Re: ПРИЗНАНИЕ

[...‘۵ÔЂίčђαм τέ ‘۵...]

на мен за наще не ми пука ако разберат сами евала самоче проблема е как да кажа на най добрата си приятелка че съм влубена в нея

[choco_nut]

на мен за наще не ми пука ако разберат сами евала самоче проблема е как да кажа на най добрата си приятелка че съм влубена в нея

Оу, мда, това е тегав момент... Аз бях влюбена в една моя приятелка. В смисъл, не знам дали точно влюбена, но беше факт, че много мислех за нея и исках да тръгнем и ме привличаше. Веднъж тя ми каза, че има някакви чувства към мен, но аз бях... Ами, бях заета. Така че се обърках и й казах, че съм заета и не знам как бих реагирала, ако не съм била. -___- После вече не бях заета поради някакви си там причини, поисках от нея да се опитаме, па целувки, па глупости, кеф голям , но известно време след това (не особено много време всъщност) тя вика: "Всъщност съм малко объркана, май в момента не искам никаква връзка, но това не означава, че не можем да останем приятелки..." И аз какво да направя... Ок... Известно време след това тя ми прави някакви ега ти сексуалните намеци и на мен вече главата ми щеше да експлодира, защото не знаех, аджеба, това момиче какво, по дяволите, иска!... Точно заради това и не отвърнах на намеците по никакъв начин. Няколко дена по-късно от фейсбуук разбрах, че тя тръгнала с някакво момче. Хахахах, евала. А ми беше доста трудно по-рано да й обясня, че всъщност и аз изпитвам чувства към нея... Тъпо беше от нейна страна да ми отвърне за кратко със същото след като всъщност не искаше връзка с мен.

А на нашите всичко си им казвам. В смисъл, аз ще бъда себе си, пък те да се оправят. Може да звуча грубо, но така си е, не обичам да се крия уж за доброто на другите или нещо такова, защото кой тогава мисли за моето добро? Сто пъти по-гадно е да се правя на някой друг само и само да избегна скандалите, разочарованията и т.н. ... А и според мен си е по-добре колкото се може по-рано да се говори за тези неща. Е, само не ТВЪРДЕ рано, че тогава верно може да те изпратят на психиатър, зависи вече от разбиранията на родителите. Лично аз започнах да говоря с нашите доста отдавна, още от момента, в който започнах да имам съмнения относно ориентацията си. Сега знам със сигурност, че съм бисексуална, но по някакъв начин предпочитам емоционалната връзка и близост на една жена от колкото на един мъж... И това също съм го казала на нашите. И на приятелите ми. И на други хора като е ставало въпрос за такива неща, защото по някакъв начин искам да знаят с какъв човек си имат работа, а не да се правят на мои приятели и след като разберат по-късно за моите наклонности да започнат да страничат от мен.

[Ins@ane]

Моето мнение... Може би ще ви прозвучи малко по детски, но в някои моменти ми е приятно, че има част от мен за която много малко хора знаят. Намеците и погледите които само ние си разбираме, а останалите около нас стоят като зад стълена завеса извън нашия свят. Или тръпката от това "мамчето" да не разбере, че най-добрата ти приятелка всъщност е нещо повече. Казваш че излизаш с "приятелки" и родителите вече са спокойни от факта, че няма момчета. Не знам, някак си е забавно на моменти.
Трябва да призная, че ми се е искало да кажа на мама, но след това решавам, че не е особено добра идея. Родителите ми попринцип са доста либерални хора и не мисля че биха реаргирали много остро, но кой знае това може да е поредното ми заблудено предположение
И все пак рано или късно ще трябва да научат. Но си мисля, че ще е по-скоро късно... След време може би... когато вече съм самостоятелна жена и наистина има някоя, която си заслужава да бъде представена пред родителските тела. Но всичко това е Божа работа. Въпросът е, че за сега имам намерение да си мълча

И аз така предпочитам за момента. Не мисля, че наще биха приели това ако им го кажа директно. Макар че съм им подхвърляло някои намеци, например, че не искам да се женя, и че не искам деца.

