Хетеросексуалните приятели - има ли такова животно?

[Markizata]

И така, свидни мои,
Много знаци се изсипаха в подкрепа /и най - вече отхвърляне/ на хомосексуалния модел.
Затова аз, мотивирана донякъде от лични впечатления "от другата страна", реших да отворя тема за онези, на които мнозина, определящи себе си като хомосексуални...очевидно...биха искали да приличат: нашите далечни братовчеди по биологичен вид - македонците!
/Не, не, това беше за друга тема..../
ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИТЕ!
И така, ебавката настрана, хетеросексуалните са хора като всички нас...с две ръце, два крака, мозък, душа, сърце и всичко останало...
Различията са ясни - всичко останало може да бъде терен за сходство. Теоретично.
Защо, обаче, на практика сякаш не се получава съвсем така?
Тук мога да изходя единствено от собствено преживяното: когато бях малка /това, естествено, не беше отдавна... много.../ и преди да изплескам по телефона на най - добрата си приятелка:
"От известно време /шест месеца/ има нещо, което не ти казвам...Има един човек...и този човек означава света за мен..."
отговор:" Кой е ТОЙ??Познавам ли го? На колко години е? С какво се занимава? Кажи, деееее!";
"Човекът е Х"
отговор: /пауза.пауза.пауза.(от другата страна се обработва информацията)/: "Аха...";
"Обичам човека, не ми пука за пола й...и ако това означава, че ти не искаш повече да общуваш с мен, искам да ми го кажеш в прав текст, ще разбера...".
Та, преди този момент, всичките ми приятелки бяха хетеро. По - точно казано, всичките ми приятелки бяха момиченца, които впоследствие, ставайки жени, избраха хетеросексуалния модел.
Там и тогава, никоя от тях не се отдръпна от мен заради ТОВА НЕЩО. Нито те, нито лелите, близките, роднините, преподавателите...които биваха посветени.
Всеки един от тях хранеше дълбоката вътрешна убеденост и надежда, че това е някакво временно "пропадане", някакво ексцентрично търсене, което ще отмине с времето. Нещо като...постигнат неадекватен цвят на косата, който ще оправиш с една "нормална" боя следващата седмица и всичко си идва намясто.
Когато се видя, че сценарият никак не се случва по техните планове, необходимата част се отлюспи по естествен подбор.
Друга отпадна по географски, образователни, културни причини, разминаване в интересите или чист мързел.

Интересното в случая е, че и онези, които останаха и за които аз останах, между нас зейна една огромна пропаст. И, не, името й не е хомофобия. Нито натрапване на житейски модел на едната или другата страна. Нещата се пропукаха от нещо много по - дълбоко, на което се опитвам да намеря наименованието в момента...и не мога!
И не мога да кажа, че пропастта идваше само от другата страна - напротив!
Усетих онзи момент, когато общуването с "несебеподобен" вече не ми носеше радост. Не ми носеше и смисъл. Имаше нещо, с което усещах това същество, с иначе две ръце и два крака, сърце, душа и всичко останало...толкова..чуждо - е думата.

И сега, когато съм вече далеч от страха, дали ще получа одобрение или поне приемане от важен за мен човек "от другия бряг"- защото всички важи знаят - когато съм се нагледала на много - и знам, че винаги има още много за виждане, констатирам, че това тяхно мнение за мен...и приемане или липсата му...толкова искрено не ме вълнува!

Защото разговорите ми с хетеросексуален, все едно от пола, възрастта или образованието, винаги, and I mean, винаги стигат до момента, когато в съзнанието ми светва червена лампа с думата ЕСНАФ, в която мога да вкарам целия мироглед и начин на живот на въпросния човек.

