Какво разбират всъщност?

[БлатнаФея]

Наскоро имах неприятно преживяване с една "доброжелателна" психоложка. Жената беше много начетена, очевидно интелигентна и претендираше, че е много запозната с хомосексуалността и въобще не е хомофоб. А в действителност беше толкова предубедена и нетолерантна, че ме е яд, задето отидох изобщо и пропилях пари и време.
Та, въпросната твърдеше, че хомосексуалИЗМЪТ е свързан с някакви мистични пристрастености (мистични, защото така и не ми обясни какви точно), че това си е патология и - това, което най ме вбеси - че хомосексуалИСТИТЕ не могат да обичат... според собствената й дефиниция за любов, разбира се. Разказа ми как при нея са били много хомосексуалИСТИ и всички те - забележете, всички - са й признавали, че не искат да бъдат такива. Спомена и някакви свои познати бивши гейове, но ме беше страх да питам как са се "излекували".
Това преживяване ме наведе на един въпрос. На доста въпроси всъщност, но един по-съществен. До колко разните психолози и "експерти" по човешки взаимоотношения са наясно за какво иде реч? Как са й разрешили на тази жена да практикува, не знам. Но тя очевидно не беше наясно със съвременните проучвания на тема хомосексуалност и със съответните резултати от тях и сякаш още живееше в средата на миналия век. Няма лошо да си развиваш теории, но когато работиш с млади хора, твоето собствено мнение няма значение. Нито пък религията ти. Защото въпросната беше доста религиозна и ми обясни как, щом не харесвам Библията, значи не признавам авторитети и това ми е голям проблем.
Другото интересно беше, че се опитваше да ми обясни как трябва да бъда по-приемаща и толерантна. Oh, the irony...
Иии... не знам всъщност дали този пост не трябваше да е в темата за хетеросексуалните приятели, защото пак става въпрос за отъпкания път, моделите на поведение, коловоза, неприемането... и за липсата на духовност у уж религиозни хора. Но понеже другата тема си е конкретно за приятелството, реших да направя нова.
И сори за предългия пост. И мрънкането.

[Markizata]

Жената беше много начетена, очевидно интелигентна и претендираше, че е много запозната с хомосексуалността и въобще не е хомофоб.

О, това не започва добре...

Та, въпросната твърдеше, че хомосексуалИЗМЪТ е свързан с някакви мистични пристрастености (мистични, защото така и не ми обясни какви точно), че това си е патология и - това, което най ме вбеси - че хомосексуалИСТИТЕ не могат да обичат... според собствената й дефиниция за любов, разбира се.
/.../
Защото въпросната беше доста религиозна и ми обясни как, щом не харесвам Библията, значи не признавам авторитети и това ми е голям проблем.

Знаех си, че не започва добре!
Мда. Та, значи, това, кой й е разрешил да практикува, би бил един хубав въпрос в Америка..или, знам ли!
Защото ще се изненадаш...и надали искаш да знаеш, що за "квалификация" е нужна, за да станеш психолог - така наречения "психоаналитик". И кой ти "разрешава" да си отвориш кабинет и да си лепнеш на вратата "Sunlight - психоаналитик" и да прибираш банкноти срещу изслушване...и нищо повече.
Защото именно ТОВА е целта на психоанализата и психотерапията - а това, което се случва в България...се случва в България.
Значи, никога не съм харесвала този метод на...справяне със ситуации /защото не мога да го нарека лечение/И не е , като да не съм прибягвала до него - далеч преди да открия моите си методи - и икспириънса който аз имах, и глупостите, на които се наслушах, заеби, и цялата информация, която бях споделила на "сеанса" и която биде тутакси изпята на майка ми, а от майка ми на мен...
Психологът /т.нар психотерапевт/ е едно...няма такова животно. Защото той не е нито лекар, нито лечител, нито учител, нито приятел. Затова, всеки един от изброените е по - добро решение. В някои случаи може да се превърне в платен любовник - тогава времето и парите при него може да се разглежда като не съвсем безсмислено загубени.
Психотерапевтът е платен слушател. На него му е ЗАБРАНЕНО изказването на каквото и да било собствено отношение, лично мнение и още по - малко оценка по информацията, която му се дава. Психотерапевтът не е съдник, нито арбитър. Нито житейски наставник /в Америка има И такава професия! Но това е друго./.
Психотерапевтът е задължен да избягва да дава съвети - идеята е, че чрез изслушването и най - вече, стимулирането пациента/клиента /не знам как точно се води/ да говори, той сам първо, да се освободи чисто вербално от онова, за което не може да говори пред другите, второ, да осъзнае източника на проблема си, връзките между причини и следствия и оттам, трето, сам да стигне до решенията на тези проблеми.
И ако в тази абстракция, на теория може да се намери нещо смислено, то на практика, в страна като България /където до 89та, тази специалност не съществуваше, а всички научни трудове, свързани с нея, са били забранени от Държавата/, да търсиш добър психоаналитик/терапевт...със същия или малко по - голям успех можеш да търсиш в парка небрежно паркирана летяща чиния, която да метне на една обиколчица....
Аз от цялата работа не разбрах едно: при това недекватно поведение на въпросната психотоложка, коя част от описаното от теб спомогна да я оцениш като "начетена" и "интелигентна"?
И друго не разбрах - разрешение на проблем ли търсеше при нея или стана инцидентно?
Защото, ако е първото, очевидно не е това начинът.

