Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

[Veronica Mystery]

Разпадът на ролката
(на Дивз)

Разпад е новото ми име,
получено след бойното кръщение,
в нощта прекарана със теб.
Подготвях се за битката старателно,
навивах ролки в косите
и с боен цвят
(червен)
боядисах устните.
Но ти не го хареса.
Оставял кървави петна
по бялата ти офицерска риза.
И затова като вкопана мина
(под земята),
оставям черното мастилено петно
(за теб)
подарък- брошка октопод,
за да те радва и напомня,
че октоподите не носят ролки.
Не ги навиват върху пипалата си,
защото се разпадат от мастилото.
Те, ролките.
Но не и пипалата.

[Veronica Mystery]

Лимонена балада
(днес без посвещение)


Днес портокалите са на изчерпване
така е с ананасите и мандарините,
но не защото празниците зимни
обичат да похапват цитруси,
а истината е- защото са сладникави.
И затова на щанда на лимоните е пълно винаги
полезни са, но винаги са кисели.

[murmrun]

@ Veronica Mystery, трябва да призная, че творенията ти много ме радват

[HummingMelodies]

Знаците рисуват, предвиждат онова,
което ще се случи неизбежно.
Трагедия.. сън и после нищо.
Само червей, само плът.
Отново всичко се завърта и
попадаш с плач зовящ
на таз земя...

Признавам, че стихотворения не мога да пиша.

[murmrun]

опитвам се да разчета
думите между бедрата
на реалността

[nebb]

Сполучливо според мен

[murmrun]

така се радвам да те видя

отронва настоящата на бившата

през цялото време исках да ти пиша

да се извиня

но не намерих сили…



в някакъв опушен клуб

сме се събрали всички

всяка е бивша на някоя

и бъдеща на друга

(въобще сме

роднини по сватовство)



няма нищо – отвръщам

не ти се сърдя

проявявайки комично

закъсняло великодушие

и отпивам бавно

от водката си. а тя

вече застрашително се клатушка

и пита, леко заваляйки думите

нали няма

да плачеш сега?


да, спомням си как

точно преди година

(на РД на бившата)

хлипах с чело на бара,

съсипана.

и точно в този момент

осъзнавам

че окончателно ми е минало

страните ми са сухи, очите – виждащи

и си мисля

твой ред е да плачеш сега

но не казвам нищо

само протягам ръка

за да докосна

това лице, което сега

ми е сякаш по-близко

[stifito1]

Тайната на една тетрадкa

Захвърлена тетрадка с празни страници,
говорещи без думи... Позна ли ги?
Върху тях с теб рисувахме мечтите си,
докато река от сълзи не ги отми.

Ти казваше, че от тях по-истински няма,
ала тетрадката в болка след това обляна,
изгуби силата си и те отлетяха,
да ги хванем не можахме и листите избледняха.

И сякаш с изчезването им похабихме пламъка -
толкова силен, че сама не можех да потуша.
Нужни бяха две души, разбити на прах сърца,
търсещи своя дом, но пожертвайки любовта.

Отхвърлена, отритната на стария таван,
изгонена, захвърлена, но историята е още там.
Празни и голи страниците ще мълчат,
така че никога да не могат да се прочетат.

[Markizata]

Нищото

Търсещи погледи,
даващи доводи:
жадувани, толкова
тривиални неща.

Рошави
думички, трескави
помисли: Сиренцето в
капана на лудостта. Спомени
за Нещото, което
вчера беше
Всичко;

Преди да се превърнеш в нищото,
което гние в мислите.

[Veronica Mystery]

Есенция от безлюбовна кръв
(На дивната зеленоока вещица)

Защото знаеш смисъла на всичко-
ще бъда твоят лист от бяло злато.
Надраскай върху кожата ми черни истини,
а от кръвта ми направи мастилница.
Мастилото в нея ще си ти-
така ще бъдеш моята есенция.


Седя над Сена-
всмуквам пари и мъгли
и мъка с 10 милиграма съдържание на никотин.
Не е река това, което ни разделя.

[rainbow_eyes]

Див звяр е любовта ми към теб,
раняван, покоряван, жесток и свиреп,
с воля желязна, твърд, непоколебим,
желае да е единствен твой любим.

Безумен,хвърля се в пропастта,
в него гори,изгаря страстта
твоето безразличие е негова отрова,
твоята любов е сила нова.

Ранен от безразличие, надава страшен вик,
горчива болка изпепелява го за миг,
но силен, несломим съвзема се отново,
устремен към твоето бездушие сурово.

Звяр, питаещ чувства човешки,
безразсъден, допуснал много грешки...
За теб готов е света да обърне,
само очите твои да зърне.

И ето преследва те отново разярен,
от лапите изплъзваш се, ти блян съкровен,
раздиран от гняв, от страст, за теб се бори
с хищници диви, за теб всичко ще стори!

Див звяр е любовта ми към теб,
с пламък в очите червен и свиреп,
винаги теб ще преследва, за да те има
докато живее душата му ранима.

[dany23]

Всеки ден откривам по нещо ново в гласа ти прекрасен.
Откривам нещо ново в очите ти -как сияят с ОНЗИ блясък златист.
В котешката походка...
Ново е всяко твое докосване.
Всеки ден откривам те отново.
Всеки ден ставаш все по-хубава.
Всеки ден обиквам те все повече
Всеки ден те откривам отново и отново.

[Markizata]

НЕНАПИСАНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ

Трябва да останат ненаписани.
Нищо,че са може би най-истинските.
Нищо,че в съня ми тържествуват
и нещастие ми пророкуват.
Нищо,че и с твоите е същото:
те бесуват в цялатя ти къща -
чашата с кафето прекатурват,
книгите разместват некултурно,
крият се в яката на пижамата ти -
полъх от косите ми останал.
Под възглавницата на мъжа ми
пъплят изтърваните им думи.
И жена ти сутрин се препъва
в рима, вдън очите ти нощувала.
Цял живот изплащаме цената
за спокойствието на децата си
с най-жестокото от престъпленията -
ненаписани стрихотворения.



Маргарита Петкова

[Passion]

Боли те,че ТЯ беше моя

Какво сега?Ревнуваш ме от нея?
Боли те,че я имах,не лъжи...
Нима е грях,че исках нея,
че желанието в мене победи...

А знаеш ли какво почувствах,
когато тя докосна ме в нощта?
Не бях предадена,не бях ненужна,
не беше с мен единствено заради плътта...

Какво?Сгреших ли?Да?
Добре...ще се съглася...
но ще те помоля за три неща:

Погледни ме...
Погледни ме с искреността,с която тя ме погледна,
погледни ме с любовта,която тя ми даде,
погледни ме със звездите,с които тя ме обсипа,
погледни ме така,както тя ме погледна...Не можеш,нали?

Докосни ме...
Докосни ме с нежността, с която тя ме докосна,
докосни ме с ръцете, с които тя ме погали,
докосни ме с топлината,с която тя ме дари,
докосни ме така,както тя ме докосна...Не можеш,нали?

Целуни ме...
Целуни ме със страстта,с която тя ме целуна,
целуни ме с огъня,с който тя ме запали,
целуни ме с желанието,с което тя ме завладя,
целуни ме така,както тя ме целуна...Не можеш,нали?

Мълчиш...Но знаеш ли –
на мен ми беше хубаво...
Яд те е,нали?Жена да победи...
жалко,че теб те боли....

Автор: Катина Иванова (Аз )

[Markizata]

МЕТРОЛИРИЧЕСКО

Над тинята от искрени неистини
Над лепкавата тишина
в страхливо примирение
искам да вдълбая
някъде, високо
спомена за очертанията на душата ти.

Искам да събличам болката ти
бавно
докато не остане нищо в теб,
което да боли;
искам да отдръпна щита
на мълчанието ти,
там, където щателно подреждаш
във купчинки
всички свои чудовища и страхове.

После ще отмия пясъчните зидове
на преднамереното самообладание;
измислените образи
в безсмислените словоподражания
и вятърните мелници
на аскетичното ти самосъзерцание.

И ще изчезна,
разтворена в две капки истина,
изсипани небрежно, някак си, напразно
над тинята от искрени неистини
над задушаващата тишина
в страхливо примирение -

Там, където са погребани
всички спомени
за очеранията на душата ти.