Re: "Храна за размисъл"

by earl_grey on Чет Юни 23, 2011 12:27 pm

Да, определено някои хора трябва да си отворят устата, че да прецени човек не само от кой край на България произхождат, а по-скоро - умствения багаж, който носят. За все по-голямо мое съжаление хората тип "cogito ergo sum" са все по-малко... Ако бях гаден егоист, щях да кажа: "еми, к'во?! значи аз ще се кутирам по-добре покрай тях", но истината е, че не съм и затъпяването на нацията ми действа като маниакална депресия, която става все по-дълбоко състояние! Следователно- все по-трудно лечимо, апропо- както и глобалното затопляне, затъпяването и развитието на социален инфантилизъм...whatever! Лято е! Птичките пеят! Присягам се към розовите си очила и си ги слагам!
Think positive!

"Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона." Пауло Коелю

by Markizata on Пет Юли 22, 2011 7:56 pm

Кучетата си лаят, керванът си върви..
Философията на щастието, което е в дребните неща, които ежедневно минават покрай нас и ние не ги забелязваме, защото ги приемаме за даденост. Защото не се налага да бъдат печелени. Но рядко се замисляме, че се налага да бъдат съхранявани. До светлия ден, в който не ги загубим - тогава, евентуално, осъзнаваме тяхната стойност - и имаме нов повод да се чувстваме зле. И, докато всичко това се случва и по - точно, не се случва, времето си върви и си минава...

Imperare sibi maximum imperium est /да владееш себе си, е най - висшата власт/.

by Alice P. on Пон Юли 25, 2011 3:20 pm

И може би най-трудно достижимата.
Да владееш себе си (поне по моите разбирания) е да се освободиш от всякакъв вид зависимост, което за нас човеците е доста непосилно. Ние сме родени, живеем и ще умрем в зависимост, и понятие като "абсолютна независимост" едва ли съществува.
Владеенето на себе си означава да не търсиш одобрение от околните,което често повлиява на действията и решенията ни. Означава да изграждаш себе си с мисълта,че си си самодостатъчен , но потребността ни от хората е толкова силна, че се намесва в пътя ни към "най-висшата власт" и често тя ни спира до там, до където сме стигнали.

"Всеки е ковач на съдбата си."

by earl_grey on Чет Авг 04, 2011 10:28 am

Да! Определено е така! Няма значение какво ти казва Джезвето от ФБ, леля Пенка с карти Таро в ръка и т.н. предопределено е само кой кога ще се роди и кога ще умре. Останалото е карма, чистене от стара такава и създаване на нови връзки с Вселената, душите и т.н. Разбирам, че звучи налудничево, но всеки си поддържа някаква теория за Живота, Вселената и белите зайци... Всеки е свободен да избира какво да направи и много се дразня, когато някой хленчи нон-стоп, кръстосал ръчички или стоящ с критичен поглед в заплашителната поза на буквата "Ф", съди другите за това и онова и нищо не прави по себе си... И големия въпрос "Защо сега така, ами не иначе" Еми, да! Shit happens...Same shit- different day! Всеки си носи по една кофа с лайна и си ги яде...Друг е въпросът, че въобще можеш да я хвълиш някъде надалеч тая прословута кофа и да си живееш живота щастливо!
Въпрос на избор!

Защо предпочитаме да се оплакваме, вместо да си решим проблемите тихо, кротко и самостоятелно?

by semper_fi on Сря Ное 30, 2011 10:26 am

Защото сме мързеливи копелета и мрънкането изисква много по-малко енергия, отколкото оправянето на проблемите.
Да, толкова е просто .... или поне аз така го виждам с мързеливото си съзнание Wink

"Истината е различна за всеки, а правдата....е, нея никой не я знае"

by earl_grey on Пон Яну 30, 2012 3:57 pm

Напълно съгласна съм! Всеки има своята истина според своя мироглед, логика и ъгъл на виждане. Кой обаче знае правдата не е много сигурно, поради простата причина, че всеки може да я изкриви именно чрез призмата на собственото си светоусещане. Така че, да се радваме на глобално приетата "истина" е най-лесното, което можем да направим, стига нашите възгледи да я приемат достатъчно адекватно. толкова!

"Всеки в края на краищата се оказва някой друг." Оскар Уайлд

by boginqta_ on Пон Яну 30, 2012 5:21 pm

така си е. Доста често се случва да бъдем разочаровани, измамени, подведени. Имаме дадено мнение за някого...според действията му разбираме ,че не е това за което се е представял до сега. Създаваме си образ за хората и често той е погрешен или непълен, та за това всеки се оказва друг . . .

"Далече от очите, далече от сърцето”

by schizophrenic on Пон Яну 30, 2012 8:55 pm

Или "времето и пространството лекуват всичко". В случая, ако има време, но няма нужната дистанция, сърцето не може да се излекува от своите илюзии.

"Приятел е не този, който те обича заради добрите ти качества, а този, който те обича въпреки лошите такива"

by earl_grey on Нед Фев 26, 2012 11:06 pm

Е, мисля че няма какво на "въпреки" да кажа... Определено смятам, че моите приятели ме приемат такава,каквато съм- понякога мрънкаща, понякога крайно саркастична, друг път- дразнещо аналитична и т.н. и т.н. Но те затова са ми приятели, защото ме приемат и с качествата и с недостатъците ми. Останалите са просто познати, които честно казано не ми пука, дали ще се обидят или не от /не/адекватна забележка или по-острите коментари... keep it real!

"Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни."
Ричард Бах

by Markizata on Вто Апр 03, 2012 11:24 pm

earl_grey написа:
"Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни."
Ричард Бах

Мисля, че е сравнително рядко срещано, тъй като малко хора вярват на/в каквото и да било, а още по-малко живеят с идеи. Това е едно от преимуществата на това, да живееш в безидейно време, когато ценностите звучат... So last centuries.
Същевременно и аз не съм привърженик на фанатичното вкопчване в каквото и да е, било то и идеи.
Отъждествяването на всяка грешка с провал е креатура на обременено детство под натиска на властни родители. А, дали въобще е грешка да се откажеш от нещо, заемало някога съществено място в ценностната ти система? Аз мисля, че това се нарича израстване - в общия случай. Когато какавидата се превръща в пеперуда, тя изоставя пашкула. Това не означава, че престоят й в него или излизането от него е било грешка или пък провал!
Мисля също, че докато човек е насочен към личностно самоусъвършенстване, няма място за думата "провал". И мисля че тогава едва, когато е достигнал някакво равнище в това израстване, човек е способен да разбере, оцени и прости грешките си. И вместо излишните самообвинения, да разбере, че те не са нищо друго, освен стъпките, които са го довели до именно тази степен на израстване.

"Една и съща река никога не протича повторно през едно и също място".