Re: "Coming out" или "коя съм аз?"

[boby]

Малко трябеа да се уто4ним ми се струва.Не мисля, 4е трябвва на всеки да казвам за това каква съм и защо такава съм .То4но тогава ние не срещаме разбирането което искаме да бъде проявявано спрямо нас.То4но тогава казвайки какви сме се показва отвръщението към нас като такива каквито сме и само такива като нас биха ни разбрали.Там където работя не мога да си позволя да кажа каква съм по простата при4ина 4е веднага 6те бъда отритната и неразбрана за съжаление и без това ме подозират и то4но такова изказване представи си до какво би довело става напълно ясно за съжаление пак го казвам.Такова е положението в средите в които съм ТРАГИ4НО И КОНСЕРВАТИВНО

[Ihina]

Малко се отклоняваме от темата, но ми се ще да се включа в тази линия на размисли...

Малко несериозно ми звучи една държава да се обявявя за демократична и народът й гръмко да се провъзгласява за демократично настроен, а в същото време да потиска неудобни измерния /в този случай сексуалната ориентация/ от идентичността на гражданите си.

Ще си позволя да спекулирам, че Лира искаше нещо подобно да каже /съжале боку, ако си позволявам прекалено много и ми е излязла крива сметката :lol:/... А именно, че с оглед на уж модерните времена, в които живеем, би следвало да не се срамуваме, че сме "еди какви си"... Би следвало държавата да създаде климат на равноправие, където дискриминацията да е ако не несъществуваща, то поне сведена до един абсолютен минимум... Точно за да не бъдем гледани с отвръщение, уволнявани и т.н.

Естествено, това е в случай, че наистина живеем в уж модерни времена... Ама то... :evil:

[Doña Dyke]

...да, boriana, така е, може би благодарение на цялото ни мълчание. Разбира се не бих могла да упреквам никого за това, че пази личния си живот за себе си. Аз също не тръбя наляво и надясно за предпочитанията си, но отбелязвам факта, че хората, които са "out and proud" са магистралата към по-равноправния живот на хомосексуалната част от населението в тази назадничава държава.

[boby]

Съглассна съм с вас моми4ета ,но докато има консерваторски настроени хора не се надявайте да срещнете разбиране относно ориентацията си.Както казах вапрос е в какви среди движи 4овек в това се убеждавам с всеки изминал ден.Просто мисията невъзможна на този етап от живота ни .Който среща разбиране е късметлия просто, а такива са малко сигурна съм. това е дами.Съжалявам 4е зву4а толкова песимести4но но е така единствено когато не парадирам с това каква съм имам спокоен живот в работата си .А и все пак не е необходимо непрекъснато да казвам каква съм и да натрапвам ориентацията си Мисля , 4е по важното е да намирам себеподобни с които да си изкарвам добре и да не спирам да си живея живота и да го правя такъв 4е да има смисъл да го живея .

[aX Tuuu...]

Парадирането само по себе си е прекалено натякване за нещо и е напълно нормално хората да не му се радват особено, но това се отнася за абсолютно всякакъв тип парадиране. Има хора, които постоянно обясняват, че са прекалено бедни, понеже не могат да си позволят нещо или че са много богати, защото отиват на почивка едикъдеси... и автоматично ми стават антипатични, понеже всички трябва да слушат за житейския им път и виждането им за живота. Хората си позволяват да говорят какво ли не - "хайде кога ще ни каниш на сватба, няма ли да имаш дете вече", мрън мрън... Това е парадиране и, много често, фамилиарничане, а другото е личен избор. Ясно е, че е по-трудно да си открит за сексуалната си ориентация (поне на пръв поглед, въпреки че с времето си става трудно да се крие с всички сватосвания и т.н.), но е все по-често срещано и, поне за мен, няма как да не си оптимист (да не говорим, че всеки, който прави стъпки напред и действа по някакъв начин, прави нещата по-добре за всички). Пък и не виждам как хората, които търсят дългосрочно обвързване и искат да имат семейство един ден, могат да бъдат щастливи като го крият. Какво казваш за жена си? "Тя ми е съквартирантка"...? а на детето "Няма да ми викаш мамо, че ще има бой!" Аз разбирам, че думата "лесбийка" определено не обяснява каква съм като личност и не е първото, което искам хората да знаят за мен. Така или иначе това, че те са хетеро не ми говори нищо за тях, но е феноменално как различните хора реагират на новината за хомосексуалната ориентация - определено си проличава кои са емоционалните динозаври, на които освен "Живково време" им липсва и въображение да са щастливи без шише ракия... защото в страната им има лесбийки, разбираш ли, да объркват реда на нещата.

