как лекувате тъгата?

[feet of clay]

ето една супер актуална тема за мен.
знам, че има различни поводи да тъжиш и да ти е трудно. и все пак - се замислих как хората успяват да се преборят
ето - аз съм много жилав човек и колкото и да ми е трудно - се смея и мисля как да си помогна. не се изоставям, колкото и да ми се иска да легна на пода и да се разпадна.
та ми се искаше да пусна такава тема.
като връзкарка, ще отговоря първа.
в началото се отдавам на тъгата, но за малко. после в зависимост от случая и вида тъга - почвам да я боря. с много музика, жирафи, любими снимки на красиви места и хора, гледам да говоря с някого, за да ми олекне и да ми даде разгличен поглед на нещата. не мога да плача, но пък сега отивам в кумовете ми - имам си ключ, мисля да им нагушкам разкошната шналцерка... татуирам се, говоря със сестра ми, която пък ме познава прекалено добре и в такива случаи ми пробутва племенниците да говоря и с тях. или пък ги кара да ми рисуват картички с жирафи, сладураната ми тя...
явно се набива на очи, че не бива да тъжим сами. не ми се иска да е така - искам да мога да се справя без да "заразявам с мъка" околните, но поне се утешавам, че компенсирам с щедри порции смях, хаха
е, как е при вас, дами?

[aX Tuuu...]

За мен единственото решение е да не ми остава време и сили да мисля, тоест работа, фитнес, танци, чистене, много срещи, дълги душове, много четене, много филми (с внимателен избор на позитивна тематика), готвене, пътуване, такива неща.
Иначе не мога и да спя , а като съм изморена тЕлОто само си заспива.

Ето тук един линк за филм с жирафи като за начало. Препоръчителната храна е пица и после шоколад, защото кой може да се натъжи от пица (и после шоколад)? + така се повишава нивота на серотонин в мозъка. После стрес за количеството погълнати калории и здраво фитнес (на следващия ден примерно) - за предпочитане в група, за да има мотивация. Изобщо повечето време за себе си може да е чудесно, стига да не се фиксираш на липсите и да имаш търпение.

[tulipan]

И аз преди време имах такъв период. Как се справих ли!?
Ами, излизах непрекъснато с хора. Прибирах се само да спя, докато най-накрая от толкова скитосване срещнах едно момиче. Влюбих се в нея и тя в мен. Започнаха щастливите ни моменти.....заедно.
Мисълта ми е да излизаш, да говориш и да търсиш човека, което всъщност разбирам, че правиш и в момента. Значи съвсем скоро ще публикуваш сватбени снимки тук
Споделяйки тъгата с друг, тя постепенно отшумява. Поне аз така се лекувам, като се срещам с хора, независимо дали са приятели или просто познати.

[feet of clay]

уффф, аз пък в такива моменти нямам никакви сили. не че иначе ходя на фитнес, ама като тъжа, е абсурд. но поне се старая много да се разхождам и това ми помага, особено да се кефя на кучетата по парковете.
а пък за шоколада - кофти тръпка, не го обичам особено и рядко ям, срам за мен, нали?
наистина помага да поговориш с някой. не да мрънкаш и се тръшкаш, а за да погледнеш нещата и от по-различен ъгъл, може би да се осъзнаеш, че прекаляваш с ролята на жертвата. говоря само за себе си, разбира се. смешното е, че ми е трудно да се "оплаквам", а много добре знам, че да се затварям в себе си не е начинът. е - поне този път не постъпих темерутски, а заложих на "порастването", оле

[feet of clay]

аууу, aX Tuuu...., адски много ти благодаря за линка
интересното е, че от 7-8 години нямам телевизор и супер случайно попаднах на това филмче /към 2 през нощта/, защото пренощувах в кумовете ми. бях му изпуснала началото и колкото и да ми беше тежко от факта, че го нарязаха горкото жирафче /че и едно бебенче имаше/ - филмът е много интересен и пълен с факти, които дори и аз не знаех...
така че много благодаря, жестът е уникално мил и стоплящ душицата ми, респект, aX Tuuu... :cheers: :clap:

[EVI]

Има разлика между тъга и депресия... надявам се знаете!
Депресията наистина трябва да се лекува... с антидепресанти или нещо друго, защото инак следва самоубийство.... Доктор Психо да вземе отношение...

А тъгата, мда... съгласна съм с вас... много верни приятели около теб, работа, изморяване... и така нататък..

[feet of clay]

разликата между тъга и депресия е огромна, така е
аз питам за тъгата - щото мисля да оставя депресията за някой друг, пхахахаха :nuts:

[aX Tuuu...]

Ех, чудех се дали да проверявам дали жирафите дават фира във филма, но нямах възможност и реших, че ще е по-добре без цензура . Все някъде в Африка и няколко зоопарка пръснати по света има щастливи жирафи, които размахват копитца от задоволство, така че спокойно!

PS: Не знам как става без шоколад, но това не значи, че не е възможно.

[feet of clay]

специално уточняват, че са починали естествено. дори накрая се разбра, че големият се е гътнал просто защото се е спънал - толкова е деликатен баланса при жирафите. просто си е мъчително за мен да ми го разпарчетьосват пред очите - наистина ги обожавам тия създания мили и уникални

сетих се още нещо - каквото и да ми е, ако някой има нужда от помощ, се стягам. по много странен начин и това ми помага да забравям временно тъгата си

а можете ли да плачете? аз лично не и се чудя има ли други като мен, наред ли съм, пхахаха.

[schizophrenic]

Плачът помага. Наред си си, просто има хора и хора. Има такива, които плачат за най-малкото и такива, които просто не им идва отвътре. Ти явно си от вторите
Иначе при мен лековете са: музика, спорт, книги, музика, повече време сама и... пак музика. Решавам си житейските дилеми с текстове на песни

[nokia]

3

[Айси]

Тъгата най-лесно се лекува с Движение! Харесва ми рекламата на Johnnie Walker : "Keep moving". И то не заради алкохола, а заради посланието. Най-важното е да си с позитивна нагласа, дори и да не си напълно, да искаш да се промениш. За всичко останало се грижи Вселената .Естествено е наложително да излезеш от стаята и да се движиш, да мислиш позитивно и нещата сами си се случват.
Днес, например, бях хипер изнервена, в кофти настроение, но тъй като съм решила да се променя, гледам да мисля позитивно , и с няколкото секунди позитивизъм привлякох други позитивни личности, макар и непознати,отавиха следа в мен и сега още се усмихвам. Едната естествено беше жена , то няма как да не се усмихваш.. Срещнах я във влака, съвсееем случайно, а бях преяла, с подут стомах и косата мръсна и с багаж и потна.. и все гадни неща.. но когато я видях.. и тя ми се усмихна, осъзнах, че всичкото това няма значение, освен за нас.. и то защото си внушаваме,че има..
Важното е да се освободиш от негативизма малко по малко и да тръгнеш по пътеката с положителна нагласа.
А когато става дума за любовна мъка... Там положението е по-сериозно и от основно значение е способността ни да се борим със собствените си недостатъци и с внушението. То влияе огромна роля. Ако любовта е била много силна.. просто времето ще я излекува..