Объркана ли съм, или просто съм "такава"...

[Lili Rose]

Здравейте момичета.
Аз съм съвсем прясна тук сред всички вас, и наистина имам необходимост да пусна тази тема. Искам да чуя и вашите гледни точки.
Няма да се разсърдя, ако има и критики, но нека бъдат придружени и с въпроси, чрез които евентуално да си набавя отговорите...
Та въпросът ми е:
Объркана ли съм или не? Дали пък аз самата не съм наясно със себе си, но позволявам на околните да ме объркват?
Винаги съм бягала от определенията и абревиатури, но някак все до тях опирам в един момент.
Аз мисля, че не е важно дали съм осъзната хетеро, хомо или би жена, защото дори и да бях това нямаше да ми гарантира щастлива любов и дълга връзка.
Аз осъзнавам чувствата си към човека до мен, а не това дали се увличам по жени или мъже. Осъзная ли тези си чувства, околните спират да имат пол.
Не знам каква съм...знам че се опитвам да бъда себе си и да намеря себе си.
Никога не съм имала връзка с момиче. Две или три заигравки съм имала единствено, но нито сме правили секс, нито е имало зародена любов..
Така да се каже съм 25 годишна девственица по отношение на женската любов и не разбирам защо точно в този момент се зароди до такава степен този ми интерес и задълбаване. Нямам предвид секса, защото доста ме е страх от първият път, когато и да е той...Не искам да бързам, но и не искам да бъде с коя да е.
Интереса ми е главно в самите отношения, в усещането да имаш до себе си жена - отношението една към друга, емоциите, начинът по който се докосват една друга, онова което си говорят вечер преди да заспят, сутрин когато се будят..или просто когато си липсват и тъгуват..
Не ми е вървяло във връзките, не защото не са ме харесвали, а просто защото нещо винаги се разминава. За първи път в момента изживявам различна любов, вече шести месец. Толкова е приказно, ново за мен... И в един момент започнах да си задавам въпроси.
Та ние с "него" сме толкова различни. Той като цяло е толкова различен от мъжете които са ме заобикаляли и съм срещала. Нежен е, някак романтичен, твърде емоционален, страстен, отдаден, невинен....Умея да говоря с него за всичко. Дори съм му давала да носи мои гащички. Обичам да прониквам в него с пенис колан, пръсти или вибратор. Обожавам да усещам устните, езика и брадичката му между краката си..личи че го прави с желание и чувството е страхотно.
За пръв път имам нужда да прегръщам толкова често, да целувам, да съм в близост с някой толкова често без да ми писва.
Нещото което обаче ми прави впечатление е че нямам нужда от секс. Не съм фригидна, напротив... При мен желанието идва от главата. Възбуди ли мислите ми, има власт и над тялото ми, но знаете предполагам че при мъжете малко не стоят по този начин нещата.
Има и друго.. Малко е сложно и странно, но от както съм с него започнах да се задълбочавам по отношение на по-горните ми въпроси свързани с връзките между жени. Не гледам на него като на мъж явно, защото в него сякаш живее едно момиче и точно в това момиче аз се влюбих и усетих разликата между връзките ми преди и връзката ми сега. Единственото нещо което го прави мъж в моите очи е това че има пенис, и че когато се възбуди понякога изгубва женското в себе си и става типичният мъж, който губи връзка с горната си глава...това определено ме отблъсква.
Едва ли бих могла да ви опиша всичко за да се поставите на мое място поне за миг, и ако на пръв поглед не намирате проблем, аз определено смятам че е на лице.
Твърде много неясноти, предположения, въпроси и объркващи отговори...
И не на последно място искам да вметна, че сериала L връзки по фокс, допълнително ми усилва, та чак изнасилва интереса.
Има една двойка в която припознавам себе си в едното момиче, а другото е онова което сякаш винаги съм искала. Тя е мъжествена, няма го розовият гланц на устните и извитите мигли. Походката и, жестовете и, дрехите и...но на фона на всичко това в себе си тя е едно момиче. Толкова мила, ранима, обича да има контрол над партньорката си в сексуално отношение, но не е онова типично мъжкото...Сякаш е идеалът ми за половинка. Хем мъжка активност, но и толкова чувствена и женствена душа. Гледам сериала само заради нея... Безумно, нали?

