"Coming out" или "коя съм аз?"

[Doña Dyke]

Разкриването (coming out) е единственият път към самоутвърждаването, който всяка от нас рано или късно изминава, ако иска да е начисто със себе си. Какъв беше вашия? Дълъг и трънлив или кратък и сладък? Колко от вас са открити лесбийки и колко си имат своите поводи да премълчават ориентацията си?

А ако искате да прочетете малко материал по темата coming out, можете ТУК :list:

[lira]

Толкова много вали, че реших да ви разкажа за моя къмин аут или така да се каже "Как сама се разкрих, след което се разкрих и пред всички останали"
Пътят към самоосъзнаването ми беше дъъъъълъг и досадно драматичен, почти древногръцко трагичен. Съвсем неподозираща за налегналата над мен лесбо опасност, аз си живеех със самосъзнанието на една „нормална” жена. Тогава срещнах едно момиче, не че преди това не бях срещала момичета, но с нея си станахме доста близки, а след това и БЛИЗки. Е може би трябваше да се усетя за какво става въпрос, след като се влюбвах за първи път и то в момиче, но аз малко бавно зацепвам и живеех с романтичната идея, че това е ЕДИНСТВЕНАТА жена, която ще обичам и по принцип не съм лесбийка ( за това вече нямам логично обяснение, някакви обществени норми, дълбоко загнездени в съзнанието ми, явно:scratch:). Както и да е, любов любов, но идват утежняващите обстоятелства…хмм, тя си има гадже, гаджето й е мъж, тя не е „такава”, но много ме обича иначе…и така три години се обичаме без да сме „такива”. Всичко това съпроводено от брутални скандали, разговори от типа мразя те- обичам те, никога не искам да те виждам, ала бала, както и да е. Аз, естествено, съвсем класически се пропивам, така че всички около мен се чудят дали да ми помагат или да бягат надалеч, за щастие ми помагат, за което БЛАГОДАРЯ! А!, освен това в търсене на изгубената си хетеросексуалност, правя всичко за което се сетя ( да се разбира в сексуален аспект, бел. авт.), но тъй като хетеросексуалността не е изгубена, а просто никога не я е имало, единственото, което постигам е още по- голяма сдухвация. Е, започвам да се самоприемам и самообразовам…чета, ходя по разни лесбийски дискусии в Червената къща и гооре- долу нещата се нормализират. Значи накратко, това са около 4 години. Държа да подчертая, че през цялото това време за моите хомо чувства са знаели само 2 мои приятелки, но не приемам това точно като къмин аут, защото не съм била напълно самоосъзната и самоприела се като лесбийка. Така че, дори саморазкриването ми предстои. После срещнах друго момиче, после друга жена и така… докато след още една- две години напълно се приех като лесбийка. Не мога да кажа, че просто една сутрин съм се събудила и съм си казала „Абе, ето, вече знам, че съм лесбийка и съм ок с това!”, а по- скоро това самоусещане и щастието, което предизвика то в мен се случиха в резултат на много общуване, анализиране и най- важното ЛЮБОВ, без да пренебрегвам и суицидните настроения понякога. След като вече достигнах до прозрението за моята хомосексуалност, започнах съвсем ей така, лекичко, да подхвърлям на приятелите си. Те, обаче, свикнали с моите екстравагантности изобщо не ми вярваха, дори знам, че и сега тайничко се надяват да срещна моя принц, хахаах. Най- смешното е, че дори и първата ми любов дълго време не искаше да приеме женолюбството ми (за любопитните, тя си е хетеро). А относно разкриването ми пред всички, то се случи някак естествено, след като самата аз се чувствах сигурна в себе си и в чувствата си. Не че вървя по улиците и викам "Аз съм лесбийка", но не е табу и не го крия. С един мой приятел си говорехме, че е много интересно как, когато се криеш хората те подозират, а когато си открит, не могат да ти повярват, странна работа. !!!РОДИТЕЛИТЕ!!! амиии, малко по- специфично е, казала съм им, но те смятат, че е период и „да си намеря някой мъж!” хахахахааха!!!
Еми, това е съвсем накратко, заключението е примерно много философско и гласи: „Приеми се и бъди щастлива лесбийка!” ( и не пий и не взимай наркотици и не прави безразборен секс, защото виж кво става!) .

