А вие усмихвате ли се?

[HummingMelodies]

Случвало ли ви се е да наблюдавате хората по улицата. Какво гледат през прозореца на автобуса, как ходят, но всъщност някога виждали ли сте ги да се усмихват?
Една подхвърлена усмивка от непознат без значение възрастта, пола, дори от някой добър дядо, на когото си отстъпила място, ме зарежда с толкова много позитивна енергия. Но все по рядко срещам човек с усмивка на лицето. Странното е, че започвам да си мисля, че нещо не му е наред на този човек... Явно и аз вече съм деформирана.
Въпросът е прост - вие усмихвате ли се?

[schizophrenic]

Прост въпрос, прост отговор
Да - редовно

[Ins@ane]

Ами да, има ги усмихващите се - например някое семейство тръгнало на разходка, група приятели, които се хилят, някой позитивен дядо.
Аз обикновено daydream-вам докато ходя нанякъде и не се усещам дали се усмихвам, но може би да, като имам някоя хубава мисъл на главата.

[Гост]

хм.. когато съм сама.. рядко , но срещнат ли се погледи с някое добронамерено лице, се усмихвам на секундата. Тоест като цяло,да!

[Light power]

Редовно се старая да се усмихвам, дори, когато ми се плаче. Понякога се усмихвам напук на живота, а по-често на хората около мен - винаги съм била позитивна, всяка моя клетка се усмихва, защото съм изпълнена с толкова много добронамереност, радост и възхита...усмихвам се, за да направя денят си по-добър, за да заредя приятелите си с позитивизъм, за да избегна нещастието около себе си. Усмивката е моята имунна защита срещу нещастието и грозотата.

[jana]

денонощно ...напоследък и на непознатите по улицатат. Ахх и на онази младичката учителка по география Понякога ми е доста трудно да си докарам сериозно изражение.

[impure7]

Ами често ми се случва да си вървя по улицата, да си мисля някакви хубави неща и да се усмихвам. На непознати също от време на време се усмихвам, но и аз забелязвам, че все по-малко позитивни хора се срещат. Явно имат прекалено много проблеми на главата си за да се усмихват на непознати по улицата...дори и аз не винаги съм в настроение и понякога се движа през някоя станция на метрото закъсняваща за работа като буреносен облак )

[semper_fi]

Всяка сутрин
После малко повкисвам както impure7 каза, работа, шефове, лошо време ... НОооо се страя да съм по-позитивна.
Дори май има ефект

[earl_grey]

всеки ден, всяка секунда!
"non stoр, non stop индиййски коноп" ахахха шегувам се!
но в общи линии аз винаги се усмихвам. както казваше някой "усмихвай се по-често, това те прави да изглеждаш по-млад и по-щастлив"

[cool mama]

хаха, да ако използваш non-stop индийски коноп,-определено ще се усмихваш всяка секунда...аз май не се усмихвам много на непознати. май даже не гледам хората.Но при разговор се усмихвам.Абе не ми е весело напоследък!

[_FeNkAtA_]

Аз пък все съм ухилена , дори и да ми е адски гадно , пак се усмихвам , нз понякога изглеждам странно , вися си в автобуса и съм се ухилила (сетила съм се за нещо хубаво примерно) , хората ме гледат много странно и лошо в повечето случаи , какво ли си казват , това девойче е лудо нещо . Иначе има доста усмихващи се хорица , поне аз редовно попадам на такива и това много ме радва , разведрява ме

[beautyfella]

e аз не се усмихвам непрекъснато,но се опитвам през по голямата чат -ето още една усмивка http://www.youtube.com/watch?v=Q_pnFhFjNtY

[HummingMelodies]

Добър избор, beautyfella.
Аз пък се хващам, че повечето пъти не съм усмихната, а съм замислена. Дори не мисля за нещо конкретно.. Или мигам едно такова бавно, тежко
Но понякога се предавам и пускам една усмивчица : )

[schizophrenic]

А забелязали ли сте как приемаме усмивките на някои хора за даденост? Например, когато някой си е позитивен по принцип и се усмихва редовно, е прокълнат всеки да го пита "какво ти има?" когато просто нещо е умислен. Или пък, когато си свикнал да виждаш някого винаги сериозен и се случи да го видиш да се хили глуповато на себе си, все ще се намери някой да се пошегува с това, вместо просто да се радва на усмивката... Напоследък се замислям по въпроса и забелязвам такава тенденция

[HummingMelodies]

Това наистина е така. И аз го правя понякога и питам "какво ти е?", ако съм свикнала този човек да бъде усмихнат и весел покрай мен.
Това, всъщност само по себе си е доста досадно и мен лично ми е много неприятно, когато започнат да ме разпитват.
И все пак в повечето случаи , когато някой промени държанието си, това е защото се е случило нещо хубаво/лошо.