[*Re\/oLuti0n*]

Хмм..ами колкото и странно да звучи аз съм споделила с майка ми .
В началото ме хвана почти на калъп с една моя приятелка (тогава бях 7ми клас) и имаше някви викове и разправии и си мислеше че e някаква "тийнейджърска глупост, която ще отмине с времето" . Тя до толкова го повтаряше това, че даже и аз си набих в главата, че не може да съм гей и настъпи един период от около 2 години в които уж излизах с момчета.Обаче по-миналото лято се запознах с една мацка (inlove) .Оттам казах на майка ми, че няма да и се сбъднат мечтите тoва да отмине и , че ще е най-добре ако ме приеме такава каквато съм.Тя обаче продължава да си мисли, че ще npeмине и изобщо не отваря дума за това.Общо взето го приема чрез отричане .А баща ми...ми незнам той как ще го приеме, защото е дооста консервативен и засега предпочитам да си мълча пред него.

[just_do_it]

охх аве аз мисля директно ама ме е страх да не получи удар моята мила майка

[tranceee]

Абе ма мен ми се струва, че аз ще получа "ударът" ако го кажа директно...

[high..higher]

здравейте, нова съм тук.... първи пост ...
та... по темата.. тъй като обикновено не правя нещата както ми се казва, както някой друг иска или както "би трябвало" не бих казала на родителите си, защото ще решат, че е някакав бунт... всъщност на баща ми не бих казала изобщо, по скоро ще го оставя сам да разбере истината.. някога във времето... за да не го обсъждаме много много а колкото до майка ми и сестра ми примерно.. не знам.. много пъти са ме хващали да се заплесвам по жени... а като си бях дръпнала the L word, бях на гости на майка ми и нямаше много какво да се прави та изгледах сезоните за отрицателно време, а майка ми как целеше баш на секс сцените да нахлува в стаята и после ме пита защо гледам такива филми с лесбийки аз не че и отговорих нещо смислено, но все пак съм 99% сиг че не подозира нищо... или се опитва вътрешно да отхвърли идеята.. не знам тя мисля си пада малко хомофоб та изобщо и с нея не ми се говори... и все пак и да искам да й кажа сега.. няма какво много да кажа... може би ще подхвана темата като си имам сериозна приятелка някой слънчев момент та така е при мен иначе най- най- близките ми приятели знаят- това прави 2-ма човека, с които рядко се виждаме ... а също [може би от нуждата си просто да споделя] съм казала и на такива хора, на които знам че изобщо ама изобщо не им пука и не биха разпространили
Не смятам за лесно да се разкриеш като цяло .. обществото ни не се е развило до там че да приема хората такива каквито са. По скоро ще те сочат и обсъждат, сякаш си някакаво страшно чудовище или прокажен.. а всъщност какво ги засяга..

[lira]

честит първи пост! добре дошла!

[BlackHoleSun]

Директно и тва си е

Много ясно. Прямостта ще спаси света, запомнете го. Аз мойта майка примерно не съм я жалила, казах й го направо, с увъртане и сричане и протакане според мен ефекта не е особено по-завладяващ...и в двата случая си имат достатъчно време да го смилат и приемат (евентуално).
Мойта така и не го прие до ден днешен, но поне съм доволна и спокойна, че съм била искрена и отворена към нея, не съм я лъгала и не съм отричала нищо. Силно се надявах това да го оцени, но за сега няма такива наченки.

Всички останали близки и приятели и на тях съм им го казала директно. Интересното бе, че преди това никой нямаше дори минимални подозрения. Ако искаш да се криеш - ше се скриеш, само дето... това няма да бъде пълноценно за теб, а за другите.
Обаче ако ти пука прекалено много за другите, значи си твърде прецакан... а на толкова деликатни теми по принцип майките постъпват много егоистично. Или поне повечето оттях. Обвиняват нас за егоисти , задето сме признали нещо, което ще накърни тях, тяхното спокойствие и тяхното ''реноме'' и едва ли не се опитват да ни разубеждават, да ни карат да си мислим, че ''то това било временно, щяло да мине'' или ''Не го казвай на никого това, защото ще накърниш на фамилията името'' ...и? Съжалявам, че се отплеснах, но това наистина ме дразни в цялата ситуация като цяло и реших да си изразя недоволството, тъй като тук ще бъде разбрано най-добре.

