Тънката граница

[lexi]

Има ли граница в приятелството между жени? Е ли е възможно да сте само приятелки и да не си съсипете взаимно връзките,защото едната се е увлякла?За трети път ми се случва да срещна интересна жена,всяка от нас с повече от успешна и дълга връзка \с жена\,да се заформи приятно и обогатяващо общуване,после тя да се увлече и докато се опомня да се изпокара с приятелката си.Заради мен.За нула време се проваля връзка градена години?!Чуждата градина по-зелена ли е винаги?Извинявам се за донякъде неясния си пост.Търся отговор дали и къде бъркам?Трябва ли изобщо да не общувам с обвързани жени,заради риска да се увлекат и защо нямат сила да прекратят общуване с мен,щом съзнават,че съм пречка за отношенията им.Подчертавам че не съм някоя флиртаджийка,нито sex bomb,нито провокатор.Сериозна жена над 30 съм и сериозно объркана съм.

[Kris]

Чуждата градина по-зелена ли е винаги?

По мое скромно мнение, имено тук е разковничето. Не търси вината в себе си, lexi!
Аз съм доста социална. Приятели са ме определяли, като свръх- комуникативна. Съвсем естествено и на мен се е случвало да се увлекат по мен, въпреки, че не съм нещо особено. Преди време и аз съм си блъскала главата с въпроси от сорта на " с какво го провокирах", " къде сбърках" и т. н. Всичко се обяснява с една простичка дума- ЕГОИЗЪМ. Възрастта на приятелите ни не е критерий за емоционална зрялост...

[lexi]

Изпитвам вина,че съм станала неволно причина да се скарат.По ирония всичко започна с това да ми споделя колко е влюбена,колко се обичат,какви планове имат,какво са една за друга...В един момент се оказа,че тя вече влага цялата си енергия да ми описва колко я обича,вместо да я ОБИЧА наистина.Започна да я пренебрегва,стана груба дори.Аз взех страната на нейното момиче.Казах й че бърка и заплашва връзката си.Не исках да говорим,направих всичко и накрая така или иначе всичко се скапа.А имаха любов...и то каква...

[Гост]

По някакъв начин си се превърнала в нейно изкушение, на което не е успяла да устои... Не вярвам, че вината е твоя. Всъщност не вярвам някой да има вина. Жалко е, че красива любов може би си е отишла, но и дали е била такава или това е само твое мнение... никой не знае. Май всъщност само двамата участници в нея. Понякога това, което виждаме като странични наблюдатели не отговаря съвсем на истината.

[Tin^Tin]

Има ли граница в приятелството между жени?
- Има. Границата е именно преминаването от приятното и обогатяващо общуване в увлечение /от поне една от двете жени/.

Е ли е възможно да сте само приятелки и да не си съсипете взаимно връзките...
- Възможно е, разбира се. Това зависи и от двете ви. Крис ти го е казала много точно - "Всичко се обяснява с една простичка дума- ЕГОИЗЪМ. Възрастта на приятелите ни не е критерий за емоционална зрялост...".Бих добавила, че това не важи само за приятелите ни, а и за нас самите.
И още, че най-лесно такива "недоразумения" се изясняват in real. Веднага. За да няма обидени и огорчени. И отново - двустранно.

Чуждата градина по-зелена ли е винаги?
- Чуждата градина е винаги по-зелена когато в собствената ни има проблем. Така, че едва ли /само/ ти си причината за него, но може да се поразсъждава върху това дали /с активното си участие - независимо от чистотата или не на подбудите си/ не си станала част от него.

В заключение - ако нещо има да се случи, то ще се случи, но от теб зависи дали и каква ще е твоята роля в него.

[lexi]

Noella,при запознанството ни имаха дълга,доказала се във времето,споделена връзка.Връзка изпълнена с толкова "случайности",взаимност...На нея просто й личеше колко обича и е обичана!Грееше.Не можеш да не уважаваш такова нещо.
После на моменти дори се сърдеше,че аз не споделям всичко за моята жена,сякаш почна да ревнува.Както и да е.Всичко е свършено и завършено вече.Станах катализатора,волно или неволно.
Tin Tin,даде ми ценна гледна точка.
момичета,благодаря на всички ви за мненията.Помагате ми много!

[Markizata]

Подчертавам че не съм някоя флиртаджийка,нито sex bomb,нито провокатор.Сериозна жена над 30 съм и сериозно объркана съм.

