Пълна лудница

[Гост]

Здравейте, момичета

Приятелите, с които съм разговаряла заключиха набързо "Ще ти мине" и останаха алтернативните начини за мнения и страничен поглед върху ситуацията. Много рядко ми се налага да търся съвет за себе си и е съвсем възможно да не мога да структурирам въпросите си достатъчно ясно, но ще ги коригирам в движение.
Казуса (ще пробвам първо накратко, а ако се наложи, ще давам пояснения):

Имам прекрасен съпруг, дете и прекрасна жена...
В началото имах само съпруг, след това се появи и тя. И двамата знаят от самото начало за всяко мое дейстие. Не съм лъгала нито един от тях за отношенията ми с другия. Тя е лесбийка. С течение на времето двамата минаха през определени периоди на тиха битка за надмощие, но и двамата са прекалено умни, за да знаят, че форсирането на събитията би било загуба на позиции... В момента сме решили, че когато сме заедно (всички сме извън България и в различни държави) ще опитаме да живеем заедно и двамата твърдят, че това е чудесно... Гледат си мачове, говорят си за политика, забавляват се. Усещането обаче, че го правят по-скоро заради мен, а не заради себе си не ме напуска...
Иска ми се да поясня, че тук не става въпрос за тройки и други форми на масово сексуално задоволяване на фантазии. По принцип, от момента, в който за пръв път бях с нея, желанието ми към съпруга ми е... под морското ниво! И така е до сега... Тя не е първата ми жена, но е първата, към която изпитах подобни чувства и желание да правя любов. За последното не се чувствам много уверено да ви говоря точно на вас, но ще кажа само, че е нещо изключително...и не се надявам да ви изненадам с тази информация
Чисто егоистично, за мен този вариант е идеален, но аз определено имам проблем с него... просто ги обичам и имам сериозни съмнения, че те могат да бъдат напълно щастливи така...особено тя. А и тримата сме на такава възраст, в която експериментите започват да се наказват.
Идея си нямам какво очаквам да чуя от вас... Като че ли искам някой по разумен да погледне през моите очи и да каже: "Направи това"... Като си помисля, че до един определен момент се определях като трезво мислещ човек, а сега така съм се оплела... Никога не съм се чувствала по объркана и наистина имам чувството, че тотално съм загубила реална представа за ситуацията.
Мислите ли, че вие можете да бъдете щастливи на нейно място? Трябва ли да я оставя, ако не мога да взема детето и да я последвам? (Ужас, от самата идея ме побиха тръпки...)
Ами ... май това е накратко... Предварително благодаря за отделеното време и за мненията ви

[ink]

Така, както описваш ситуацията, тя би могла да мине за мечтата на всяка бисексуална жена. Обаче не е така-разбирам тревогите и опасенията ти, както и нежеланието ти вече да бъдеш интимна със съпруга си(след такова прекрасно изживяване като споделената любов с друга жена, не мисля, че която и да е ще изпитва влечение към мъжа си). Положението наистина е доста оплетено, имайки предвид и детето (иначе съм сигурна, че щеше да ти бъде далеч по-лесно да направиш своя избор). Имай предвид, обаче че най-вероятно, дори и да заживеете дружно и щастливо всички заедно, дори и в началото да няма проблеми, то в последствие е твърде възможно да изникнат доста, при това големи...А както казваш-експериментите/грешките се заплащат. Дано се окажа лош пророк, може пък и да ви се получи Моя съвет - говори с всеки един поотделно, после седнете и поговорете тримата. Дори и да заживеете заедно, не се пускай по течението, мисли по въпроса с кой би искала да бъдеш ако нещата опрат до раздяла с един от двамата...И най-вече мислете и поговорете какво би станало с детето при подобен лош завършек на идилията...Ще споделя и личното си мнение - опасяваш се, че жената, която обичаш няма да е щастлива, но аз си мисля, че никой от вас няма да е щастлив, дори и ти самата, въпреки, че ще си и с двамата, които обичаш...Но не мисля, че някой от вас ще бъде доволен, защото няма да можеш да бъдеш абсолютно пълноценно, на 100% отдадена на нито един от тях... Ти още от сега си раздвоена и не смятам, че това ще се промени ако заживеете заедно. Каквото и да решиш, каквото и да направиш - желая ти успех, по-малко тревоги, повече радост и усмивки И...човек е истински щастлив, когато слуша сърцето, а не разума си

[impure7]

Според мен, трябва да избереш единия от дамата възможно най-бързо, за да дадеш възможност на другия да намери своя път и да уреди живота си без теб преди да е станало прекалено късно.

