Хомофобия и хомонегативизъм

[TALYA]

Една болна за мен тема......................отношението към тези ,които са различни в сексуалната си ориентация и имат смелостта да отстояват правото си на избор,без да позволяват на околните да "контролират"емоциите , поведението и техните чувства................................................................................................................ Не знам за вас,но на мен ми писна да се правя на добрата дъщеря,сестра,леля,шефка..Разбрах....................няма начин да те приемат,независимо ,колко си умна,красива и тем подобни........................след като не си като тях!
В семейство ми,поне са прями- "какво е това"-болест или се правиш на...............
.................Гадно е на работното място,дали някой е хомофоб или не ,не ми пука особено,това е негова лична позиция,но с хомонегативизма, някак си не мога да се примиря!Това е мое мнение ,но в България прекалено много внимание се отделя на това ,кой с кого под юргана.......шушу -мушу и така................Нищо,че сме в Европа!

[semper_fi]

Мила Talya, този момент го засягаме (макар и не директно) последната седмица в доста теми. Да, реакциите на хората, когато разберат, че си гей са доста ... неприятни. Особено когато говорим за служебни отношения, когато заплатата ти зависи от отдобрението на ръководството (често доста възрастно, закостеняло и предимно мъжко). Въпреки, че и от позицията на началник никак не е лесно, в крайна сметка хората под теб трябва да те уважават и да искат да работят за теб. Точно затова повечето от нас си седят мирно, тихо и кротко, без да апелират всички да са наясно с предпочитанията им в леглото.
А до Европа...Не просто сме далеч, а няма и изгледи да стигнем

[lira]

Добре де, момичета, няма ли нито една от вас, която да е изцяло аут и да няма проблем, сериозно? в никакъв случай не отричам това, че има големи предразсъдъци, много от нас имат проблеми в работата, ако случайно се разбере, че са "такива", или пък със семейството, но все пак няма ли някакъв по-щастлив случай? не знам, на мен досега не са ми създавали някакъв проблем относно сексуалната ми ориентация. е, на някои по-консервативни хора им е малко неудобно, но няма негативизъм. даже в работата е много смешно, защото на 3-4 месеца все изниква някаква драма и обяснявам на колегите как ми е писнало от тия лесбийки и доста се смеем.
може би въпросът със семейството е малко по-деликатен, защото някак не знам бабите и дядовците ми как ще осмислят изобщо идеята. сещам се, че веднъж тръгнах да обяснавам на баба ми как ситуацията с гаджето ми е малко по-сложна и ми е трудно да й обясня, а тя реши, че съм се хванала с женен мъж, хахаха.
естествено, ми е ясно, че сме в различни градове, някои дори и държави, движим се в различни среди и не може да се очаква, че навсякъде е еднакво. все пак си мисля, че много голяма роля играе и това как се приемаме, т.е. ако човек е ок със себе си, малък процент хора не биха били ок с него.
и пак казвам, че всеки си знае собствената ситуация и не мога да съдя или да съветвам никого, просто споделям как е при мен.

[TALYA]

Честно казано,нямам проблем,защото много хора са зависими от мен..............................Интерестно е ,ако аз бях зависима?

[freedom]

В България ако съдя по моите колеги, най-важното е не как работиш, а с кого си пиеш пиенето и с кого си лягаш. Една от основните теми, които се засягат при сядане на маса ( не може да бъде избегнато) е кой е гей и как мъжете ставали все по-"нежни" и все такива глупости. Няма смисъл да се влагат усилия в обясняния и тем подобни високоинтелектуални дейности. Също е важно кой е сключил брак и ако не е каква е причината за това. Шефовете искат да дават съвети и напътствия и за личния живот. При това става дума за вишисти.

[TALYA]

Lira.........няма как ,всичките да са като теб!........В семейство ми,тази тема е табу.....Просто им казах ,че не искам да съм като тях"щастливо омъжена"и ме оставиха на мира................................В работата е гадно,злобата им е пословична,( преуспяла-без да се сложа на никой шеф и т.н)...................но както казва баба ми"по-добре в устата на хората,отколкото в краката"

[lira]

и пак казвам, че всеки си знае собствената ситуация и не мога да съдя или да съветвам никого, просто споделям как е при мен.