Независимо колко много и колко искрено обичам въпросния човек /приятел, близък, роднина/, колко съм благодарна и колко неща ценя в него - винаги, все в някакъв момент, в лицето на всеки един хетеросексуален срещам образа на еснафа. Чиито възприятия за света се простират от тук: [до тук:].
И това, само по себе си, прави приятелството - или всяка друга дълбока духовна връзка между нас, невъзможна, или по - скоро, изпразнена от съдържание.

И това, само по себе си, не ме кара да се чувствам добре от което...Ужасявам се, дали не съм станала хетерофоб...дали не подхождам към хората, които някога са ми били близки, които някога са ми подавали ръка, с които работя...със същите предразсъдъци, които срещам или които очаквам да срещна у тях.

Ще ми се да вярвам, че повредата е в моя телевизор и тя подлежи на поправка...
Колкото и безобразно клише да е, за мен приятелството е нещо...жизненоважно.


Някоя от вас с подобен опит?

[Indian]

Подписвам се под всяко изречение на Markizata в тази тема. Адмирации за много красноречиво и добре изразените мисли, като аз имам същите или подобни проблеми при търсенето на приятелства. (защото и за мен приятелството има голямо значение). Също така, се подписвам под всяко изречение на semper_fi и Markizata в техните постове в темата "Now and then...или защо часовникът върви назад". Там се застъпиха неща като - доколко материалната/еснафска природа на българина/ката дърпат прогреса назад.

И в моя живот зеят пропасти между мен и хетеро-света, много мъчни за определяне и наименование, и ако седнеш да ги описваш, трябва да се пишат романи. И не винаги подходящата дума е "хомофобия" тук. И аз мисля че хетеро-хората са от друга планета, въпреки че видимо са с два крака, две очи, две ръце и пр. като нас. За мен лично мозъкът на лесбийката/ трансджендъра работи и функционира по различен начин от на херетосексуалните жена/мъж - но мнението си е лично мое и не очаквам непременно тук да се съгласят и другите с това.

Мога да добавя още, че има прослойка хора от хетеросексуалинте, немалка, които изобщо не попадат под графа "еснафи", те са пълно отрицание на еснафското - това са тези, окито не живеят заради материалното - онези от интелигенцията, художници, артисти; религиозни по нетрадиционен начин хора...или пък религиозни по най-традиционния, християнски начин - което не винаги означава, че те отричат чуждата гледна точка...има и широко скроени хора...с две думи, тъй наречените духовни хора. И...нямам думи да обясня колко ми е труден контакта с тях, въпреки че съм бил винаги положително настроен. Изобщо не мислете, че ми е някакво розово отношението към тях. В пълна сила важи за зейналите "пропасти", споменати от Markizata. Вече не толкова от тяхна материалност, която те нямат, а заради ПАТРИАРХАЛНОСТТА им. И наслоенията от фалоцентричен, а понякога и сексистки модел на мислене. И всъщност, често - хомофобия.

Но аз съм оптимист и вярвам, в търсенето на общи точки между хората. Ако не вярваме в това, как изобщо ще излезнем от кризата - икономическа, духовна?

[covington]

Значи, аз може в някой момент да избия на оффтопик, ще ме извините. но има твърде много аспекти в темата и като се тръгне по тях, не се знае къде ще се стигне.

Така, признавам, че е вероятно между двама души с различна сексуална ориентация да съществуват големи принципни различия във възгледите. И факт, в повечето случаи пропастта виждат хетеросексуалните. По ред причини. И както Маркизата отбеляза в първия пост, тия хора обикновено се отлюспват от приятелския кръг съвсем естествено. Така че предполагам тях не ги обсъждаме, те спадат в категорията, определена от оня афоризъм за приятелите и парите.

Горните два поста обаче се концентрират повече върху другата страна на метафоричната пропаст, страната, на която стоим 'ние' (а как не обичам тия лагерни 'ние'-'те', независимо кой в кой лагер е). И тук според мен нещата малко се омесват. Не мисля, че сексуалната ориентация е чак толкова определяща за възгледите на даден човек, че да успее да вкара 100% от хетеросексуалните (и хомосексуалните всъщност) в конкретен модел мироглед.