[Гост]

Колкото и тривиално да звучи аз пък винаги съм си знаела, че не харесвам мъже. Със навлизането във съзнателния си живот винаги съм го знаела отлично, но тогава пубертет...училище...дори не ми оставаше време да се замислям много много за това , игнорирах го просто макар да се влюбвах постоянно до ужас в някакви приятелки и съученички :lol: Въпреки това гледах просто да си гледам пубертета и си излизах с някакви момчета, все пак на тази възраст всички гледаме да се вписваме в обществото и да правим всичко, което правят и другите , за да не бъдем дискриминирани и неразбрани..което води до депресии и излишни драми. Та живях си така докато не навърших 16 и не срещнах първото ми момиче ..1 година след като тръгнах с нея се запознах с още едно момиче и се случи така, че ходех и с двете едновременно ...естествено едната знаеше за другата, но втората не знаеше нищо :lol: И така се стекоха обстоятелствата , че майка ми разбра за едната, а баща ми за другата и настана егати какафонията :lol: Майка ми започна да се тръшка да реве...със всички ни добре познатите думи ''Защо ме наказваш'' , а аз бях само на 17 дори дар словото ми не беше ошлайфано за такива напечени моменти ... Беше трагично разкриването пред майка ми, но въпреки това аз си признах и и го казах в очите, обаче проблема , е че до ден днешен се прави на ''дръж ми шапката'' сякаш нищо не е станало и усещам как тайно се надява да и се размине...нейн си проблем вече, аз съм честна дотолкова доколкото да не я наранявам силно. Колкото до баща ми той е малко по-спокоен човек и беше попаднал на брутален смс , в който дори не искам да си помислям какво е писало, тъй като той не пожела да ми каже, но в този телефон имах смс-и само на второто момиче и ...ми беше ясно за какво става въпрос. Баща ми ми снесе новината по следния начин ''Освен, че не можеш да готвиш си и лесбийка???" :lol: :lol: Много се стаписах...но не е имало никакви допълнителни проблеми с него...
Колкото до приятели до последно на никого нищо не бях споделяла, но с това покрай нашите реших, че вече нямам какво да крия и нямам какво да губя - за това казах на всички. Всички го приеха с голяма изненада и смут, но не и с обвинения и въпроси .. Братовчедките ми също знаят, а те определено са ми най-близките от първия ми дъх до последния ми хора... и са твърдо зад мен...
А когато бях ученичка от целия ми клас знаеха само 2 мои съученички, които нямаха умствен капацитет за нищо друго , освен за да ме питат ''Лула ли си МА?'' и също така едно момче , което ми беше близък знаеше...никой друг (в класа) И дори мисля, е все още никой от тях не знае
Но получавам достатъчно подкрепа , за да не ми пука вече въобще кой с какво мнение по въпроса ще ме дари...единствено от майка ми съм сигурна, че никога няма да получа такава подкрепа, по-скоро би се самоубила , отколкото да преглътне този факт..все пак я познавам..и гледам да съм колкото се може по-тактична с нея...
Колкото до ''парадирането'' и аз съм против...по принцип го казвам на абсолютно всеки, с който навлизам във приятелски и близки отношения, но никога не съм седнала примерно да се запознавам с някого и да му изтърся тва нещо...Пък и ти си , това което си, така или иначе всеки ще го разбере ..не е нужно да бързаш да изтъкваш.

[schizophrenic]

Аз обмислям тъй наречения coming out от известно време и както и да го мисля, все нещо ме спира. Честно казано, ще приема дискриминацията на работа и кривите погледи на познатите /на приятелите - не, те ще ме приемат без проблем/, но това което ме спира най-много са родителите ми. Сигурна съм, че единия от двамата, ако не и двамата ще получи инфаркт. Просто и двамата са продукт на своето време и закоравялото си, консервативно мислене и по никакъв начин няма да го приемат.
Не искам да се крия, не ми е присъщо, но просто в момента си стоя в задънената улица и се оставям по течението, защото мисленето за това ме побърква

edit: евала на всички, които са имали смелостта да се изправят срещу близките си и да отстояват същността си

[feet of clay]

бих се включила с моя си опит ако не възразите.
факт е, че късно разбрах, че съм лесбийка. още по-готин факт е, че слава богу съм се обградила със страхотни приятели, които дори не се впечатлиха от факта.
всъщност точно за това искам да споделя нещо - един мой приятел се оказа, че има нещичко против. но междувременно се познаваме от адски много години и доста добре ме познава. и това е моят коз - аз не съм се променила като човек и той много добре го знае. така че ще не ще - ме приема. същото е и с по-възрастните хора, които са ме опознали - оценили са ме като добър човек и няма къде да мърдат при зададеният от мен въпрос "е къде е разликата между преди и сега, при положение, че никой не присъства в кревата ми?". да не говорим че ме познават достатъчно, че да знаят, че не ме интересува мнението им - аз съм толкова готина точно защото съм естествена и безпардонна, хахахаха
не знам - може би този тип самоувереност идва с годините или борбите, които си спечелил. но аз съм фраснала як труд, за да стана това, което съм и няма човек на света, който да ме разстрои защото не ме приема - проблема си е негов, не мой... от моя гледна точка хората, които не ме приемат - ми правят услуга да заявят открито, че не са ми истински приятели и това е. никой не ти живее живота - и съответно няма право да се бърка в него. нито аз като стойностен човек нямам право да се съобразявам с някой, щото не било "красиво", разбираш ли...
отново казвам - имам късмет да съм израстнала в либерално и open minded семейство. но...за мен това е истината и не бих позволила на закостенели смешници да ме карат да се свивам виновно или се крия - срам за мен и съзряването ми като човек, ако позволя да се случи
относно родителското тяло /защото там нещата са далеч по-сложни../ - идва момент, в който детето трябва да си даде сметка, че родителя му е дал живот и квото може, за да порастне, но всичко си има граници. за мен лично никой родител на никаква цена няма право да прави детето си нещастно - с неприемане, отхвърляне или натрапване на остарели ценности. просто не е редно и тежката задача на детето е да научи родителя си на това... не е лесно, не е и приятно, но за мен лично си е част от живота и съзряването ...

[feet of clay]

най-смешното е, че вътрешно съм убедена в ориентацията си, но като "ненатрупала достатъчно опит" може и да не ми вярват. това го приемам, защото може и да е вярно - няма как да знам всичко
за мен не е важно - по-важното е да ме приемат такава, каквато съм - дива и нестандартна - може би това доста е помогнало, хахахаха
нямах предвид че парадирам с новината - просто се чувствам добре в кожата си и няма да позволя на никого да развали удоволствието от това. и реално мисля, че никой няма правото да го прави, надявам се да съм се изразила разбираемо, хахахахаха

[gotemperor]

Не съм сигурна, доколко пред мен може да се бои за разкриване...
Когато бях 5-6ти клас , се случи да опиша как си представям връзката с жена пред една съученичка.
Не знам какво точно я стресна толкова, самото описание или се почувства застрашена, че едва ли не ще й налетя.
В същия период много ме беше яд на едно момиче травестит (обличаше се и се държеше като момче), защото тичаше след най-тъпата възможна фолк дива от класа, а аз исках да се запознаем, но тя/той не ми обръщаше никакво внимание!
Когато родителите ми са подпитвали нещо в тази насока (защото докато бях тинейджърка имах приятелка, която оставаше да спи в нас и бяхме като залепени) винаги съм казвала истината, под формата на шега.
В резултат те подозират/знаят, но се правят на слепи и тъпи, с надеждата че ще премине.
Не съм известявала никой от обкръжението си, подозираше само единствената ми приятелка от класа, но тя е достатъчно тактична да си затваря устата и да не задава неудобни въпроси, като примерно "Ама това значи ли, че и от мене се възбуждаш".
Съответно аз ибягвах да я докосвам по начини, които могат да минат за сексуални.
Постепенно явно са заподозряли, но аз естествено обръщах всичко на шега, защото ако си заявиш направо момчетата започват да ти налитат, понеже са свикнали хетеро кифлите да им правят такова шоу и го приемат като зелена светлина да нахалстват.
Едва в 12ти клас едно от момчетата се усмели да попита направо (и то пред всички) и аз си казах, макар че според мен просто никой там не го грееше, защото нямах намерения към никого от тях.
В резултат обаче над половината момичета започнаха да ме гледат на криво и да ме отбягват... пък на мене ми дремеше на ****.
И така, до ден днешен избягвам да афиширам предпочитанията си, освен ако нямам намерения конкретно към някого.
Просто предпазна мярка срещу навлеците, защото спокойствието си ми е скъпо.

[Гост]

Приятелите ми (тези, които мога да нарека близки) знаят, че харесвам и жени... Няма как, иначе трябваше да се крия, а ми се е случвало да срещам интересни момичета на места където сме заедно... и за да не се мъча ги информирах Там проблем не съм имала... С майка ми обаче се получи пълно фиаско. Миналата седмица реших, че вече е време, пък и в моята ситуация трябва да се подготвя за всякакви варианти. Даже не искам да ви казвам какво чуха ушите ми... Странно е как за два дни мина през всички настроения, за които съм чела... от "Къде сбъркахме във възпитанието" до "Ще ти мине", минавайки по ред почти всички реплики от темата "Смешни стереотипни изказвания" Добави и няколко нови, ама са доста гаднички и ще ги спестя... Интересно е обаче как от началото до края на всички разговори, дори и за момент не прие, че аз имам нещо общо със създалата се ситуация... все другите бяха виновни и естествено най-вече приятелката ми, която "с тази странна ориентация" ме е подмамила... Никакъв шанс да чуе каквото и да било различно от това... След два дни просто каза, че не иска да чува повече за това и сега всичко привидно е както преди.
На баща ми към момента не ми се казва... има оръжия

[aX Tuuu...]

Добре де, Noella, на 33 години и още се подлъгваш по приятелки - може ли такова нещо? Иначе реакцията ми звучи абсолютно нормално и ако си мислиш, че тя е минала през различни фази... на мен ми изглежда, че все още е на първата - отричане . Все пак 99.9% от потребителките на форума могат само да гадаят как биха реагирали, ако детето им им признае нещо важно за себе си и затова е чиста проба забавление да ставаш свидетел на такива сцени - отстрани, разбира се.

[semper_fi]

Интересно ми е по-скоро как биха реагирали 99.9 % от потребителките, ако се окаже, че детето им е хетеросексулано Онази сцена в Queer as Folk, когато сина на Майкъл им показа гаджето си момиче, винаги ме е забавлявала ужасно

[Indian]