простете, че се самоцитирам, но се надявам повторението да има някакъв обяснителен ефект, че не очаквам всички да са като мен. и все пак, продължава да търся позитивизъм-някоя щастливо аутната няма ли? иначе може да си помрънкваме за лошия хетеро свят, но не знам дали ще има някакъв резултат.
а относно къде е най-добре, смятам, че е на хората между краката и малко в устата

[TALYA]

Аз съм позитивно настроена......не завися от никой,но все пак щадя родителите си............................няма как да им променя мисленето.......трябва да забранят, сълзораздирателните сериали...................

[Гост]

Човешката злоба и завист нямат край.
Не казвам ,че някой от "подчинените ти " ти завижда за това ,че си лесбийка.
Но определено само факта ,че си им шефка ги озлобява...а това че си лесбийка е просто бонус за тях.Това е една прекрасна причина да кажат ,че те мразят.
Защото реално няма човек който да си признае ,че мрази ,злобее и завижда на този който има повече то него.
Както се казва един лев да имаш повече от тях е достатъчна причина.
А факта ,че си признаваш какво аресваш и обичаш е изключително дразнещ.
Аджеба защо ти можеш а те не.
Естествено темата е дълга и широка и можем да разтягаме локуми и дъвки ....
Но няма смисъл.
Просто трябва да намериш начин да затвориш очите си и да запушиш ушите си.
Мое мнение

[EVI]

..

[nebb]

Къде е точно границата между хомофобията и хомонегативизма?
Да разказваш вицове за гейове и лесбийки, какво е? Ако са разказани от хетеросексуални? А от лесбийки? Има ли разлика?
По какво точно съдите за негативно отношение към вас , и то въз основа на сексуална ориентация?
Ако при равни други условия кандидатстват за длъжност човек с хетеросексуална ориентация и такъв с хомосексуална, и "фирменото" решение е позицията да заеме този с хетеросексуална ориентация - поне за да не създава "дискомфорт" сред служителите и гостите по време на служебните събирания, или да не "компроментира" фирмата пред конкурентите и партньорите - а едноличното отношение на началството е, ако не позитивно, то поне безразлично - как го определяте това ?
Ако твой приятел е гей, и ти го наричаш "педераст", а същевременно го обичаш, цениш, подкрепяш го в трудни моменти, смееш се, пиеш и плачеш с него - това какво е?
Ако смяташ, че всички те мразят заради сексуалната ти ориентация, ей така - по презумпция, това какво е?
Ако си лесбийка, и смяташ ,че лесбийките като общност са грозни, дебели, носят мъжки разпуснати дрехи, и не се поддържат -това какво е? Ако си лесбийка, и смяташ, че най- красивите жени са бисексуалните жени - това какво е?
Ако дори приемаш расизма за вид хомофобия - това какво е?
И изобщо как разграничавате ситуациите с истинско негативно отношение - към цялата група, към вас специално, като представител на тази група, и ситуации " май търся под вола теле"?
За да не бъда съвсем голословна - не съм се чувствала обидена от разни шеги на тема сексуална ориентация. Изключение - само едно мнение ме засегна - защото може би беше неочаквано, а и (и може би добре че) не знам всички съществуващи предразсъдъци. Смятали са , че дискриминирам въз основа на сексуална ориентация, без да е било така. Повечето ми приятели са хетеросексуални. Вицовете за лесбийки и гейове ги знам от форумите и изобщо - интернет. За хомофобията - от телевизията, за бифобията - от този форум.
Колко "фобирани" сте всъщност?

[Ins@ane]

Аз пък се ядосвам как някои хора грешно разбират понятието хомофобия...

