Най- дългата ви връзка

[Bette]

Надявам се да не повтарям темата, понеже съм нова тук
Та, колко е продължила най- дългата ви връзка до сега? Има ли подходяща възраст/ време за такъв вид взаимоотношения? Какво може да прекъсне една такава връзка? и тн...
моля, споделете

[Insomnia]

Имах връзка с едно момиче година и малко... какво я разруши ли, ми лъжата... правих незнам колко много компромиси, но бях лъгана системно, даваха ми се празни обещания и накрая ми писна... понеже не съм от най-търпеливите хора, които си траят докато някой ги прави на маймуни, прекратих всичко, смених си телефоните, скайпа, всичко (понеже ме преследваше за поредния шанс)..просто изчезнах от живота й... е сега си говориме, но до там : )
Тя е с 2 години по-голяма от мен...абе всичко това беше страшен провал...година и нещо живях в лъжа...това ми беше най-дългата връзка.

[ink]

7г и 2м. Накрая тя ме заряза заради друга жена...Голяма любов беше и съответно-голяма драма накрая и адски болезнено за мен. Тя-с 16 години по-възрастна от мен, омъжена с 2 деца. Аз - живея с мъж, но неведнъж съм й предлагала да зарежем мъжете и да живеем заедно. Тя всеки път ми отказваше под различен предлог - я децата още малки(пръчове, в момента са на по 23 и 25г., в началото на връзката са били на 15 и 17 съответно), я мъжа й щял да я убие, я майка й и сестра й нямало да я погледнат повече, я че била дърта за мен(щяла да ми съсипе живота). Въпреки, че имахме нещо като уговорка да изчакам да поотраснат децата й и тогава да заживеем заедно, но те пораснаха и тя започна да ми излиза с другите оправдания. Мислех, че явно никога няма да се престраши да напусне семейството си. Случайно забременях миналата година и много се двуумях дали да задържа бебето или да направя аборт, тъй като всъщност никога не съм искала деца. Казах й, за да обсъдим нещата, защото все пак и тя заемаше много важно място в живота ми и това касаеше и нея. Тя каза, че мноооого се радва за мен, че за нея това не е проблем, че ще продължим да се виждаме и т.н. В крайна сметка оставих бебето. 2-3 месеца по-късно, когато вече беше късно за аборт, разбрах, че ми е изневерила 2 пъти, с 2 различни жени. Заряза ме, напусна мъжа и децата си и заживя с втората, с която ми изневери. Предложих й да зарежа всичко заради нея и да бъдем заедно - не пожела. Не само ме заряза, но и ме прееба - нейната неадекватна, подвеждаща, лицемерна и лъжлива реакция на новината, че съм бременна буквално предопредели и може би наистина съсипа живота ми... 7г и 2м бях до нея, обичах я, желаех я, подкрепях я като приятел, 7г и 2м аз се съобразявах с нейното семейство и с нейните деца, 7г и 2м аз я чаках...

[DAEMON]

Първата - близо 9 години, с едногодишна почивка малко преди края.
А 2-рата - от 22.09.2002 - та до сега... още я мъча да я накарам да "проработи", но усилията са безсмислени.

За първата... тя си беше хетеро. В един момент си дадох сметка, че просто и съсипвам живота, и я... оставих да си тръгне. От тогава нямам никаква информация за нея. Много ми се иска да разбера, че е добре, и че се е оправила в живота. Не искам да я виждам.

2-рата... толкова дълга, мъчителна и унизителна за мен връзка... никога и не ми е минавало през главата, че мога да се забъркам в такава каша. Както и да е... Любовта наистина е сляпа... сляпа и за изневерите, и за липсата на страст, дори и за липса на... ответна реакция.
Почти нищо не е останало вече, но за съжаление, нещата са прекалено сложни, за да мога просто да си тръгна.

Винаги в една връзка съм на 100%... но вече ме е страх, че губя способността да се отдавам безрезервно на човека срещу мен.

А и почти загубих вяра, че е възможно партньорът ми да бъде първо човек, а после - жена.

[aX Tuuu...]

ink,

(Извинявам се на всички за този , но няма как.)

Като четох това и си мислех... ебати човешките истории като под „човешки” нямам предвид чужди, а... истински. Това е по-добро от повечето хубави филми, които съм гледала напоследък и дори не е проза. Ако това ти е първият пост, не знам какво би трябвало да последва – направо ме е страх да влизам във форума вече . Мога единствено да ти пожелая един ден да гледаш на това като на някаква част от живота си, която не би променила или да оцениш по-скоро хубавите неща, които са се случили в 7 години от живота ти ... много философско някакси

Наскоро четох Муриками и там в една история се казва “Your work should be an act of love, not a marriage of convenience” и си мислех дали не трябва да е така за всичко, което правим. Много ясно, че всяка връзка има две страни и са нужни двама, за да работи, но когато става дума за нашата страна, тази която би трябвало да можем да контролираме, не сме ли склонни да се самосаботираме по различни начини с мисли от типа „трябва да опитам повече в този живот” или „скучно ми е, трябва да ми стане по-интересно” и после... ако се прецакат нещата се започва едно депресиращо търсене на същото.