[БлатнаФея]

Начетена и интелигентна ми се струваше в началото на сеанса, когато си говорихме общи приказки. Не мога да кажа, че е тъпа. Личи си, че има обща култура, познания в различни сфери... само в психологията ме съмнява колко сериозни и надеждни са познанията й. В смисъл... не се съмнявам, че е изчела куп литература по въпроса, по-интересно ми е каква. Защото е много лесно да си намериш литература, която подкрепя собствените ти убеждения и по никакъв начин не те предизвиква да се замислиш. Някак си по-комфортно е...
А при нея отидох, защото имах проблем. Някакво главоболие, за което няма ясна причина, неврологът ми каза да се консултирам с психолог. Ама аз принципно не съм си нормална, въпрос на време беше да ме заболи глава от ненормалност

[Markizata]

Личи си, че има обща култура, познания в различни сфери... само в психологията ме съмнява колко сериозни и надеждни са познанията й. В смисъл... не се съмнявам, че е изчела куп литература по въпроса, по-интересно ми е каква.

Не знам на какво се вика "обща култура" в днешно време...много общо звучи
Според мен общата култура включва, да си наясно къде се намираш географски, културно и политически...Какви са основните ценности на твоята географска и политическа общност /социум/, какви са основните достижения на времео, в което живееш, какви са възприетите модели на другите развити общества по въпроси, за които изказваш компетентно мнение и професионален съвет ...или, поне, какво е официалното становище на най - важните международни организации по тези въпроси.
Иначе...компетентно мнение за двигтателя с вътрешно горене имат и автомонтьорите - без да искам да обиждам никого. Познания за размножаването при членестоногите...и други интересни неща...
А, книга...то и телефонният указател е книга...и е бая зор да бъде прочетена. И наизустена...нищо че телефони вече почти няма, нито указатели...
Според мен, има принципна разлика между обща култура и общи познания. За първото се иска първо да имаш култура и после тя да е обща

[Phantom_Girl]

което най ме вбеси - че хомосексуалИСТИТЕ не могат да обичат... според собствената й дефиниция за любов, разбира се. Разказа ми как при нея са били много хомосексуалИСТИ и всички те - забележете, всички - са й признавали, че не искат да бъдат такива. Спомена и някакви свои познати бивши гейове, но ме беше страх да питам как са се "излекували".

Ами,какво да ти кажа доста хора си мислят,че нашата любов,и чувства са внушение,че не е истинско,не вярват,че можем да обичаме истински човек от нашия пол,знаеш ли защо,ами защото мислят,че сме болни и им е трудно да повярват,че бихме умряли за човека до нас.
Те не могат да повярват,че както хетеросексуалните и ние мислим през цялото време за нашите си полвинки,не вярват,че с години продължава връзката ни без инзевери,не вярват,че не можем да живеем без поливнките си,че не страдаме за тях,и точно там грешат тотално.

Разказа ми как при нея са били много хомосексуалИСТИ и всички те - забележете, всички - са й признавали, че не искат да бъдат такива.

Ами,да разбирам това напълно,защото да си обратен не е избор ,който сам правиш ,както някои хора се бъркат и ни упрекват,че ние сами сме си избрали този път. .

