Re: Най- дългата ви връзка

[mimok]

Здравей, obla4e капнала съм от 1 през ноща досега раждаше /извини ме, че сме малко извън темата, но е хубаво да споделиш един приятен момент с някого/.
Родиха се две само - едното беше по едро от другото, второ според мен беше недоносено и не знам дали ще има още кученца я наглеждам отвреме навреме. Второ умря и ветеринара беше прав според мен, то ни можеше да бозае, нито да преглъща.
По едно време го сложих да се захрани малко с млякото от майката и да се извърти може би от болката го затисна и захапа мен. Не ме страх и с кучета се занимавам от много години. Не едно ме е хапало, като малка и сега, така че страх нямам.
Винаги намирам начин да се справям със всякаква ситуация, живота ме е научил да мога някой неща и да разчитам най - вече на себе си и на свойте обещания.
Радвам се, че сподели някой твой впечатления с мен, защото така се добива по - ясна картинка за нещата.
Освен любов и разбиране, уважение трябва да има и общи интереси и желание най - вече, нагласа към музика, книги и т.н. / да не изреждам иначе списъка става прекалено дълъг/.
Казано с други думи : "Всички сме различни и затова Ние правим светът шарен и неотразим по свой особен начин и караме другите да се изпитват същото". Освен любов и страст има и нещо друго, но хора го пропускат непрекъснато и вероятно само аз го забелязах - то е разковничето на моята тайна.
Когато се сблъскват две противоположности и те винаги зареждат с една неотразима енергия едната и дрегата страна, така че трудно се стига до гръм и трясък.
Казвам една моя истина, в мойте връзки трябваше аз да диктувам и управлявам нещата, тъй като съм борбена натура и едва ли си прекланям лесно глава, относно някой истински доводи касаещи някой проблем.
Нашата поговорка : " Преклони глава, сабя не я сече" много пъти правех неща наобратно въпреки последствията.
Никога не ме е вълнувал лесния начин на живот, винаги тръгвах по - трудната пътека и съм намирала удовлетворение с постигането на цели трудни за другите, но не и за мен.

[obla4e]

Няма лошо човек да живее така както го разбира и да се бори. Аз пък съм точно обратното, но не искам да навлизам в подробности за моите депресии и страхове. Иначе относно различията съм твърда- не става..не се получава.. кара се донякъде и връзката се губи или както аз обичам да казвам "връзките са за това за да се развързват"
Особено ако имаш насреща си нетолерантен човек и тежък характер. Може би аз на такива съм попадала..а може би не съм си научила уроците ... затова такива ми се падат.
Иначе и аз ходя по трънливи пътеки..но то е защото съм достатъчно луда и своебразно шантава

[mimok]

По - точно си падаш по нетолерантни и хора с тежък и труден характер /двулични - вечно се развояват и никога не се знае в коя посока ще поемат/, не става на въпрос да го промениш него, а самия му свят около него - това не винаги излиза разбрано правилно от другата страна и затова почват различията.
Имаш доста на наскваш за пропуските - сама трябва да ги откриеш и попълнеш.
Защото аз си ги попълних наскоро след, като приключих с последната си връзка и това не означава, че трябва да се откажа и да се седя сама
Трябваше ми доста време да направя една равносметка, колкото ѝ да е противна и сложна си разбрах грешните и пропуска - повече свобода на отсрещната страна и компромис с уважение и разбиране не само аз да давам и тя също, иначе е безсмислено да се гради и както "Ти казваш с времето се разпадат".
Защото при мойте връзки от моя гледна точка, като страничен наблюдател се оказва, че аз запълвам всичко , а другата се чувства несъвършенна край мен и затова аз съм тази, която слага края на връзката /защото не искам да мъча другата страна и тя страда и да се раздвоява с времето и така повече боли, отколкото изведнъж по - малко боли и по - малко напрежение и нерви се пестят/.
Баща ми не е бил цвете много в по - късните години, но млади е бил това, което съм аз действителност и на моменти усещам как майка ми се дразни, че съм му одрла здраво кожата му /в повечето черти на характера му , като личност съм му ги взела от него и добавих някой неща с които не са присъщи за него- лично мой са и малко от на майка ми, т.е. нейният инат - странна птица се получава от тоя сорт/.

