Трябва ли да й простиш изневярата?

[Doña Dyke]

Изневярата в света на лесбийките рядко бива разкривана внезапно и драматично. В реалния живот разкриването й обикновено се случва бавно, болезнено и по един предвидим начин. Обикновено се случва следното...

Прочетете цялата статия в BGLES.COM

[lira]

След като прочетох тази статия, наистина се чувствам щастлива, че съм жива :affraid:

[Sesill]

На всеки би го заболял от изневяра.Но не смятам,че е причина за раздяла.В смисъл че,ако наистина е било само веднъж,и няма влюбване,колкото и да боли,ще простиш.Ако виновничката се разкайва и ти наистина виждаш в нея отчаяние и страх от евентуална раздяла,някак си ще го преглътнеш.Мисля че това е тема без край.Много е относително.

[Гост]

Знаете ли,.....
мисля си,4е лесбийките са МНОГО
по-големи ку4ки от хетеросексуалните жени,
специално що се отнася до изневярата!!!
Хетеросексуалната жена би си признала и то
още в самото на4ало,докато лесбийката
не я ли хванеш.....няма как да разбереш:(
не знам защо се полу4ава така...

[Doña Dyke]

Изобщо не съм съгласна, че хетеро жените си признават "още в началото"! Как стигна до този извод?

Жените на първо място са жени и след това са лесбийки, би или хетеро. Още повече, че дори не става дума за пол. Не смятам, че някой би си признал изневярата, освен ако твърдо не е решил, че вече не иска да бъде с човека до себе си (било то мъж или жена) и това е един добър повод да му каже "довиждане".

[lira]

"мисля си,4е лесбийките са МНОГО
по-големи ку4ки от хетеросексуалните жени"

Анджелина, защо така??? може би си попадала на ужасни кучки лесбийки, но пък има и същите в хетеросексуална разновидност. Освен това ако смяташ, че лесбийките са кучки, харесваш ли ги? объркана съм! :?:

[Гост]

Здравей!
ДА,харесвам лесбийки,
не случайно съм и в този форум
Просто.....признавам си
не познавам жените нито в
интимен план,нито в какъвто и да било :lol:
А ти какво мислиш за изневярата?

[lira]

Вече съм още по- объркана, но ще го преглътна :scratch:
Мии, чакай да се сетя какво мислех за изневярата...аха! Да, значи принципно малко е трудно да се дефинира какво е точно изневярата, всеки се чувства предаден от различни неща в различните моменти. АЗ, конкретно, абсолютно вярвам в свободата на личността и не мисля, че е готино да ограничаваш някой, когото обичаш. Важното е да има взаимно уважение! Пък и колкото повече любов има, толкова по- добре! Е, разбира се, не чак гаджето ти да ти разказва каква готина мацка е срещнала и разни такива неща, т.е. положението ми е нямам против, стига да не знам, хахаха

[Авада]

аз не бих могла да простя, за преглъщане пък дума не може и да става.
все едно някой да ти изтръгне душата, да каже: упс, извинявй, после да я върне обратно. ... но тя едва ли ще успее да застане в абсолютната си предишна позиция. винаги ще има едно чувство, че нещо е разместено, че дразни.

всеки е свободен, да, свободно си избира, да. всички страдаме от либидни пороци, но в такъв случай: чин-чин и чао.

[Kris]

Прощавала съм и вероятно пак бих простила. Естествено предпочитам никога да не ми се случи отново! Не мисля, че има разлика в разкриването на изневярата между лесбийки и хетерки. Всичко си е до човека, а да не забравяме, че жените също са хора! В лес- средите обаче нещата се приемат малко по- драматично. Спомням си една от предишните ми връзки и заблуждението ми по онова време, че след като имам връзка с жена, то тя не би постъпила с мен, като мъж... сиреч, не би ми изневерила... Хубаво е някой грешки, човек да ги прави, като по- млад...

[kikikiki]

Това беше една уникално добра статия. Всяко изречение беше жестока истина. Иначе вероятно не бих простила, макар че е относително. Не разбирам обаче изказвания от типа, че не бива да ограничаваме човека, който обичаме... Да позволяваш на "човека" да ти потъпка достойството, индиректно да признае, че еди коя си е по-добра от теб, или леко да не допусне, какво ТИ причинява, мислейки с оная си работа.. Еми извинявам се. Не ми изглежда точно като невинно оплътнение на личното пространство. А да не говорим човека да лъже маже и да те прави на глупак... За мен и унизително и признак, че не можеш повече да вярваш на Х.

[Гост]

Що за дискусия...? Изневярата си е фатална грешка, а фаталните грешки се наричат ''фатални'' именно защото прошка за тях няма..освен ако не си я измислиш потъпквайки всякакво достойнство и гордост...а дали си заслужава? Разбира се, че не. За да ти изневерят значи ... въпросния човек нито те уважава толкова, колкото трябва да те уважава , нито си му достатъчен и скъп толкова, колкото би трябвало.
Не виждам какъв е смисъла от ''прошката''. Изневярата е като червей - разяде ли веднъж ябълката - тя повече никога няма да е цяла...
Така че е безсмислено...

[lira]

Добре дошла, Northern`Light! тотално уважавам мнението и възгледите ти, но имам малко мои тълкувания, които ще споделя. първо, как така "фатална" грешка?!?!? има само едно фатално нещо и то май не е изневярата. просто не мога да приема, че ей така се вади заключението, че ако някой ти изневери, не те уважава и не си му скъп, както се казва, човещинка. не знам дали имаш горчив опит или нещо подобно, но, според мен, не може така крайно да се слага точка на едни отношения. ох, не знам, но достойнство, гордост?!?! за мен любовта е по-скоро съвместима с думи като разбиране, компромиси и разни ей такива. може би голяма част от вас няма да са съгласни с мен, но сега ми е такова, разбиращо и компромисно

[Гост]

Добре заварила
Говоря ти като човек, който е прощавал десетки пъти подобни действия...и нито веднъж не е имало смисъл...Общо взето нека поставя така нещата - аз съм си крайна по принцип винаги и нека за тов акажа, че изписаното в по-горния пост си е мое лично мнение, не е глобално заключение по темата. Нито се вживявам като единствената, която някога е наранявана, просто на мен лично вече ми се вижда безсмислено...и все повече започвам да вярвам във гордостта и достойнството...просто на този етап в живота си не вярвам в прошката в нито един аспект. А съвсем до скоро бях на принципа колко Божествено е да се прощава...поглеждайки назад и виждайки колко много неща съм простила се чувствам като някъв изтърван балък...и именно заради това мнението ми по темата е крайно.
Да не говорим колко ТРУДНО можеш да срещнеш хомосексуална двойка , в която да има доверие и най-вече честност...направо ужас...

[Doña Dyke]

Голяма част може би няма да са съгласни, но пък по-малката групичка на прощаващите, вселюбящи и "склонни към себеотрицание" ще се съгласят с теб, lira. Според мен също любовта в истинската й, улегнала форма се основава най-вече на компромис, зачитане и уважение, колкото и скучно да звучи в контекста на "Голямото влюбване", което повечето разбират под тази дума. Лично аз се надявам, че ще съм достатъчно здравомислеща, за да хвърля някакви положителни усилия преди да сложа точка на връзка, градени с години. Винаги съм смятала, че бих имала сили да претегля случилото се и да реша, в зависимост от ситуацията, доколко отношенията ни със съответния човек са по-важни от едното е*ане.*

* АКО си заслужава