Начало на края ...

[chernata_perla999]

Колко пъти сте се сблъсквали с това да привествате със Здравей началото на края .
Да кажете Say hello to goodbye, cuse its gone forever... или друго като "няма повече аз и ти " , " няма да се върна повече ,няма се зизлъжа повече"
Но да кажете тези неща окончателно.Защото в много случай ние жениете го казваме по 268765465 пъти преди найстина да го мислим .
Защо сте го правили ,как сте се чувствали преди ,по време и след това .
С една дума ...разкажете ...........

[prettyful]

Пф, жените са така защото забравят и прощават толкова лесно... 2 красиви думи и всичко е забравено и всичко пак е цветя и рози! Смятам че всички жени са така. Обикновенно казваме "Няма повече", когато са ни наранили, аз... ами аз май винаги съм се поддавала пак... просто жените сме мазохистки! Но когато аз не искам вече някого... това е друг въпрос, тогава нито жестовете, нито думите могат да променят гледната ми точка

[impure7]

Дам, и аз все си казвам, че като дойде момента ще съм силна, но винаги го е имало колебанието, винаги чакам докато не стане непоносимо. Това до някъде е по-добре, защото по този начин един вид преживяваш човека, даваш си време да приключиш всичко, което е останало незавършено между вас и след това да си тръгнеш вместо да сложиш край преди да си готова и после все да се питаш дали не си могла да оправиш нещата, дали не си си тръгнала прекалено прибързано и т.н.

[Gravity]

Това до някъде е по-добре, защото по този начин един вид преживяваш човека, даваш си време да приключиш всичко, което е останало незавършено между вас и след това да си тръгнеш вместо да сложиш край преди да си готова и после все да се питаш дали не си могла да оправиш нещата, дали не си си тръгнала прекалено прибързано и т.н.

Абсолютно!

[sonnyL]

ако си мисля , кога ще дойде моментта, рискувам да изпусна много други. началото на края се усеща, когато спреш да имаш желание да излезеш с човека до теб или ти е все тая , дали ще се чуете ....е , време е. ако си сте стигнали до тези моменти, кому е нужно да се преживява човека, вече е преживян.
не всички жени , превивяват лесно, да не кажа, аз поне не познавам...такива лесни (:. важно е да няма стипчив и горчив остатък, след връзка.
не мисля, че има наръчник с предложения, как и дали можеш. просто се случва и то, обикновенно идва изневиделица.

[mimok]

При мене е много гадно отношението, като реша да слагам черта я слагам и до там и не се връщам назад. Просто по пътя на логиката според мен има смисъл да дадеш втори шанс, но пропусне ли се няма за какво да се продължава и все едно преливаш от пусто в празно.
Затова имах само две връзки и съм изживяла хубавите и лошите моменти съпъстващи всяка връзка без значение годините и разбиранията.
Според мен да си призная откровено, че когато започвах връзката вътрешно се подготвях с времето рано или късно ще я загубя независимо какво ще направя аз или тя.
Ако не ми е по силите не я почвам независимо дали тръгва от емоция или от нещо по - сериозно /зависи какво целиш в другата страна и тя в теб/.
Винаги в една връзка двете страни се нараняват взаимно друг е въпросът коя повече и коя по - малко.
Винаги е останало нещо при мен и при нея, но никога не е достатъчно да се върна при нея независимо, каквото ѝ да направи да ме върне - просто скъсам ли конеца, но там винаги си остава възел и никога нещата няма да както преди и затова никога не се връщам да подновя старата връзката. Вярно е, че никоя страна не обича да я наранявана или изоставяна, но при определени обстоятелства се налага, като изход от една задънена улица, иначе си тровиш живота на себе си и на този до теб с времето.
По - скоро съм склонна да почна нова с нов човек, отколкото с предишната, защото и бездруго ми е омръзнало да съм край нея, но като я погледна все едно чета една препрочетена книга хиляди пъти и така се чувствам вътрешно.
Винаги се почва от малките лъжи и се свърша с големите и накрая идва разочарованието и омразата, най - много е нетърпимостта между двете страни било на физическа или психическа основа и от това по- страшно няма според мен на базата на моя опит натрупан с времето.

