за мисленето

[feet of clay]

аз съм си любопитка и от известно време си мисля на тази тема, та реших да се пробвам да питам
въпросът ми е как точно мислите. оказа се, че всеки е различен - някои говорят със себе си, някои си имат характери в главата, които не спират да спорят, някои дори не изговарят думите...
ще обясня първо за себе си, с надежда да ме разберете по-добре.
при мен никога няма мълчание. дори когато говоря с някой, има част от мен, която наблюдава и коментира, други спорят...изобщо не мога да скучая, хаха. когато мисля самостоятелно, обикновено е спор между няколко страни. за забавление и спорта съм си ги наименувала и нарочила за отделните черти от характера ми, които формират мен в различни настроения
ъм, надявам се да не решите, че съм луда...това си е комплимент за мен, хихи

[Chimaera Phantasma]

Ей, тъкмо се чудех от къде да започна щурма си - и бам, точно темата по която си мислех в последните дни (на сесията). Първо - здравейте!

За да отговоря на въпроса трябва да спомена три неща.
Преди време един човек се опитваше да ме научи на елементарни техники на медитация (аз не че не се интересувам, просто съм далеч в развитието си да я постигна с цялото си неспокойствие и несъвършенство). Та той ми обясняваше как просто трябва да се отделя и да оставям мислите си да минават покрай мен и да отминават, да внимавам за тях и да им обръщам внимание, но да ги оставям да продължат. Да, но като задълбочих осъзнах, че всъщност моето съзнание все още е като раздразнително куче: минава си спокойно някоя притеснителна мисъл и то се впуска веднага да я гони докато не я разкъса и разнищи отвсякъде. И много често няма озаптяване. Въобще се получава един пълен хаос с препускане и насилие в главата ми, което като цяло не е никак добре...
Следващия вариант е по-добрия и може би дори по-странния. Имам едно състояние, точно преди да заспя, когато все още мисля, но всякаш тялото ми вече го няма. Тогава през главата ми минават филми и картини, сценарии и истории. Сериозно... напълно непровокирани, почти винаги завършени, често несвъразни с нищо от ежедневието ми. Затварям си очите и все съм на кино, което е страхотно... Интересното е, че това май се задълбочи в периода, когато пушех много трева. Сега съм поспряла и пак продължавам да си имам "филми", може би нещо ми се е объркало от тогава Та така ми идват много идеи за нещата, които пиша и правя. Проблемът е, че ако стана да ги запиша губят форма, та в последно време си държа диктофон до възглавницата и си говоря със затворени очи...
Третото е когато много искам да се концентрирам върху нещо или напротив да се разсея. Тогава излизам и вървя с часове, действа ми супер отрезвително. И пак записвам всичко, като спирам от време на време на разни пейки - този път в безбройните си тефтери. Ако не мога да изляза, обикалям усилено в кръг вкъщи...

Интересно, фийт оф клей, как си нарекла отделните черти в споровете? И колко са те? :P

[feet of clay]

здрасти, sal.paradise, добре дошла :cheers:
интересно, бях забравила за състоянията преди заспиване. особено в напушено състояние - тогава имам чувството, че вътрешният ми свят внезапно се разширява до безкрайност, може би за това съм толкова страстен почитател на тревата...въпреки че в момента и аз съм ограничила потреблението, уффф
колкото до квартирантите в главата ми - някъде към 9 са, страшни образи. ъм...малко се притеснявам, така че ще разкажа само за няколко.
има едно джудже, много е проклето и духовито и все се тръшка за нещо, кръстила съм го Десото. има едно мило сладко нежно момиченце Фенката; Роланд /дори съм си татуирала името/, който е суров, но много справедлив, страшно ме кефи, защото ме юрка да не спирам да се развивам; ДСМ /ДобратаСмелатаМъдрата/, която обича безусловно