Re: А вие усмихвате ли се?

[prettyful]

хм, по принцип съм доста лъчезарен човек и се усмихвам много, с повод и без повод. В момента работя в един локал и се оказа че като съм мила с хората и като им се усмихвам винаги хората си мислят че искам нещо от тях... че ги харесвам и т.н..... пфффф какви хора

[blood like ice]

Гледам никога да не забравям усмивката.Дори когато ми е натоварено в работата пак се усмихвам.Това е единственото нещо,което може да накара някой да се почувства добре,а не изисква голямо усилие.

[Arctic Kiss]

Това е единственото нещо,което може да накара някой да се почувства добре,а не изисква голямо усилие.

Така е!

[sonnyL]

необходими са 17 мускула за да се усмихнеш, да.... може всеки да отдели толкова, поне два пъти в деня.

[porcupine]

По принцип съм лъчезарен човек, но напоследък хората не успяват да ми видят много много зъбките ( в труден период съм)...имам нужда от разсейване,ама... няма с кой хах!
Иначе в повечето случаи докато вървя по улицата, хората все бързат за някъде, говорят по телефоните, намръщени са...!
За първи път преди няколко дни ми се случи, докато се прибирам и си слушам Кели Кларксън (песните й ме ободряват ) и срещу мен гледам една бизнес дама сложила и тя слушалките в ушите и върви с такова приветливо изражение. Погледите ни се засякоха и двете "в хор" се усмихнахме при разминаването... :] Беше много яко!

[InsertCoolNameHere]

Абе, като се замисля и аз май много не се усмихвам, или поне не достатъчно. Зависи от настроението ми като цяло. Но пък има ги и тези случаи, когато просто няма как да не се усмихна.
Например преди няколко дни в автобуса. Облегнах се там на кръглото и забучих поглед в нищото. Бях суууупер изморена, хич не ми беше до нищо. Обаче след малко чувам музиката от нечии слушалки и поглеждам – то пича срещу мен.. и слушаше потресаващи песни от рода на Джъстин Бийбър, Селена Гомез (Селена ми е guilty pleasure, ама ако питате ще отричам до край ), а пък пича беше някакъв уж tough.. Така ме напуши на смях и в същия момент гледам една мацка, и тя със една слушалка, как наостри уши и го погледна въпросния.. и после погледна мен, и двете се ухилихме. И така през цялото време, докато не слязох. Постоянно ни се срещаха погледите и всеки път с едни огромни усмивки. Супер зареждащо преживяване! Чак ми се прииска да отида и да се запозная с нея, ама на.. като съм зле.
Имаше едно изразче "Усмивката, е единствената крива линия, която може да изправи нещата." Толкова вярно. Интересно е как нещо толкова просто и малко на пръв поглед може да промени нещата. Ще ми се всички да се усмихваха повече, в това число и аз. Ама аз вече съм на принципа fake it till you make it (Забележка: не е подходящо за всички ситуации )

[Pol1n4]

Усмихвам се само, когато има някаква причина за това - т.е. много рядко. Когато ходех на работа, винаги се стараех да се усмихвам, но сега тъй като не се налага, не го и правя.

Забелязала съм, че в България усмивката е рядкост и съм на мнение, че тя трябва задължително да се въведе поне в сферата на обслужването, защото е много неприятно да те обслужва някой намръщен дето едва ли не ти се кара задето си влязал в магазина му, например. Всеки си има проблеми, чувства, емоции и т.н, но защо трябва те да си личат пред хора, които нямат нищо общо с личния ни живот? Намръщената физиономия и липсата на любезност и внимание към клиента се отразява зле на бизнеса, и ума ми не побира как никой не се усеща.

Маниерите на повечето българи също са ужасни, но това е друга тема.

[lira]

аз се усмихвам много често, дори понякога си се хиля сама на обществени места. само че усмивката ми май не е много хубава, защото повечето хора не разбират, че се усмихвам всъщност много малко им трябва на "хората", за да ти се усмихнат-усмихваш се, любезна си, правиш им път или лек комплимент и всички цъфват, това е толкоз просто и логично, НО повечето се страхуват да направят първата крачка. любим случай наскоро-пътувайки в небезизвестното метро-в 8:30 сутринта един изключително симпатичен младеж с леко корпоративен вид си попийваше една арианка, то не беше подхилкване и игра с погледите, даже накрая мислех да го запитам тежък ли е махмурлукът, но се сетих, че съм лесбийка и трябва да спазвам лесбокодекса за незаговаряне на непознати мъже

[uNpReDictaBle]

Усмихвам се даже прекалено много и май и в много неподходящи ситуации често

[Hoops&Yoyo]

Все по-рядко.

[skysi]

Усмихвам само, когато ме хване музата. Пък и страдам от комплекса да не се усмихвам сама... като луда. Може би заради това повечето хора не се усмихват навън.

[Magnolia]

Усмихвам се, да. Обичам усмивки.

[Punk/Rac_Pride]

Много рядко, почти не напоследък щото няма какво да ме накара да се усмихна.