[Blood Sugar Sex Magik]

Здравей, доколкото разбрах връзката с този човек е първата ти "различна" и "приказна" такава. Имайки предвид това, дали не е възможно с тези си съмнения просто да се опитваш да я саботираш, понеже започва да те плаши нейната сериозност? Другото, което ми стана интересно е, дали този мъж е ок с факта, че го възприемаш повече като жена, знае ли изобщо за тази подробност?
И накрая ако наистина за теб не е важно дали си осъзната хомо, хетеро или би, тогава какво значение има дали си объркана или "такава"? Наблегнах на въпросите, но това предизвика у мен твоят казус.

[ozaryavashto slance]

Мисля, че ако прочетеш поста си, ще откриеш това, което на мен ми направи впечатление - ти се нуждаеш от нежност (не казвам, че не я получаваш от мъжа до теб в момента), от връзка, която, както се казва, би искала да те изпепелява. Обърни внимание на думите ти: "Интереса ми е главно в самите отношения, в усещането да имаш до себе си жена - отношението една към друга, емоциите, начинът по който се докосват една друга, онова което си говорят вечер преди да заспят, сутрин когато се будят..или просто когато си липсват и тъгуват.."; "Нещото което обаче ми прави впечатление е че нямам нужда от секс. Не съм фригидна, напротив..."

Ако се замислиш, в първото изречение много явно си проличава, че ти имаш интерес към самите отношения между две момичета. Интересно ти е какво е да се събудиш сутрин до жена, какво е усещането да целунеш женски устни, да правиш секс с жена (тук отхвърляме за малко фактът, че те е страх от първият път. Между впрочем, би ли обяснила от кое те е страх, защото аз не можах да разбера, а просто ми е интересно). От друга страна, не мога да бъда съвсем сигурна дали изпитваш само желание да изпробваш тези емоции с човек от твоя пол или наистина се нуждаеш от повече нежност, защото, ДА, факт е че две жени разменят много повече нежност в отношенията си, отколкото мъж и жена. Една жена познава себе си и на нея й е малко по-лесно да разбере какво ще достави удоволствие и на другата. Тук не искам да кажа, че всички момичета се възбуждат от едно и също нещо и харесват едно и също нещо!

Казваш, че в момента имаш очевидно хубава връзка. Винаги си мечтала за такава, но ти нямаш чувството, че до теб стои МЪЖ! Неслучайно казваш, че единственото нещо, заради което гледаш на него като такъв, е половият му атрибут. Дали не го считаш повече за обикновен приятел, с когото можеш да правиш хубав секс (доколкото разбрах, сексът с него ти харесва), отколкото за човек, с когото можеш да имаш градивна връзка и дори да създадеш семейство? На тези въпроси можеш да отговориш само ти.

Защо не си искала да задълбочиш флиртовете си с момичетата преди време? Можело е наистина да разбереш какви са действително твоите истински сексуални предпочитания. Съветвам те, ако отново хвърлиш око на някое момиче и усетиш, че тя също те харесва, да не се спираш, а да го изживееш. Без задръжки, без притеснения. Може пък и да се изненадаш много хубаво Но имай и едно на ум - много добре помисли преди това дали искаш да пожертваш сегашната си връзка с този мъж. Но моето мнение е, че докато не изживееш някоя по-задълбочена емоция с момиче (не просто флирт), която да прерастне в целувки, а дори и секс (не се страхувай от него), няма да можеш да разбереш дали този моментен етап от твоя живот е част от твоята сексуалност или е просто увличане.

