Въпросче.

[Kris]

Отскоро имам нова връзка. Приятелката ми е невероятна! Красива, умна, секси изобщо... Всичко, което съм искала! Това е! Нищо не ме притеснява- исках просто да се похваля!
Шегувам се!
Да се върна на въпроса. Говорихме се вчера с нея и тя сподели, че е леко уплашена, защото нещата се случват много бързо. Като се замислих, нещо което до сега не бях правила и... права е всъщност. Само че в същото врме на мен поне не ми се иска да се опитвам да си " замразя" връзката в едно положение. Ще поясня, че не сме стигнали фазата да живеем заедно. Ако се стигне до тук вече, сигурно и аз ще се уплаша...
Реално май нямам дефиниран въпрос...
Как е при вас?

[Doña Dyke]

А какво точно я плаши в темпото? Никога друг път не й се е случвало, не много сигурна във връзката, в нея си, в теб? Имаше ли точно обяснение за притеснението или само чувство?

[aX Tuuu...]

Първо да кажа честито . Мисля си, че подобни изкуствени забавяния или спирания на нещата, обаче, са леко опасни, особено, ако това не е желанието и на двете страни. + Идват ми купища мъдри мисли от типа "който го е страх от мечки да не ходи в гората", но понеже нямам 30, ще си замълча.
Разбирам, че когато "всичко се случи толкова бързо" има разни притеснения, но ми се струва, че по-естественото е нещата да си се случват от само себе си, както са се случили по начало. Пък и винаги можете да се спокойни, че няма как да се стигне до брак без да разберете

[Kris]

А какво точно я плаши в темпото? Никога друг път не й се е случвало, не много сигурна във връзката, в нея си, в теб? Имаше ли точно обяснение за притеснението или само чувство?

Не знам, какво я плаши. Предполагам, че до някъде я плаши това, че до скоро имах връзка, която продължи с години. Опитах се да поговорим, но май не е много наясно...

Първо да кажа честито . Мисля си, че подобни изкуствени забавяния или спирания на нещата, обаче, са леко опасни, особено, ако това не е желанието и на двете страни. + Идват ми купища мъдри мисли от типа "който го е страх от мечки да не ходи в гората", но понеже нямам 30, ще си замълча.
Разбирам, че когато "всичко се случи толкова бързо" има разни притеснения, но ми се струва, че по-естественото е нещата да си се случват от само себе си, както са се случили по начало. Пък и винаги можете да се спокойни, че няма как да се стигне до брак без да разберете

Благодаря! Първо да вметна, че това дали имаш или не 30, въобще не ме притеснява!
Колкото до изкуствените забавяния, не смятам, че може да се получи основно защото с девойката доста си приличаме. Мен лично ме притеснява самият факт, че тя е притеснена. Думата БРАК и мен ме плаши, но определено ми се иска да си живея връзката, колкото мога без да си я усложнявам с много мислене...

[Doña Dyke]

Моето предложение е да не задълбавате в темата, защото от личен опит мога да твърдя, че най-често това води единствено до усложнения, а не разяснения.

Ако тя успее да формулира притеснението си без я напъваш (съответно и тя), това вероятно ще покаже в каква насока трябва да се работи. Надявам се наистина да си приличате, за да не се разминете във вижданията си за справяне със ситуацията, независимо дали това означава втурване с главата напред в сериозна връзка или "забавяне" (каквото и, по дяволите, да означава това).

Тааа... според мен е хубаво да се оставят нещата на естествения им развой, без излишно геройство. Предполагам, че мисълта "Ох, отнеха ми свобода" ще попремине, ако не се стимулира допълнително... Ако ли пък не, значи не си приличате толкова много или поне не на този етап от живота ви.

[Kris]

Предполагам, че мисълта "Ох, отнеха ми свобода" ще попремине, ако не се стимулира допълнително... Ако ли пък не, значи не си приличате толкова много или поне не на този етап от живота ви.