На практика това, което пречи и на двете страни в подобна ситуация е не сексуалността им, а отказът им чистосърдечно да приемат правото на другия на различен избор / истина / реалност. Ония отлюспилите се не могат да ти бъдат приятели не защото толкова им пречи с кого спиш, а защото те отказват да приемат, че има нещо различно от собствения им модел. Във втория случай ти отказваш да приемеш другите, защото техният модел пък ти се струва прекалено ограничен. Което е също толкова необосновано, при все че в случая просто няма подобно нещо като 'правилен' модел (тук е моментът някой да ми цитира религиозен текст по избор :Д).

Но способността да признаваш и приемаш чуждия избор по никакъв начин не е свързана със сексуалността. Свързана е с представата, която имаш за себе си и за света. Поради това не всеки хетеросексуален е тесногръд, нито всеки хомосексуален е широкоскроен и толерантен към чуждия избор. Макар че разбирам откъде би могла да се роди подобна представа, не мога да я приема като абсолютна. Ред теоретични аргументи могат да я оспорят, но вземам за база неоспоримо по-малкия ми личен опит.

В него се случва следното: в моята глава сексуалната ориентация на човека е последното нещо, което определя представата / отношението ми към него. Ама съвсем съвсем последното. Не мога да възприема това, което по дефиниция е главно (и в много случаи единствено) различие като определящо за това дали ще се получи или не приятелството ми с индивида Х. Тоест от моя страна пропаст няма, в нито един от случаите, което според мен има значение за определяне на тона на отношенията. Но виж, отвореността на другия човек към по-нестандартно мислене е нещо, което е много важно за мен. Ако нещата не се получават на тая плоскост, изобщо няма да има значение дали тоя човек си ляга с Гошо или с пенка. И дали той е съгласен аз да си лягам и с Гошо, и с Пенка ако ми е кеф.

И от другата страна: ако приятелството ми с някой вече е факт (което, признавам, при мен е много рядко явление), обикновено знам, че за тези хора също няма да има значение. Това наскоро беше потвърдено на практика. Има разбирателство на ниво, което дори не се занимава с нещата, които обикновено са повод за спорове между хетеро- и хомосексуални. Това са отношения, в които никой на никого не налага своите изисквания и модели, и в които се приема правото на другия да прави каквото ще (граничи със здрав егоизъм, който бтв е основата на човешкото добруване).

Естествено, за темата има значение и кой какво приема за 'приятелство'. За мен например приятелството е нещо твърде ценно и твърде рядко срещано. Много малко хора бих нарекла приятели; голяма част от хората, с които общувам, са познати. Има разлика. Сред познатите ми със сигурност има потенциални бъдещи отлюспили се.

Но в края на краищата се получава така: с приятелите ми не виждаме пропастта, с познатите ми от моя страна я няма, а от тяхна е достатъчно само да бъдат достатъчно широкоскроени / любезни / лицемерни да не се опитват да ме подкарат по моста.

Отплеснах се :Д Накратко: има такова животно, въпрос на нагласа и малко късмет е да си го опитомиш : )

[BettyBlu]

Аз пък ще погледна темата от биологичния й и социален аспект.
Рано или късно повечето от хетеросексуалните започват да следват предначертания естествен ход на живота, такъв, какъвто са го живели техните пра-пра-пра-... деди и баби. Сватба и/или семейно съжителство и последващи деца. Този модел те чинно го възприемат, защото какво друго им остава? Това е "пътят, и истината и животът" за тях. Навлизат в коловоза и някакси времето спира за тях. Децата растат, те остаряват, на работа, вкъщи и от вкъщи пак на работа. Еднообразие. Загубват се в това ежедневие.