Всеки има страх, но е по - добре да се изправим срещу страхът си в момента, а не после да се страхуваш цял живот и да си с комплекси и депресии и страхове да те изоставят.
Смело напред, докато живота е все още пред нас-

[obla4e]

той живота си мина... моя
а няма път напред ни на никъде

[mimok]

А аз какво да кажа, като наближавам 30-те . Това ли според теб? Не мисля все още да се радвам на живота . Така, че ако нямаш стимул ще ти го дам и то в големи дози.
Една поука от мен, защото аз я научих от дядо ми и той ми казваше следното: "В живота успяват не най - умните, не най - талантливите, не най - богатите, а най - упоритите".
Така, че ако я карам като теб сега и да се откажа от всичко. То тогава за какво съм на този свят?????
Да живея трябва да има нещо да ме кара да живея и коя е тази мисъл????

Затова карам по - ведро и спокойно.

[obla4e]

Една поука от мен, защото аз я научих от дядо ми и той ми казваше следното: "В живота успяват не най - умните, не най - талантливите, не най - богатите, а най - упоритите".

Мъдър дядо, както впрочем и моята баба ама тя казвяше друго :"Свят голям- хора разни"
Значи не всеки е упорит като теб..
И..вярвай ми след 10 години друго ще мислиш....
едно се мисли на 20, друго на 30, а за по нататък не искам да споменавам
Тук темата беше за връзките и тяхната дължина..опс..продължителност..та малко я размихме..
иначе ме кефи да си "споря" с теб
от трайно твърдоглавите екзепляри си

[mimok]

Винаги преди бях на този акъл и винаги ще си бъда, та така споко
Нямам нищо напротив, насреща съм за всеки твой коментар поне сме на едно мнение и двете сме си патили по една или друга причина.
Така, че от безкрайно твърдоглавите екземпляри и при това вечни
Такава бях преди и сега съм същата огън и щупел - майка ми вечно ми звъни как си и какво правиш, защото знае ме не стоя и не мирувам на едно място, където е огъня и там е пожар след себе си.
Живея отделно от нея и много, много не се засичаме, тя работи в София като "болногледачка" в едно семейство 24 часа. През отпуската идва при мен, но рядко и ходи отвреме на време при баща ми /втория - доведен, първия е биологичния и той почина заради проблеми с здравето/.
Може да ме питаш относно връзките какви са били и как се развили с времето и при какви обстоятелства са свършили зле или добре.
Оставям те ти да ми зададеш въпроси, защото тръгна ли да пиша ще взема да напиша цял роман.

[Develope]

Най-дългата ми връзка с мъж - 5 год., с жена....уффф.....6 месеца...

[mimok]

Develope :
Защо с жена беше толкова кратка, а с мъж толкова дълга ......

При мен последната беше 7 години, но си беше абсолютен ад и сега се караме двете с адвокатите си.
Ще имаме свиждане на 23 Юни и нещата ще тръгнат на зле и достатъчно добре я познавам.
Отнася се за един имот и доста апетитно парче е за нейната лакомия и дано след това повече не я видя, защото ми става трън в очите, като се сетя за времето пракарано заедно с нея. Противна ми е станала с времето, когато се разделихме и се просто ме отвращава мисълта за нея.

[milenka-zai4eto]

Връзка с мъж 2години и половина, а с жена е сегашната ми заедно сме от две години и три месеца. Аз трудно допускам някой до себе си и затова са само тези двете връзки.

[Arctic Kiss]

Малко повече от година и един месец. Свърши заради недоверие, нетърпение, грешки...

[sonnyL]

8 години, не по -малко драматични от всички гореописани ... голяма , любов, не по-малки лъжи и подобаващ финал не мисля , че ще го повторя и ще се подложа на всичко това отново!

[Punk/Rac_Pride]

Моята най-дълга връзка продължи 4 години. Според мен няма подходяща възраст за тези неща, те или се случват, или не. А за прекъсването, ами много неща могат да я прекъснат, в моя случай бяха проблеми с нейните родители и това че тя ги послуша.

[Hoops&Yoyo]

Най-дългата ми връзка трая малко повече от 3 години и то защото имах прекалеено голямо търпение. Всички останали бяха обречени на провал - не ги обичах. Насила хубост не става.