададен текста: аз няма да отида на психолог, ако ще и да умирам от депресия...Затова съм влязла в същия ритъм, лекинко накриво с психолози и депресии

Затова съм уточнила:

И при проблем е абсолютно задължително да се посети психолог/психотерапевт/психоаналитик или психиатър (в зависимост от проблема). Психиатъра е лекар, каквито са всички останали.

[a.borealis32819a]

Второ, Библията е чудесно четиво и чак да се стига до такъв гняв е малко пресилено.
Всеки човек вкл. и хомосексуалните трябва да имат вярата в духовните принципи, които са в основата на всяка 1 религия

Как обичам думичката "трябва". Само че това, което "трябва" според някои хора, и това, което искам, много често са две различни неща. Хайде стига с "трябва", "налага се" и "не може иначе". Ако не друго, поне свобода имаме. Свободата сами да избираме какво "трябва". Мога много дълго да говоря по въпроса, но честно казано, вече съвсем не ми се спори с догми. Всеки сам решава за себе си в какво да вярва. Нищо против религиозните във форума, но аз лично не намирам причина да вярвам в духовните принципи на религия, според която трябва да бъда убита с камъни. И не разбирам по какъв начин това ме прави по-малко стойностна или морална...

Не знам защо напоследък толкова ми върви да водя "религиозни спорове". Тук още малко ще излезна заклета християнка, а пък на други места си мислят, че съм безверница и нихилистка .
Библията наистина е чудесно четиво като художествена литература. Има толкова вратички и отворени въпроси, че като се замисля мога да спретна поне 10 нейни тълкувания с всякакви цитати и символики. Това в кръга на шегата, просто не знам защо хората се взимат толкова на сериозно. Наистина има някаква висша сила, дали ще се нарече Бог, Природа или каквото и да е, въпрос на предпочитание... Всички пророци от различните религии проповядват едно и също нещо- мир, любов и разбирателство между хората. /Никъде няма убийства, хомофобия, агресия и омраза/Само любов. Тези три неща имах предвид под духовни принципи.
sunlight, разбира се, че имаш свободата да избираш какво ти трябва. Сори ако е прозвучало укорително.

[Teor]

Лично на мен не ми харсва начинът, по който се практикува психологията в момента. Традиционната психология е твърде ограничена и в 98 % от съдържанието си е лишена от духовност. Трансперсоналната или езотеричната психология все още звучи като научна фантастика и за съжаление не е в списъка на стотиците теории, които се изучаватв университетите. Хуманистичната психология, практикувана от 70 % от специалистите, "изважда емоциите" и "освобождава от напрежението", терапевтът е горд, пациентът обаче единствено "емоционално е повърнал" (съжалявам за грубата метафора). Проблемът е в неразбирането, че собствените ни мисли създават реалността ни и утре умът ще строи отново. Когнитивната психология прави стъпчица напред, признавайки, че нашите мисли създават нашата реалност, но отново липсва душата.
Къде обаче да отиде човек, ако не намира сили в себе си да се справи? Една голяма част ходят по психоаналитици, други ходят на църква или в някакъв храм, в зависимост от това в какво вярват (няма да се отплесвам колко "обичам" религиите), но това е по-лошо от традиционните сеанси при психотерапевти и различни видове консултанти, защото религията е също така здраво заразена от егото и изключва душата, независимо какви претенции имат религиите (все тая коя е религията, общо взето те са убили - в пряк и преносен смисъл, повече хора, отколкото биха загинали при ядрена катастрофа).
Еха, как се отплеснах все пак По-добре хубава книга, време насаме в природата, разговор с приятел или близък или най-добре със собствения си Аз.

[Markizata]

По-добре хубава книга, време насаме в природата, разговор с приятел или близък или най-добре със собствения си Аз.

Мда, и хубав секс в края на деня...
Мисля, че мислим в една посока за всичко изложено по-горе

[BettyBlu]

Неотдавна една лекарка ми помогна много. Тя е завършила медицина, но използва алтернативни методи за лечение, които включват разговори и психологична помощ. За пръв път някой директно ми задава въпроса дали съм лесбийка. И не беше поради някакво неправомерно хрумване от нейна страна, а имаше връзка с лечението ми.
Казвам, че ми е помогнала, защото ме постави в тази нова за мен ситуация да си призная. Да го изрека на глас, да чуя как звучи от собствената ми уста, да се наблюдавам дали съм неспокойна, дали нервно потрепервам или дали случайно не се изчервявам.
Не, нищо от това.
Тя се държа като професионалист и интелигентен човек с достатъчен житейски опит.
Следях реакциите й - нямаше учудване, защото се беше досещала и преди това. Важното беше да го споделя, да излезе от мене.
Преди това ми беше некомфортно, защото криех нещо от нея.
И знаех, че може би няма да проведе адекватно лечение на физическия ми проблем, докато не потвърдя положението.
Със споделянето нещата между нас се изясниха. И аз сега се чувствам много по-добре. Защото знам как бих се почувствала, ако още утре някой ме попита. Предимството и щастливата случайност бяха, че първото разкриване беше в "защитената" среда на лекарския кабинет.
Нещо като да се учите да шофирате първо на полигон, а не както моя инструктор ме хвърли на "акулите" под Цариградско...

[Hoops&Yoyo]

Въпросната жена е разбирала от цитати, хахаха.
Истината е, че:
1. Любовта няма пол.
2. Фройд отдавна е отречен и даже забранен в Америка. През 70-те на миналия век.
3. Хомосексуализмът е начин на мислене.
4. Библията е пренаписвана толкова много пъти, че смисълът й се губи. И е правено с цел манипулиране на общественото съзнание. И все пак показва духовната еволюция на човека.
5. Религизността не е избор, а осъзнатост и тя съвсем не отрича хомосексуализма, обществото го прави.
6. Човеците имат нужда от Бог, защото боравят с абстрактни понятия, които някой трябва да обедини.
7. Седем е хубаво число.

Както и да ме анализират, няма сила, наука и манипулация на света, която да породи в мен тръпка и интерес към мъж.

[Punk/Rac_Pride]

Аз на психолози не вярвам, щото примерно аз харесвам бдсм, а според психолозите това е патологично изкривяване, така че никога не бих отишъл на психолог. Предпочитам ако имам някакъв проблем да споделя с приятел, но не и да давам пари на хора, които я разбират и най важното я искат да помогнат, я не.