Консултация

[Авада]

Уважаема Доктор Психо,

Привет! Първо бих желала да благодаря за великодушието, проявено в желанието Ви да отделите част от ангажираното си внимание в този форум. Намирам за великолепна възможността всяка една от потребителките да се допита до Вас по отношение на проблемите и размислите, възникващи в нея при сблъсък с обкръжаващия я свят или собствена вътрешна емоционалност. Съвсем естествено всеки човек непрестанно си задава въпроси, откривайки за пръв път или преоткривайки нещата, отсъдени да изграждат битието му. Лошо е, че не винаги самият той или хората около него са в състояние да поднесат отговорите или насоката, в която проблемът да се превърне в решение. Именно затова, толкова искрено и дълбоко адмирирам Вашето присъствие тук и се надявам, че няма да досадя, а ще получа адекватен съвет.

Дълбоко в себе си, аз съм една крехка, объркана и изстрадала душа. Дори не е ясно дали лесбийска или просто обикновена. А това ме обърква още повече. Всички около мен спадат към някакъв кръг, самоцентричен и вписан в норми. Общовалидните норми. Тежко е, но не и непреодолимо. Страданието ми по-скоро се корени във факта, че винаги, още откакто бях малко дете, а и по бледи спомени и в утробата на мама, както и през ранния и късния ми пуберитет съм смятала, вярвала!, че размерът има значение....РАЗМЕРЪТ на умствения капацитет.
Сега когато станах голямо момиче, почти жена, все по-често се сблъсквам с реалността. Съкрушителната реалност, доказваща, че всъщност не е така. Властващ е размерът на безсмислието и празните думи. Лишени от съдържание.

Мила Доктор Психо, какво Бихте ме посъветлала - да се отдам ли на размера, просто като физическа величина...или да вярвам в РАЗМЕРА, не само сред хетеротата, а и сред нашите..или вашите...или техните?

[Doktor Psiho]

Здравей, мило момиче Авада!

Като начало бих желала да се извиня за закъснението в отговора ми и искрено се надявам да не ти е коствало неимоверни емоционални и физически усилия очакването на вест от мен. Забави ме целоседмичното ми пребиваване в една котеферма, нещо като развъдник за котки, където бях, за да си избера котенце, но доста се заплеснах и се заиграх с няколко от малките котенца там (много са сладки).
Много се радвам, че най-накрая някой се престраши да ми зададе въпрос публично и да положи пионерските стъпки в моята рубрика (при посещенията в кабинета ми говорите толкова много, момичета)...
Това, че си задаваш въпроси е прекрасно, чрез тях ще стигнеш до истината за себе си, другите, нашите и техните, както самата ти се изразяваш. Надявам се да успея да ти помогна в намирането на така бленуваните отговори.
Относно крехката ти душа, искам да ти кажа, че вътре в себе си повечето хора са крехки и изстрадали, просто малко от тях искат да го приемат и покажат. А приемането е първата крачка към решаването на проблемите.
Неяснотата, свързана с естеството на душата ти, е нормална, пътят към същността е дълъг и трънлив, но си заслужава да бъде извървян, особено ако имаш пътеводна светлина. Не се вглеждай прекалено много в кръговете, те са хипнотизиращи (а аз не приемам хипнозата като адекватен метод на работа) и от тях може да ти се завие свят (както честно се случва с мен самата). Замисли се например колко по-удовлетворяващо би било да спадаш към някой квадрат или защо не и триъгълник, толкова по-весело би било. Представи си как би се спуснала по диагоналите на квадрата или би обходила всички ъгли на тръгълника, защото те не могат да бъдат толкова досадно самоцентрични.
Изненадва ме фактът, че имаш спомени още от утробата на майка си, това ми говори за някакви особени способности, които сигурно имаш, открила ли си ги вече? А информацията, че си минала дори и късния пубертет, ми говори, че сигурно си в пълнолетие, права ли съм?
Разбирам объркването ти, свързано с РАЗМЕРА. Той винаги е имал значение, колкото и това да е било отричано. В твоя случай става въпрос за размера на умствения капацитет, но се замисли от колко още размери сме заобиколени и колко важни са те за нас. Размерът на бюста на възлюбената, размерът на питието ти, размерът на заплатата ти...следиш ли ми мисълта, никой не желае малките размери. Размерът на умствения капацитет е също така важен, но е истина, че в днешното общество той някакси е отишъл на заден план за сметка на други размери. Това всъщност е една несъзнателна компенсаторика, всъщност всички тези момичета, увеличавайки размерите-на бюст, на количество безсмислени думи и каквото още се сетиш, бленуват увеличаването на размера на умствения си капацитет, но за съжаление, не винаги това е възможно. Бих те посъветвала да не се тормозиш, използвай всичките ти налични размери! Но все пак запази вярата си в РАЗМЕРЪТ, той ще се появи все от някъде, имай търпение! И искам да ти кажа още нещо-няма наши, ваши и техни, не се заблуждавай, всички са мои!