[feet of clay]

не съм сигурна, че ми е мястото да споделям тук /не искам да обидя никого/, но съм си в къщи и ще пробвам...
в общи линии съм абсолютно начинаеща
винаги съм се възприемала като хетеросексуална, което само доказва, че нищо не разбирам
това лято една моя приятелка сподели, че мечтае да спи с жена. аз като добра приятелка я окуражих да опита, за да не се чуди напразно, а да разбере. тя пък хъката-мъката - не може ли да пробвам с теб. аз в началото се ужасих, ама нали съм добра приятелка - та викам окей, стига да не се целуваме, що пък да не ти помогна.
да, ама не беше само един опит и някак постепенно и аз се влюбих в нея. и полека лека стигнахме до целувки и пълноценна връзка. хаха, никога няма да забравя как се стъписах когато тръгнах аз да я целувам - и отгоре, и отдолу. но си казах, че господ не обича страхливците и се получи. сега изобщо не съжалявам, дори съм доволна от живота - някак разширих хоризонта си и ми е по-леко.
за нея беше голям проблем да съобщи на приятелите си. на баща си никога няма да каже, защото е старомоден тип и няма да го приеме. трябваше доста да я окуражавам, за да разкрие връзката ни.
аз нямах никакви проблеми да съобщя на приятелите си или сестра ми. напротив - те ме учудиха ужасно като ми заявиха, че са ме мислели за гей, хахаха. направо ме гръмнаха. на родителите ми още не съм казала. не че се притеснявам - сервирала съм им такива неща, че няма да ги учудя или разочаровам.
за съжаление приятелката ми не виждаше бъдеще в нашата връзка, така че след 3 месеца я прекратих. все още сме близки приятелки, но аз съм моногамен човек и не мога да се задоволявам с позицията на "времена забивка". в момента гледам напред и се надявам да открия човека за мен - полът няма значение, но явно с жените се разбирам по-добре. най-малкото изпитвам такова удоволствие, че разбират от романтика и оценяват моята прекалено романтична душа, оценяват жестовете и това ме кара да съм щастлива да се раздавам.

[burntwithdesire]

Интересно, че някак си много е разпространено това да не знаеш точно кой е моментът на твоя coming out - определено разтеглен във времето и има по-скоро няколко такива, отколкото един-единствен грандиозен, с който се разкриваш на абсолютно всички... И аз съм по същия начин. Но моята история май не е толкова интересна, затова някой друг път...

А, feet of clay, много се зачудих на частта:

та викам окей, стига да не се целуваме, що пък да не ти помогна.

Как става това? Особено между две жени... Не че се интересувам от подробности, просто ми се стори странно. Според мен точно целувките представляват сигурно 70 % от акта, такъв какъвто си го е представяла първоначално приятелката ти. Или е възможно просто аз да имам проблем с приемането на първичния "ръф фак"...

[lira]

да, да, burntwithdesire, и на мен ми е супер странно. някакси не се връзва и с моите представи за любовта между две жени. аз имах една приятелка, която ми каза същото-"ок секс, но без да се целуваме", познайте какво стана но като се замисля, хора всякакви и жени всякакви, всяка си избира и преценява какво я удовлетворява и какво не.

[Doña Dyke]

Аз нещо не разбирам. Целувките правят една такава връзка по-"реална" в очите на хората, които не са много наясно със себе си ли, какво ли, че трябва да са забранени? Малко лъха на "Хубава жена"...

[Gothica]

Хахахах именно " Хубава жена ". За някои хора целувката нещо по-интимно от секса. Не, че са забранени.

Иначе при мен нямаше такова нещо като "Coming out". Единствено когато казах на майка ми може да се счете. Приятелите ми още преди години просто си знаеха. Е, аз си мислех, че съм бисексуална и като се "осъзнах" така да кажем и им казах, те не бяха много изненадани. Явно съм попаднала на страхотни хора. Дори сега колежките, не приемат ориентацията ми за нещо кой знае какво. Просто съм такава каквато съм. Не беше нужно да казвам " Хей, аз съм лесбийка" или нещо такова.

[Doña Dyke]

а някои хора целувката нещо по-интимно от секса. Не, че са забранени.

Да, да, чувала съм я тази теория, въпросът е, че не я разбирам. Не виждам как може да целуваш дадена жена на всевъзможни други места и да не сте "интимни", но като случи да се уцелите по устните изведнъж щрак и нещата се променят коренно? Предполагам, че всичко е до психическа нагласа, но в моята книга за логиката няма такава глава.