Само защото не харесвам любимите си герои, които очевидно не са обратни, да бъдат рисувани като такива без картинката да има хумористична насоченост, многобройни пъти са ме наричали хомофоб. Само защото изявявам мнението си чрез задраскване на тези ужасни подобия на "изукство", чиято единствена цел е да забавлява чрез възбуждане някои хетеросексуални момичета (което мисля, че си е тотално оплюване на персоната на героя), започват да ме обиждат.
Само да критикувам една писателка на фикове включващи подобни неща, ме нападат всичките й приятелки.

Защо оставам с впечатлението, че тези "защитници на хомосексуализма" ни се подиграват за лична изгода? И по скоро се подиграват на героите по начин, който не е смешен изобщо, възползвайки се от хомофобията като оръжие срещу нападките от хора с повече мозък в главите от тях...

[semper_fi]

Kъде е точно границата между хомофобията и хомонегативизма? – В силата на съпротива на субекта спрямо обекта. Негативизмът предполага неодобрение. Фобията – страх. Външната разлика е основно в действията, насочени срещу хомосексуалистите.
Да разказваш вицове за гейове и лесбийки, какво е? - Каквото и да разказваш вицове за цигани или полицаи.
Ако са разказани от хетеросексуални? – Проява на лош вкус
А от лесбийки? – Проява на самокритичност и самоирония.
Има ли разлика? – Разбира се! Това, че умея да се надсмея над собствените си слабости не означава, че някой друг има право да ми се смее за тях!
По какво точно съдите за негативно отношение към вас , и то въз основа на сексуална ориентация? – Оооооо Най-лесно е да отговоря: По ясно изречените думи – „ти си шибана лесбетина и нямаш право нито на семейство, нито на деца, нито на живот!“. За щастие подобни крайни изказвания са рядкост. За нещастие „косвените“ прояви на негативно отношение са значително повече. Злобните погледи и не съвсем тихото осъдително мърморене на продавачката в магазина, когато без да искам съм нарекла приятелката си „бебе“, вместо по име. Любезната молба на сервитьора да напуснем ресторанта, защото за трети път я хващам за ръка през масата и не мога да скрия възхищението от погледа си, насочен към жената срещу мен. Постоянното натякване на роднините и техните приятели, че съм сама и е крайно време да си намеря мъж, докато аз не съм сама и те го знаят, живея с прекрасната си приятелка, имаме дом, животни за които се грижим, планове, мечти! Лекото подсмихване на рождените дни на мои приятели от познати „Ей, ти още ли си, това…заминаваш се с жени? Ето онази там мацка, кефи ли те?“. И след това „успокояващата“ ръка на рамото ми и „Виж сега, имам нов колега… Сигурна съм, че ще си допаднете. Докога ще се занимаваш с тези незрели глупости?“ И т.н. и т.н. и т.н…
О да, мога да внимавам и да не правя лошо впечатление на продавачките, мога да ходя само на места, където няма да ме изгонят, защото гледам жена си, мога да не се виждам с възрастните си роднини (или поне да огранича до максимум), мога и да не ходя на рождените дни на хетеросрксуалните си приятели. Мога и да престана да се връзвам. Мога да направя всичко. Само че, защо трябва да ми се налага?
Ако при равни други условия кандидатстват за длъжност човек с хетеросексуална ориентация и такъв с хомосексуална, и "фирменото" решение е позицията да заеме този с хетеросексуална ориентация - поне за да не създава "дискомфорт" сред служителите и гостите по време на служебните събирания, или да не "компроментира" фирмата пред конкурентите и партньорите - а едноличното отношение на началството е, ако не позитивно, то поне безразлично - как го определяте това ? – Това си е дискриминация. Има си законови опредлеения.
Ако твой приятел е гей, и ти го наричаш "педераст", а същевременно го обичаш, цениш, подкрепяш го в трудни моменти, смееш се, пиеш и плачеш с него - това какво е? – Липса на езикова култура и такт. (изключвам случаите на шеги и майтапи)
Ако смяташ, че всички те мразят заради сексуалната ти ориентация, ей така - по презумпция, това какво е? – Параноя.
Ако си лесбийка, и смяташ ,че лесбийките като общност са грозни, дебели, носят мъжки разпуснати дрехи, и не се поддържат -това какво е? – Обобщаваща реална преценка за „средите“ у нас.
Ако си лесбийка, и смяташ, че най- красивите жени са бисексуалните жени - това какво е? – Лично мнение
Ако дори приемаш расизма за вид хомофобия - това какво е? – Много сериозно бъркане на понятията.
И изобщо как разграничавате ситуациите с истинско негативно отношение - към цялата група, към вас специално, като представител на тази група, и ситуации " май търся под вола теле"? – Трудно. В един момент започваш да виждаш неодобрение навсякъде, дори там, където го няма. Започваш да си обясняваш не харесването от нечия страна като признак на хомофобия, без явни причини за това. В такива моменти се опитвам да погледна максимално обективно на ситуацията и да завра раняваното си с години его по-дълбокичко, за да анализирам поведението на хората рационално. Обикновено помага.
Колко "фобирани" сте всъщност? – Всеки има своите страхове (phobos– страх). От тъмното, от слънцето, от 2012, от вещици, самолети или талибани. И да, от неприемането също. Може би понякога виждам фобии там, където ги няма. Може би преувеличавам в ситуации, които не са толкова „страшни“, колкото ги усещам. Може би дори хомофобията, която съм срещала е чисто и просто плод на моето въображение. Както виждам други страдащи от подобни предразсъдъци и попадали в неприятни ситуации няма.
Но тогава защо всички не си пишат ориентацията в автобиографията? Нали има графа семеен? Точно там – да, семейна съм, ЖЕНЕНА съм. Защо не се държат за ръка спокойно в магазина, при гинеколога, в аптеката? Защо не се прегръщат по нощните клубове (без гей баровете)? Защо не канят роднините си на гости или не взимат половинката на коледното парти на фирмата?
Да, да, парадирането не е хубаво нещо… Жалко само, че за хетеросексуалните това се нарича живот, а за нас – пародия.

