Натрапникът. Обща характеристика.

[Markizata]

Предполагам някои от тук пишещите са имали шанса, да се натъкват на този феномен на поведенческата психопатология. В тази връзка, няколко базисни характеристики:

1. Натрапникът, независимо от своя пол, възраст, ориентация или социален статус, никога не допуска и за миг, че се натрапва/досажда;
2. Натрапникът е дълбоко убеден, че във всеки момент, когато досажда, той всъщност прави нещо от екзистенциално значение за Вас и Вашето съществуване: Отваря Ви очите за най - големия шанс в живота Ви, който Вие /поради някакви субективни спънки/, не сте могли да осъзнаете до момента - НЕГОВОТО съществуване;
3. От своята поява до благополучното си изчезване, Натрапникът се интересува от едно - единствено нещо: да получи това, което иска;
4. Натрапникът, по правило /и това е правило без изключение!/, е някой, който не Ви познава. И няма никакво значение, дали, по какъв повод и от колко време сте имали какъвто и да е контакт - Натрапникът не Ви познава, защото той не желае да Ви познава. Това е така, тъй като /виж т.3 по - горе/;
5. Натрапникът, по правило, няма граници, които не би преминал, за да се добере до
/виж т.3 по - горе/. Единствената граница, която може да го спре, е собственото му отегчение от ситуацията. Или благоприятният шанс, междувременно да се намери друг обект, на когото да досажда;
6. Натрапникът, по правило, се появява в моментите, когато най - малко можете да понесете присъствието му;
7. Натрапникът е добър слушател: принципно той е винаги насреща за всичко и всеки един контакт, независимо от всякакви обстоятелства, е просто идеалният повод той пак да разясни въпроса за устройството на краставицата;
8. Натрапникът счита Вашето лично пространство за своя изконна територия. Проявата на внимание е ясната отправена покана, Натрапникът да заповяда в това пространство, с вратата. Липсата на внимание, от своя страна, не е нищо друго, освен сигурната индикация, че Вие "оставяте топката в неговото поле";
9. Натрапникът е усърден: той няма да спре да Ви заговаря/търси/изтъква потребност от внимание, независимо колко пъти Вие няма да отговорите, ще пропуснете да го потърсите или ще отговорите с ясно и категорично "НЕ" - на всичко. Защото той притежава едно качество, което Ви е непознато: той не приема "не" за отговор.
10. НАТРАПНИКЪТ НИКОГА НЕ ВЪЗПРИЕМА СЕБЕ СИ КАТО НАТРАПНИК!

Горните характеристики, на свой ред, отварят няколко въпроса:

А. Умеете ли да разпознавате Натрапника от най - първото "добър ден"?
Б. Ако да, по какво?
В. Ако не, как успявате да се справите по - нататък?
Г. И тук идва същественият въпрос: какъв е Вашият процент самоучастие в гореописаната боза?
Д. ...
Е. ......

[covington]

1. От първото "добър ден" нищо не се разпознава. Но виж, от второто "а аз веднъж"...
2. По липсата на социална интелигентност.
3. В 50% от случаите не ми се налага, защото аз съм Натрапникът. В останалите 50% всичко минава мирно и тихо - ако има две неща, в които съм убедена, че съм добра, това са слушането и избягването на разни индивиди. Нещата се решават сами.
4. фифти/фифти. иначе няма да е интересно :]

[sonnyL]

Добър изказ, стройна мисъл и оформени точки. Няма как да не се зачетеш и да потърсиш общото. Разликата е , че при поставянето на много етикети и изведени поведенчески характеристики, мнението обикновенно е това, ..на автора....другото е излишен спор и вдигане на шум
Какво би станало, ако самоубиец се натъкне на убиец?

.............Какво би станало, ако психиатърът има нужда от психиатър?

Какво би станало, ако жената на психиатъра взема мъжки решения?

Какво би станало, ако полицаят силно желае да се предаде на полицията?

Какво би станало, ако пиколото не поддържа прозорците в изправност?

Какво би станало, ако никога не може да останете сами?

Какво би станало, ако сълзите не раждаха смях?

Поканете натрапник в хотелската си стая, за да ви отговори на въпросите! ............

[earl_grey]