Докато нашият живот е различен. Дори да имаме дългогодишен партньор, дори да живеем на семейни начала, ние не следваме точно този техен хетеро коловоз. Съгласна съм с Indian, че хората на изкуството са наистина по-широкоскроени и техния усет за многообразие, за шареност, за различност, гъвкавост и толерантност е много по-силен.
Накратко казано, хетеросексуалните за мен просто са хора без въображение. Фантазията при тях е закърняла по рождение.
И не бива да им се сърдим - те толкова си могат.

[Markizata]

Благодаря за отговорите!
Та, значи, Ковингтън ...струва ми се, че и аз правя разлика между приятели и добри познати...въпреки че поведението не винаги го доказва.
Но това няма значение
И в моята глава ориентацията не е сред приоритетите, по които формирам възгледите си и отношението си към даден човек - определено! И, както споменах, пропастта идва, поне в заслужаващите си разглеждане случаи, не от ниво ориентация. Идва от факта, че виждам около себе си еснафи.
В тази връзка, Бети Блу се е доближила доста до нещата в моята глава, като че ли.
По - специално, ето това:

Навлизат в коловоза и някакси времето спира за тях. Децата растат, те остаряват, на работа, вкъщи и от вкъщи пак на работа. Еднообразие. Загубват се в това ежедневие.

Докато нашият живот е различен. Дори да имаме дългогодишен партньор, дори да живеем на семейни начала, ние не следваме точно този техен хетеро коловоз.

е, което и аз виждам около себе си. Хора, навлезли добре в релсите или такива, кандидат - навлизащи, напиращи с блъскане /или възпитано побутване/ по вратите на влака...който гонят цял живот, да не изпуснат...
Ако трябва да съм съвсем честна, не мога да си изкривя душата и да кажа, че изцяло го разбирам или намирам за смислено - логично, ако беше така, и аз щях да съм като тях...по вратите на влака.
Не мога да кажа и, че отричам правото им на избор, защото не е така.

Може би...наистина, тук възможните обяснения са много...но аз започвам да се убеждавам в това на практика, че, за да бъдеш хомосексуален, това е, на първо място мироглед, светоусещане и ценностна система. А също така и житейски приоритети.
Иначе, светът е пълен с хетеросексуални, които чукат хора от собствения си пол /със или без вътрешни противоречия от което/ - дори тук си имаме нагледно примери...
Факт, макар и без никакви вътрешни противоречия на тема осъзнаване на собствената сексуалност, аз не станах лесбийка в първия път, в който бях привлечена от жена. Нито с първата си връзка с жена. Нито дори с втората.
Може би това стана в момента, в който осъзнах, кой е моят житейски модел. Оттам и емоционален.
Останалото е...статистика /цинично заключи тя :Д/.
И ето тук дойде пропастта. Защото, ако сексуалността не може да е определяща в преценката ти за хората, житейският модел безспорно е.
Иначе казано, как аз да намеря духовна връзка с някого, за когото целият ми свят, целият ми живот /а, животът ми не се състои само в работа, с което да отговарям на въпроса : "И какво става около тееееб?"/ на него му звучат на китайски?
И обратното важи по същия начин, естествено.

Със сигурност не мога да се съглася, че хетеросексуалните по рождение са хора без въображение.
И постиженията в науката и изкуството, в огромната си част, го доказват.
Не мога и безрезервно да се съглася, че т.нар. категория "хора на изкуството" са, в преобладаващата си част, немеркантилни и духовно извисени.
Просто защото моите лични впечатления, а те не са малко, доказват точно обратното.
И за това мога да говоря мнооооооооогоооо....
Ще се огранича само до това, че сред хората на изкуството, преобладаващо, на особена почит е един бог. И той се казва Суета.
А това, само по себе си, е една от най - типичните еснафски характеристики.
С всичко това не искам да кажа "Всички са лайна, само аз съм китка ненагледна"...видите ли...
Просто се стремя да бягам от генерализирането.
Уви, в насока приятелство между хора с различна сексуална ориентация, нещо не се получават нещата...