[nebb]

Благодаря, че ми отговори!
За съжаление не съм сигурна дали мога да отговоря на твоите..."Натискането" по разни сокаци и между хетеросексуални не ми допада, кара ме да се чувствам неудобно...демонстрирането на "твърде интимни" отношения (според мен винаги си остават само между двама души) приемам и в този случай за липса на възпитание, или още по-лошо - съзнателно търсен "ефект" на неодобрение, което да уравновеси собствена ти неувереност в себе си - имам предвид нещо от типа - "Не ми пука какво мислят другите, и сам воина е войн", докато всъщност от всякъде прозира нуждата от обществено одобрение (възхищение?), някакъв вид себедоказване - иначе нямаше да изпитва нужда да го прави, нали? Неприятно ми е някой да си избива комплексите чрез мен.
По въпроса за семейните сбирки и отразяване на семейното положение в автобиографиите - мисля, че може би е защото всеки чака някой друг да направи първата крачка, да има някой, който да му служи за пример, и ситуация, с която просто да се олицетвори.

[semper_fi]

Дълго го отлагах, затова чак сега
Само да уточня, че примерите, които давам няма нищо общо с "Натискането" или "демонстрирането на "твърде интимни" отношения ". Не съм фен на това, независимо от сексуалност, пол, възраст или социалне статус Но доколкото ми е известно, хората ходят на дискотека, за да танцуват. И понякога дори заедно. И понякога, за някои, това се оказва твърде ... рисковано. И така за всяко нещо, в границите на добрия тон, възпитание и морал!
Винаги е неприятно, когато някойси избива комплексите върху теб. Независимо дали става дума за хомофобия, хетерофобия или чисто и просто ниско самочувствие и самоуважение. Мисля, че тук някъде засегнах нерв. Абсолютно съм съгласна, че понякога се спекулира и прекалява със страха от хомофобско отношение и че е много по-лесно да кажеш "не ме взеха на работа, защото съм лесбийка", отколкото да си признаеш, че си некопмпетентен. Но това не значи, че историята не познава и други случаи.
А организаторите на семейните сбирки винаги намират начин да намекнат задължителността на едноличното ти представяне