Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

[Hoops&Yoyo]

[dany23]

Театър


Играеш си ролята, мила актрисо...

Играеш в главната роля,

но само в твоя театър написана.

... Жалко е с ветрове да се гониш...


Сега е любовница, не ти е любима -

нищо, че в чужда постеля я каниш.

С думи лъжовни- обичам те, само че те са отново роля,

те са отново театър.

Туй, дето го няма, няма как да го имаш!


Нищо, че сега е красива и млада

и непознатото жадно я мами...

вече няколко пъти е страдала от същите думи лъжовни,

но явно все още не си е взела поука толкова лесно да не вярва

на тези думи- измама...


Играеш в средата на своя театър,

но забравяш, мила актрисо,

че думите "брат", "приятел", ''обичам''

са думи значими. Думи със смисъл.

В последната дума ''обичам'' ти смисъл не влагаш,

само ти си наясно,

че там истина не влагаш...


Ала какво чудно има- за теб целият свят е игралка,

за теб целият свят е сцена театрална,

за теб всичко е една преструвка...

прости ме, принцесо, за тебе е жалко.

вече добре проумях, че в този свят няма място за мене!

[cool mama]

РЕВНОСТ
Дамян Дамянов

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!

за теб!

[Hoops&Yoyo]

To Saint-Beuve

Friend, you have spoken well: in us, such as we are,
There frequently exists a certain flower
That blossoms, fades and from the heart its leaves are shed.
'In three quarters of mankind, you must understand,
A poet has died young who is outlived by the man.'
Well said, my friend - and a little too well said.

You didn't pay attention, lining out your thought,
That your pen made poetry then and there, unsought.
In his own tongue you took Apollo's name in vain.
I betray you to your injured Muse: Read again,
And remember that in all of us frequently there keeps
A poet young and vibrant, who is not dead, but sleeps.


Alfred de Musset

[cool mama]

Да, аз ще се завърна някой ден,
когато си отива светлината
и някак много тих и...... уморен
ще се изправя пред вратата ти.
Звънецът ще разкъса в миг
на твоя дом великото мълчание
и ти ще израстеж пред мен
в миг като безмълвно очертание.
Ако обичаш замълчи,
но протегни ръцете в полумрака,
обвий ме с тях и заплачи
и аз ще знам, че си ме чакала.

Хайне


.....ама, че съм романтична.....

[the sea]

Закъсняло писмо


Здравей,
моя обич несбъдната!
Как си?
Помниш ли още очите ми?
Този плик отвори ли
с пръсти изтръпнали?
Внесох ли ...
внесох ли смут днес във дните ти?
Ех...
Здравей,
моя обич изстрадана!
Ти не гледай петната по листите.
Та нали и очите разплакани
толкова много харесваше ...
липсват ли?
Исках ...
моя любов недолюбена,
да напомня за мен отдалече,
да опитам да кажа с две думички ..
да превеждам езика сърдечен.
Исках ...
моя любов тъй бленувана!
да ти кажа каквото пропуснах...
Отегчи ли се?
Хайде,
сбогувам се.
Ти прощавай...
но без теб ми е толкова пусто.

(инес)

[Hoops&Yoyo]

Искам живота ми да прилича на рибена кост
Потопена в синя чиния
Искам живота ми да прилича на нещо
На дъното на едно-единствено нещо
Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи
Да има формата на плесенясал хляб или на стомна
Да има формата на пътък
И формата на всичко друго
На коминочистач или на люляк
На буца пръст
На подивял бръснар или на лудо пухче
Искам живота ми да има твойта форма
И той я има но това съвсем не е достатъчно
Аз съм винаги неудовлетворен.

Борис Виан

[dany23]

Страхотно е The Sea

[schizophrenic]

Поезията не ми е силна страна, но съм впечатлена от много от постовете тук. Ето нещо мое, въпреки че няма нищо общо с ритмичност, мелодичност и правилно построяване


Каква любов ще поискаш?

Каква любов ще поискаш,
така и не разбрах.
Ти казваше само това:

Изпепеляваща любов не искам,
много ме уморява
Страстна любов не желая,
много бързо минава
Забранена любов не обичам,
не искам да се крия
За Несподелена любов не мечтая,
не желая да страдам
Романтична любов как да искам?
била за глупците...

А Аз те обичам, без да се уморявам
Желая те страстно, без да минава
Ще те обичам, дори и скришно
Несподелено за теб ще страдам
Обичам те всякак,
Нека съм глупава

[the sea]

Признание


Ще седнеш ли до мен. Не се плаши.
Свещена е в сърцето всяка дрипа.
Богатство е понякога да се греши
или илюзия, че всичко си опитал.
Не съм бездомница. Не съм и болна.
А дрипите са спомени. Не дрехи.
Личи, че съм платила всяка волност
и всяка крива стъпка към успеха.
И ето ме, на този праг, без къща,
поспряла съм небето да погледам.
Знам само от съня си се завръщам
или от гребена на срутена победа.
Очите ти са изненадано бездънни.
По тях разбирам колко съм се скитала.
Как искам в тиха нежност да осъмнем,
а даже искаш ли не съм те питала.
А аз говоря. С думи оправдавам
прокъсаните страници на времето.
Без да усетиш как ти се отдавам,
по пътя си след малко ще поемеш.
Не се плаши. Душата ми е същата,
както преди, когато бях момиче.
Събличам дрипите пред къщата
и гола ти шептя, че те обичам.

Мея

[stifito1]

Докосни дъжда и усети как през теб минавам...!
Чуй гласът ми! Всички мисли в ума ти заличавам.
Затвори очи и кажи дали да продължавам...!
Всяка капка по теб е частица от мен, която ти давам.

Усети полъха на силата с която те приближавам...!
Запомни следите ми! Искам, но не мога да оставам.
Наслади се на мига, който ти подарявам...!
Щом появи се слънцето, бурята стихва и аз отминавам.

[the sea]

НОЩЕН РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА МИ

Парцалива,с разбито коляно,боса -
стои до леглото и хленчи.
Прилича ми на пребито просяче.
Как да и кресна :"Бягай от мен,че..."
Как да и посоча вратата.
Да я изхвърля в дъжда на улицата
и камък подире и да запратя?
Така беззащитна и щурава е...
Кой ти е виновен? -питам я .
Казах ли ти там да не ходиш вече?
Гледа ме виновно в очите.
Щом не слушаш - върви си.Пречиш ми!
Стои и ме дърпа за нощницата.
Не ми дава да спя.По дяволите!
Какво искаш от мене още?
Колко пъти те предупреждаваха?
Цяла нощ ли ще ме държиш будна,
малка наивна глупачка!
Господи,ама съвсем луда си!
Седи на пода и плаче.
Чак да ти скъса сърцето.
Хайде ела.Успокой се!
Сега ще превържем коляното.Ето.
Какво ще те правя - моя си...
Сгушва мокро носле на рамото ми,
даже се усмихва насън , бедната...
А сутринта - да съмне само -
и тя ще хукне към тебе


Маргарита Петкова

[Kiara2012]

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Павел Матев

[beautyfella]

the sea продължаваш да ме изумяваш с тея стихове..закъснялото писмо особено е уникално..направо настръхнах,като го четох..мн добри

[earl_grey]

Души и погледи изкривени,
вторачени в мрака разгневени...
Мързеливи, хленчещи, долни и мръсни,
заровили в парите калните си пръсти.

Изход от крайна дестинация:
невъзможен освен чрез телепортация.
Ето това е залужена колуминация
за тази животиски жестока нация!