[БлатнаФея]

И аз понякога усещам пропаст. До някъде съм съгласна с Маркизата, единственото, с което не мога да се съглася, е, че всички хетеросексуални са еснафи. Трябва да има и от онези, другите. Хората, с главно Х. Във всяка група, съсловие и т.н. ги има. И това не зависи по никакъв начин от сексуалната ориентация.
При мен обаче се появява и една друга пропаст. Не знам до колко съм права, но все имам чувството, че между това да обичаш момче и това да обичаш момиче има огромна разлика (тук сигурно някоя бисексуална или пансексуална съфорумка може да се изкаже по-подготвена от мен). Когато говоря с някоя хетеросексуална приятелка, неминуемо стигаме до хората, които обичаме. И аз я изслушвам, тя ме изслушва... но като че ли и двете оставаме неразбрани. На мен мъжете хич не са ми интересни като тема на разговор, още повече, че изобщо не успявам да се поставя на нейно място.
Понякога си мисля, че съм хетерофоб. Струва ми се толкова странно и необяснимо, че такава голяма част от момичетата в обкръжението ми се влюбват в момчета. Не мога да си го представя, неспособна съм да изпитам такъв вид емоционална връзка с момче. Сега, съдбата винаги може да реши да ме опровергае, но, честно казано, искрено се надявам да не го прави. Любовта към една жена за мен е много по-красива, вълшебна, побъркваща... много по-вълнуваща. И се чудя как приятелките ми пропускат тази магия. Това сигурно ме прави хетерофоб, а как не ми се иска да бъда...

[BettyBlu]

...но аз започвам да се убеждавам в това на практика, че, за да бъдеш хомосексуален, това е, на първо място мироглед, светоусещане и ценностна система. А също така и житейски приоритети.
...
И ето тук дойде пропастта. Защото, ако сексуалността не може да е определяща в преценката ти за хората, житейският модел безспорно е.
Иначе казано, как аз да намеря духовна връзка с някого, за когото целият ми свят, целият ми живот /а, животът ми не се състои само в работа, с което да отговарям на въпроса : "И какво става около тееееб?"/ на него му звучат на китайски? И обратното важи по същия начин, естествено.

В тази връзка мнението ми е, че ако двама души с различна сексуална ориентация решат да бъдат приятели
и между тях да се установят трайни духовни контакти, то те трябва да направят по 3 крачки
един към друг. Първата ще е приемането на различния житейски модел - "Да, ето, съществува различен от мен човек." Второ, сериозно да се запитат дали техните отношения могат в даден момент да надраснат житейския модел, тоест - "Събрали сме се по еди-какви си причини, общуваме си, като личния живот не влияе на нашите отношения. Ние не го намесваме и той не е повод да възниква разделение между нас." В началото ще им е малко трудно, но ако подходят с добронамереност и безконфликтно, без напрежения, би се получило добро духовно приятелство, без пропасти също така. Третата стъпка би се случила след установяването на стабилно приятелство - тя се състои в поддържането му "чисто". Защото рано или късно все някой познат или близък на двамата души може да се намеси и да повлияе в посока разпадане на приятелството.

[BettyBlu]

Със сигурност не мога да се съглася, че хетеросексуалните по рождение са хора без въображение.
И постиженията в науката и изкуството, в огромната си част, го доказват.

Като казвам въображение, имам друго предвид - не творческото, а това те да си представят,
че съществува друг житейски модел, който е също толкова "плътен" и 3D, колкото и
техният, че ние не сме някакъв съшит с бели конци сценарий, само на хартия,
и че това скоро ще премине, защото е "фаза". Напротив, ние сме съвсем реални,
топлокръвни, чувствителни, живеещи и дишащи в този наш различен от техния модел.