[dany23]

''Но тя очевидно не беше наясно със съвременните проучвания на тема хомосексуалност и със съответните резултати от тях и сякаш още живееше в средата на миналия век.''

Няма по какъв друг начин да реагира жената, това са я учили. Отвори някой от онези дебелите учебници и там ще намериш термина Хомосексуализъм в раздела Патология. Те са написани в периода 1880-1930 година. От там насетне всичко се препечатва с нова година на преиздаване. Всеки от тези психолози и психоаналитици си избира едно направление и теория и оттам насетне си го следва и практикува по този начин.

[Markizata]

Няма по какъв друг начин да реагира жената, това са я учили. Отвори някой от онези дебелите учебници и там ще намериш термина Хомосексуализъм в раздела Патология. Те са написани в периода 1880-1930 година.

И все пак, нека не бъдем крайни и най - вече, не наясно със становищата на "класиците" от този период:
"Според Зигмунд Фройдима има биографична обусловеност при хомосексуалността , макар да не се изключва и конституционналния характер на ориентацията като при това той поставя ударение върху мъжката хомосексуалност. Според него хомосексуалните не са имали възможност за мъжка идентификация в детството си.[44] Самият той предпочита термина инвертирани и съответно процеса инверсия.[45] Фройд подразделя поведението на хомосексуалистите на три основни разновидности:
Абсолютно инвертирани - Предпочитат само и единствено своя пол, а противоположния предизвиква у тях сексуално отвращение и хлад.
Двойно инвертирани (или бисексуални) - Проявяват привличане и към двата пола.
Случайно инвертирани- Поради известни външни условия, от които най-голям процент заема недостъпността на нормален сексуален обект и подражанието и за това избират обект от своя пол.[46] По-късно той добавя, че хомосексуалността се дължи на изключително интензивно фиксиране върху майката след, което последва идентификация с нея.[47]. По-късно през 1915 г. в добавка към книгата си относно сексуалността Фройд пише: „При инверсионният тип може без изключение да се потвърди преобладаването на архаични конституции и на примитивни психични механизми.“[48]
Идеята на Карл Юнг за хомосексуалността е свързана с последствията от майчиния комплекс: „Последствията от майчиния комплекс се различават в зависимост от това, дали той се проявява при син или дъщеря. Типичните ефекти при сина са хомосексуалност и донжуанство, а понякога и импотентност. При хомосексуалността цялата хетеросексуалност на сина е свързана с майката в една несъзнавана форма.“[49] Вилхелм Щекел също пише по въпроса за хомосексуалността, но за разлика от Фройд не признава обичайните теории за конституционалния характер на ориентацията. Щекел смята, че хомосексуалността е невроза и се корени в миналото на хората с този тип ориентация и като причина дава омраза към майката, която може да бъде скрита под интензивна привързаност към нея. Той открива, че много от хомосексуалните са отглеждани, възпитавани и наказвани само от жени, при което развиват дълбок страх от тях.[50]. И по-нататък Щекел смята, че зад страха от жената се крие един по-общ страх от живота.[51] Карл Абрахам смята, че женския кастрационен комплекс може да доведе до хомосексуалност сред жените като подчертава, че такива жени биха били в мъжката роля в отношенията си.[52] Шандор Ференци пък въвежда понятията „активна“ и „пасивна“ хомоеротика. Според него пасивният хомосексуален се чувства като жена и търси зрели и силни мъже, а активният се чувства като мъж и търси младежи с женствени черти. Според него пасивните хомосексуални в повечето случаи са натрапливи невротици, което идва от това, че тяхната способност за отдаване е била нарушена при предходна фаза на развитието им.[53] Той нарича пасивните хомосексуални „субектни хомоеротици“, а активните „обектни хомоеротици“.[54] Хелене Дойч поставя главно ударение върху женската хомосексуалност. Според нея връзката както при хомосексуалните мъже, така и при жените имитира връзката мъж-жена, а също така и отношенията майка-дете, при които има симбиоза, която се появява и в отношенията между хомосексуалните жени. Според нея причините не се крият само в един лош баща, но и в провал в отношенията с майката, при което момичето остава с един „копнеж по нея“, който се удовлетворява във връзка с друга жена.[55] Медард Бос, битиен аналитик, причислява хомосексуалността към перверзиите и смята, че те (перверзиите) са изява на „страхово-мрачно-отчаяно битие-в.света, на което поради биографични мотиви, е отказан опитът от сливането с половия партньор“.[56]
Съвременната западна психология подлага методите и теориите на класическата психоанализа на ревизия и критика.[57] Съвременни психоаналитици, като Ричард Исай, не само изоставят патологичната лексика на предшествениците си, но и преосмислят някои от теоретичните им построения."
Повече информация:

ТУК.

