Въпрос/и

[dany23]

Повечето от нас са били наранявани и изоставяни по една или друга причина.Въпросът (въпросите по скоро)ми е как успявате след това да се съвземете, да продължите напред и да започнете да вярвате в хората отново?

[birdy]

Причината, струва ми се, е само една- двама души са заедно толкова дълго, колкото и двамата го искат. Другото би било насилие.
Това което ми помогна да се съвзема беше щастието, че съм била с този човек и че са ми се случили всички тези хубави неща. Това измества тъгата и самотата. Мисля, че точно защото обичах успях да продължа..

[egoistka]

Ми виж какво,за да продължиш напред ти първо трябва да приемеш обстоятелствата,без да се тръшкаш.
В живота всяко нещо има начало и край,любовта не е изключение.Срещаш се с някого,но не се получава.Приемаш,че това не е твоят човек и продължаваш напред.

[Mariya]

- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си Мариса?

- Престани! - прекъсна я Алис.

- Не. Истина е и го знаеш. Приеми го. Всичко свърши. - сълзите отдавна бяха щурмували страните ù, размазвайки грима по пътя си. Тя гледаше Алис с празните си очи и подписваше присъдата й с устните си. Устни, който до вчера я целуваха нежно и чиито дъх я подлудяваше.

- Не можеш да си отидеш. Не и преди да знаеш...

- Да знам какво? Че ме обичаш? Само думите не са достатъчни! Толкова ли е трудно да ме обичаш?

- Обичам те. Знаеш го.

- Понякога не го усещам. Не го чувствам. Просто да знам, че е така, не ми стига. А ти никога не го показваш.

- Обичам те.

- Теб никога те няма. Вглъбена в себе си, понякога забравяш, че съм тук. Мислиш, че само теб те боли? Имам изненада за теб! И двете сме наранени. И боли.

- Обичам те. - Алис се приближи, но не посмя да я докосне. Нямаше да понесе отдръпването ù с погнуса. А знаеше, че Мариса ще направи точно това.

Мариса затвори очи, въздъхна. После ги отвори бавно и ги впи в неите. Една сълза се пророни и капна беззвучно на пода. Втора понечи да я последва, но една ръка я спря. Ръката на Алис...

- Какво обичаш в мен? - попита я глухо Мариса.

- Всичко. Обичам всичко в теб. И добро, и лошо. Обичам те цялата...

- Не - въздъхна болезнено тя. - Кажи ми какво точно обичаш в мен. Можеш ли?

Алис замълча и се загледа в пода. Защо я измъчваше така? Нима не знаеше? Нима не го виждаше? Или може би тя не ù го показваше достатъчно, не ù го казваше достатъчно? Но как би могла да го опише с думи? Няма думи на земята, които биха били достатъчни...

- Аз... - и Алис замълча отново.

- Така си и знаех. Сбогом. -Мариса се обърна и тръгна към вратата.

- Питаш ме какво обичам в теб, а аз не казвам нищо. И как бих могла? Как да опиша всички онези чувства, напиращи в мен, щом те видя? Как да ти кажа, че обичам начина, по който ме гледаш с тези твои прелестни очи? Как да опиша колко много ми липсваш, дори когато си отишла до магазина? Ще ти кажа всичко. Обичам да те гледам, докато спиш. Изглеждаш толкова сладка и невинна. Искам винаги да се грижа за теб. Обичам те, когато сe мръщиш и сбръчкваш носле, понеже нещо не ти се получава. Обичам те, когато прекарваш часове пред огледалото, макар да знаеш, че със или без грим за мен си най-красивото момиче на света. Обичам те, когато ме успокояваш след лош ден. Обичам те, когато се смееш. Обичам те, когато ме целуваш нежно преди да заспим. Обичам те и когато се гушваш в мен след поредния филм в петък вечер. Но най-много те обичам, защото си до мен. Независимо какво се случва, ти си тук и ме подкрепяш. Не искам повече да те натъжавам. Обичам те до болка!

Мариса стоеше неподвижна. Изпусна чантата си на земята, а сълзите не спираха да се ронят, пресушавайки очите ù, давейки болката. Почувства се лека, по-лека от перце. Имаше чувството, че ще полети. Или ще падне. А така искаше Алис да я хване!
Обърна се през рамо и я погледна. Изплаши се от болката в очите й. Беше пребледняла, с отпуснати ръце и се страхуваше да я погледне в очите.

- Обичам те. - тихо промълви Мариса.

Алис вдигна поглед към нея. Опита да й се усмихне, но вместо това горчиво прехапа устни. С две крачки се озова на дъх разстояние от Мариса и я взе в прегръдките си. Мариса я целуваше по устните, по бузите, по челото. Прегръщаше я така силно, сякаш ако я пуснеше, ще я изгуби завинаги; сякаш за да покаже на света, че я е само нейна, че тя е нейният свят.

- Прости ми. - Мариса.
- Не, ти ми прости.
- Обичам те. - и я целуна.
- И аз те обичам. Обичам те с ця... - Мариса сложи пръст на устните й и я целуна страстно.
- Тихо. Не искам повече обяснения. Искам само теб. Завинаги.

И спря потока от нежни думи с целувките си.
А когато най-сетне си поеха дъх, между тях останаха само две думи...

[fen]

Охххххх… това, което прочетох по-горе е страхотно, за което много БЛАГОДАРЯ Mariya!
Дано на повечето от нас сблъсъците да завършват с подобен край.

[nikita_83]

няма човек който да не е бил изоставян или нараняван просто някои казват "майната му,живота продължава" а друи не можеме да го преживееме с месеци.Аз лично вече 8 мес.не мога да доида на себе си и съм се затворила в себе си,седя в нас,тъпча се всекидневно с шоколад и гледам тъжни филми. I NEED HELP!!!