[rainbow_eyes]

В тази връзка мнението ми е, че ако двама души с различна сексуална ориентация решат да бъдат приятели
и между тях да се установят трайни духовни контакти, то те трябва да направят по 3 крачки
един към друг. Първата ще е приемането на различния житейски модел - "Да, ето, съществува различен от мен човек." Второ, сериозно да се запитат дали техните отношения могат в даден момент да надраснат житейския модел, тоест - "Събрали сме се по еди-какви си причини, общуваме си, като личния живот не влияе на нашите отношения. Ние не го намесваме и той не е повод да възниква разделение между нас." В началото ще им е малко трудно, но ако подходят с добронамереност и безконфликтно, без напрежения, би се получило добро духовно приятелство, без пропасти също така. Третата стъпка би се случила след установяването на стабилно приятелство - тя се състои в поддържането му "чисто". Защото рано или късно все някой познат или близък на двамата души може да се намеси и да повлияе в посока разпадане на приятелството.

BettyBlu, донякъде съм съгласна с теб. Да, трябва и двете страни да приемат различния от техния житейски модел. Но не, определено не съм съгласна, че когато се 'събереш' с твой хетеро приятел и си общувате, не трябва да намесвате личния си живот. В смисъл такъв, че нали за това ти е приятел, за да се чувстваш свободен да споделиш с него всичко, което те вълнува и за което имаш нужда да получиш някакъв адекватен съвет. А що се отнася до стабилното приятелство, то се доказва като такова, само след като са минали години и наистина този твой хетеро приятел е доказал, че можеш да разчиташ на него.

И да, има такова питомно животно като хетеросексуални приятели! И да, имам две, даже три, хетеро приятелки и един такъв приятел и поне досега не съм усетила каквито и да било пропасти помежду ни. Да, понякога имаме разминавания във вижданията по някой въпрос, но ако не е нужно да се задълбава, какъв е проблемът?! Аз приемам житейския модел, който те са си избрали, уважавам изборът им като мои приятели. И примерно, едното от момичетата е готово да следва такъв хетеро, еснафски или както искате го наричайте модел, но по по-разчупен начин от традиционния стереотип и това доказва, че не е кон с капаци или с липса на въображение за бъдещето си. Мм, а да, и моите хетеро приятели също са ме приели със все модел и поведение (сексуално и т.н.). И в интерес на истината те, през всичките тези 3-4-5 години досега, са ми давали много по-работещи и правилни съвети, свързани с нееснафския житейски модел , отколкото някои други мои приятели, част от него. С една дума, въпреки различната сексуална ориентация, са съумели да се поставят на мое място и да дадат адекватен съвет. И всъщност, се разбирам много добре и с майки на мои хетеро приятели. Споделям им, дават ми съвети, понякога ме търсят, за да говоря с приятелки по техни проблеми.. и не, знам, че там не може да става въпрос за приятелство в пълния смисъл на думата, но все пак, все пак...

От друга страна, случвало се е да говорим за семейство, деца, отглеждане, възпитание и т.н. и да си призная, се чувставам бая далееечко от тея неща и то не заради годините, или заради вродената ми свободолюбивост, а заради самия модел. Даже сега, когато се събираме компания и все си нямам придружител от мъжки пол, започвам да се чувствам леко тъпо..най-точната дума. И то заради това, че някак аз не се вписвам в цялата картинка/ е 2-3 чашки винаги могат да променят гледната точка /.Може би тези цепнатини с времето ще прерастнат в дупки и даже пропасти (дано да не!!!), но дори така да е и дори след 10 год. хетеро приятелките ми да имат семейства и по 2-3 деца и да се чувствам някак некомфортно в тяхната компания понеже аз няма да имам семейство и деца и няма да се вписвам както си му е редът, винаги ще ги приемам като мои приятели и ще могат да разчитат на мен. И ето тук е мястото да спомена за това 'чисто' приятелство за което пише и BettyBlu. Там няма пеленачета, мъже, свекърви и пр. или баби и дядовци, които да питат "ти защо още си нЕмаш мъж, виж я оная с 2 деца вече, а другата и внуци на път да има.." Там сме само аз и моята хетеро приятелка, която ще разбера и подкрепя когато приятелят й я малтретира, изневерява и т.н. Например..