[chernata_perla999]

А-а-а Момичета ...я спокойно ...Дайте ще организираме една ударна група срещу нея и да ходим на похот!

[Markizata]

А-а-а Момичета ...я спокойно ...Дайте ще организираме една ударна група срещу нея и да ходим на похот!

Всъщност, мисля че е достатъчно само името й да цъфне в интернет до думите й и начетената специалистка се е сбогувала с клиентела во веки!
Никой човек с проблеми не иска да ходи да "го оправя" някой, който видимо се нуждае по - напред от него

[schizophrenic]

Ама аз принципно не съм си нормална, въпрос на време беше да ме заболи глава от ненормалност

Ааа, моля ти се, нека да не започнем всички луди да ходим с главоболие... Иначе бих ти предложила да отидеш на очен лекар /ако вече не си го направила/, защото продължителното, необяснимо главоболие аз свързвам със зараждащ се диоптър. Това просто като съвет

Иначе за "начетените" психиатри и психолози в България... не ми се ще да коментирам. Личен опит от сеанси с такива нямам, но от разговори на маса, впечатленията ми са добри само от тези, които в момента са все още учащи. В тази връзка да попитам, на каква възраст беше въпросната високо интелигентна жена?

[БлатнаФея]

Аз, че имам проблеми с очите - имам. Обаче не съм за очила, нищо сериозно не е, виждам си сравнително добре, само съм леко късогледа. Но може би ще е добре да нося очила от време на време поне.
А въпросната психоложка беше възрастна. Не много, може би на към 50. Обаче... ох, не знам, явно не мога да използвам "би трябвало" в този случай, защото по принцип много неща "би трябвало" да са различни, но все ми се струва, че през последните години не липсват компетентни специалисти, занимаващи се с хомосексуалността, и всеки уважаващ себе си психолог "би трябвало" да е наясно с изследванията и теориите им по въпроса.
Друго ме интересува обаче. Темата за авторитетите, субективизма... какво е вашето мнение по въпроса? Въпросната жена смяташе, че след като не признавам Библията, едва ли не живея в анархия и нямам никакви авторитети. Вие какво мислите? Кой / какво би могло да бъде авторитет? И трябват ли ни авторитети изобщо? Авторитети... за какво? Дали тя нямаше предвид по-скоро... модел на поведение, източник на морал и ценности? Но защо са ни "модели" на каквото и да е?
Другото, което ме човърка напоследък, е проблемът с дехуманизацията на отделни групи. Хората, които вярват, че хомосексуалните не могат да обичат, може и да не определят себе си като хомофоби, но само въпрос на време е ако не да проявят насилие, то да започнат да оправдават насилието над гейове. Защото, когато вярваш, че някой е неспособен да обича, ти отнемаш една от най-сеществените му човешки черти. И колко му е да стигнеш до заключението, че това същество е по-малко от човек и следователно насилието над него е по някакъв начин приемливо и оправдано?

[Markizata]

Темата за авторитетите, субективизма... какво е вашето мнение по въпроса? Въпросната жена смяташе, че след като не признавам Библията, едва ли не живея в анархия и нямам никакви авторитети. Вие какво мислите? Кой / какво би могло да бъде авторитет? И трябват ли ни авторитети изобщо? Авторитети... за какво? Дали тя нямаше предвид по-скоро... модел на поведение, източник на морал и ценности? Но защо са ни "модели" на каквото и да е?