Именно заради този УЖ ''взаимен'' егоизъм аз реших да не щадя толкова близките си. То накрая си пролича кой е егоист и кой не. Майка ми до дупка си остава такава, но това си е неин проблем мисля.
Бъдете прями дръзки и смели...живота ви е един, а така или иначе това рано или късно ще блесне пред всички и ще се разбере от всички. А и още нещо..лично моя гледна точка е, че колкото е по-рано, толкова е по-добре. Така директността се омекотява и им давате време да го асимилират, осъзнаят и приемат.

Ако и времето не им помогне , то както казах по-нагоре...това си е техен проблем.
Всеки, които не те приема такъв какъвто си е човека, който има проблем. Ние не би трябвало да имаме проблем с това, защото за да го признаем, значи вече ние самите сме приели това, което сме, което също не е никак лесно for the record.

[foxy]

Не мисля да си признавам нищо, по скоро бих наела актьор след години да играе ролята на мой съпруг пред родителите ми
Като видях как реагира майка ми като ме чу да казвам че Кристина Агилера ми е жена, се отказах напълно от всякакви признания

[krissy]

Аз го казах очи в очи,без заобикалки и лигавщини...обсъдихме го ,майката трудно го прие,но това е положението.

[rainbow_eyes]

Значи едно от малкото неща, за които нямам смелост, е да призная на нашите. Приятелите ми (дори тези които са хетеро) знаят и го приемат (което за пореден път доказва, че са ми истински приятели), случвало се е и познати да разбират, но за другите не ми пука какво ще си помислят и дали ще разберат!
За нашите ме е грижа, знам, че ако им кажа ще ги разочаровам и надали ще го приемат.Не искам да ги наранявам..не знам..предпочитам да им го спестя. Пък ако току виж се стигне до Менделсоновия марш (което е също толкова вероятно, колкото да ми поникне опашка), все ще го измисля...

[NoMore,,,]

Според мен правилното време да се признае нещо такова на родителите идва, или когато ще се жениш (местиш да живееш с този човек), ако дойде време за деца, или ако въпросът е на живот и смърт. Хаха.. и все пак е индивидуално, ако някой смята, че родителите му ще го приемат нормално - защо не! Нали затова са родители, нека имат тази привилегия и в личен аспект от живота ни.

[Inna_Hot]

Как ли?Никак... Мн. пъти съм опитвала да кажа на баща ми,но не събирам смелост,майка ми е абсурд да го разбере поради простата причина,че не е добре и по-скоро това ще и донесе някои инфаркт,брат ми знае,братовчедите също...Приятелите...Но големите хора от семейството ми за бога как да си призная пред тях?Никак?Вече не съм на 15 отдавна минах ученическата възраст и все пак,годините си минават,никои никога не ме е виждал с момчета само с момичета (бившата ми е идвала милиони пъти в нас,пили сме кафе,вечеряли оставала е да спи в нас) но уж като приятелка,и те всякаш си затварят нарочно очите и не искат да видят истината,а мен ме е срам да го кажа,да не ги нараня... Ужас... Това е мн. болезнена тема...

[Inna_Hot]

Не,че искам да плаша тийнейджърките който тепърва тръгват по пътя по който отдавна мн. други сме поели и не сме умрели ама...Мога да разкажа за моя приятелка която изяде як бой и беше пребита почти до смърт от брат си и баща си след разкритието си,в момента момичето живее в мн. добре развита страна на семейни начела с друго момиче,издържа се и живее добре-без да я е страх като върви по улиците.Но всичко това далеч от родния малък град,държава и семейство Аз също живея отдавна в Чужбина и знам,че там мнението на хората и начина на живот е различен...Съвета ми към всички е да внимават!Не е нужно понякога да се разкриваме дори!Ако познавате родителите си,и мислите,че ще реагират негативно като мойте примерно просто го премълчете...Да не се налага после и ваши приятели да идват да ви носят супички и портокалов сок в болницата,болезненото не са раните който баща й на моята приятелка й причини а отношението и обидните думи"За това ли не накарах майка ти да направи аборт?За това ли те отгледах?За това ли ти дадох висше образование?За това ли никога нищо не ти е липсвало?"