Изобщо не става въпрос за нечия свобода! Ако има някакво ограничение то, то е наложено индивидуално всяка сама за себе си, което си е в реда на нещата. Не сме се притискали взаимно за каквото и да е. Не знам, как да го обясня... Ще се опитам да направя сравнение. Значи... да вземем един огън и определено количество дърва за него. Ако хвърлиш всички дърва вътре, пламъкът и топлината ще са големи, но бързо всичко ще свърши, докато ако слагаш дърво по дърво, огънят ще го има за мноа това иде реч...

[aX Tuuu...]

Е в такъв случай, нещата сякаш се свеждат до някакво притеснение, че после няма да имате какво да предложите една на друга. Привличането може и да не може да се контролира така... днес едно дърво, утре пак... дърво. Абе изобщо... как знаете колко дърва имате и дали и без това няма да ви свършат в един момент, въпреки че си мислите, че имате? Като гори да гори!

[Doña Dyke]

@Kris Просто предположих какво може да я притеснява, тъй като не беше много ясно преди няколко поста. Но, добре, да приемем, че не е свободата (ха-ха дали не проектирам себе си върху приятелката ти...
)

Оп Готово. Приехме го. Така! На мен лично ми е малко тъжно, когато някои от партньорите тръгва да гради връзка с презумпцията, че "дървеният" материал е ограничен и се чуди как да прави икономии.
Разбира се, че съвместният живот не е само цветя, дъги и малки понита с пухкави опашки. Има и скучни моменти, моменти, в които не знаеш точно какво следва, но не виждам как "правилното разпределяне на съчките" може да задържи страстта и интереса. Намирисва ми на още по-голямо отегчение и насилена умереност. Не е ли по-хубаво един ден (дори да не сте заедно) да се обърнеш и да кажеш: "Да, това беше невероятен период от живота ми", вместо (дори и още да сте заедно) отдавна да си забравила защо си с този човек, макар че по план-програма ви предстоят още 1, 2, 3,... събития до изпълнение на петилетката.

Може пък аз да имам проблем със спонтанността и краткосрочната си визия за бъдещето, но не разбирам как хора, радващи се на нещо толкова хубаво, могат да се опитват да потиснат/усмирят желанията си. как се обуздава любовта? Отговорът би решил пробмите на доста хора, включително и много от този форум..


И за да използвам метафората ти - според мен животът е необятна гора, стига да имаш правилния инструмент и знанието как да поддържащ огъня.

Даааамммм, това "Пести, пестииии" не ми е по силите.

[Kris]

Даааамммм, това "Пести, пестииии" не ми е по силите.

То и на мен, но в крайна сметка не съм единствената във връзката...

[Doña Dyke]

Факт. Не знам, просто продължавам да се учудвам на разликите в реакциите на хората... Може би и аз трябва да я давам по-полека.


Все пак стъкленото кълбо ми показва, че в бъдеще пак ви чака разговор за това кой какво иска. В този ред на мисли сериозните разговори са ми сериозен ужас. Успех.

[Kris]

Сериозните разговори наистина са ужас. Мислех си, че мога добре да комуникирам, но вече бившата ми приятелка нагледно ми доказа, колко съм грешала...

[Immortelle]

Здравейте и от мен. За първи път пиша, но мога да кажа от личен опит за скороста на връзките. Когато намериш човек, с който да сте две половини на едно цяло, дори и след първоначалния бум на емоции, продължава връзката на съвсем други нива. Но няма ли това, каквото и да правиш, по-бързо или по-бавно е все тая. Както и това да се обичате, но да имате различни възгледи, колкото и компромиси да се правят пак виждате света различно. Мога да дам само един съвет - Живей за да я обичаш, а не в страх да не я загубиш, бъди себе си, а пък ако е писано. За себе си мога да кажа, че на 26 години се отказвам да имам емоционална връзка! Успех!

[Kris]

За себе си мога да кажа, че на 26 години се отказвам да имам емоционална връзка! Успех!

Бива ли така сега?

[Immortelle]

[/quote]Бива ли така сега?[/quote]

Съдба!

[Kris]

Съдба!

Хубавите неща се случват, когато най- малко ги очакваш! Колкото и да е клиширано си е точно така. Както и това, че Човекът до теб е някъде съвсем наблизо и трябва да се огледаш...