Трябват ли ни авторитети: мисля, че категорично: ДА.
Но, преди да изясня защо, според мен, кратко изложение на моята гледна точка за нещата:
Всеки един от нас, с всичко, което носи в себе си - "доброто", "лошото", и всичко останало, е "чист потенциал". Чиста и абсолютна даденост. Той нито се развива, нито намалява, нито се увеличава. Този потенциал е аморфна маса. И него го имат всички дишащи организми.
Това, което отличава нас от другите дишащи е способността, да насочваме този потенциал. Това, което отличава едни хора от други, на ниво личностна реализация е степента на адаптация на външното проявление /насочване/ на този потенциал към абсолютния му капацитет. /тук донякъде е мястото на теорията за 3%-овата реализация на мозъчния потенциал. Корекция: 3% беше при гениите:Д/.
Именно начинът и посоката, в които насочваме въпросния свой потенциал, е нашето участие в играта, която, за прегледност, можем да наречем "Така нареченият мой живот".
А тази игра, както всяка друга конвенционална такава, се играе при: 1/ равни други условия, 2/шанс и 3/собствен ход /съотношение 30/50/20 /.
Равните други условия са тези, които са еднакви за всички: те са, най - общо казано, природни закони и дадености. Тук бих сложила и въпросния личен потенциал, който е биологично кодиран във всеки от нас.
Шансът - също най - общо казано, са всички онези условия и събития, които са извън нашата възможност за волева преценка.
Собствения ход е територията на съзнателна, волева и собствена намеса в играта.
Авторитетите са често използвана и, често полезна патерица в този процес.
За онези 20%, които са нашата житейска нелека задача.
Авторитетите са онова, което, в различна степен при различните хора, насочва потенциала ни вместо нас. Т.е., ни замества и в тази дейност, донякъде.
На въпроса, кой и какво може да бъде авторитет - тук отговорът е индивидуален за всекиго.
За едни това е някакво духовно учение/духовен водач. Традиционно към това спада т.нар. религия, а преобладаващо - някоя от традиционно известните.
За други - това е даден човек, който има особено силно влияние - най - често член на семейството или някаква общност.
За трети - това е някаква популярна личност.
Все едно, кой избираме, водещото в случая е стремежът към подражание. И, ако се задълбая по - надолу, може би ще стигна до бягството от самотата - от вътрешната самота, която всеки от нас носи.
Тези две неща звучат като нещо, без което всеки от нас би трябвало да може да осъмне.
Но дали е така на практика?!
Както казах, "доброто" и "лошото" са част от абсолютния ни потенциал, от който не можем да избягаме, нито да манипулираме.
Би било прекрасно всички да сме едни такива свободни, съвършени, самодостатъчни, самоотркили всичко и най - вече, себе си. Но - факт - повечето не сме.

Затова мисля, че авторитетите са нужни на всяко едно от нивата на играта. Но всеки сам избира, 1. кои ще са неговите авторитети и 2. в каква степен ще бъде участието им в неговата игра.

От което логично следва, че няма предварително зададени авторитети. Защото НИЕ създаваме авторитета, а не той нас.

За да се върна на последния от въпросите по този параграф, който не развих:Д, въпросната жена смята, че ти нямаш авторитети щом не признаваш Библията означава, че:
а. прави опити за "научни догадки" /казано просто, налучкване/ от частното към общото - т.е., щом не възприемаш един авторитет / по начина, по който й се струва приемлив да го възприемаш/, значи не възприемаш никой и нищо за авторитет
или,
б. налага директно своите правила и своите избори на авторитет в твоята игра, без дори да пробва да го завоалира в някаква приемлива и лицеприятна форма.

И двете са доста примитивен подход, който, факт, хваща дикиш в общия случай

[Indian]

Първо, странно ми е изобщо, че тази психоложка е вярваща, защото повечето от тях, според мен, са атеисти (както и лекарите). Фройд, а и други следващи след него течения, не се връзват много добре с вярата - те са рационални, научни. (и точно това винаги ми е било причина да не съм ходил никога да психолог - защото аз съм вярващ). Второ, защо си е направила извода, че sunrise не вярва в авторитети само защото не вярва Точно в Тази книга (библията) - та ако тя има някакъв опит с хомосексуални, би трябвало да знае, че да размахваш точно тази книга пред тях е голяма грешка и все едно пред бик червена кърпа да размахваш. Тъй като, пак по мои наблюдения, болшинството хомосексуални са атеисти. Може sunrise да има друг авторитет, не библията - някой рокпевец примерно. Не, подходът на психоложката определено е примитивен, прилича на сектантско навличане на собствените и възгледи върху пациента. Лошото е, че съм чувал и за други случаи на пишман психолози - да, почти всички те работят по научени от учебника схеми, и често това е Фройд (тоест, остаряло - той наистина е отречен).