[fen]

Неееее – не между тези четири стени Nikita_83. Нееееееее… Знаеш ли колко тясна е стаята. Няколко крачки – стена… няколко крачки назад – стена. Няколко бавни, бавни крачки… пак стена… с шоколад в ръката… Неееее няма нищо непоправимо. Разбирам, скърбиш за човека, тежко ти е, тежко… Ноооо защо нескърбиш и за ТЕБ самата – за Достойнството си. Стани, усмихни се, кажи си „Пред мен е живота”. Стани, погледни през прозореца, виждаш ли колко голям е градът… а света… колко много са светлините… колко много са хората, които трябва да срещнеш… и най-вероятно там някой те търси и чака.
И защо стоиш между тези четири стени? Излез навън. Излез – облегни се на нечие рамо.

[Гост]

Сладкото може да бъде като дрога' в твоя случай. Мислиш си,че колкото повече сладко си хапнеш, толкова по-готинко ще ти е и ще се чувстваш добре, ще ти е сладко,но.. реално не е така.Сутрин се събуждаш без настроение, без желание за нищо и ти е някак тежко, някак кофти и ти е черен света..
Това не е живот.
За предпочитане е да предприемеш нещо по въпроса, да освободиш съзнанието си от това червейче, което разяжда волята ти за живот.
Излез , просто излез и се разходи.
Усети живота..Нека те лъхне живеца и не се поддавай на мислите си.
Спри да мислиш и прави това,което ти диктува душата, сърцето, вътрешното ти аз.Кажи си,че можеш , повярвай си и ще успееш.

Малко по-малко.
Аз вече нямам нужда от сладко.С него и без него, няма особено значение. Важното е как се чувстваш. Ако се грижиш за себе си,тялото ти ще ти бъде благодарно и съзнанието ти ще се избистри и ще осъзнаеш същественото в живота.
Процесът не е лек, но не е невъзможен, стига да го пожелаеш истински

[nikita_83]

Благодаря ви момичета,така е прави сте а и шоколада не решава проблемите а само добавя нов-килограмите....но просто вече нямам сили и желание за живот,но наистина трябва да се направи нещо по вапроса което ще е адски трудно,оффф незнам от каде да започна.....

[dany23]

Това, което е написала Mariya e страхотно наистина
Завиждам понякога на този тип хора които могат да кажат майната му и да продъжат напред, иска ми се да бъда такава , но не съм.И аз съм давала съвети на мои приятелки да продължат напред, да не се затварят между тези стени и да не го мислят много... но когато аз съм в тази позиция... вече 5 месеца, просто е трудно да се намери изхода, даже на себе си и преценките си не вярвам вече камо ли да повярвам в някой друг...

[Mariya]

Това, което е написала Mariya e страхотно наистина
Завиждам понякога на този тип хора които могат да кажат майната му и да продъжат напред, иска ми се да бъда такава , но не съм.И аз съм давала съвети на мои приятелки да продължат напред, да не се затварят между тези стени и да не го мислят много... но когато аз съм в тази позиция... вече 5 месеца, просто е трудно да се намери изхода, даже на себе си и преценките си не вярвам вече камо ли да повярвам в някой друг...

Съвети се дават много лесно, най-малкото, защото даваме съвети от нашата гледна точка, което е ненужно. Живота е много кратък и трябва да се радваме на всеки един момент. Любовта е преходна и никога не е "единствената ни". Така , че единствения съвет е да обмисляте действията си, да носите отговорност за тях, да умеете да прощавате и да искате прошка... Така, че спокойно, с един човек Света не свършва. И бъдете по влюбени в живота ...

[nikita_83]

Това, което е написала Mariya e страхотно наистина
Завиждам понякога на този тип хора които могат да кажат майната му и да продъжат напред, иска ми се да бъда такава , но не съм.И аз съм давала съвети на мои приятелки да продължат напред, да не се затварят между тези стени и да не го мислят много... но когато аз съм в тази позиция... вече 5 месеца, просто е трудно да се намери изхода, даже на себе си и преценките си не вярвам вече камо ли да повярвам в някой друг...

Съвети се дават много лесно, най-малкото, защото даваме съвети от нашата гледна точка, което е ненужно. Живота е много кратък и трябва да се радваме на всеки един момент. Любовта е преходна и никога не е "единствената ни". Така , че единствения съвет е да обмисляте действията си, да носите отговорност за тях, да умеете да прощавате и да искате прошка... Така, че спокойно, с един човек Света не свършва. И бъдете по влюбени в живота ...

оф изтрещях от тоя facebook и само търся бутона "like''-права си много точно казано,но на практика не е така лесно...

[Mariya]

Никита, зависи колко силно го искаш. И аз много съм се тръшкала и съм плакала и съм си мислила, че след раздялата живот няма, но на практика не е така Аз продължавам да търся дис ляйк бутона :–)

[Doña Dyke]

оф изтрещях от тоя facebook и само търся бутона "like''

И тук си имаме бутон "like" или така наречената "репутация". Всеки потребител на форума може да присъжда/отнема точки за мнение чрез знаците "+/–" в дясно на всеки отделен пост. Преди тази опция да стане достъпна за новите потребители обаче, те трябва да заслужат репутация от минимум 10 точки от утвърдените участнички във форума.

Това като бонус инфо и допълнителен стимул.

[snupito]

Не мисля че ако раздялата е била много тежка някога
ще бъде преживяна.. просто свикваш с мисълта че е
свършено и продължаваш напред.. колкото по-рано
един човек осъзнае че трябва да остави болката и да
покани нови емоций в живота си толкова по-добре за
него и развитието му : ) не е ли вярно че в един
момент нямаме избор така или иначе?