Тази пропаст, за която пише Маркизата се отваря заради хората, които с течение на времето стават част от техния или нашия живот и съответно ни насочват към определен житейски модел, който да следваме. И ние не можем да ги виним, че са допуснали тези хора в живота си, нито пък те нас. Въпросът е да успеем да изградим такъв един мост, в случай че зейне пропаст, който да ни свързва с приятеля, по начин, по който сме били свързани с него преди да я има нея.
И долу в пропастта да останат всички други хора и събития (така де, в най-положителния възможен смисъл), които са причина тя да зейне. И друго важно нещо е на моста да има двупосочно движение и съответните знаци и маркировка или иначе казано, да се поддържа двупосочният интерес за всичко що се случва долу в пропастта и то на общ език.
Абе да, то на теория е лесно, ама на практика мостове не се строят току така, а маркировката се заличава с времето..

[yourenottheonlyone]

Според мен въпросът е достоен за poll - да проверим колко са с такъв опит от общуването с хетеро приятелите си, защото аз мога да споделя противоположни впечатления. Разбира се, има 1 изключение и една част (почти изцяло момчета) все се надяват да се върна в правия път и някои дори са си и го признавали "Ееее, аз си помислих, че си се върнала в нашия отбор :(...." хаха
Но като цяло почти от всички получих незабавна пълна подкрепа, когато разбраха... дойде им доста изведнъж, защото не го бях коментирала, преди да се хвана с първото ми гадже жена и голяма любов. Много се гордея с приятелите ми за това как реагираха и досега като обсъждаме "техните" и "мои" любовни въпроси, разлика във възприятието няма, независимо дали става въпрос за гей или хетеро връзка. Проблемите са едни същи, както и радостите, съветите, които си даваме, са верни и за двата случая.
Никога, НИКОГА не бих искала да се нарека ХЕТЕРО-фоб, защото това би значело:
1. да ги предам (хетеросексуалните, които ме подкрепят)
2. да се отрека и застана срещу цялата идея за РАВЕНСТВОТО, за което се борим в правен и социален аспект с хетеросексуалните връзки
3. да предам себе си преди да се идентифицирам като "харесваща собствения се пол"

Моето уважение към мнението ви, обосновано от случките ви с тези ваши хетеро приятели, но да проповядвам и предпочета животът ми да мине в някакво т.нар. "гей гето", е последното, което искам за себе си, останалите LBGT и децата ни.

... и се съгласявам с Covington.

[lira]

Хм, ето и аз се включвам. Не мога да не кажа, че има периоди, в които много мисля по въпросите за хетеро-хомо приятелства. При мен наблюденията обаче са показали съвсем различни резултати.
Първо, не смятам, че всички хора, които са хетеро, имат по няколко деца и ходят на работа, са влезли в някакъв коловоз. Имам доста такива приятели и се забавляваме много добре с тях. А и мога да използвам децата им с користни цели, разхождайки се в парка. Също така не смятам, че лесбийките или изцяло гей хората, са с по-разчупено мислене, а да не говорим за по-напредничаво. Сред "артЪ елита" пък можеш да срещнеш едни от най-скучните, хора, както и от най-интересните де, но някак професията не е много показателна за личността, примерно ако сега ви кажа, че съм чистачка? Напоследък се чувствам по-дискриминирана от лесбийки, отколкото от хетеро хора, или просто не съм го очаквала.
Пак ще кажа, че на първо място е личността, ако един човек е свестен, няма значение дали е хетеро, хомо, мъж, жена. И да си кажа, моят опит говори, че на лесбийките може да се разчита доста по-малко, отколкото на хетеротата. Все пак това са наблюдения върху някакви минали събития, които по никакъв начин не влияят на бъдещите ми преценки за хората.
Да ви кажа, вече доста се изморявам от тези хетеро-хомо определения. Абсолютно подкрепям мнението на Маркизата за хетерота, които просто чукат хора от своя пол. И след толкова хомо-хетеро изказвания, трябва да ви споделя, че едно приятно за мен бъдеще би било на сексуалната неопределеност, т.е. човек да се обича, с който му харесва и да не е нужно задължително да сме групирани. Да се вдигнем на ВТОРА СЕКСУАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ! хахахахха