[Gothica]

Еми и аз не я разбирам тази теория... Ама не се и опитвам да ти кажа... Ако тръгна да се опитвам да разбера хората сигурно ще полудея :lol:

[feet of clay]

съжалявам, малко късно видях въпроса...
ще се опитам да обясня. в живота ми е имало доста неща, индикиращи че "нещо не ми е наред", които осъзнавам чак сега. разбирам и че съм била абсолютна жертва на грозното мислене за хомосексуалистите.
не ме разбирайте погрешно - не съм била хомофоб, просто съм имала случки в миналото, които са ме карали да се срамувам и бягам от представата за мен като лесбийка. та това беше причината да не искам в началото да се целувам. а и определено и за мен целувката е много важна.
все пак наистина спах с приятелката ми с убеждението, че съм хетеросексуална. по-късно се влюбих и нещата си дойдоха на мястото, но първият път просто не можах да се пречупя и я целуна
дано съм обяснила разбираемо...

[Авада]

грозното мислене за хомосексуалистите е присъщо на един огроомен кръг от псевдо-интелектуално, свободомислещи, модерно-либерални хора. а целувката е един най-интимните жестове, поне за мен. без целувки минаваме в тeмата за порното и...
едно от човешките права е желанието. една от човешките свободи е да го осъществим. ... без да изпитваме вина, без да се чувстваме длъжни да обясняваме, без да е нужно да оправдаваме себе си и собственият си избор, постъпки и разбирания. животът е един. всеки живее, както намери за добре и никой на никого не е делегирал правомощието да съди: кое е редно и кое не. so kiss, shut up, make love and live your life.

[boby]

Много сте сладки.При мен не е имало такъв период.аз просто го знаех и 4увствах , а другите го забелязваха и продължават да го виждат и не е необходимо да казвам каква съм.Скоро имах флирт така да го нарека .Мацката ми каза 4е от всякъде ми ли4ало каква съм, и жестове и поведение и вси4ко в мен го показвало и не било необходимо да казвам., то просто се вижда.За това не е не обходимо да казвате какви сте който иска ще ви усети и без да го казвате. И още нещо от мен живейте си живота дами не мислете за това как ви възприемат другите ако сте добри и внимателни другите ще го видят и ще оценят това, другото не е важно.Трябваа само да сме добри това е най - важно според мен .

[feet of clay]

И още нещо от мен живейте си живота дами не мислете за това как ви възприемат другите ако сте добри и внимателни другите ще го видят и ще оценят това, другото не е важно.Трябваа само да сме добри това е най - важно според мен .

хапсолюмон съм съгласна, това е истината :flower:

[boby]

Радвам се 4е някой е съгласен с мен.Истината е 4е вси4ко се крие в характера ни и в това как възприемаме света около нас самите.Разбирането му ни кара да се замисляме върху това какво правим и защо го правим и постъпките ни - това как действаме както действаме така действат и другите спрямо нас.Важното е да сме добри едни към други тогава вси4ко ще е ок .

[lira]

Здравей, boriana, добре дошла във форума! Аз имам малко възражения или по-точно уточнения насочени към поста ти. Абсолютно смятам, че всеки трябва да прави това, което чувства за правилно и както го чувства, но аз съм ЗА казването каква съм и това е доста важно за мен. Просто имам чувството, че хората си мислят, че е нещо срамно и незаказване това, че си лесбийка и при положение, че сме на толкова примитивно ниво по пътя към някакви права и изобщо някакво признаване, според мен е важно повече хора да казват открито и гордо "да, аз съм лесбийка". А това кой се сеща, досеща, предусеща и всичко подобно може да доведе до доста сконфузни ситуации от сорта на "аз си мислех, че се се сещаш, пък ти си си мислела, че не се сещам, че се сещаш и аз си помислих, че като се сещаш и аз се сещам...и т.н.". Също така определено смятам, че си права за това да сме добри един към друг, НОООО тази категория е толкова относителна, че може свят да ти се завие. Доброто за един не е добро за друг, а и е реално невъзможно да си добър към всички и всички да са доволни, просто няма такъв филм. Все пак си признавам, че правя доста усилени опити в това отношение.