С риск да не бъда разбрана правилно...който риск сякаш... мога да си позволя...мисля, че:
1. Увличането, привличането...и всичко след това...са процес, който се случва между двама души. В едни случаи процесът е взаимен, в други не съвсем. Въпреки това, в този процес няма "пасивни участници". Няма как да бъде. За да привлечеш някого, за да го залепиш за себе си - далеч не се изисква, да флиртуваш /целенасочено и съзнателно/, да провокираш, а още по - малко, да си секс - бомба (каквото и да означава това...). Всяко момиче, след най - първите месеци житейски стаж, знае това.
Въобще, можеш дълго време да не бъдеш наясно с много неща - най - вече относно себе си. Може да не знаеш кого/какво/дали и защо искаш. В този случай съществува вероятност така и да не разбереш ever. Но винаги знаеш, когато си искан/обичан. И винаги усещаш момента, в който нещо в отсрещния човек казва "кръц" и той, някак, вече не гледа на теб като на "приятел". Особено, когато при теб "кръц" не е имало. Тогава имаш избор: да се отдръпнеш напълно. Или, да оставиш "кръц"-натия човек да кръжи някъде, в далеч-ното близко из орбита около теб- все по една или друга, най - често не напълно осъзната или призната причина.
Това ни най - малко не те прави безучастен в играта на котка и мишка.
В играта на котка и мишка няма нищо лошо....като цяло...и
2. Една сериозна жена над 30 може да бъде объркана, но не би окачествила себе си като "сериозна жена над 30" - не и без ясна и еднозначна дефиниция на понятието!

[Expose]

Разбира се, че може да има приятелство между две жени без да има сексуално привличане, но разбира се приятелката трябва да ти бъде истинска и от много години да я познаваш ! Никога не бих могла дори да целуна най-добрата си приятелка, защото я чувствам като сестра не мога да гледам на нея по друг начин от както се помня винаги съм с нея Дори да е хомо пак не бих имала каквито и да е помисли към нея, тя е много красива, интелигентна и така нататък, но никога не бих могла да я възприема по друг начин освен като приятел

[nebb]

Два пъти съм се влюбвала в мои приятели. Не знам как обикновеното ни общуване се превърна във влюбване. Просто се събудих един ден, осъзнавайки, че съм влюбена. Така ги и разлюбих - в рамките на една сутрин, осъзнавайки, че вече не ги обичам. И за едното, и за другото състояние вероятно си има причини, но и до сега не мога да посоча точно кое и как го е предизвикало. Markizata въведе интересен термин - да, просто "кръцнах". И се усеща от другата страна... не веднага ( все пак са ти приятели - колкото и чалнато да се държиш), но подобно нещо не може да се скрие за дълго, особено от хора, които те познават.
Не съм съгласна, че "чуждата градина е по-зелена, когато в собствената ни има проблем". "Кръцкането" е неконтролируемо. С или без проблеми хората "кръцкат", а дали ще си позволят да разрушат това, което си имат с някой друг - това вече си е съзнателен избор.

[lexi]

Маркиза,от кога чаках мнението ти Казвам го добронамерено.
Със "сериозна над 30" исках да обобщя,че знам какво съм,какво искам и не играя игрички,просто съм минала вече този етап.Държа на своята връзка,но и на чуждите.Объркана съм,защото не за първи път изпадам в подобно положение. Явно това да разговараш с някого добре и да имаш чувство за хумор вече е толкова рядко,че често е предпоставка да е достатъчна причина по мен да се увлече някой,независимо от пола.
Права си и за "кръцването"/безкрайно добре и точно казано/ .И аз съм кръцвала.Въпроса е,когато липсва момента на осъзнаване какво рушиш,впускайки се в това временно увлечение,което винаги завършава както го е описала nebb.
Не знам и какво е правилното поведение.Според мен трябва да се прекъснат всякакви контакти,най-малкото за да може "поразената" страна да размисли и да се осъзнае.Да прекъснеш триъгълника.
За моя радост те са пак заедно и наистина всичко е наред.Това й доказа временността на увлечението й по мен,каква жена има до себе си и как е обичана.Всъщност кризата,в която ги вкарах аз,макар и неволно, отведе отношенията им на ново ниво,по-високо.

[Markizata]

За моя радост те са пак заедно и наистина всичко е наред.Това й доказа временността на увлечението й по мен,каква жена има до себе си и как е обичана.Всъщност кризата,в която ги вкарах аз,макар и неволно, отведе отношенията им на ново ниво,по-високо.

С или без проблеми хората "кръцкат", а дали ще си позволят да разрушат това, което си имат с някой друг - това вече си е съзнателен избор.

С тез изържани позиции ме изкушихте да стигна неприлично далеч в спекулациите си.
Защото, вероятно дълбоко греша, а всички други са прави - всички, които имат повече опит от мен и уверено твърдят, че тръпката е до време...любовта (или влюбеността), в онзи...нали, ОНЗИ вид...и тя е до време /статистиката сочи, че траела от 2 месеца до 3 години, основно като продукт на интензивен обмен на флуиди, които подбутвали едни хормони да карат едни неща да се случват...който обмен след време неизбежно стигал своят край...и се трансформирал в задълбочена и изключително ценна привързаност/, но аз пък мисля, че това са пълни глупости.
Какво значи, да "разрушат това, което имат"?
Връзката, тръпката, чувствата - те не се имат. Тях просто ги има. Или просто ги няма. И, когато ги има, човек не забелязва, човек и не поглежда другаде....Човек не поглежда и себе си, даже. А, като не вижда и не поглежда другаде, няма как да се случи схемата, за която говорим!
Да, любовта не се има, но сигурността е друга бира...
И, колкото и несъчетаеми да са двете, човечеството, начело с група съветски учени, продължава да търсят начини за сътворението на такъв чудат хибрид.



