ПОМОЩ

[Chimaera Phantasma]

Многоуважаема Д-р Психо,

Обръщам се така към вас понеже нямам честта да Ви познавам лично, а и най-вече защото тая искрено уважение към вашата благородна професия от чиито плодове ние можем да се възползваме безвъзмездно тук. Надявам се да успеете да ми отделите няколко скъпоценни минутки от Вашето внимание преди отново да се впуснете в преследването на крехки агънца (начинание в което аз Ви пожелавам добър апетит!) Тук със съжаление ще вметна, че искрено Ви завиждам и моят досег до подобни апетитни същества се ограничава само до безкрайните и изтощаващи часове на битка с безсънието (в този случай вероятно е по-коректно да говорим за овчици), ала не това е основната причина да се осмеля да Ви пиша и обещавам да не се отклонявам повече.

Та…аз..имам малък проблем. Всъщност доколко той е малък и доколко размерът има значение оставям само на Вашата точна преценка и богат професионален опит. Също така с ръка на сърце признавам, че малко ме е срам тъй като на повечето читателки моята историята ще се стори смешна или дори измислена, преувеличена, безочлива, но какво пък - надеждата, че точно Вие ще ми донесете успокоение е далеч по-силна.
Е, хайде, мечка страх, мен не страх. Накратко. Проблемът ми е следният. От известно време с мен се случват странни неща, които ме карат да поставям още повече под въпрос своя здрав разум и чието обяснение е свръх моите скромни възможности. Чувствам се като герой от разказ на някой бездарен почитател на Кафка. Почти убедена съм, че страдам от някакъв неизвестен тип раздвоение на личността. Имам доказателство и то е най-смущаващата част от моята история, моля обърнете специално внимание. Очите ми виждат различно! Направих си прост експеримент и установих, че лявото ми око вижда в пастелни, меки тонове и гледката е спокойна и приятна. Идилия просто. Обаче както знаем такъв филм няма. Дясното, тази безсърдечна гад (е, все пак е око) е на съвсем друго мнение и проектира всичко в синкави, студени, направо отвратителни цветове. Картините са грозни и мрачни. След дни размишление и не малко страдание, реших се разведря с оригиналност и чувство за хумор и нарекох очите си Оптимистчето и Песимиста, но това успокоение беше краткотрайно и не разреши проблемът ми по никакъв начин. Ще ви разкажа по-подробно. Сутрин например, когато се събудя изпитвам истински, невъобразим ужас! Ако първо отворя лявото си око, денят ми започва и минава прекрасно, но ако не дай си Боже имам късмета да прогледна с дясното ме чакат само проблеми и кошмари навсякъде. Разбира се, не съм чак толкова глупава и пробвах варианта да нося черна пиратска превръзка върху Песимиста (много е фешън!). За кратко всичко беше прекрасно. Живеех си повече от добре, дори жените започнаха да ми обръщат повече внимание, но като жени, разбира се, любопитството им беше твърде голямо и никога не се стърпяваха да надникнат отдолу. Тогава, погледнех ли ги с дясното си око, пред мен се разкриваха ужасяващи дъщери на Горгоната Медуза и така аз бивах отвратена за цял живот от тези иначе прекрасни същества (поне според Оптимиста). Лични лекари, офталмолози, невролози, психолози, всякакви –ози и най-вече психиатри се отнасяха с пренебрежение към страданието ми и свеждаха всичко до някаква проста форма на шизофрения. Едвам, със зъби и нокти, кръв, сополи и слуз, успях да се измъкна от тяхната настоятелност и от доживотен престой в известно столично психиатрично заведение (дали нямаше да се срещнем там?) Сега съм съвсем сама, крия се от света, прекарвам времето си в тъмнина (включих си лаптопа само за да Ви пиша) и…..не искам сега да го изричам, но в главата ми се е родил един грозен план (предполагам, досещате се какъв е той)…

Ох, ами това е…не знам дали и Вие не сте като Тях и дали изобщо можете да ми помогнете, но нищо друго не ми остана. Във Вашите ръце съм!

Завинаги Ваша, сломена и многострадална,

Х.Ф.

[Doktor Psiho]

Здравей, мила Фантастична Химера или Химерна Фантазия!

Като начало най-любезно и с голяма доза чувство на вина ще те помоля да ме извиниш за огромното и сигурно изключително мъчително за теб закъснение в отговора ми. Няма да ти обяснявам причините за него сега, защото нищо не може да изкупи шизофреничното ти страдание, а доколко то е такова предстои да разберем. За протокола ще отбележа, че агънцата са актуални в моя любовен календар около майските празници, през лятото се отдавам на морските палави обитатели като малки октопусита и морски котенца (за моя голяма изненада те не мяукали).
И така, искам да те успокоя (но не знам дали ще ти се стори успокояващо), че и аз самата страдах от подобен проблем. Не знам дали страдах и проблем са точните термини за този казус, но засега ще ги нарека така, за да проличи по-ясно семантичното изменение на категориите и позитивния завършек на историята. Преди години, в моята бурна младост, когато количествата и качествата на приеманите от мен субстанции бяха без значение, когато Вселенската беше обладала мнозинството младежи и всички ние, във Вселенско забвение и ефимерна наслада, се отдавахме на безкрайни удоволствия, с мен се случи нещо подобно. При мен шизофреничното раздвоение беше засегнало друга част от тялото-горните ми крайници или по-точно, ръцете. Както сама сигурно се досещаш, при мен изявите имаха материален, а не чисто психологически резултат. Едната ми палава ръка все посягаше да върши бели, ту ще открадне близалката на някое мъниче със симпатична майка, ту ще шляпне по добре заформеното дупенце някоя невинна девойка или пък ще посегне да открадне най-скъпия вибратор от някой секс шоп (това не е шоп, който е много сексуален, а магазин за секс играчки). Понякога дори посягаше на мъже, което всъщност много ме разстройваше. Това беше и причината да потърся решение на този така наречен проблем. Поради лошия си опит с психиатрии и електрошокови терапии, обаче, аз се насочих към самолечение чрез навлизане в дълбините на съзнанието ми. Там открих, че всъщност това не е лошата ми ръка, а е ръката на възмездието, тя всъщност отдаваше на всекиму дължимото. А другата „добрата”, просто милваше симпатичните млади и не толкова млади дами, което се оказа пълно лицемерие от нейна страна. Какво направих аз? Просто оставих ръката на възмездието да отдаде дължимото на другата, която пък се оказа възприемчива и сега и двете са доста палави, но аз си ги обичам такива.
Мило момиче, замъгленото ми от нудистки с бронзов тен съзнание е напълно наясно, че тази история от моето минало, няма как да ти помогне реално, просто можеш да разчиташ на пълното ми разбиране. Но не се отчайвай, естествено, че с общи усилия ще постигнем удовлетворителен резултат. Предлагам ти едномесечни консултации с мен (на лятна промоционална цена), чрез които ще успеем да променим понятията за красиво и грозно, за хубаво и лошо, в съзнанието ти и така ще видиш (с две прекрасни очи), че ще си заобиколена от прекрасно ужасни жени, или пък от ужасно прекрасни такива. Плажният уайърлес се губи, затова спирам дотук и очаквам да се свържеш с мен, може и чрез Вселенски импулси!

Най-емпатично съчувстваща ти, Доктор!