Re: Шемале

[Markizata]

По тази тема отдавна исках да се разпиша, ама все не намирах време /не, че сега имам, де/
та, понеже ми засветна коментар по нея, ето в кратце моето изложение по темата транссексуални.

Спестявам си въведението от Адам и Ева, как светът, съзнателно или не, е възприел почти изцяло унисекс културата..., тук обаче, едно малко уточнение: унифицирането на двата пола не е изцяло еквивалентно. Проявата на мъжкия елемент при жените в поведение/мислене/облекло и всичко останало е не, просто обичайно - то е желателно! И това е така, откакто жената замени гъшия турнюр с костюм и ръкоделието вкъщи с конкурентно образование, трудова дейност, заплащане и права /последното всъщност, е първопричината така или иначе/.
Вярно - мъжете също взаимстват от женското - доколкото не е общоприето вече да запасват брадите си, от телесното им окосмяване да може да се оплетат три зимни жилетки, да яздят кон, да цепят дърва и да хвърлят копие....
И все пак, и визуално, и поведенчески мъжете възприемат обичайно по - малко женското, отколкото обратното.

Точно в тази връзка потребността да живееш като представител на противоположния си пол, от мъж към жена, е явно по - разпространено, по - често срещано и някак по- разбираемо. Ако за това явление може да среща някакво разбиране въобще - в масовия случай.
Транссексуалността, проявена от жена към мъж за мен остава с много неизвестни.
Защото, ок, изяснихме, че жена може да се носи "по мъжки", в пълния смисъл на думата и това е почти обичайно за що - годе цивилизования свят. Жена е често срещано, да има традиционно мъжки предпочитания, стил, хобита и интереси. Всичко това е съвсем нормално, разбираемо, а също и привлекателно. В интерес на истината, и за двата пола.
Жена може да има преобладаващо мъжко мислене, маниери, душевност - you name it! - и това също е приемливо. Същевременно жената може да бъде сексуалнио и емоционално ориентирана към собствения си пол - и всичко ТОВА не променя факта, че тя, колкото и доминиращо да е в нея мъжкото, си остава жена.
Но не мога да разбера, къде е същностната разлика между изброените възможности и това, да "станеш" мъж. Необходимо ли е, да ти говорят в мъжки род, да смениш първичните си полови белези и всички останали...външни белези и какъв е смисълът от това?
Не се ли крие зад всичката тази транс - акробатика, всъщност, едно дълбоко вътрешно неприемане на собствената хомосексуалност, вследствие което, тъй като транссексуалната жена не може да промени сексуалното си влечение /което идва непосилно за нейната психика и възприятия/ подсъзнателно търси бягство от реалността, променяйки и възприемайки себе си като човек от противоположния пол - и тогава вече балансът отново е налице: тя е жена, аз съм мъж-> всичко е в норма!
?
Не на последно място, всички тези последващи интервенции и посегателства върху тялото с цел промяна на пола и промяна на половите белези, всъщност, не са ли проява по - скоро на самонаказание, самообезличаване и самоотричане - на жената, която харесва жени - много повече от конвенционалното "Родил съм се в неподходящата обвивка"?
Нищо лично към никого - споделям разсъждения.

[BettyBlu]

Но не мога да разбера, къде е същностната разлика между изброените възможности и това, да "станеш" мъж. Необходимо ли е, да ти говорят в мъжки род, да смениш първичните си полови белези и всички останали...външни белези и какъв е смисълът от това?
Не се ли крие зад всичката тази транс - акробатика, всъщност, едно дълбоко вътрешно неприемане на собствената хомосексуалност, вследствие което, тъй като транссексуалната жена не може да промени сексуалното си влечение /което идва непосилно за нейната психика и възприятия/ подсъзнателно търси бягство от реалността, променяйки и възприемайки себе си като човек от противоположния пол - и тогава вече балансът отново е налице: тя е жена, аз съм мъж-> всичко е в норма! ?
Не на последно място, всички тези последващи интервенции и посегателства върху тялото с цел промяна на пола и промяна на половите белези, всъщност, не са ли проява по - скоро на самонаказание, самообезличаване и самоотричане - на жената, която харесва жени - много повече от конвенционалното "Родил съм се в неподходящата обвивка"?

Ще се опитам да внеса малко яснота, доколкото аз съм запозната с темата.
Разбира се, напълно е възможно да съществуват такива подсъзнателни самонаказание, самообезличаване и самоотричане, за които споменаваш.
Но според мен са в малък процент от случаите.
Транссексуалните, независимо дали са FTM или MTF, наистина изживяват тежко "неподходящата обвивка" или
казано по друг начин "неправилното тяло".
При мъжете пенисът им пречи, искат да го няма, да го скрият, да го премахнат, отрежат и унищожат.
Жените не могат да гледат гърдите си, лепят ги с лепенки, бинтоват се, само и само да не личат
като изпъкналост под ризата/тениската. Някои FTM дори отказват на партньорките си всякакво докосване
до гърдите - това е забранена, "несъществуваща" област от телата им.
Всичко това е пълно отричане на настоящия биологичен пол, една истинска всекидневна
болезненост от външния вид.
Което е по-различно от това само да подражаваш на другия пол.
Така има drag queens и drag kings, female/male impersonators - подражатели на другия пол,
"кралици" и "крале", за които обаче това е изкуство, театър, шоу, забавление или дори професия.
Но те не мразят собствения си пол, не изпитват органична непоносимост към телата си.

Ето в този клип можеш да видиш по-добре за какво говоря:

http://www.youtube.com/watch?v=6Jo_TPfIDxk