А има ли подходяща възраст да се "осъзнаеш" като гей/лесбийка?

[stardust]

Здравейте, момичета!
Сравнително нова съм тук, поне с регистрирането и писането, но отдавна хвърлям с интерес по едно око на темите и коментарите по тях. Една от много интересните за мен теми беше "Коя възраст е подходяща за по-сериозна връзка с жена?". И покрай нея ми изникна въпросът, а всъщност има ли според вас подходяща възраст, на която можем или трябва да можем да се самоопределим като хомосексуални? Предполагам, че би било нормално това да се случи някъде в годините на пубертета тогава, когато сексуалността по принцип започва да си казва думата. Но все пак мислите ли, че е възможно човек да "премине на другия бряг" и много по-късно, в т. нар. по-зряла възраст?

[lira]

Здравей! Честито регистриране! Според мен няма подходяща възраст, т.е. когато-тогава. Хората са прекалено различни, за да може да се определи някаква всеобща подходяща възраст. Освен това, ако се самоопределиш в ранна възраст, не означава, че в някакъв момент сексуалността ти няма да се промени, както се случва на много определили се като хетеро и в някакъв момент осъзнали, че има и друга част в тях. Интересно е, че споменаваш "нормално" в самоопределянето, т.е. пак гоним някаква норма.
Напоследък дори започва да ми се струва, че определенията хомо и хетеро някак започват да звучат малко остаряващи и съвсем не на място. Сексуалността е много повече от два бряга, между които да преплуваш, да кажем, че е океан с различни течения, преминаващи през него. Естествено , не отричам, че има суперстрейт хора и на двата полюса, но определянето, според мен, не би трябвало да е самоцел, а следствие. Както неведнъж сме споменавали и коментирали, сексуалността е нещо флуидно и винаги може да те изненада, приятно или неприятно.
Какво бихте казали, например, за жена, която дълги години се е определяла като лесбийка и в даден момент се влюбва в мъж? Предполагам, че иска да следва нормата и да спазва ограниченията на обществото. Но като се замислим колко реципрочни случаи има, просто някои не се съобразяват с наложените определения и се надявам в един момент това да ги направи излишни.
Все пак, аз продължавам да си казвам мантрата по три пъти на ден, което ме кара да се чувствам малко ограничена, но..съдба.

[stardust]

Здравей, lira, и много благодаря за отговора ти! Честно казано напълно споделям твоето мнение, но някак си ми се искаше да си потвърдя, че не само аз мисля така, да го чуя и отстрани. Причината е, че съм на повече от 30 години, но влечението ми към жени датира само от година, ако изключим целуването с жени, което датира откак се помня. Но преди винаги е било просто натискане и целуване без никакви влюбвания и дълбоки чувства по представителки на нежния пол. А сега изведнъж всичко се преобърна и се чувствам на моменти страшно объркана. Не страдам от някакви предразсъдъци или страхове относно "нормално" и "ненормално", а по скоро на моменти адски ме дразни отношението на приятелите ми, които смятат, че това, че харесвам жени не е истина, ами е "поредната ми ексцентричност" и "ще ми мине". Имах връзка с една жена, която всички те много харесват, но явно не харесваха факта, че ние сме заедно и изобщо, идеята, че трябва да съм строго и само хетеро или поне би непрекъснато ми се намеква или натяква. И затова зададох този въпрос. Но вече съм спокойна - не, не съм полудяла, както се опитват да ми вменят
А като стана въпрос за "норма", ще споделя нещо комично, което ми се случи миналата Нова година в ID club (също пообсъден тук, разбира се). Та, седя си аз в преддверието на тоалетните, ако мога да се изразя така, и лежерно си чакам двойката вътре да си свърши работата, за да мога и аз да си свърша моята, когато една девойка решава да ме заговори със следния въпрос: "И ти ли като мен си нормална и си тук с приятели?" Момичето беше симпатично, което й спести по-остра реакция от моя страна, отговорих й само: "Ами, и аз преди идвах тук само с приятели, сега съм тук с приятелката си". Да си прави сама съответните изводи

[lira]

не, не, не си полудяла! много е забавно, защото явно това за ексцентричността и минаването са дежурните реплики, които всички чуваме регулярно, също така много често може да ни убеждават, че не сме "такива".
относно възрастта, да кажем, че съм имала приятелка на около 40, на която съм "първа и единствена" жена и до ден днешен много си се обичаме, но не мисля, че тя изживя някаква драма дали е такава или е онакава, ами просто прие обстоятелствата, но все пак не знам дали е имало някакви подмятания от доброжелатели. изобщо не се напъвай да си хомо, би, хетеро, пан или каквито още определения е измислила човешката фантазия, важното е да има любов...и секс, да няма сярна киселина и бой (освен ако не е с еротична цел)!
относно тази случка, за която разказваш, кой "нормален" ходи в айди, хахахаха, шегувам се.

[stardust]

хахаха, не знам вече какви хора ходят в ID, защото откакто не съм стрейт, не са ме пускали там освен на въпросната Нова година
Иначе по темата, на мен лично "ти не си такава" ми е "най-любимото". Но, явно не само мен ме облъчват с подобни послания така, че се зареждам с търпение и спирам да се дразня. Права си, важното е да има любов...и секс, другото е вятър...
Пак благодаря и приятни събота вечер и неделен ден!

[schizophrenic]

офф-топик: "любов и секс да има..." - това ми звучи като мантра, която заслужава подобаващо повтаряне

Иначе по темата - подходяща възраст явно няма за каквото и да било. Всичко си е до човек. Аз се осъзнах и приех като лесбийка на 22 години и се чувствах мноооого закъсняла. Сега се чувствам комфортно и чак се радвам, че не съм се усетила по-рано

[stardust]

schizophrenic, благодаря и на теб за споделеното, и се извинявам за позакъснелия отговор.
Честно казано аз съм закъсняла с около 10-тина години повече от теб в осъзнаването и сега когато ходя в т. нар. специални заведения (много рядко, но все пак се случва), ми прави впечатление, че съм сред най-възрастните посетителки и това е... ОМГ! Чувствам се ужасно стара и не на място... Стана ми любопитно каква е причината да те радва това, че не си се "усетила по-рано". Освен, ако не е прекалено лично да задавам такъв въпрос..

[Киа]

... и сега когато ходя в т. нар. специални заведения (много рядко, но все пак се случва), ми прави впечатление, че съм сред най-възрастните посетителки и това е... ОМГ! Чувствам се ужасно стара и не на място...

По принцип по заведенията си излизат по-млади хора, не че няма лесбийки над 30, просто явно се забавляват по друг начин Последния път, когато отидох в Студентски град, и на мен ми се стори, че съм стара, като се сравнявах с посетителите на едно заведение там Нали знаеш, че като си сред високи се чувстваш нисък, като си сред слаби се чувстваш дебел и т.н..
А по темата-няма значение възрастта, някои хора се осъзнават и на 50, когато имат съпруг, деца, че даже и внуци...
На 30 нищо не е, тепърва ти предстои да създадеш семейство и да си избираш половинка, с която да остарееш.

[schizophrenic]

Радвам се, защото ако се бях "усетила" по-рано нещата нямаше да се развият така; събитията нямаше да се случат по начина, по който се случиха. Как да го кажа... въпрос на философия. Смятам, че всичко, което ни се е случило е довело до това какви сме в момента. Ако се харесвам такава, каквато съм сега /а аз се харесвам/ няма как да искам да променя едно нещо от миналото. Променя ли едно нещо, ще променя цяла верига от събития. И ако не съм много ясна, ще дам пример с конкретното събитие. Ако се бях усетила по-рано, вероятно първата жена, с която съм правила любов /не секс/ щеше да е друга. Не искам друга първа, не искам години различен опит, не искам пак да се налага да казвам на нашите и т.н. и т.н.
Малко избягах от темата, но исках да отговоря на въпроса ти

