За Жените...

[Kris]

В живота на всяка, предполагам е имало една жена, която можем да наречем Жената с главно Ж. Иска ми се за нея да поговорим. Срещнахте ли я/ Заедно ли сте? Какво се случи всъщност? И нямаме ли навика да наричаме Жената, всяка с която сме в момента?

[SIN]

И нямаме ли навика да наричаме Жената, всяка с която сме в момента?

Това е истината за мен. По-интересен ми е въпроса кога "Ж" става "ж"? Имаме ли властта да контролираме нещата?
Или това е извън дадените ни правомощия като човеци. И по-скоро "Ж" е "завинаги", когато вкараме малко мистични
сили в съзнанието си, нещо от сорта на внушение и самовнушение, защото ненапразно е изречена мъдростта "не казвай никога никога", т.е. не съществува такова животно като "завинаги".

[Kris]

Не очаквах такъв наплив в тази тема

[SIN]

Ами как да има наплив като не знаем твоето мнение по въпросите?

[Kris]

Ами как да има наплив като не знаем твоето мнение по въпросите?

Все още мисля по въпроса всъщност...
Всичките ми Жени са уникални и толкова различни, че не мога да преценя, коя от тях е Жената. А може би още не съм я срещнала?

[freedom]

А може би всяка от тях е Жената, но в различни отношения.......

Според мен не съществува изобщо такъв човек, който да е сборен образ на очакванията ти ( не лично твоите, а на всяка една от нас).
Има един израз: It's not humanly possible.

[Kris]

Според мен не съществува изобщо такъв човек, който да е сборен образ на очакванията ти ( не лично твоите, а на всяка една от нас).
Има един израз: It's not humanly possible.

Не съм съвсем съгласна. В живота на всеки има една Любов, която го променя. Една единствена заради която би обърнал всичко наопаки. Би воювал с целия свят, че дори и със себе си. И не става въпрос за очаквания. По- скоро за нещо неочаквано...

[freedom]

Може и така да е, аз лично нямам чак такъв житейски опит, но си мисля, че когато човек обича винаги му се струва, че това е най-най-, върха на сладоледа и т.н., разбирате. После, когато всичко се изчерпи, независимо след колко време и отново срещнем друга представителка на така обичания от нас нежен пол и се влюбим, а след това и обичаме, пак си мислим, че е Жената, Любовта, все с главни букви.......като цикъл, който се повтаря......докато сме още живи не се знае какво ни очаква на бойното поле на любовта.

[murmrun]

За всеки, който се е влюбвал, е ясно, че моментът на идеализиране на обекта на чувствата е неизбежен – в една или друга степен. Ж-то веднага пораства, Аз-ът се видоизменя - понякога до неузнаваемост.
Но не вярвам, че има една жена с главно “Ж”, или любов с главно "Л".
(Или пък аз все още Я очаквам... )
Честно казано, тези идеи са мили и романтични, но ги намирам ако не за незрели, то за нереалистични ...

[feet of clay]

съгласна съм с мър.. - и бих казала, че с преминаването на 30те - си все по-склонен да се вслушваш в гласа, който дори в разгара на "магията" на влюбването - ти напомня, че това е временно умопомрачение и ще отмине. и който супер мазохистично те и пита "а от там накъде ще я караш? и за чий кеф?!"
съгласна съм и че всяка жена, в която се влюбваш, те кара да мислиш, че е Тя, нооо - колкото повече но-та имаш - толкова повече се съмняваш.
поне за мен важното вече е да не спираш да се отдаваш на глупавата магия. да не спираш да посмяваш, да се предпазваш от предпазването itself - не че аз не го правя. обаче познавам себе си и знам, че грешният избор ще ми изяде главата и душата, така чеее - се пазя, доколкото мога, амин
и все пак - не спирам да мечтая. за Жената с главно Ъ и качествата, които ще ме карат да летя с взети назаем криле - предполагам, че това е истинската магия на човещината, хаха
мисля си, че и всяка жена, в която съм се влюбвала - ме е правила по-добър човек - и ме е доизграждала за съвършената връзка, за която finally ще съм пре-подготвена, аман
и все пак - ако не бяхме хора и нямахме навика да забравяме - как бихме се влюбили отново и отново - замислете се - животът е един цикъл. повтаряме грешките си докато се научим, повтаряме "грешните" влюбвания, докато не сменим стереотипа, защото сме се поучили, нещастни сме докато не се поучим от същите грешки и не узреем за по-доброто и така нататък. макар и да не ми върви в любовта - виждам прогреса поне във влюбванията си и това ме кара да мечтая за още по-доброто.. и амин - предполагам..

[Kris]

За всеки, който се е влюбвал, е ясно, че моментът на идеализиране на обекта на чувствата е неизбежен – в една или друга степен. Ж-то веднага пораства, Аз-ът се видоизменя - понякога до неузнаваемост.
Но не вярвам, че има една жена с главно “Ж”, или любов с главно "Л".
(Или пък аз все още Я очаквам... )
Честно казано, тези идеи са мили и романтични, но ги намирам ако не за незрели, то за нереалистични ...

Леле... Ти уби всичко детско в мен!
Аз пък вярвам в големите Л и Ж! Влюбвала съм се до полуда, както се казва. И дори и в такива случаи съм се съмнявала, че това прелестно същество до мен е Жената. Нещо повече. Обичала съм! Виждала съм недостатъците на приятелката си и съм ги намирала за очарователни, защото всъщност недостатъците са това, което правят един човек Уникален!
Имам известни съмнения, че Жената премина през живота ми и имено заради това исках да зная, какво се е случило при вас...

[murmrun]

@ Kris - Исках да кажа, че всичко е в главите ни и опира до определени нагласи. Ако продължаваш да смяташ, че Жената е преминала през живота ти - разбирам, че е останала в миналото - какво, отказваш да търсиш друга ли?
Освен до нагласи, нещата опират и до напасване. Мит и легенда е според мен, че всеки има своя половинка и срещне ли я - търкулнало се гърнето и си намерило похлупаче, както казват бабите.
Въпросът е да превърнеш някого своя половинка и да му позволиш да направи същото с теб - а това предполага повече от една опция, нали?

[Kris]

отказваш да търсиш друга ли?

Разбира се, че не! Но това означава, че всъщност със сигурност онази Жена не е била Жената.

Въпросът е да превърнеш някого своя половинка и да му позволиш да направи същото с теб - а това предполага повече от една опция, нали?

Не искам половинка! И не искам да бъде нечия половинка! Бих искала до себе си да имам личност, един цял Човек, който да иска същото!

[freedom]

Аз също търся цял човек, който да върви редом до мен.

[murmrun]

Ех, Kris, колко много удивителни в един отговор.
И аз не искам жени с малко “ж”, нито непълноценни такива... Да не се хващаме за думичките... Нима ще отречеш, че в подхода ти към една жена нагласата е от съществено значение? Или че във всяка връзка е необходимо известно нагаждане?
Някои хора оставят трайна диря в живота ни, това е безспорно. Също и че сме склонни да сравняваме партньорите си, колкото и неуместно да е това.
Но мислейки за Жената, останала в историята (и може би сравнявайки я с другите), рискуваш да пропуснеш още някое главно “Ж”. Или просто искаш да си я върнеш?

А може би най-добрата категория жени са тези, чието име започва с “Ж”... И въпросът е решен...