А?!ЪъЪ?!
Нещо не схванах предходната мисъл нито по дедуктивен, нито по индуктивен метод. Единственото логеческо съждение, което се зароди м/у ушите ми е, или по-скоро дума е: психиатър!!! (Може би, защото е повторено повечко пъти, в съчетание с убийство и полиция...Или може би поради вътрешни заключения на базата на "анамнеза" без статус...)Абе, както и да е...
По темата за натрапниците...God damn it!
Етиология: полиетиологични фактори
Патогенеза: Развива се винаги по различен начин, но винаги с една и съща цел за краен резултат- да ти се качат на главата и да играят хоро, ръченица и африкански народни танци върху нея!
Клинични симптоми: Има хора, които до такава степен ти се бъркат в личното пространство и го приемат до такава степен, имам чувството, за свое, че е просто патологично! За тях това си е една даденост, колкото и ти да показваш, че не е така, не искаш да е така и се опитваш всячески да ги разкараш!
Наименование: Не мога да кажа с точност как трябва да бъде наречено подобно поведение, но имам няколко предложения:
1. болестно състояние- нездраво/патологично любопитство.
2. психично отклонение- маниакално състояние, или БАР- биполярно афективно разстройство във манийната му фаза.
3. по народно му- натрапчивост/нахалство, с примеси на наглост.
4. по мое му- субект, който е готов, ако му подадеш пръста си, да ти отхапе ръката.
Лечение: Ако не отрежеш о време, субекта, той ще танцува в/у главата ти forever and ever!
Първа стъпка: разговор с натрапника. Опитайте се да обясните, че нямате нужда от какъвто и да е по форма контакт с него/нея.
Втора стъпка: Натиснете копчето "Ignore".
Трета стъпка: Ако предходните стъпки не помагат, вашият проблем е голям. Имате работа с човек, страдащ от тежко психично разстройство. Уведомете полицията и поискайте ограничителна заповед. За по-голяма сигурност- сменете адреса си на местоживеене!!!

[Markizata]

Трета стъпка: Ако предходните стъпки не помагат, вашият проблем е голям. Имате работа с човек, страдащ от тежко психично разстройство. Уведомете полицията и поискайте ограничителна заповед. За по-голяма сигурност- сменете адреса си на местоживеене!!!

Последния път, когато си имах вземане - даване с полиция и прокуратура, резултатът от усилията им...не ми хареса. Предпоследния...също. А, предипредпоследния...тогава полицията свърши страхотна работа - даде ми ноу хау, как при следващо изстъпление срещу мен и семейството ми, да убия субекта по начин, по който да не ме пипнат.
Ех, полицията...след военните, полицайките са ми следващата малка голяма слабост

[gotemperor]

Това аз наричам синдромът - "Имаш ли огънче, да ми дадеш 1 цигара, че как съм гладен и нема къде да спяяяя." - защото е показателно, че този род хора винаги искат нещо от теб.

[Tin^Tin]

Горните характеристики, на свой ред, отварят няколко въпроса:

А. Умеете ли да разпознавате Натрапника от най - първото "добър ден"?
Б. Ако да, по какво?
В. Ако не, как успявате да се справите по - нататък?
Г. И тук идва същественият въпрос: какъв е Вашият процент самоучастие в гореописаната боза?
Д. ...
Е. ......

1. Не знам дали умея, но обикновено до третата реплика ги нанюхвам.
2. По прекалената активност да ми привлече вниманието и прекомерната съгласителност с всичко, което казвам. А, и по нездравия интерес към личния ми живот.
3. Игнор, игнор, игнор. Ако не помогне - ошамаросване. И пак игнор.
4. Процентът зависи от това в колко наивна фаза съм в момента.

Много интересна тема.

[Гост]

.

[Markizata]

Въпросът: Някоя от Вас, предугаждайки настроенията от рано, не е ли възможно умишлено да е създала условия за евентуален/на натрапник/ца? Просто така, защото Ви кефи да се влачат подире Ви? М?

Общо - взето, това беше смисъла на "Г" - въпроса /и без странични помисли!:Д/
Задавала съм си го тоя въпрос много пъти - само че в горната формулировка. И ще обясня защо в горната.

Този вид натрапване точно /който няма нищо общо с тичането по гъза на някоя кифла, извинете, която театрално пуска кърпичка и после вика: "Бързо ли бягам, вълчо.."/ е насилие. Психически тормоз, който е въпрос на време и обстоятелства, да премине в сексуален тормоз. С една дума, погазване на пространството на другия, без скрупули и без задръжки. С единствената логика, "Не ме интересува, какво ти искаш - интересува ме, какво аз искам!".

И тук стигаме до наболелия въпрос - доколко на жертвата на насилие й е "приятно" това, което се извършва с нея. Дали, все пак, "не й харесва", дали, все пак, не го е предизвикала. И, всъщност, не си ли е тя виновна?
Защото - е разговаряла с него; защото - е вървяла по тази улица; защото...защото, всъщност, май тя си измисля и преекспонира нещо, което тя сама си е търсила!
Почти всяка жертва на насилие рано или късно започва да вярва в това. Започва да вярва, че тя си е виновна. Защото така е по -

лесно за всички.

[Гост]

.

[Markizata]

Сериозно, нищо не разбрах от горното!

[Гост]

.

[Markizata]

За отношение са нужни двама.

За адекватни отношения са нужни двама вменяеми, в състояние да водят диалог, с ясна пресечна точка на интересите си.

За цивилизовани отношения е нужно нещо, наречено възпитание.

При описаното в първия постинг, думата "отношение" отпада още по първия параграф.

[Гост]

.

[sonnyL]

темата се разширява и се превръща в интересно четиво. от натрапник, стигаме до различните видове тормоз. интересно е кога ще подхванете световният мир и неговите производни, от правата на човека до изчезващият вид хора..или така наречените сърдечни и без задни помисли.