Пожелавам ти успех!

[murmrun]

@ Lollipop, защо ни пишеш всичко това?

[TALYA]

'Осъзная ли тези си чувства, околните спират да имат пол'............................
Ако някой ти го извади от контекста,звучи гадно!

[freedom]

Пансексуалност се нарича привличането, което не е основано на пол. Пансексуалният човек изпитва привличане към човека и полът не е от значение (тук се включват и FTM, MTF).
Относно коментарана на murmrun, мисля че ни го споделя просто, защото няма с кого. Много от читателките тук постват коментари поради единствената небезоснователна причина, наречена САМОТА.
Та, директно към въпроса ти Lollipop:
най-добре е да изживееш връзката, която имаш, да оставиш съдбата или Господ, както искаш го наречи да си свърши работата. Рано или късно ще срещнеш момиче/момче/човек, който ще ти даде това, от което имаш нужда.

[vanessa]

оф

[ozaryavashto slance]

vanessa, разказът ти е наситен с толкова много емоции, че неслучайно веднага усетих какви чувства имаш към тези двама човека. В първият случай - с момчето, което в момента е до теб - ти изпитваш любов към него поради причината, че, както ти казваш, има женска красота вътре в себе си. Тоест - теб те привличат повече момичета, но като че ли, от друга страна, ти правят впечатление и момчета, които може би са малко по-нежни спрямо другите, имат по-нежна душа, по-любвеобвилни са. Няма нищо лошо в това да харесваш такъв тип момчета (а и момичета, съответно), защото моите предпочитания са като твоите. Аз също се бунтувам срещу агресията, която отправят някои от момчетата в днешно време, но пък съм обратна за момичетата - там харесвам малко по-"отракани", но НЕ груби, разбира се със смесица за чувство за хумор. Отново си мисля, че или все още не си наясно напълно със сексуалната си ориентация (колкото и в днешно време да се правим колко сме големи вече на 17 години, съгласи се, че все още на тази възраст не се узрява напълно като личност) и тя е бисексуална такава (не те съдя) или това, което изпитваш към въпросното момиче, е единично преживяване, което ти се случва за първи и последен път. Преди нея харесвала ли си момичета? Сигурна ли си, че в действителност не си хомосексуална, а това е просто етап от твоето психо-развитие? Не мога да отговоря вместо теб, но много добре си помисли кои чувства са по-големи от твоя страна към тези двама души - към момчето или към момичето. Ако наистина вярваш в себе си и си сигурна, че си хомосексуална, то тогава защо не само не намекнеш на момичето за тези твои чувства към нея, ами й кажеш всичко това, което очевидно таиш от много време в себе си и се страхуваш да й кажеш? Страх те е да не те отблъсне? Или да ти каже, че тя не е лесбийка, но е склонна да се натиска с момиче само за "шоуто"? Можеш да я попиташ дали принципно би изпитала чувства към момиче и дали дори би имала връзка с такова. Разбира се, всичко това да стане по деликатен начин, защото в противен случай можеш да я отблъснеш наистина, а от това само ще загубиш.

Колкото до момчето, бих те попитала: как се виждаш след време с него? Виждаш ли се с него да имаш перспективна връзка в бъдещето? Как се виждаш с него? Кое повече предпочиташ - след 10 години, примерно, да живееш с мъж или с жена? Бъди искрена пред себе си и по този начин може би ще си отговориш на доста въпроси.