[HummingMelodies]

Аз спрях да обещавам. Не правя обещания и не очаквам и другите да ми обещават, защото не вярвам. Може би малко черногледо звучи, но така е по-добре според мен.
Много по-лесно е кажеш "Съжалявам, че те нараних. Не мога да ти обещая, че няма да го направя отново, но бих се постарала."
Но наистина не си заслужава, защото нещата вече не са същите. Особено ако са ти изневерили на теб, дори и да си простила "уж" ставаш по-мнителна, постоянно се съмняваш...
Когато кажеш край, казваш край и това е. Очевидно нещо не върви, за да се стигне до това решение.
Но съм съгласна и с prettyful. И аз понякога прощавам и давам втори шанс. Изобщо един омагьосан кръг.
Ние всички знаем какво трябва да направим и какво да не правим и даваме добри съвети на другите, но когато ни се случи на нас забравяме всичко. Поне аз съм така де.. ;д Дори в самото ми мнение се вижда. Мисля едно, но правя друго.

[prettyful]

Ние всички знаем какво трябва да направим и какво да не правим и даваме добри съвети на другите, но когато ни се случи на нас забравяме всичко. Поне аз съм така де.. ;д Дори в самото ми мнение се вижда. Мисля едно, но правя друго.

абсолютно, защото когато даваме съвети ние не сме толкова емоционално обвързани, когато дойдат емоциите- които при жените са в изобилие и чувствата всичко се обръща с главата надолу и това става когато е замесена една жена, както остава като са 2- огън и жупел. "На ти куклите, дай си ми парцалите"... не може да се намери и капка разум в действията на две жени, които са емоционално свързани

[Arctic Kiss]

Аз много пъти се връщах назад... и не беше за добро в нито един от случаите. Трябва да си взема поука най-накрая и когато кажа край, да е окончателно.

[chernata_perla999]

Ох ще ше да е прекрасно ако ставаше така лесно .......

[Markizata]

Но да кажете тези неща окончателно.Защото в много случай ние жениете го казваме по 268765465 пъти преди найстина да го мислим .

Мисля, че това не е до жени и мъже. Мисля също, че не е и до воля. Това, да изтръгнеш някого от сърцето си /уточнение: сърцето често се бърка с разни други органи...които не са сърцето:Д/ не е, като да откажеш цигарите, да спреш алкохола или да спреш да се тъпчеш/да гладуваш излишно.
Защото, когато пораженията са в сърцето, си на колене. И колкото и да ти се иска да се изправиш и горно да навириш нос, някак това не винаги се получава. Или поне не точно в момента, когато ти се иска.
Всъщност, нищо не се случва в момента, когато ти се иска и по начина, по който ти се иска - това е добра причина много неща, които ги е имало, да приключват и много неща да приключат, преди още да ги е имало.
Но не това е важното.
Важното е просто: непростими са само грешките на онези, които не обичаме.

[Gravity]

Винаги съм слагала край на връзките си след окончателното осъзнаване на факта, че повече нищо не може да се очаква.Че всичко е изчерпано, че аз съм изчерпана и повече не мога да се самозалъгвам. В началото е много трудно да се откъснеш от някого, когото си обичал или още обичаш по един или друг начин. Убедих се, че най- добре се преминават болезненените раздели , когато има някой до теб, който е в състояние да те държи далече от изкушаващата мисъл да се "върнеш" там където са избледнели дори красивите спомени. Болезнено е. Аз съм го правила три пъти.Оо различни причини.Това бяха дълги връзки.Забелязвам, че с времето ми става все по-трудно "да се разделям" с някого. Преди десетина години бях много по -категорична.Когато преодолея раздялата обаче чуствам облекчение.Разбирам, че думите "за добро" имат смисъл...

[rainbow_eyes]

Винаги съм слагала край на връзките си след окончателното осъзнаване на факта, че повече нищо не може да се очаква.

И аз така. С единствената разлика, че с един и същи човек края го слагах 3 пъти в продължение на вече 3 години и противно на очакванията и на всякаква логика, при всеки следващ път нещата се плъзгат все по-гладко по бръснача а и не отхвърляме варианта да се стигне някога до четвърти дубъл. (все ми повтарят ли повтарят някви хора, че ще се оженим накрая, някога, някъде...)