P.S. можеш да ми говориш и на ти.

[clarissa]

Уважаема Доктор Психо,
бихте ли ми изяснили как стои във Вашата душа въпросът за размерите на разочарованието, на словоблудството, на неискреността, както и на вербалната и невербалната агресия...следите ли ми мисълта?


П.П.Колега,мога ли и аз да Ви говоря на ти?

[Авада]

Извинявам се, че така грубо ще се намеся в собствената си консултация...интересно ми е, доколко е "колегиално" да се нарушава връзката лекар-пациент...
Струва ми се неуместно, дори и да съм решила да покажа публично сеанса си, някой да се включва с въпроси и терзания, изобщо не касаещи мен, като пациент потърсил съвет...
Нека спазваме благоприличие и всеки си записва собствен ,,час"

[clarissa]

Авада, моля те, извини ме.
Нямам какво да кажа в своя защита, освен че рядко взимам спонтанни решения, водена от гнева си.Направих го и съжалявам.

[Doktor Psiho]

Здравейте, мили момичета и най-специално многоуважаема колега clarissa! Авада, извини ме за навлизането в твоя консултативен час, обмислих въпроса как да модерирам темата, но за съжаление, поради интелектуално-морални причини с лек медикаментозен привкус, не успях да взема градивно решение. Пък и реално погледнато имаш неимоверната чест две колеги да присъстват в твоята тема, което е едно гранично-еуфорично състояние.
Колега clarissa, малко ми е неудобно да ви наричам колега, тъй като не мога дори да си помисля да се меря с жена с вашата професионална квалификация и специализации, все пак е публична тайна неизясненият все още характер на моето образование (тъй като има период от едни 10ина години, който не помня много), все пак благодаря ви за честта! И да, можете да ми говорите на ти, колкото и да е трудно за мен да се обърна по този начин към вас, обещавам да направя всичко възможно.
сlarissa, да си призная, наистина ми е трудно да следя нечия мисъл, а моята също често ми убягва. Знаете, че се доверявам изцяло на инстинктите и сензитивността си, но ще се опитам да внеса лека яснота по въпросите, отправени от теб към мен. Моята душа е толкова голяма, че все още не мога да претендирам, че съм достигнала до всичките й краища. Разочарованието е двигател на надеждата, а размерите му са неопределими, както е неопределимо количеството на любовта. Относно словоблудството ще кажа, че имам слабост към всичко, в което има блудство, било то и слово. Искреността или неискреността е личен избор на всеки, не мога да съдя когото и да било. Агресията е плашещ ме феномен, но, за съжаление, ни съпътства в ежедневието, моята формула е приемане и обичане, примесени със самопредписаните ми илачи. clarissa, натъжава ме фактът, че си била водена от гняв и, че после съжаляваш, надявам се вече да се чувстваш добре и в хармония с вселената! Ще се радвам да запазим комуникация и да изградим едно ползотворно бъдеще!