[vanessa]

ozaryavashto

[semper_fi]

vanessa, мила, тук, в този форум има поне 1 история, когато и двете девойки са се страхували да споделят чувствата си и накрая всичко завършва с Happy End. Не казвам, че е така винаги, напротив. Но не си струва да загубиш шанса си. Тя заминава, ти така или иначе я избягваш, вашето "приятелство" си е чист мазохизъм, който довеждаш до крайна точка всеки път. Вземи й кажи за какво става дума. Ама в прав текст. Не - обичам те и затова направих това. Има 2 варианта - или ще сподели чувствата ти и ще сте Live happily ever after, или всичко ще продължи както е досега. Нали е най-добрата ти приятелка? Би трябвало да те разбере, дори да не споделя чувствата ти. Ако в най-лошия случай се отдръпне и не иска да те вижда, поне ще имаш основателна причина да я избягваш и да не се самонараняваш
Разбира се това остава лично мнение и се надявам да не е прекалено натрапващо се или агресивно. Каквото и да решиш - с теб сме и ще "помагаме" със съвети, доколкото ни позволяват силите.

[pennyroyal.tea]

Напълно съгласна със semper_fi, а колкото до момчето по-добре му кажи какво чувстваш и той може би ще те разбере, защото от думите ти разбирам, че не е като повечето "мъжкари". Така преди време аз срещнах едно момче, което честно казано ме привличаше, но тогава и аз не бях наясно със себе си и не направих нищо по въпроса. След време разбрах, че и той си е падал по мене, но не е искал да развали приятелството ни. До колкото си спомням той беше един от първите, който разбра за сексуалната ми ориентация. Много си го обичам и ако някога трябва да имам семейство с мъж, той ще е човекът.
Малко се отплеснах сори, та кажи му, за да не му даваш празни надежди

[ozaryavashto slance]

vanessa, колкото и другите да ти казват, че е правилно да намекнеш за чувствата си към това момиче, ти много внимателно трябва да прецениш как би реагирала евентуално на едно такова признание от твоя страна. Все пак се надявам, че щом това момиче е твоя най-добра приятелка, то ти би била наясно какви са нейните реакции и следователно как би реагирала при един такъв твой опит, в който да разкриеш чувствата си към нея. Не искам да бъда лош пророк, но бих те посъветвала доста добре да помислиш, за да не останеш накрая и без това приятелство. Сигурна ли си, че тя няма да се отдръпне? Не можем да гадаем какво има в нейната глава и дали би отвърнала на чувствата ти, но ако смяташ, че би реагирала остро, то по-добре или изчакай най-правилният момент за това твое признание (както хората казват - на правилното време на правилното място) или просто запази контактите си с това момиче, за да не останеш накрая и без тях.

[vanessa]

нз

[ozaryavashto slance]

vanessa, на всички ни се иска да живеем в идеален свят. Защо страниш от това момиче? Страхуваш се, че тя ще разбере, че имаш чувства ли? Ти хем искаш тя да знае, че си влюбена в нея, хем пък страниш от нея сякаш не искаш да й покажеш чувствата си. В по-горният си пост не исках да кажа да страниш от нея. По-скоро се опитай да "уловиш мига" и да й кажеш в правилния момент всичко това, което смяташ, че искаш. Не мисли за себе си по този начин, защото ти трябва да си щастлива, че ти си се влюбила точно в това момиче, което е най-близко до теб и ти се води най-добра приятелка (макар че, ако продължавате в този дух и се отдалечавате, малко по малко ще изгубите това, което имате в момента). Да, знам, че всичко в теб бушува и ти се иска да "излезеш" наяве и да й кажеш колко си влюбена в нея, колко я обичаш и желаеш. Но помисли с цената на какво ще го направиш? Не зная, ти трябва да знаеш дали тя би се отдръпнала. От разказа ти проличава, че с това момиче имате чисто и просто приятелски отношения и нищо повече. А колкото до това, че и момичето страни от теб - мисля, че всеки на нейно място би реагирал така след като вижда, че другият го отбягва.

Не изпадай в тъжни състояния, ами се съсредоточи върху реалността - имаш момиче, което харесваш. С нея ТИ общуваш. Ами ако я харесваше, а тя и грам внимание не ти обръщаше дори и като най-обикновена приятелка? Помисли по-добре и продължавай напред.

[vanessa]

в