а как си представяте любовта?

[feet of clay]

оки, имам чудесна тема за вас, дами
понеже от опит знам , че хора всекви, включително жени - а как си представяте Дъ лав оф юор лайф? какво е истинската любов за вас? тази, която би надживяла песимизма на околните и би ви държала млада и обичана и вярваща форевър?
ще почна като опитно зайче и висша, но мъдра и напатила наивница, хахахаха

за мен любовта би трябвало да е безпристрастна първо. трудно достижимо, но какво ли е. любовта би трябвало да е споделяне, онова топло чувство, което не изстива - на принадлежност, на това да виждаш красотата на жената до себе си и се кефиш, че това е лично твое и неоткрито от друг. любовта наистина е когато цениш човека до себе си и си готов да си до него и в радост и в мъка. ама филмовите тъпаци винаги забравят да обяснят, че не е толкова лесно. че любовта изисква дипломация, нежност, любов и нагаждане. че любовта се изгражда с нежност и желание. че любовта те кара да обичаш всяко целулитче на жената до теб, че те кара да приемаш несъвършенства, които са ти се стрували отблъскващи, че любовта доста често Е - без определения и забрани, без замисляне or agenda, без равносметки и театър. че любовта наистина те кара да искаш да си по-добър човек, да се раздаваш, за да бъдеш по-богат и раздаващ се духовно. любовта доста често е и страдание и висше споделяне, особено разбрано от жена, но все пак те кара да се чувстваш жив и прекрасно тъжно сияен. любовта е движещата сила на света, сигурна съм в това - иначе защо ни ограбва толкова безмилостно?!?!
сигурна съм, че има още много, но заключението ми би било просто като животът е - любовта просто Е. живей и обичай безрезервно, защото няма съвършени хора - има само съвършени несъвършенства, напаснати в екстаз

[schizophrenic]

За мен любовта, такава каквато я показват по книгите и филмите, не съществува. Тази истниската, единствената, вечната любов.
Според мен, привличането в началото на една връзка може в последствие да доведе до разбиране, доверие, уважение и приятелство. И обич, ако имат късмет. И това е перфектната почва за споделяне на живот.

[Doña Dyke]

@dontknow Уа! Това с "ако имат късмет" е тъжно размишление... не споделям, но предполагам, че идва от различните дефиниции за любов, обич и сходни.

[schizophrenic]

И аз така предполагам

[Гост]

любов.. хм.. Представата ми е малко или много нереалистична.. но
бих посочила нещо,което се докосна до моята представа веднъж,.. беше толкова красиво и толкова чувствено и осезаемо..сякаш бехме едно цяло и аз изцяло се отпуснах в ръцете й.. и усещах как влиза под кожата ми и как думите бяха излишни и как й се отдавах изцяло - със сърце и душа.. и тяло..
Харесвах всичко в нея.. нищо че беше различна от мен, доста.. Излъчването й беше невероятно, магнетично и толкова естествено..Гледах я и можех единствено да се усмихвам...Нищо друго не желаех, само да я гледам и да й се усмихвам.. да я усещам до мен..
Но.. както обикновено ми се случва.. любовтта си отиде от мен още преди да беше послала основите на птичето гнездо..Не ме пожела достатъчно..
Нямам късмет в любовтта..
Гоним се с нея и не можем да се хванем.. ръка за ръка..
Искам пак да усетя това всеотдайно и всеизпълващо усещане..

[aliena82]

та ще се опитам да я пресъздам до колкото мога:

Започва така:


След това:


Минава:


Няма начин:


И в най-добрият случай ,независимо дали сте още заедно или не:


Горе - долу нещо такова...

[boginqta_]

"Да обичаш безкрайно е да се живее без страх от загуба"

Никога ли не сте си казвали:
• любовта, която имам за този човек е неограничена
• готова съм да дам живота си за децата ми
• готова съм да пресека пустинята от любов към нея
• Мога да приема всичко, за да докажа, че я обичам

Не е ли най красива тази любов, която ви повдига от земята и ви закарва в небето?

Когато обичаш безкрайно се отдаваш тотално на другия.
Приемаш, че неговата любов не е като твоята. Разбираш, че всеки човек има различен начин да дава от себе си, някои дават малко, а мислят че е достатъчно. Други дават толкова много, че непрекъснато чакат същия отговор на любов.

Безусловната любов е без задръжки, без ограничение, чиста, без да се чака, без изчисление..

Това е любовта за мен. Било то към жена, родител, дете, приятел, природа...и към това се стремя ден днешен във връзките ми с хората най вече. Да давам без да получавам. Без да бъда егоист, макар че всички около мен са...

[mimok]

Да обичаш даден човек е хубаво, но и да си готов да поставиш него над себе си "над свойте интереси и да си готов да дадеш всичко най - добро от себе си " - това е истинска любов и да си готов да рискуваш себе си за нейно добро.
Защото само аз знам колко пъти ме е търсила на мобилния и какви писма ми пише все още, че ме обича въпреки, ме аз пренебрегнах себе си над нейния егоизъм за лошата случка. Толкова се мъча да я изтрия от съзнанието си и въпреки това все още някъде я обичам без да искам нищо в замяна, защото знам че не може да ме има никога до себе си.
Тя ми беше първата истинска и чиста любов м пълния смисъл на думата "чиста " - без никакви условия и без задръжки, без никакви обещания ...
Нито аз чаках нещо от ния и нито тя от мен, но в един момент ме принуди да взема решение за нейно добро, но като я видях отдалече на какво се превърнала през годините, докато бях в чужбина и каква е станала - тя вече не е същия човек и второ има някакви смътни и неясни спомени за любовта ми към нея /обрекох се на самотата за не я нараня, защото тя и бездруго е вече наранена - но не от мен от мъж и не можа да го преглътне това и винаги ще я мъчи и затова аз си тръгнах по моя воля, защото не мога да гледам как се мъчи и при това мъчи мен още повече/.
Въпреки, че все още ме обвинява за стореното и никога няма да ѝ кажа колко ми е струвало усилие да го направя и само аз си знам цената, но е за нейно добро и това "Истинската любов в името на по - доброто да жертваш всичко от себе си , ако трябва и собствения си живот за нея ".

[Markizata]

Представям си я, загърната в черна мантия и държи в ръката си...не, не коса. Лопата. Такава, голяма. И тежка. И, като види някой да седи да блее в тавана и да се чуди какво да прави и какво да измисли, тя го тресва с лопатата по главата - нежно...
И в този момент на треснатия вече е му идва вдъхновението и го измисля.

[Teor]

Хахахахаха, лопата
Ама само по мантия ли е?

[Markizata]

Много добър въпрос...да ти кажа, не се бях замисляла. Предвид ситуацията, мисля, че никой не е успявал да надникне и да види...

[mimok]

Що се отнася до вдъхновението и при това с тази лопата няма как да да не дойде, като гръм от ясно небе би дошло на всеки. А доколко нежно е друг въпрос и трябва да се опита