[EVI]

Според мен, трябва да избереш единия от дамата .

Най-добре да избере дамата... ако питаш мен.

[impure7]

хаха в-то ми работи когато си иска )
Пък иначе то като има дете и е малко по-сложно вече...тя надали ще иска да го остави (а и надали трябва), а пък бащата няма да го пусне...

[Гост]

Момичета, благодаря ви за отговорите...

Ink, не ми е хрумвало да мечтая за такова нещо. До този момент контактите ми бяха малко... повърхностни. Не съм го планирала, не съм и очаквала, че въобще е възможно...
Evi, и със сигурност изборът ми би бил една прекрасна жена, ама какво да го правя прекрасния баща на детето ми?
Impure7, дори не си и представям вариант, в който да оставя момиченцето си. Съпругът ми я обожава, тя него също... Тези варианти не могат да се случат...

Всъщност ви благодаря, че поне не ми казахте, че ще ми мине

[tranceee]

Според мен, трябва да избереш единия от дамата възможно най-бързо, за да дадеш възможност на другия да намери своя път и да уреди живота си без теб преди да е станало прекалено късно.

Напълно съм съгласна. Мисля, че трябва много сериозно да се замислиш и да вземеш решение. Предполагам няма да удовлетворява все някой, но така ако продължаваш, смятам че ще става по-зле. Не съм била в такава ситуация, вероятно не мога да дам най-правилното мнение, но искрено се поставям на мястото ти и мисля, че това е... най-приемливо да кажем. Нещата обаче са по-сложни, след като имаш дете. Може би желанията на сърцето и разума ти ще се разминават. Затова помисли много хубаво. Би било да поговориш и с тях. Това е от мен Вярвам, че ще се справиш!

[Amo Te]

Според мен, нещата ще се изяснят във времето напред. Най-добре остави ситуацията такава каквато е, стига да си сигурна в отношението и на двамата по въпроса. Поставяйки се на твоето място бих постъпила точно така. На този етап в който си към момента е много трудно да бъдеш категорична, а поставена пред евентуален избор - твърде вероятно да вземеш емоционално решение. Може би грешно, може би правилно ... Времето много неща променя - отнема или дава ... По-скоро намества пъзела.

Поздравявам те за смелостта да споделиш!

[aX Tuuu...]

Здравей! Това вярно е пълна лудница...

На мен единствено ми се струва съмнително, че и двамата са ОК със ситуацията и че им е минала борбата за надмощие. Ако и двамата са прекрасни и "прекалено умни" хора, то тогава би трябвало да имат и някакво его, което се наранява от време на време (или по принцип е наранено). Плюс това имат моралното право да се изморят и да искат други връзки и за себе си. Ако ти си имаш 2-ма, те си имат по около 1/2 (кой повече, кой по-малко).

Струва ми се, че, ако живеете 3-мата с детето би било доста объркващо за него, но не ми се иска да кажа нещо крайно, понеже това би било малко като тезата, че на детето му трябват майка и баща вместо еднополова двойка. В крайна сметка звучи крайно невероятно 3-ма (4-ма де) души да съжителстват продължително така, но ако успеете и сте щастливи посвоему, ще трябва да кажеш на всички как става... и то не само в този форум, а в световен мащаб . Желая успех!

[TALYA]

въпроса е .............ти с кой искаш да бъдеш?.............Бях с мъж 10 години, щяхме да се женим,но вътрешно в мен винаги съм искала да бъда с жена .........и когато я намерих............дилемата изчезна!

[Гост]

На мен единствено ми се струва съмнително, че и двамата са ОК със ситуацията и че им е минала борбата за надмощие. Ако и двамата са прекрасни и "прекалено умни" хора, то тогава би трябвало да имат и някакво его, което се наранява от време на време (или по принцип е наранено).

