кратки, но сърцераздирателни стихчета

[murmrun]

Обичам да пиша такива, защото в малко думи се концентрира много емоция. А може би е от мързел.


Жълта съм като дърво

Солена като изгрев

Потъвам в теб като в мъгла

Изчезва всичко

[EVI]

МАРУЛИ

Марули, марули, марули,
голямо зелено поле.
В средата седи и се пули
едно възхитено теле.

Хапни си марулки, теленце!
Хапни си марулки сега!
Как искам и аз като тебе
да седна и тук да паса!

[murmrun]

Сърцераздирателно и вегетарианско. Освен ако не заколим телето, разбира се.

[EVI]

ако не заколим телето, разбира се.

Предпочитам никой да не колим! "Марулките" са ми много любими и има дълбок подтекст, ако ме разбираш..

[burntwithdesire]

не ми се нрави принадлежността, която изпитвам към пулещото се теле...

а темата започва интересно, очаквам развитие

[EVI]

Нямам идея кой е автора на "Марулите", но от много години ми се е набило в главата...

ето нещо мое:

Разбърках самотата си с лъжицата на мислите,
унесено разлели се в заблудени спомени.
Тези ловки убийци ме разкъсват с охота
като изгладнели хищници, неосъзнали безсмислеността
на все още очакваното одобрително кимване...

[cool mama]

izvinqvam se za latinicata!

Баба меца от медеца,
Лапа с лапа и се цапа!

По-добро ми е детето,
Има кьрпа на вратлето!

.............................................


хааах това беше пьрвото ми стихотворение, леле как само ми изплува в главата хахах мн забавно ( нема що!) хахаха

АДМИНИСТРАТОР: ТРАНСЛИТЕРИРАНО С БГ ТРАНСЛАТОР

[murmrun]

Когато

лицето ми се стича

като следобедна сянка,

а между бедрата ми

тлее чудовищна рана,

натискам

най-нежния спусък -

чашата.

[earl_grey]

Топлина и свиване в корема.
Тремор на ръце,
Във тъмата приглушена.
Усещам парфюма ти .
Той се е пропил
в кожата ми,в мислите ми
и в розов облак ме е обвил.
Ухание от чисти чувства...
Дланта ти нежна,
не искам да я пусна
...
Дори и в тъмното мога да те видя-
твоите очи,очертанията на лицето
Искам да надникна в твоите мечти,
Май го правя общо взето
...
Виждам ли ги наистина
Или просто така ми се иска?
Не знам, но знам ,че към себе си
Искам по-силно да те притисна!

[semper_fi]

Красиво е

[dany23]

Опит за поезия, надявам се да ви хареса

Да бъдеш никой, но все пак себе си.
Да бъдеш себе си
и да се стремиш да бъдеш друг...
заради някой си.
Оставях те, забравях те
и молех се и шепнех ти,
намразвах те...
Намразих себе си!
Обикнах те и вярвах си...
Повтарях ти, потретвах ти,
доказвах ти.
И сляпа бях,
и луда бях.
Опитвах се да се превърна в някой друг,
но не и в себе си.
Раздавах се,
Разкъсвах се,
Погубих се.
Стига толкова!
Обърнах се и тръгнах си.
Завинаги!
Ще бъда никоя,
но себе си!

[freedom]

Колко пъти съмсе чувствала така и все още има такива моменти. Красиво си го описала. Поне си намерила отдушник на болката. Пожелавам ти скоро да имаш повод за по щастливи стихове.

[murmrun]

Нарисувах си тънко мустаче
и заложих нежен капан.
Сега тихичко плача
със защипан трети крак.

[dany23]

Един въпрос, не,
всъщност те са хиляди,
измъчват моето съзнание,
и пак се питам
заслужаваш ли внимание?
Защото ти си от ония с ореола на светия,
гдето лъжат мазно, сладко,
любят, но уви за кратко.
Казваш мразя лицемери,
но защо навявя мисълта че си в същата графа?
С душевността си '' уж'' богата
светиш ли като луната,
с чужда светлина омайна
заслепяваща първоначално?
Мен наричаш Ледена кралица, а за теб какво-
изкарваш се светица.
Мола моя доверието ми изчезна,
защото с твоите лъжи всичко в мен уби,
и сега те гледам с ледените си очи
и ти казвам- твоето лицемерие
не е достойно и за съжаление!

[Doomed Soul]

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая...
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов