академични предизвикателства

[Chimaera Phantasma]

Ето няколко въпросчета за да се разбъркаме из спомените, а и защото ми е скучно...
Имали сте увлечение по учителка или професорка? С какво ви провокира тя? Как се справихте с напрежението?

[Doña Dyke]

Предполагах, че тази тема ще бъде по-дискутирана, защото много от девойките тук в други постове са коментирали, че са имали влечения към свои преподавателки...

За да изкажа някакво мнение, вместо само да въртя очи ще споделя, че не съм имала подобни чувства, но пък имам смели, макар и не доказателствено потвърдени, предположения, че класната ми в гимназията беше дама с пристрастия към жените. Това естествено е базирано само на наблюдения въру отношенията й с учителката по френски, но пък клишето е толкова пълно, че не е възможно да няма поне частица истина в него...

@sal.paradise Предполагам, че след като си открила подобна тема тръпнеш да споделиш своите приключения? Моля... :o

[eklekth]

Ами аз ще си призная ... Винаги изпитвам някакво влечение към литераторките. Нещо като фетиш ми е. В гимназията имаше една страхотна учителка (жалко, че не ми преподаваше), но тя беше Жена . Всички признавахме, че една от най-красивите жени, които някога сме виждали - млада,поддържана, красотата и беше някак си интелигентна (и въпреки това излъжваше много еротика и секс).
Сега, когато попаднах в уни-то ми се случи отново. Много странно и неочаквано за мен. Но така или иначе повече няма да ми преподава, а и имахме само 2 пъти месечно с нея ... Доста съм си мислила за това ... мислииих ... мислих и реших, че нещата трябва да си останат така. Не сега да ходя и да се натягам. Но все пак има нещо много очарователно и мръснишко в това, да те тегли към даскалките . Голяма емоция си е ... А и като се сетя за филма "Loving Anнabelle" настръхвам

[burntwithdesire]

интересен въпросът наистина. ето, ще споделя и аз а и по принцип, предполагам повечето са имали влечения. къде от авторитет, къде от роли и йерархия, къде просто от самия човек.

в края на първи срок от 12-ти клас учителката ни по английски език беше сменена (по-скоро я уволниха заради нашата група хаха). и се очакваше с голям интерес кой/коя ще бъде новият учител, защото доста се смениха при нас, малко се задържаха. и така една сутрин, първа смяна, първи час вратата се отваря със замах и решителност и влиза тя. честно ви казвам, нямаше някой от нас, който не беше зяпнал и ококорен. широки дънки, суитчър може би, дълго манто, дълга до кръста черна коса, очила с черна дебела рамка, супер младежко лице, но същевременно и женствено-фино... все едно беше една от нас. признавам, това беше тогава най-атрактивно-магнетичния човек, когото съм срещала. влечението започна просто мигновено. беше и като човек съвсем различно от всички, които познавам. нямаше никакви бариери, жив интерес от нас и от работата, диалог все едно не сме в час от 40 мин. със звънец за начало и край, в който ти си ролята на преподавател. влечението ми беше доста силно, но по-скоро в голяма степен да имам възможността да се докосна повече до тази богата същност. но... тъй като тогава бях във връзка и това не беше здравословно да се подклажда, така че положих усилия да го подтисна...
основното се случи всъщност след завършването ми. от общи проекти и работа заедно започнахме да се виждаме много често, опознахме се много. правили сме какви ли не неща, някои дори илюзорно хубави, но реални. и в момента мога да кажа, че единствения човек, който да чувствам толкова близко до вътрешното ми аз.
интересно, че в училище просто бях абсолютно убедена, че няма как да няма нещо към жени. в последствие обаче се оказа, че съм била в пълна заблуда...

това е от гимназията хаха

за университета - в следващия епизод.

[Chimaera Phantasma]

Клишето си е добро в случая
Може пък и да има нещо вярно...И в моята гимназия имаше една много, много красива литераторка. Напусна рано и не ми преподаваше. По-късно се запознахме малко случайно, но толкова. Чак после разбрах, че се носели слухове за нейната ориентация, ама на...
burntwithdesire сега като натрупа съспенс, чакаме следващия епизод!
А аз направо ще мина в последния си епизод, защото първите ми са приятни, но общото взето предсказуеми. А и в гимназията имаше дупка общо взето, като изключим дребния горен случай.
Миналия семестър взимах един курс по изобразително изкуство. И да, беше общо взето Бет от L Word. Точно този тип - красива, властна жена. Казах си с нея или ще се харесаме, или изобщо няма да се разберем. И общо взето така и стана. Не се харесахме първоначално. Тя ме побъркваше със супер стриктните си изисквания за теника и липсата на каквото и да е човешко отношение. Може би веднъж да ми се е засмяла, като съм измислила някакво оправдание, защо нещо не е както трябва. Веднъж закъснях точно 2 мин за час и тя ме накара да остана да чистя студиото след всички. Беше си мъка и много й се дразнех. Другите направо я мразеха. Към края на първата част на семестъра ни даде да пишем есе на някаква сравнително свободна тема, но все пак свързано с нещата, които правехме. На мене и без това ми беше все тая вече за оценка или каквото и да е, така че си писах просто каквото ми идваше. През следващата седмица въобще не отидох в часовете й, щото си бях в някаква моя си дупка и не исках да виждам никого. Като ми помина й писах имейл с измислено оправдание и тя каза да отида в часовете й за прием за да наваксвам. Отидох с голямо нежелание и изведнъж като се оказахме насаме почна да се държи някак съвсем различно. Видях я като човек. И точно тогава - ме закла - много харесвала как работя, есето ми било страхотно и взе, че ми предложи работа! При нея, на непълен работен ден... тя е основател на много сериозна международна фондация за проекти и сътрудничество между художници от целия свят. Наистина нямаше как да приема поради ред причини и смотолевих смутено оправданията, но ми стана супер готино. От тоя момент нататък нещата бяха други. Пак имаше напрежение и дистанция, но промяната беше видима. Тя спря да ми прави забележки за щяло и не щяло, остави ме да работя както аз искам и даже започна да се застоява по дълго около мене и дори да се усмихва! А аз се отпуснах и почнах да правя всичко отвътре, беше ми удоволствие. На мене малко ми трябва за да се увлека и комбинирано с кефа от нещата, които правех не щеш ли представата за нея се обърна на 180 градуса! Пак повтарям, това беше много красива жена, утвърдена, с видимо силен характер (макар и студен на пръв поглед ). Такава може би не бях срещала. Естествено, че нищо не предприех, освен да почна да се филмирам. Нямаше къде да я видя извън тези часове, а в тях имаше солидна преграда въпреки всичко. Оказа се, че трябва да бъда извън града в седмицата преди края и няма да мога да присъствам в последните часове за което съжалявах. Отидох да й обясня ситуацията и така останах и си говорихме за около час. Показах й портфолиото си в абсолютно незавършен вид и с някакви липсващи неща, които уж се разбрахме да й и изпратя дигитално. Продължихме да си говорим за проектите ми, за това къде искам да кандидаствам, за нейната фондация и нейната работа. Говорихме си за изложби, за кино, за какво ли не. Имаше някаква осезаема неловкост, защото никак не се познавахме, но не искахме да спрем да си говорим. Както и де, накрая вече като стана прекалено, тя ми набута в ръката визитката си, каза да й се обадя ако имам нужда от нещо и че с удоволствие ще ми помогне за много неща. Последния ми час с нея беше много странен. Тя обикновено си тръгваше първа, но този път остана да си подрежда някакви неща. И аз нещо се мотках за да остана последна и евентуално да подхвана разговор, да я поканя на кафе знам ли, но другите не си тръгваха и не си тръгваха и аз накрая вече съвсвм притеснена се измъкнах. Тя ме видя и ми пожела приятно прекарване, нямаше друго какво... Пфу. След няколко дена като се върнах, ми щукна нещо, бях почерпена и й написах дълъг имейл в който й обяснявах колко много е значел за мен нейния курс. Въобще не очаквах да отговори, а тя ми върна писмо още по-дълго колко се е радвала страхотно да се запознаем, как иска да направя накакви проекти за нея някой ден, да продължавам да й пиша и т.н...Много се чудех дали да не й се обадя тогава, но не ми стискаше и накрая просто заминах окончателно. Писала ми беше пълно 6. Кой знае...

[feet of clay]

не е истина аз колко съм изстрадвала тия безумни любови по учителките ми, хаха
сега се смея, но дълги години това беше една от най-срамните ми несподелими тайни, почти ме побърка.
леле, като се замисля - цяла върволица бяха. като се започне от първите класове. изкарала съм само техникум, но и там си имах обект за въздишане.
лошото е, че много тежко го преживявах. в началото им пишех писма, гррррр. дори не искам да си припомням ония тежки времена. чувствата ме раздираха отвътре, мислех се за откачалка, а не можех да се променя или спра. ад ви казвам.
интересното е, че те не реагираха лошо. колкото и да досаждах и не споделях какво по дяволите искам от тях, се опитваха да ми помогнат.
като поотраснах малко, спрях поне да им пиша. ограничих се във въздишките и карах трудни периоди, докато ми мине. до днес се срамувам от себе си /наистина ги побърквах с противоречивото си поведение, ревях и бягах, после ги обвинявах, че не ме разбират ... бахта махта/, но не мога да променя миналото.
в общи линии съм късметлийка - поне разбрах защо съм била такава, макар и малко късничко, хаха. можех и никога да не проумея, нали?