аХ Тиии..., може би, ако не знаеха от началото един за друг и в последствие трябваше да приемат ситуацията, то е напълно логично твоето предположение... В този случай всеки знаеше от първия ден, дори преди нещо да се е случило, за съществуването на другия. Всички "влязохме във взаимодействие" при тези условия... Предполагам, че мъжът ми си е помислил "Ухааа, чудесно, тройка", на мен не ми се струваше опасно това, което правя, тъй като до този момент не съм изпитвала чувства към жена, освен леки привличания и единствения, който имаше опита и е предполагал това развитие беше тя... Е, наиграхме се всичките ))
Надявам се да не звучи като оплакване Ще действаме според ситуацията... Към момента нещата са доста добре, надявам се да не е затишие пред буря Работим по програма "Максимум", но е ясно, че ако не сработи ще трябва да се взима решение, което доста ще нарани някой. Иска ми се аз да съм това... Уфффф... направо се чудя как досега някой не ми е казал "А га яди кюфтаците ни рива, а"


Момичета, благодаря за мненията

[Tin^Tin]

"А га яди кюфтаците ни рива, а"

Ами да взема аз да ти го кажа. )

Сериозно. Мисля, че ситуацията, такава, каквато я описваш, няма да просъществува още дълго. Въпрос на време е някой от участниците да му писне от толкоз "прекрасности". Не вярвам, че когато се чувстваш обичана от двама, това ще си ти. И не съм убедена, че самата ти обичаш и мъжа и жената в живота си по един и същи начин. Вероятно е добре да си изясниш първо този аспект и евентуално да достигнеш до някакви изводи за себе си, които, евентуално, впоследствие да разясниш и на тях. За да може при това положение всеки да направи своя избор дали да е или да не е, как и като какъв част от живота ти. Така, мисля, вече би било коректно, и специално аз не бих изпитвала настоящите ти терзания, респ. - не бих се чувствала отговорна за добрия/или не/ избор на някой друг.

Успех ти желая.

[Гост]

Благодаря Tin^Tin

Естествено, че не ги обичам двамата еднакво... А що се отнася до това дали се чувствам добре обичана от двама... ами ако нямах определени задръжки, бих се чувствала отлично...
Имаме развитие... Ако това се нарича така... Тя започна да учи през септември и сега е решила да зарязва ученето и да дойде при нас (май писах, че ние не сме в България). Това, че ще дойде не е проблем, но това че оставя обучението си ме побърква. Не знам аз ли съм някакъв кретен, но според мен това е нещо много важно... Минах през всички варианти - карах се, сърдих се, с добро, с лошо... не и не... Дори ми хрумна гениалната мисъл да я оставя, та току-виж се вразумила... Откачих от яд и нерви и единственото, което срещам е "Не ми харесва тук (тя учи извън България). Ти не знаеш какво е важно за мен. Моите приоритети не се покриват с твоите"... А това е човек на 30 години... не е дете. Искам да и дам най-доброто, което може, а имам усещането, че съсипвам живота и

[Tin^Tin]

Ами, приеми, че в крайна сметка всеки сам взема важните решения в и за живота си. Включителлно и ти. И впоследствие си носи отговорността за тях.

[Ihina]

В природата ми е да съчувствам на чуждата мъка и терзания и в момента това и правя - от дъното на душата си... На теб, мъжа ти, жена ти и на детенце... Животът понякога си прави гаргара с нас...

Не знам дали бих могла да ти дам съвет... Не съм изпадала в подобна ситуация, а дори и да бях, ние всички сме различни и е само естествено да реагираме различно дори и при идентични ситуации...

Колко по-лесно щеше да е, ако можехме да сформираме триадни семейства, както във фантастичните романи... Уви, това не е така и все в някакъв момент ще трябва да вземете решение... Казват, че висшите сили, Бог, Богиня, и др. не ни изправят пред нищо, с което да не можем да се справим. Лично аз винаги съм се дразнела, когато ми го кажат това... Но през изминалите някъде десетина години се убедих, че това наистина е така...
Предполагам, единственото, което мога да ти дам, е кураж и дистанционна морална подкрепа... От все сърце ви желая да намерите решение, което да е максимално добро за всички ви. Blessed be!