Хокей на лед

[Insomnia]

Някой запознат ли е с този спорт, интересува ли се, играл ли е..?

[Insomnia]

хайде де, не може да не знаете нищо за този спорт, България има женски отбор по хокей на лед

[tech]

Аз съм фен, но само гледам и то по телевизията

[Insomnia]

Мъжката хокейна лига ли гледаш или женската?

[tech]

Мъжката, в женския хокей някак си няма чак такъв заряд.

[tech]

Но не съм някъв спец, не следя да кажеш, предимно по зимни олимпияди

[Insomnia]

Ами то попринцип всички обичат мъжкия хокей защото в Националната Хокейна Лига са позволени удари..нали разбираш...там се бият, съдията гледа и след като се набият съдията ги наказва за по 2 минути

В женския хокей обаче няма такова нещо, там е честна и коректна игра...е разбира се има много злоба, обаче тръгнат ли да се бият не им се дава шанс да се бият просто, веднага се взимат мерки и се раздават строги наказания, случвало се е дори да накажат някоя хокеистка да не играе 1 мач заради бой....

Аз съм бивша хокеистка, играх 3 години в школата на Славия - професионално, бях титулярка на вратата.
Първата ми година там мина горе долу тежко, имах по 3 тренировки на ден на лед и всеки ден тичах от 7 до 10 км крос, имахме и фитнес..беше наистина тежко, но пък напреднах адски бързо, мъжкия национален отбор на България ме викаха да пазя на техните мачове от време на време когато играеха с гърците :]
..и след година и половина участвахме на европейско първенство и играхме срещу Австрия, Казахстан и Дания и на това първенство направих първия си дебют и на мача срещу Дания спечелих награда за най-добър играч на мача. Завършихме на 3-то място от 4-те отбора
След това австрийките ме извикаха на тяхна тренировка и много ме харесаха, подариха ми чисто нов вратарски стик и ми предложиха да замина в Австрия и да играя за тях като ще си ми плащат заплата и ми осигуряват жилище... но за жалост не успях, изпуснах възможността заради баща ми, който беше против да играя хокей и той отказа да ми подпише пълномощно за да замина тъй като тогава още нямах 18...
Продължих да тренирам и ни предстоеше квалификация за световно първенство и трябваше да заминеме за Латвия, но баща ми не ме пусна да патувам, отбора ми падна жестоко в Латвия, от тогава ме намразиха и започнаха да не ме пускат да играя, топлех резервната скамейка, това продължи месеци и заявих пред клуба че напускам, след това напуснаха и други момичета и сега отбора почти се е разпаднал....
3 години и се отказах....

След това започнах да се занимавам с кик бокс ама тва е друга тема

[tech]

Уау! Браво, явно си много напред с материала
Професионална хокеистка, че и на врата! Това си е респектиращо, сигурно се иска голямо присъствие на волята за да посрещаш тия бесни шайби дето летят към теб.
Не ми се ще да давам оценки на баща ти, но мисля, че е постъпил много, много кофти...

[Insomnia]

Имаше моменти дето направо ми е идело да ревна, треньора ни беше руснак и ни тренираше както тренира момчетата...
Веднъж по време на мач разтегнах сухожилие и нямаше резервен вратар, а мача ни беше важен и трябваше да го довърша, тоя руснака като каза "ше играеш" и свят ми се зави, та дойдоха биха ми инжекция и ми го замразиха левия крак, довърших мача и после ме накараха да играя на още един мач, вадила съм си рамото, сваляли са ми каската с мощен шут с шайба ... и още подобни истории...всяка вечер съм се връщала в къщи като парцал, ама пък бях станала машина
Иначе на баща ми и до ден днешен не съм му простила за това, че ме прецака така...
Обаче не съжалявам за нищо, поне знам че съм била на върха в България :]

[clarissa]

Малеее, убиваш ме!
На един от образователните канали има поредица за най-тежките професии на света.Аз я нацелвам редовно и там съм гледала за шофьорите на тежкотоварни камиони, които се изкачват на 3500 м. надморска височина, за ловците на пчели, дето спасяват цели селища от разбеснели се ципокрили, за дървосекачи, миньори и...хокейни вратари.Описани бяха в подробности тежестта на екипировката, скоростта, с която се движи шайбата и натоварването на различните отдели на опорно-двигателния апарат.
Евала, синеочке!