[stardust]

Няма проблем с избягването от темата, schizophrenic, напълно разбрах какво имаш предвид и съм съгласна, че всички ние сме продукт на жизнения си опит и всяка бръмка от него определя не само последващите събития, но и светогледа ни.
Всъщност май разковничето на първоначалния ми въпрос е точно в това, което ти казваш накрая, Киа. Да си избирам половинка и да създам семейство, да, искам го, но на моменти се чувствам ни рак, ни риба. А коректните отношения са много важни за мен. Как да избирам половинка като не знам флуидите на флуидната ми сексуалност къде са, как са, защо са? Малко е тъпо на 30+ човек тепърва да се лута в нещо толкова важно като сексуалната си идентичност, която си е съществена част от идентичността като цяло, поне според мен. Затова подхванах темата. Другото е, че и аз имам поне една причина да се радвам, че не съм се усетила по-рано. Тя е една седемгодишна причина, в момента сладко похъркваща в съседната стая и заради нея нямам право на много проби и грешки, лутане, себеопознаване тепърва и обърквации Изобщо, много сложно стана... Или пък е много просто, ама ми изглежда сложно, защото съм вътре в ситуацията

[EVI]

. Тя е една седемгодишна причина, в момента сладко похъркваща в съседната стая и

Здравей! Може ли един въпрос? Тази седемгодишна, похъркваща причина от какъв пол е?.... нали не е мъж?

[stardust]

Здравей, EVI! Не, не е мъж, изобщо не е от мъжки пол Като казах седемгодишна имах предвид наистина седемгодишна, т.е. намеквах, че имам дете... Всъщност като се замисля, ако детето не беше факт, едва ли щях да се притеснявам особено за това кога съм се усетила и осъзнала относно сексуалността си. Хем си давам сметка, че едва ли сега щях да имам детето си, ако се бях осъзнала по-рано (която мисъл, разбира се, не ме радва), хем от друга страна ситуацията ми по този начин е, мисля, малко по-сложна, отколкото ако си бях само аз и носех отговорност само пред себе си за това, което правя.
Та такива ми ти въпросчета и притеснения ми се въртят ли въртят в главата...

[Киа]

Или пък е много просто, ама ми изглежда сложно, защото съм вътре в ситуацията

Мога да ти кажа аз как виждам нещата отстрани. И как ги виждах, докато същото се случваше с мен. Объркващо ти е, защото се опитваш да се поставиш в една графа или в друга, да си сложиш етикет. А в крайна сметка не е важен пола на човека, когато се влюбиш. Не е казано, че трябва да излизаш или само с мъже, или само с жени. При всички положения, ако не се получи с даден човек, независимо какъв пол е, ще го смениш, ако и със следващия/ата не се получи, ще търсиш друг/а и т.н, докато не срещнеш точния човек, без значение дали е мъж или жена. Малката пак ще е свидетел на това, независимо дали излизаш с мъже или жени, или с двата пола. Това са рисковете за всички самотни родители, независимо от емоционално-сексуалната им ориентация (нарочно я изписвам така, защото съм на мнение, че ориентацията както и любовта е предимно емоционална, и не чак толкова сексуална) . Просто трябва да я щадиш максимално. Поне си едни гърди напред с професията си по тази част

За коректността в отношенията съм съгласна, но няма гаранция в чувствата. Никога не можеш да гарантираш на някой, че след 1 година, например, няма да се влюбиш в друг, или, че няма да изстинеш към него, мисля, че същото важи и тук...

През моята призма нещата стоят така. Доколко е валидно за теб можеш само ти да прецениш. Важно е да мислиш по-малко и да чувстваш повече

[schizophrenic]

[quote="Киа"]

Това са рисковете за всички самотни родители, независимо от емоционално-сексуалната им ориентация (нарочно я изписвам така, защото съм на мнение, че ориентацията както и любовта е предимно емоционална, и не чак толкова сексуална) .

