Отглеждането на деца в хомосексуално семейство.

[Гост]

Не знаех точно как да формулирам заглавието на темата и ако е неудачно сега ще се постарая поне в съществото й да бъда по-ясна и точна. Но както винаги имам навика да правя, ще поставя нещата така както ми идва отвътре. Няма да бъде нещо съвсем конкретно и без това тая тема е обширна и леко болезнена... (поне за мен)
Аз винаги съм си мечтала един ден да имам свое дете. Може и две. Може и три. Важното е да имам... просто имам желание. И винаги съм имала. Стига да срещна точната жена това е нещо, което със сигурност ще започне бурно да се върти в съзнанието ми. Обаче колкото повече мисля за това, толкова повече се филмирам и... ме обзема паника. Паника за това, че според мен това е егоистично спрямо всяко едно дете. Определено имам ''таланта'' да гледам по-далеч от носа си. Отдава ми се И точно поради тоя факт се замислям винаги до какво евентуално могат да последват моите мераци. И мойте действия... Да предположим , че един ден всички ние срещнем жената ''на живота си''. Любовта и обвързването ни стигат до този предел, в който започва да се мисли за деца ... след това детето се появява, дали ти ще го раждаш, дали тя...дали ще бъде ин витро или не - няма значение това. После изпитваш несравнимата радост, която изпитва всеки нормален човек, когато държи в ръцете си своята рожба..плодът на любовта между него и партньора. А после? При нас хомосексуалните винаги го има тоя въпрос ''Ами после?''. Какво ще се случи когато това дете навлезе с пубертета, навлезе в съзнателния живот и започва да осъзнава колко ''прецакано е''. Знам, че може някой да се възпротиви или просто да звуча грубо, но това е...ФАКТ. Никога не се знае как точно ще реагира детето, с годините...как ще се променя възприятието му към всичко случващо се. Как ще гледа на живота си...на детството си...на съществуването си.
И как може просто да се обърне и да те нахули в лицето...задето не си му ''позволила'' да бъде като другите...с ''нормалните'' семейства. Тая мисъл ме ужасява. Нямам идея как боли от това да те мрази собственото ти дете, а и не искам да знам ... но не е ли МНОГО вероятно? Особено ако е момче... представям си какъв прецедент трябва да е, за да НЕ ГО направи..и тая мисъл ме убива. Тая мисъл ме спира даже.

[schizophrenic]

Права си във всяко едно отношение. Едва ли има хомосексуален човек на света, който да не се е замислял за това. Аз лично се надявам времената да се променят и то - бързо, че иначе наистина.... права си и това си е.
Аз вярвам, че въпреки всичките трудности, които ще срещне едно дете на хомосексуално семейство те само ще го направят по калено и оправно. И се надявам, че цялата обич, която му се дава, ще го направи добър човек, който обича и уважава родителите си независимо от тяхната сексуална ориентация.
Цикълът малко се завърта, защото както сега искаме родителите и близките ни да ни приемат и обичат, такива каквито сме, така след години ще се надяваме децата ни да ни приемат и обичат, такива каквито сме. Не е лесно... но пък в крайна сметка нищо хубаво не се постига лесно

[Kris]

Аз имам деца. Две... Сравнително големи са вече. Преди две години им казах за мен. Приемат всичко нормално и дори се радват, когато ме видят усмихната с жена... Имах много притеснения преди време. Колебаех се дали да им кажа. Мисълта ми е, че сега някак си по- различно приемат децата тези отношения. Май има надежда, след още някоя година това хомосексуални двойки да отглеждат деца, да си е нещо съвсем нормално! Всъщност аз не виждам, кое му е ненормалното!? Важно е за едно дете да бъде отглеждано с л
бов. И да му обясниш, че да, не е, като другите, защото е специално!!!

[Doña Dyke]

Това е чувствителна тема, смятам, за много хомосексуални жени, които се чувстват готови да имат деца. За съжаление напоследък ми се струва, че обществото е изключително назад в отношението си към семейства с еднополови родители. Децата в случая не са проблема, а всички познати и непознати, които ще се изредят да им обясняват, че не са специални, а "ненормални". Имала ли си (или децата ти) сблъсък с подобни "загрижени" граждански интервенции?

[Kris]

До сега, нито аз нито децата ми са имали проблем! Не знам... Много време ми трябваше да призная сама пред себе си. Оказа се, че повечето познати са виждали, че харесвам жени. Непознатите ме познават, като човек!