Да вмъкна нещо на тема парадиране. Хетеросексуалните ни обвиняват в “парадиране” и за най-малкото нещо в нашето поведение, което излиза извън “сконфузеното криене в долапа” (което според тях ни се полага), т.е. несправедливи са и дискриминационни от самото начало. Например, да целунеш половинката си на улицата е парадиране. Никой не обвинява хетеросексуален, че парадира с това, че е хетеросексуален, заради туй, че е целунал половинката си, заради това, че се хвали със сватбата си и говори по цял ден за нея, или говори по цял ден за гаджето си и пр.
Например, аз съм аут през цялото време чрез това че говоря за себе си в мъжки род – т.е. аз няма нужда да съм аут, защото със самото си говорене в м. род аз вече съм си аут. Само като си отворя устата за няколко изречения и на хората вече им е ясно кой съм. Така реших за себе си още от 16-годишната си възраст. Дотук добре, обаче хетеросексуалните ще кажат – “ами това е парадиране”; чета го в очите им всеки божи ден. Добре де, мъжете, които говорят в мъжки род за себе си – това значи ли парадират с отва, че са мъже, защото ползват този род? А жените – че непрекъснато парадират с това, че са жени, след като ползват ж. род.
Какво искам да кажа – летвата към нас е жестоко завишена, рамките към нас са жестоко дискриминационни – абе трай си, кротувай си там и се срамувай и се крий, защото иначе ни смущаваш или дразниш. Че се правят на толерантни, на модерни – в много случаи е само на теория, само на думи.
Не в нас е причината, че сме самовлюбени или че имаме идея фикс, че сме “такива” (в което често ни обвиняват). Те са тези, които се страхуват от нас, от хомосексуалността, те имат фикс идеи за типичната хетеро-женственост и типичната хетеро-мъжественост; те са самовлюбените в повечето случаи. Те ни научиха да бъдем мълчаливи, да премерваме всяка дума, да кътаме всичко в себе си; нашата дискретност, самокритичност, самопрецакване на вербално ниво са мазохистично завишени.

Много е важно да си аут, поне за тези, чиято среда е доijfатъчно толерантна да могат да си го позволят – трябва да “разтворим” рамките на обществото за нас.

Сега, друг вид наистина “парадиране”, което не ми харесва е на някои гейове от “известните”, не всички разбира се, но някои – от типа на Азис, които непрекъснато го натякват в речта си колко са различни, с голям нарцисизъм, и го правят по снобски, просташки или парвенюшки начин, който често дискриминира жените…в смисъл, държат се сякаш са най-великите и “красивите” на света. Те дават много лош тон и заради тях хетеросексуалните се настроиха по-лошо към нас.

[aX Tuuu...]

Съгласна съм като цяло, освен за лошите хетеро хора, защото от една страна е човешко да не разбираш, да не искаш да разбереш и да не можеш да разбереш, а от друга е факт, че по-необразованите хора са по-нетолерантни и те са масата навсякъде за съжаление. Ти може да си знаел откакто се помниш какъв си и винаги да си бил аут, но това е много рядко срещано при повечето хора с хомосексуална ориентация. Моите наблюдения сочат, че преди да знаят, че са с такава ориентация много от "нашите" са били именно на това мнение "да бъдат каквито си искат, само да не ме карат да го виждам" (или "парадирането", за което говориш).

В ЛГБТ организациите по света я има спорната тема как да се изобразяват публично хората с хомосексуална ориентация и много организации се делят по този признак. Най-общо казано, едните са за прайдове, в които под формата на шарените шествия да преобладават мъже по прашки с розови пера и се радват на звездите, които визираш. Останалата част са против такива прояви или по-точно самото стереотипизиране, което следва от тях като това, че всички гейове са едикакви си и след като едикойси е гей, значи всички гейове са такива. Кофтито е, че стереотипите, които са създадени в тази връзка са ужасни и за тях можем да сме благодарни и на "нашите".

Относно аут-а... много се радвам и определено това е една от причините да ги има и сайта, и форума, и Лесикон, но винаги ми е много странно как някой, който е аут казва на другите дали и кога да са аут. Звучи ми почти толкова налудничево, колкото родителите ти да ти кажат кога да имаш деца например. Всяка такава намеса в личната свобода от хора, които според тях са по-наясно как трябва да стоят нещата са ми непонятни. Не влагам нищо лично в този коментар, но мисля, че аут-ЪТ е нещо много лично вече и си е индивидуална задача. Няма формула за успех и аргументите на останилите са си само това - техните си причини.