Не знам дали понякога любовта просто не е достатъчна, но въпросът е дали позволяваме на страничните фактори да диктуват нещата... поздрав за всички по този повод:



...и... склонни ли сте в една дълга връзка да сте с нагласата, че все някак трябва да приключат нещата един ден или сте с нагласата, че може би търсенето е приключило и се отпускате с известна доза спокойствие?

[vikicha]

5 години, като последната година и половина, аз не бях с нея...не съм изневерявала физически но емоционалната изневяра е по-лошия вариант.

Та аз си ги броя 4 години. Сега тя е с друга жена, аз също, а най-забавното е че живеем заедно, защото така беше най-изгодно, а и най не-страшно..Дори и в момента е навън с новата си жена и после ще ми дойдат двечките тук да спят, но аз съм ок с това. Лошото е, че тя не е ок с моята връзка и още фучи тъй като аз бях човека който я заряза един вид. Аз бях лошия, лекето, задника, човека който нищо не давал ама много ме била обичала, че и още си вярва на моменти...Абе лесбо драма в три действия ...Поне когато се засичаме из къщи, което е доста рядко си говорим и се смеем дори, че и готвим заедно, ах ах, ако някой ми беше казал, че това ще ми се случи щях да му се изсмея в лицето. Всъщност, тъй като смятам, че всяка връзка особено по-дълга и дълбока носи повече позитиви отколкото тръшкания in the long run, аз съм ужасно доволна, и се чувствам прекрасно. Малко е объркащо на моменти, да отделяш привързаност и навик от любов и чувства, но аз се справих и ми е кеф. Мисля, че и екс уайфа върви натам... не искам повече драми..знам че няма как да е съвсем бездрамно, нооо пазим се, че мн лошо инак става

[Гуфи]

най дългата ми връзка тече в момента...година и почти месец..перфектна...изпълнена с много любов,доверие,приятелство...абе сякаш е от някоя приказка...страшно много съм щастлива че попаднах на такъв човек и съм сигурна че ще изкараме още много.

[ndle]

Най-дългата ми връзка беше 2 години и 5 месеца. Завърши по много грозен начин,все пак това беше голямата ми любов. Или по-точно казано първата ,която почувствах толкова силно...
Очевидно съм била лъгана през последните година и половина,но дори това не ме спря да си я искам обратно...както и да е ,превъзмогнах го. Сега сме приятелки,след няколко месеца опитахме отново да бъдем заедно,но истината е ,че няма тръпка,няма нещо,което да ни задържи...
Истината е,че може би няма да имам смелостта да бъда с някоя жена 5-6 години...освен ако не усетя ,че наистина я искам завинаги до себе си....просто когато усетя някакви непреодолими различия,когато нещата просто не се получават предпочитам да не отлагам раздялата във времето...става много трудно...
Истината е, и че се страхувам от болката,която може да ми донесе раздялата след една дълга сериозна връзка (защото първият път беше наистина непоносимо) и може би това ми пречи да правя компромиси....

[aX Tuuu...]

Хмммм, ndle, добре дошла. Това значи ли, че хората, които са наранени от дълга връзка не продължават да търсят точно това? Според мен се самосаботират в следващите си връзки, ако не осъзнаят, че човека насреща също има минало, но не носи отговорност и за тяхното. Иначе става прекалено сложно.

[Kris]

Моята най- дълга връзка е 5 години. Три от тези 5, живяхме заедно. Сега сме приятели и все още се обичаме.

[TALYA]

[murmrun]

Моята най-дълга връзка продължи около 8 години, с прекъсвания. Доста драматично беше, още повече, че тя е хетеросексуална (аз съм била някакво изключение). През тези години и двете имахме и други връзки. Окончателно приключи преди около две години, но тя продължава да ми е най-близкият човек, както и аз за нея. Тъй да се каже, a happy end.

[cool mama]

ммм 5 години ходех с едно момче, изневерих му 1000 пьти за тия 5 години в тьрсене на себе си, целувах се сьс много момичета и момчета за да разбера какво искам.Казвах винаги, а той ме обичаше до полуда и ми опрощаваше всяка изневяра.( подчертавам , че само на целувки с различни хора сьм изневерявала, иначе секс сьм правила само с него)...и накрая разбрах защо сьм ' изневерявала ' само на целувки, хахах защото неискам секс от мьжете а с жените нямах смелост, пьк и не бях сигурна в половата си ориентация.сьс сегашната ми приятелка сме точно от година заедно а тя е пьрвата ми приятелка!

[cool mama]

п.с. Когато се разделих с момчето, вече бях с нея, и му казах защо му бия шута в началото тои ме убейдаваше, че ще ми мине и, че ще ме изчака за пореден пьт, чак , чака колко да чака...точно 2-3 месеца и се разделихме в началото добре но с времето вече не се понасяме, и неискам да го вийдам.

АДМИНИСТРАТОР: ТРАНСЛИТЕРИРАНО С БГ ТРАНСЛАТОР

[TALYA]

!!!!!!