[yourenottheonlyone]

Също така не смятам, че лесбийките или изцяло гей хората, са с по-разчупено мислене, а да не говорим за по-напредничаво. Сред "артЪ елита" пък можеш да срещнеш едни от най-скучните, хора, както и от най-интересните де, ...

да. word

[Markizata]

Моето уважение към мнението ви, обосновано от случките ви с тези ваши хетеро приятели, но да проповядвам и предпочета животът ми да мине в някакво т.нар. "гей гето", е последното, което искам за себе си, останалите LBGT и децата ни.

Миличко, проповеди по тази тема няма, но теми с проповеди не липсват, ако се ориентираш по мириса на нафталин, няма нужда и много да се зачиташ
За гей гетото не мога да изкажа мнение, т.к. само съм слушала за него, винаги от хора с хомосексуална ориентация и винаги в разказна форма в трето лице
/ колоритната група "ТЕ", които са страшни, ужасни, нискокултурни, нискоинтелигентни, слабо хигиенни, космати, мустакати жени, дебнещи иззад вратата на тоалетната на "Есънс" крехките, заблудени девици, които да обезчестят насила... /. Освен че много ме забавлява, този феномен представлява и известен...научен интерес за мен и мисля, че си заслужава обсъждане в отделна тема.
Та, нека малко стегнем нивото, да не се спъваме. Всяко стадо си има мърша, ясно, и свестни има навсякъде...ама са по - малко.
Целта на темата ми беше, да разбера, срещат ли и други хора проблемите, които срещам аз в общуването с хетеросексуалните си приятели и близки.
Липсва ли им нещо в общуването или не намират разлика.
Предлагам да се фокусираме около това, ако сте съгласни.

[Markizata]

И след толкова хомо-хетеро изказвания, трябва да ви споделя, че едно приятно за мен бъдеще би било на сексуалната неопределеност, т.е. човек да се обича, с който му харесва и да не е нужно задължително да сме групирани.

Ами, не, че съм много в час, но не беше ли това една от великите идеи на ЛГБТ - общността /бел.ред., "гей - гетото" /?
Идеята е прекрасна - само дето хетеросексуалното общество сякаш не цъфти от ентусиазъм за момента...
Хората обичаме да строим. Най - вече, стени. Между себе си и пространството. Между себе си и другите хора. Между себе си, хората и пространството между същите стени.
После търсим начини да се освободим от тези стени, за да отворим място за нови...

Факт, всичко това носи ползи на терапевтите и за строителните предприемачи.
И ограбва нашия ресурс, който бихме могли да инвестираме в толкова по - смислени неща...

И какво от това?

[yourenottheonlyone]

на фокус сме, точно по темата са отговорите.
със сигурност всеки един е срещал неразбиране все някога, това е най-нормалното нещо на света. от твоя първи пост обаче излиза, че нито един хетеросексуален не те разбира и това от хората, които наричаш близки и приятели. Това така ли е наистина или обобщаваш с идеята (??) да се обединим СРЕЩУ, а не да сме ЗАЕДНО? А изказванията за хетеро-фобия са направо срамни от хора, които се смятат за свободомислещи.

Стените ти ги строиш...