Re: Ревността

by Hoops&Yoyo on Пон Дек 05, 2011 8:38 pm

Ревността при мен е чувство за притежание. Започвам да ревнувам, когато усетя, че чувствата са охладняли и нещата се изместват към края на любовните взаимоотношения. Знам, че няма смисъл и ако не се съсредоточа другаде, се самоизяждам. Но по-забавното е когато хванеш "в крачка" партньорката си да флиртува открито. Тогава хем се забавлявам, хем ми е ясно, че краят е настъпил.

by mouse on Пон Дек 05, 2011 9:00 pm

От една страна казваш, че се самоизяждаш, от друга - че се забавляваш. Второто чувство за ирония ли е или е "измиване на ръцете"?

by Hoops&Yoyo on Пон Дек 05, 2011 10:02 pm

Ирония, чиста.

by chernata_perla999 on Вто Дек 06, 2011 8:15 pm

Някъде четох из дебрите на faceebook ,че ревноста показва много повече обич от колкото се съдържа в думата обичам те!

by mouse on Вто Дек 06, 2011 8:29 pm

Така е, да. Защото "Обичам те" се използва за щяло и за нещяло. Същото е и с "Целувам те".

by GentleThreat on Вто Дек 06, 2011 11:50 pm

Ревността си говори красноречиво само и единствено за нас самите. Това е.
Ревнуваш, когато загубиш сигурността в себе си; когато нещо започне да ти липсва - когато започваш да не се чувстваш цял дори във връзката си. И, понеже е много угодно да вярваш, че другият е длъжен да поддържа щастието в теб, започваш да изискваш от него. Изискваш и искаш, и се опитваш да го погълнеш целия, и всичко останало се превръща в заплаха.
Дори! да успееш да сложиш любимия в кутийка, чийто капак само ти да повдигаш; Дори! любимият човек да прави всичко така, както на теб ти е угодно...ще продължиш да се разяждаш. Човек сам си е проблем.
Така съм забелязала аз...

by Magnolia on Сря Мар 14, 2012 12:52 pm

Аз пък ревнувам приятелите си.
Не биха предположили, защото не им го показвам по никакъв начин, но много ги ревнувам един от друг, да не говорим за другите им приятели, които на мен не са ми никакви ;D Много е тъпо, да, развила съм някакво ужасно собственическо чувство...

by muleinaaaaa on Вто Май 01, 2012 10:56 pm

Ревността според мен се поражда от усещането за притежание или от невъзможността да притежаваш някой или нещо,което искаш.Не винаги ревността е породена от любов

by rednviolet on Чет Май 03, 2012 12:32 pm

Кофти тръпка е ревността, но може да е породена от много неща и към всеки. От любов е някак оправдана, стига да не си маниак с наклонности ала Шерлок Холмс. Не мога да кажа, че не съм ревнувала, защото всеки го е правил даже и да не си признава. За мен някаква полза от това чувство няма, опитвам се да гледам на нещата от всички страни. Мога да кажа и друго, ако не ревнуваш любим човек за мен ревността е форма на завист.

by Letmeloveyou on Съб Май 12, 2012 11:42 am

И все пак няма ли премерена ревност то и любовта към дадения човек не е чиста и искрена Wink

by covington on Съб Май 12, 2012 2:36 pm

mouse написа:Така е, да. Защото "Обичам те" се използва за щяло и за нещяло. Същото е и с "Целувам те".

Склонна съм да не се съглася, никак не използвам 'Обичам те' за щяло и нещяло. И познавам достатъчно хора, които също не го мятат на вятъра в името на всемирната любов и като трибут за Ленън.

Както е да е де, не е тва темата. Но за идеята исках да отбележа, че "Обичам те" не е равно на "Ревнувам те", пък обратното е още по-малко вярно.

И с това

Letmeloveyou написа:И все пак няма ли премерена ревност то и любовта към дадения човек не е чиста и искрена.