Някъде преди година и половина успях да си формулирам теорията за ориентацията, повече като емоционална, отколкото като сексуална и т.н. няма да ви занимавам с цялата си теория, но мисълта ми е, че за пръв път срещам човек, който да подхожда към въпроса по същия начин. Обикновено ме гледат все едно съм луда като заговоря за емоционална ориентация и неразбирателството между мъжете и жените, което поражда хомо-емоционалната ориентация.

По темата: според мен осъзнаването на ориентацията си протича по един и същи начин, независимо кога се случва и какви фактори влияят в живота ни. Ако беше започнала да се чудиш още преди да родиш, пак щеше да минеш през периоди на съмнение, объркване, самота и т.н.

[stardust]

По темата: според мен осъзнаването на ориентацията си протича по един и същи начин, независимо кога се случва и какви фактори влияят в живота ни. Ако беше започнала да се чудиш още преди да родиш, пак щеше да минеш през периоди на съмнение, объркване, самота и т.н. [/quote]

Да, да и да! Ето в това е въпросът! Явно не кога, а как. Май точно това исках да знам! Това е, което преживявам и което не ми дава мира сред цялата каша от други въпроси и главоблъсканици.

[quote] Объркващо ти е, защото се опитваш да се поставиш в една графа или в друга, да си сложиш етикет.

Тук по-скоро не. Аз не искам да се поставям в никакви графи и никакви етикети. По-скоро, както споделих по-горе, околните много държат да ми поставят някакъв етикет и знам ли, да се съобразяват с него в по-нататъшните ни отношения може би. Преди споделих за отношението на моите стрейт приятели, но може би трябва да навлезна по-дълбоко в споделянето и от другата страна на барикадата...
От край време имам приятели/ки гей. С някои от тях сме близки толкова отдавна, че си знаем и кътните зъби дето се казва. Те знаят за изцепките ми в крехката пубертетна възраст и за това, че още тогава си "замихвах" сериозно по момичета без да имам някоя конкретна любов , а по-скоро някакво влечение и дори желание за секс с жени (преди 15-тина години пробвах два пъти да правя секс с жени, но нещо не ми се отдаде тогава, едва ли е тук мястото да обяснявам защо). Сега, когато говоря с тези ми приятелки за нещата, които повдигнах като въпрос тук, те ми казват "Не се излагай, ти от малка си беше лесбийка" =)
Но, покрай този ми кръг от приятелства се запознавах с годините с все повече и повече лесбийки и когато ги срещам сега, непрекъснато се натъквам на въпроси и от тяхна страна от сорта на: "Ама, ти как, защо, кога, къде, с кого?" Мисля, че по-скоро те имат желание да ме поставят в някаква графа и напълно ги разбирам. За тях може би е важно да знаят дали могат да ми имат доверие, дали могат да рискуват с мен или е по-добре да стоят далеч, искат да знаят като как да ме възприемат. В това отношение ми беше много полезна темата тук "Мразят ли лесбийките бисексуалните". Ами, да, очевидно болшинството ги мразят или поне им нямат доверие. Така, че факта, че очевидно съм си имала взимане-даване с пи*ки, щом имам дете, вече е съмнителен за повечето жени от съсловието.
И както обичам да си завършвам и без това твърде дългите постинги, пак ще споделя една случка от скорошното минало: видях се наскоро след повече от 2 години невиждане с една жена, която много харесах и която спечели уважението ми почти моментално при първата среща. Тя е чужденка и лесбийка, попаднала на мой рожден ден покрай общи приятели. Когато се срещнахме сега, тя разбира се ми зададе цялата поредица от въпроси: "А ти как, защо, кога, къде, с кого?" и накрая каза: " Много е възможно някой ден към края на 30-те да се върнеш пак към мъжете, когато ти се прииска да имаш дете..". Отвърнах й, че аз вече съм взела най-доброто от мъжете и имам дете. Тя се усмихна и каза: "Значи тогава никога повече няма да се върнеш към тях..."