[blacknwhite]

Оле, аз как се бях влюбила в учителката ми по история после тя се махна ама тежко го преживях беше на 23 май, мн сладка и как ми се усмихваше

[foxy]

Абе май всички ни тегли нещо към учителките ни
Още в 6 ти клас помня имахме една такава хубавичка учителка, слабучка със къдрава коса си спомням че беше,която заместваше звяра която ни беше класна. Тогава още май не осъзнавах, че харесвам жени...
После в 9 ти клас, класната ми и учителка по математика беше страхотна 27 годишна мацка и приличаше на манекенка, със страшно телце и абсолютно всеки божи ден тя беше с перкектен грим, прическа и тоалет. Всяка сутрин отивах с огромно женание на училище (нетипично за мен) Нейна приятелка беше учителката по философия (за съжаление не ми преподаваше) и тя беше нещо уникално и докато я нямаше класната, ние ровехме в компютъра й и разлгеждахме техни скимки които бяха така да се каже хмм... доста интересни В същото това училише имаше и една учителка по литература и тя беше хубавка и много сладка, и само ходехме да и досаждаме и да се лигавиме в часовете й Абе общо взето имах страшен късмет да попадна в това училище пълно със секси учителки

[rainbow_eyes]

Ех, аз имам бегли спомени за една учителка по английски, която ми предаваше до 7-ми клас и винаги напирах да взимам участие та да й направя впечатление За жалост в гимназията не бях попадала на толкова готини учителки, но пък в унито една ми грабна окото. Някъде из форума също бях споменавала.. и най-интересното е,че имам усещането че и тя е такава.. просто по държание,маниери, визия.абе знам ли може и да си въобразявам, но въпреки това като разбрах че и следващия семестър ще ни води тя останах във възторг!

[Gravity]

Връщам се далече, далече в гимназията. Провокира ме вниманието и явния си интерес.Дългите ни разговори и разходки. Много интимни. Напрежение нямаше. Аз избягах .Предполагам от страх. Тя беше съвършена .

[earl_grey]

О,да! Учителките...хм, как да кажа, ако в гимназията човек е прекалено незрял за подобен вид взаимоотношения и просто се самоунищожава с налудничеви мисли, мокри сънища и тръпне при най-малкия жест на внимание...То в университета- няма граници. Всичко е възможно и става и въобще не представлява проблем...Такава увереност черпя от личен опит с 3 асистентки. Е, едната само не ми е преподавала, но пък с нея беше най-тегаво, защото се мислеше и все още се мисли за хетеросексуална. Това обаче не попречи за връзка с мен де хахаха просто драма и смях в залата!

[jana]

Ох.....учителките!
Аз няма къде да се връщам в миналото, защото все още съм в гимназията и тежко въздишам по учителката си по география.Прелестно миньонче с къдрава кестенява коса и тъмни очи.Всеки път ,когато и се усмихна, се изчервява или разсмива и започва да ми обяснява как аз съм била най-усмихнатия и щастлив човек, който някога е познавала,и ама колко много ме била харесвала..(мило )НЕ съм изпускала час от началото на годината, което си е похвално...

P.S : earl_grey, ти май учиш там, където аз искам да уча....*дано,Годподи,дано*

[earl_grey]

хахах...съжалявам, че ще те разочаровам, но приключих с ученето (преди 2 дена)
колкото до миньончето по география, ако си 12 клас някъде- може би няма да ти откаже но ако имаш още година в гимназията, просто не си рискувай дипломата за едно Е*&-не.

[jana]

Точно някъде там съм но не ми се рискува с гимназялна учителка , прекалено много усложнения ще има ...
P.S:хихи , ти завършваш , но астистентките си остават

[Passion]

Ооо влюбена в учителка - не, но колко исках само да докосна учителката ми по история...Млада, красива, сексапилна, скромна...неща, нетипични за историци, но тя...ах, само като се сетя и ме побиват тръпки...Ама беше отдавна, отдавна...Даже ако не беше тази тема сигурно нямаше да се сетя за тази история
А иначе в университета попаднах все на мъже Или пък набори на баба