също не мога да се съглася. Ревността много рядко е фактически свързана с другия човек; тя почти винаги е нещо, свързано с начина по който сам усещаш себе си в дадени отношения. Ако не се усещаш достатъчно комфортно / достатъчно сигурно / достатъчно неегоистично - ще има някаква ревност. Как ще се прояви тя, дали ще е премерена на кило или ще е като малко природно бедствие - зависи от темперамента. Според мен ако ще говорим за чиста любов - в нея място за ревност няма. В чистата любов се предполага, че обичаш човека толкова искрено и с такова себеотрицание, че можеш да се радваш на всичко, което го прави щастлив, дори то да не е свързано с теб. И естествено малко зад това митично нещо 'чиста любов' почва територията на научната фантастика.

by БлатнаФея on Съб Май 12, 2012 4:14 pm

"И естествено малко зад това митично нещо 'чиста любов' почва територията на научната фантастика."
Т. нар. чиста любов е нещо прекрасно наистина, но като обикновен човечец със своите недостатъци и несъвършенства, неспособна да изпитвам чиста любов към когото и да е, ревността ми е много познато чувство. На рационално ниво осъзнавам каква глупост е да ревнуваш и колко е егоистично, но на емоционално ниво не мога да не ревнувам. Въпреки че мога да си наложа да не ревнувам "явно", да разсъждавам логично и даже да имам отворена връзка, за да покажа колко съм над тези неща, колко ми е съвременно мисленето, колко съм уверена в себе си, колко дълбоки са чувствата ми, лишени от всякакво собственическо отношение, колко нормално приемам нуждите на приятелката си, колко много я уважавам и т.н.... но в крайна сметка, никога не бих могла да изкореня ревността докрай. Е, животът може и да ме опровергае един ден...

by Gravity on Съб Май 12, 2012 7:11 pm

chernata_perla999 написа:Някъде четох из дебрите на faceebook ,че ревноста показва много повече обич от колкото се съдържа в думата обичам те!

Да!!!

by ginnyweasley on Нед Май 13, 2012 5:04 am

covington написа:...Ревността много рядко е фактически свързана с другия човек; тя почти винаги е нещо, свързано с начина по който сам усещаш себе си в дадени отношения. Ако не се усещаш достатъчно комфортно / достатъчно сигурно / достатъчно неегоистично - ще има някаква ревност. Как ще се прояви тя, дали ще е премерена на кило или ще е като малко природно бедствие - зависи от темперамента. Според мен ако ще говорим за чиста любов - в нея място за ревност няма. В чистата любов се предполага, че обичаш човека толкова искрено и с такова себеотрицание, че можеш да се радваш на всичко, което го прави щастлив, дори то да не е свързано с теб. И естествено малко зад това митично нещо 'чиста любов' почва територията на научната фантастика.

Абсолютно съм съгласна. Ревността е изблик на комплекси и чувство за притежание- но не и на любов.

За съжаление бая път трябваше да извървя докато се науча да обичам истински. Много болка причиних на човека до себе си, по едно време направо убивах любовта заради тази ревност. След години безусловна любов от другата страна най-после успях и аз да се отпусна, и да почна да се уча да обичам. В момента от ревността ми е останало съвсем леко бодване като забележа флирт, и съм напълно в състояние да го забравя скоро. И се гордея със себе си Smile

by Liaison on Нед Май 13, 2012 7:55 pm

Gravity написа:
chernata_perla999 написа:Някъде четох из дебрите на faceebook ,че ревноста показва много повече обич от колкото се съдържа в думата обичам те!

Да!!!

Добре ли сте?! Ревността е страх, егоизъм, слабост, желание за притежание, ниско самочувствие, но обич не е!!! Съгласна съм с covington, ревността е израз на това, което е вътре в нас, на неувереността в самите нас, на липсата на любов към самите нас. Но да си мислите, че ревността е някакъв израз на любов или обич е абсурдно!