Аз лично Фройд не го признавам, но като поразгледах другите теории след него, намерих интересни и близки до истината неща - например онези неща за женската хомосексуалност и майката (търсенето на майка в жената), както и следващото, за "битието сиво-мрачно-тягостно"...че лицата, склонни към такова светоусещане, често вървят към хомосекс.

Значи, аз лично ама никога не бих отишъл на психолог, ако ще и да умирам от депресия. За мен човешката душа е нещо много сложно и интимно и е изключено непознат човек да успее да проникне успешно в нечия душа. Резултатът е само повече да те нарани и да ти задълбочи депресията, примерно. Би успял да проникне човек който ме обича. Любовта отваря очите на човек за душата и лекува душевните проблеми. Или приятелството, което е вид обич, близко до любовта. Едно студено и безлично изслушване не е това, което един страдащ човек търси. Страдащият човек търси внимание, топлина, любов, мисля. Но това "купено" внимание, на психолога...

Мислех, че повечето психолози са атеисти, и ако отида при тях с моята трансексуалност, те дори и да са супер добре подготвени по най-новите американски теории за транссексуалността, пак няма да ме обяснят, защото тези теории не включват в себе си понятието Бог. А аз вярвам в много трансцедентални неща. (Не съм християнин, тъй като библията дискриминира, според мен, не само хомоемоционалните, а и жените. Но вярвам в други неща). Така още от първите минути между нас би се получил кошмарен за мен и хаотичен разговор. И психолога все ще ти доказва, че ти си объркания , че в главата ти е каша, че ти си пълния лузър (а може би е обратното) което е унизително. И това е усещането, който всеки мой познат, отишъл на психолог и после върнал се бесен, е имал - на унижение.

[GentleThreat]

Най-просто погледнато - човек трябва първо на себе си да помогне, да е в пълна хармония със себе си, съответно и със света около себе си, за да може да помогне и на другите. Иначе...само разбунваш хаоса около себе си, в себе си и най-важното - в другите.
Добрият ,,психолог'' или какъвто и да е там...събеседник, "помощник", "опътващ те"...е този, който ти казва това, което искаш да чуеш? Онзи, който от твоя дълъг вътрешен монолог, който умело избягваш, прави диалог, като казва точно онези думи, които искаш да чуеш? Това ли е ,,добрият и начетен'' специалист в тази област? ;Р
Какви ли не неща не измислят хората, за да се опитат да избягат от отговорността си да са себе си и да се грижат за себе си.
И въпреки това...психологът, независимо какъв е, може много да помогне! Не отричам! Но не е задължително да е психолог...може и да е бездомник, досадната съседка от 3-тия етаж, с която само си разменяте злобни погледи, котката ви... Пултът за управление е вътре в нас! Колкото по-бързо се научим да боравим с него...толкова по-добре. :}

[a.borealis32819a]

Първо, странно ми е изобщо, че тази психоложка е вярваща, защото повечето от тях, според мен, са атеисти (както и лекарите). Второ, защо си е направила извода, че sunrise не вярва в авторитети само защото не вярва Точно в Тази книга (библията) - та ако тя има някакъв опит с хомосексуални, би трябвало да знае, че да размахваш точно тази книга пред тях е голяма грешка и все едно пред бик червена кърпа да размахваш. Тъй като, пак по мои наблюдения, болшинството хомосексуални са атеисти.

Лесно може да се провери, че медицината и психологията са науки, в чиято основа лежи вярата в човека и хуманността най- общо казано и според моето скромно мнение няма по- силна вяра от тази в човека .
Второ, Библията е чудесно четиво и чак да се стига до такъв гняв е малко пресилено.
По твои набллюдения болшинството хомосексуални са атеисти?!

Не мога да си обясня няколко неща хомосексуалните са атеисти, сексуалността им е мисия в живота, борят се за благоволението на човеците и винаги са щастливи и горди заради което?

Всеки човек вкл. и хомосексуалните трябва да имат вярата в духовните принципи, които са в основата на всяка 1 религия, да имат цели в живота, да ги постигат и всичко изброено да им дава увереност в себе си, за да продължават винаги напред.