По моему, нещата са много простички: да останеш с този, когото "имаш", защото виждаш, че няма полза да тичаш след онзи, когото искаш, е същото, като да излезеш по сандали през февруари, защото нямаш ботуши и убедително да си внушаваш, че навън е лято, само защото идеята, да си по сандали през февруари ти изглежда малко по - малко зле, отколкото да си съвсем бос.

Та, извинете за цинизма...достигането на по - високи нива чрез съхраняване на едни вече разпаднали се отношения, стои добре на думи - звучи мъдро и някак, красиво...обаче на практика, сякаш е малко по - иначе...

[lexi]

"Връзката, тръпката, чувствата - те не се имат. Тях просто ги има. Или просто ги няма."
Да,така е,има ги,не се притежават.Но поради различни причини понякога сами ги подлагаме на изпитание.Точно заради такива моментни увлечения.Които ти се стоварват изневиделица,вдигат ти адреналина,но и така изневиделица ти просветва,че както дошло,така и си отишло.Това не е любов,не е обич,че дори и влюбване не е,а тръпка,гъдел.Може би,ако аз не се "отбранявах" така упорито нямаше да бъда и толкова привличаща,знам ли.
В този частен случай отношенията не се разпаднаха,просто се получи здравословна временна раздяла,която им "припомни" какво са една за друга.И продължават напред с нова сила и искрени чувства.
Нямам предвид ситуация,в която да се избира между връзка изживяла времето си и настъпваща нова.Те не бяха в криза преди мен.
Разбирам тезата ти,Маркиза.Чакането си струваше Но мисълта ми е разпиляна,че ме тръшна грипа и за сега спирам да пиша.

[nebb]

Не съм напълно съгласна със становищата и на двете ви. "Връзката, тръпката, чувствата - те не се имат. Тях просто ги има. Или просто ги няма." Връзката не е вечна, тръпката може да изчезне, чувствата се трансформират...Това, за което говориш е вярно само за определен период от време, колко ще продължи - зависи от "усилията" на двама души."И когато ги има, човек не забелязва, човек и не поглежда другаде...". Да, ако живее под стъклен похлупак - в действителност - ходи на работа (където се запознава с нови хора), излиза с приятели (които го запознават с нови хора), общува с непознати - на спирката примерно, или дори посещението на заведение, дори и да си заедно с твоята приятелка, ще е различно за двете ви като усещане за контактите с другите, а понякога и дори не контактувате с едни и същи хора, на едни и същи теми, макар и да стоите рамо до рамо на една маса... Вие сте различни, мислите различно, чувствате по различен начин, едно и също нещо може да провокира различни емоции, мисли и изводи.Ще ме прощавате, ама аз такова пълно единение и отдаване (като по-горе цитираното) на един човек с друг досега не съм видяла. Отношенията между двама души, са си само между тях двамата. Те не могат да бъдат разбрани от трето лице, колкото и да се обясняват - общуването между тях е много по-наситено от простотото вербално и невербално общуване. Това е връзката между двама души - специфични кодове, комбинация от вербална и невербална комуникация. Когато се "появи"(така да се изразя) трети човек, той също изгражда своите специфични кодове. С единия или двамата. Това имам предвид, когато говоря за "това, което си имат с някой друг" - за специфичния код, който имаш с някой друг. В резултат на преценка, един код може да бъде разрушен, за да бъде доразвит друг. Увлеченията са неочаквани предизвикателства - и към връзката, и към себе си.Могат да сринат или да заздравят отношенията между двама души, но какъвто и избор да бъде направен - всяко "кръцване" е личностно израстване... понякога не само за "кръцналия".

[Markizata]

А, не знам кой изразява становище - аз само споделям опит вследствие...абе, най - вече вследствие наблюдения
Това, с кодовете, дойде твърде много за капацитета на моите възприятия, за което се надявам да ме прощаваш, че не го схващам напълно
Извън кодовете, да, човек ходи на работа, има съседи, излиза къде ли не - и точно там е разликата между хората, които са двойка и онези, които не са.
Липсата на "поглеждане" встрани не се дължи на липса на контакти или на избор - съжалявам, ако толкова буквално си го разбрала Липсата на поглеждане идва от липсата на потребност.
В този смисъл, няма изневяра. Щом в главата ти се е прокраднала дори мисълта за друг - значи вече първият го няма там. А, дали ще позволиш на тази мисъл, да те завладее, или ще се бориш с нея, дали ще й дадеш гласност и, най - вече, как ще реагират на това обект X и Y и с кого от двамата ще се случи да делиш дните, нощите и мръсните си чорапи - е съвсем отделен въпрос.
А, иначе, със сигурност на всеки е гарантирано правото да вярва и да се самоубеждава във всичко - или да приема фактите такива, каквито са. Това си е въпрос на личен избор.

[nebb]

Разбрах те правилно още в предходния пост(благодаря за доуточнението). Разбирам, че не ме разбираш, но и не е и задължително. Просто мненията ни се различават и по темата, и по възникналата подтема. Поради различния опит.