гордостта грях ли е?

[feet of clay]

напоследък много мисля по въпроса, та бих се радвала да чуя и други мнения.
мислите ли, че да си горд е грях? а гордостта не е ли пряко свързана със самочувствието?

[Гост]

Готина тема
Грях точно...не бих казала, по-скоро е глупава...гордостта на моменти е глупава. Даже в ПОВЕЧЕТО случай... дори безсмислена... Разбира се не казвам, че е ненужна - напротив...всеки е добре да има дозички от всичко...дозичка гордост, дозичка самочувствие...от всичко по малко Но така както поставяш въпроса имам чувството, че говориш за силно изявената гордост..и кво да ти кажа , според мене при всеки е различно. Гордостта не е нещо, което днес нямаш, а утре решаваш, че можеш да имаш...по-скоро си е ''вградена'' част от собствения ти индивидуален характер. Въпрос на характер е...така ги виждам нещата Но определено не е кой знае какъв плюс да я притежаваш , защото в повечето случай тя диктува много решаващи събития и можеш да изгубиш доста... а какво печелиш всъщност? Имала съм отношения с много горделиви хора и честно казано те са загубили доста повече от мене ... Винаги можеш да си запазиш достойнството и без да се правиш на важен и да развяваш гордостта си като знаме...
Особено пък в любовта Там гордостта мачка всичко по пътя си..дори и това, което не трябва!

[Doña Dyke]

На първо време държа да направим разграничение между "гордост" и "горделивост". @feet of clay Ти за кое от двете говориш?

Изобщо някой като ми зададе такъв сериозно-дефинитивен въпрос, държа да изясним какво се има точно предвид под (в този случай) "гордост" и "грях". Светът и хората са достатъчно различни в разбиранията, за да станат недоразумения. Според моите определения не е грях да си горда. Мисля, че не помага особено за комуникацията с околните, но пък (лично мен ме) кара да се чувствам себе си. Какво те е навело на тази мисъл?

[eklekth]

Аз отдавна се занимавам с темата за седемте смъртни гряха,особено от както постъпих тази година в университета. Като цяло наитина има голяма разлика между гордостта и горделивостта. И именно "горделивостта" е синоним на високомерието и надмеността. За мен си е грях и един от най - големите пороци. Факта,че в историята на световната култура е наредена до чревоугодничеството, скъперничестворо, леността и т.н(няма да ви занимавам с това и да се правя на много умна ) си е доста показателно. А за гордостта - притегателно е една жена да е горда, но умерено. Когато обаче се прекалява става пълна пародия.

[feet of clay]

имах предвид гордостта, не горделивост. а за грях - не че ще тръгна да се срамувам, че съм горда. просто мислих над темата с какви комплекси ни зарежда религията от малки...и стигнах до тук.
благодаря ви за отговорите

[Doña Dyke]

Мммм... не съм много навътре в религията, но седемте смъртни гряха включват горделивостта, а не гордостта. В този смисъл ако си горда, можеш да си спокойна, че не си в грях, каквото и да е религиозното ти възпитание...

[feet of clay]

хахаха, смърт на религиите е възпитанието ми :affraid:
разбира се, не искам да обиждам религиозните

бреее, изпуснала съм момента, че горделивостта било грях. а що са го писали гордост?!

[Chimaera Phantasma]

гордостта на дадено ниво не е грях, даже е до известна степен положително качество. в един момент обаче се оказва пречка не толкова в отношенията ти с другите, колкото спънка по пътя на собственото ти самоусъвършенстване. преодолима е, струва ми се. thus said, и аз съм все още болна от гордост, какво да се прави, не се става лесно човек.

[impure7]

Според религията, гордостта като грях е когато поставяме себе си над другите до такава степен, че не можем да оценим другите хора и действията им по достоен начин.
Според Данте: "love of self perverted to hatred and contempt for one's neighbor" - с една дума гордостта води до високомерие.
Аз като цяло съм атеист, но въпреки това според мен прекомерната гордост си е лошо нещо. Не трябва да позволяваме да ни се качват на главата, но с близките си хора не можем да ползваме двойни стандарти - "аз не мога да правя компромиси, аз не мога да се извиня, аз не мога да покажа загриженост за теб, защото съм горда, но изисквам всичките тези неща от теб - пак защото съм горда и трябва да се чувствам оценена." При такова отноение към мен, дори и да съм имала много добри намерения, обръщам и аз другата страна и ето как гордостта разваля приятелства и връзки....

[aleks4et0]

Мнението ми до голяма степен съвпада с това на Synaesthesia.Не считам гордостта за грях,по-скоро за порок от който е по-добре да се избавим,особено когато е без покритие.Тези хора нищо не печелят.Само си градят едно самочувствие,което е ИЗЛИШНО.

[schizophrenic]

И при мен е много важно да се различат "гордост" от "горделивост". Докато от първото смятам, че притежявам здравословно количество, второто си е порок - за грехове избягвам да говоря.
Какви черти всъщност преписвате на "горд" човек и какви на "горделив" и изобщо говорим ли всички за едно и също нещо?

[Insomnia]

Гордостта ни прави силни, но не винаги щастливи...

[Dorotea]

Според религията, гордостта като грях е когато поставяме себе си над другите до такава степен, че не можем да оценим другите хора и действията им по достоен начин.
Според Данте: "love of self perverted to hatred and contempt for one's neighbor" - с една дума гордостта води до високомерие.
. Не трябва да позволяваме да ни се качват на главата, но с близките си хора не можем да ползваме двойни стандарти - "аз не мога да правя компромиси, аз не мога да се извиня, аз не мога да покажа загриженост за теб, защото съм горда, но изисквам всичките тези неща от теб - пак защото съм горда и трябва да се чувствам оценена." При такова отноение към мен, дори и да съм имала много добри намерения, обръщам и аз другата страна и ето как гордостта разваля приятелства и връзки....

Много ми допадна този отговор. Няма да повтарям същите думи.
Ще добавя, че за мен самооценката е важна за определяне границите на гордостта. Например, самочувствие без покритие, съчетано с гордост е много плачевна комбинация за притежателя й. Същото важи и за гордост + комплекси за малоценност (обратното е равносилно- с гордост се избиват много комплекси). По- поносимо е: умерена гордост + реална самооценка.
П.С. Все си мисля, че суетата беше един от 7- те смъртни гряха, а не гордостта.

[Develope]

Гордостта ни прави силни, но не винаги щастливи...

Абсолютно си права, Insomnia.
Когато си изправен пред трудна дилема и вземеш решение, чийто последици не те накърняват или потъпкват принципите ти - това е проява на гордостта, която в такъв момент тества силата на личността ти...и разбира се - почти винаги за сметка на пренебрегнатото щастие....
За мен, гордостта е едно от качествата, които отличават личността от "масата"...и в никакъв случай не е грях или порок

[stifito1]

Според мен зависи от това с какво се гордееш...Ако е нещо наистина стойностно, не виждам нищо лошо от това да се гордееш с него...