[Insomnia]

:P Е значи знаеш за какво става въпрос, щом си гледала знаеш какво ми е било хаха

Ето ви снимки на отбора, може да ме мернете там:
Цък

И още няколко:
цък
цък
цък

[clarissa]

Ааа, като ти гледам щастливата усмивка, лошо ти е било...
Обаче, толкова малка изглеждаш в тези ОГРОМНИ дрехи, кори и т.н...
Раздухай сега за съотборничките, съблекалните, лагер-сборовете.

[Insomnia]

хаха, знаех си че някой ще попита
ами...повечето от съотборничките бяха печени, имаше разни изключения, които ми лазеха по нервите, ама се свикваше...имаше и принцеси, които караха треньора да им връзва кънките (беше адски смешно)..
знаехме си родословните дървета, по цял ден киснехме в едно кафе близо до пързалката и раздувахме тва-онова, играехме дартс и пиехме много бири с две думи - добре си прекарвахме

Съблекалните... в началото докато бяхме 5 момичета ни бяха дали една много малка съблекалня в която имаше пиано и дрънкахме на него като нямаше какво да правиме след време като се събрахме повече момичета ни дадоха друга съблекалня (малко по-голяма)...после пак се местихме в друга съблекалня, накрая ни оформиха като национален отбор и се преместихме в най-голямата съблекалня на Славия :}
Интересно ми беше как се познавахме с момичетата от 3 години обаче всички ги беше срам да се преобличат, начиии всичко се криеше все едно незнам
Най- забавно беше в банята и тоалетната, начи те бяха разделени само с една стена и на тоалетната естествено имаше врата, душовете ни бяха общи и (хахах не мога да се сдържа) беше ни срам да се къпеме заради общите душове, затова аз и някои от момичета (които обичахме да се къпеме) влизахме по 1 и се редувахме.... и треньора един ден ни строи отбора докато бяхме на леда и вика:
Абе не ви ли е срам, хубава съблекалня с душове с ТОПЛА вода съм ви дал и вие не се къпете, само няколко момичета се къпят, не ви ли е срам бе, някои от вас ги разпознавам от далече по миризмата.... каза че ще ни наказва много тежко ако не се къпеме всичките обаче - никва промяна...то тва отмина...
А тези, които пушеха се криеха при душовете и винаги оставаше някой да дижури пред банята да не влезе някой от треньорит...а цигарите си ги криеха от горе на стената между душовете и тоалетната
Имаше и простаци, които си отбелязваха на стената с маркер чертички колко пъти са ходили по голяма (изглеждаше малко като в затвора) хахахха
Аз си бях занесла в съблекалнята завивки, защото ми се случваше често да оставам да спя там и треньора ни предупреждаваше: Който спи тука внимавайте да не излизате извън съблекалнята, че байчето портиера е бивш военен и има пистолет и може да ви гръмне ако го стреснете!!
След победа задължително се поркаше бира (каси)! хахах
А за лагерите...то имаше само 1 лагер и беше мноооого тежко
Дневната програма ни беше:
ставане в 6:30 сутринта, тренировка на лед 2 часа, след това закуска, суха тренировка (скачане на стълби по серии,дигане на тежести), тренировка на лед 1 час, обяд, обедна почивка 1час и 30мин, суха тренировка (обикновено беше 7км крос за време или спринтове), тренировка на лед 1 час (разпускащ мач на тренировката), вечеря, душ (максимално време за да се изкъпеш - 7 минути) ако не си готов те карат да правиш кълбета по коридора на хотела в 11часа имаше проверка дали всички са по креватите и след като минеше проверката, половината излизаха на терасите да пушат, другата половина от отбора изваждаха скатани вафли, бонбони и шоколади защото бяхме на диета, дневните менюта бяха спциално направени
Аз не можах да издържа 3-те седмици на лагера и на 2-та седмица си тръгнах защото си прецаках колената (ходих при специалисти на преглед и установиха, че са ми напукани хрущялите под капачките на колената и трябваше да ми се бият много скъпи инжекции, клуба обеща да ми ги купи, но не ги купиха и аз напуснах....) След половин година се завърнах, мислех че съм здрава обаче колената пак се обадиха и видях, че не мога повече...отказах се тотално от хокея и след няколко месеца единия от треньорите ни - Кирил Въжаров почина, убиха го пред дискотека Соло, много тежко го преживях, много го уважавах не исках да се връщам на Славия защото всичко ме подсещаше за него и от тогава не съм стъпвала там... :( и такам... много спомени, ако още нещо ви интересува - питайте

[tech]

Отново уау! Евала! А, и само да кажа - мноо готина каска

[Гост]

Колко женски отбора по хокей на лед има в България освен отборите на НСА и Славия? Знам,че се иска доста ГОЛЯМА финансова подкрепа за този спорт....