Ревността

[s1neoka]

Какво е ревността? Какво мислите за нея? А вие ревниви ли сте?

Защотото Аз сьм до болка ревнива. Ревнувам дори от миналото и ! Глупаво е,но.....какво да направя?
По-силно е от Мен !

[Doña Dyke]

Какво е ревността?
...бих отговорила, ако кажеш какво е любов. Може ли да има само едно определение и разновидност? За мен ревността може да е както стимул, така и разочарование. Силно чувство някакво да кажем без да поляризирам дефинитивно.

Какво мислите за нея?
Мисля си различни неща. Понякога ми е смешна, понякога ми е тъжна, понякога ми е безразлична, а понякога ми е и лична.

А вие ревниви ли сте?
Да, в странни ситуации. Когато се очаква, май не съм. А сега се замислих дали съм ревнувала от друго освен от хора. От животни, предмети, интереси? (Още мисля...) Ти?

[Divz]

На мен ревността винаги ми се е струвала безполезна. Някои казват, че понякога малко ревност помага, за да покажеш колко държиш на половинката си, но на мен ми се струва, че за това има къде, къде по- приятни и ефективни начини
Бях чула веднъж една фраза, че да ревнуваш без повод е глупаво, а когато имаш повод – вече няма смисъл. Аз лично не съм ревнива и за мен ревността до някъде означава липса на доверие в човека до мен. Може съм на това мнение, защото се е случвало да ме ревнуват много, да ме разпитват, да ми вдигат скандали без повод и тн. И си мисля, че всичко това е просто излишно разхищение на емоции и нерви.
Колкото до това, че ревността е „по- силна” от някого – съжалявам, но не го вярвам Самият факт, че това е част от теб за мен значи, че това малко или много подлежи на промяна, стига да искаш наистина
Не мисля, че съм ревнувала някога от животни, предмети, интереси и тн., но предполагам, че е възможно.
Тази работа има и друг аспект. Какво ще кажете за приятелската ревност? Вашите приятели ревнуват ли ви от хората, с които имате интимни отношения?

[aleks4et0]

Абе на мен в повечето случаи ми е смешна :lol: ,но само като мен ме ревнуват,даже ми харесва.Аз обаче ревнувам ли... става болезнено.Напълно наясно съм,че в повечето случаи ревността е безполезна и по-скоро разваля отношенията,отколкото да има някаква полза от нея,но съм си такава.И аз не знам защо го правя,,харесва ми.

[Ihina]

Какво е ревността ли? Ми... човещина е Някой да е чувал за ревнуващи/ревниви животни...? Май не :lol: Аз обичам да казвам, че когато галя друго куче и му се радвам, моята кучка ревнува и се дразни и затова бута чуждото куче и ми се навира в лицето да я галя нея... Но това всъщност е проява на териториалност... Все пак аз съм нейният човек, не на чуждото куче :lol:

А иначе хората могат да ревнуват за най-откачени и немислими на моменти неща... Ще дам пример със съпруга, която ревнува мъжа си от семейството му и се дразни, когато прекарва време с тях, а тя поради някаква си причина не може да присъства на срещи или каквото там е...

Има го, някои се борят с него, други не... Някои го изпитват повече и по-често от други... Някои може пък хич да не ревнуват в никакви ситуации, което ми се струва леееко невъзможно... Но, какво пък... Разни хора... :o

[Авада]

според мен, ревността може да се проявява само и единствено, когато човек се чувства неуверен в себе си и собствените си качества.

аз, мога да ревнувам, ако не съм сигурна в това, доколко отсрещната страна държи на мен. доколко важна част заемам в ежедневието/ животът и, и т.н.....

ревността е слабостта на всеки от нас, осъзнавайки факта, че всичко е временно и никой и нищо не е незаменимо.

и да, бих могла да се чувствам непълноценна,т.е. да ревнувам, както по отношение на други хора, така и на предмети и занимания.

човек, не изпитващ ревност за мен е човек, недържащ и отчасти безразличен към партньора до себе си. във всяко едно взаимоотношение/ всяка една човешка група или общност, всеки иска да се отличава. ревността е нормална и се проявява, когато няма себеувереност, доколко си различен за другия. всеки е уязвим и на моменти чувства неувереност. възприемам го като признак на честност, а не като негативна проява.

[aX Tuuu...]

Всеки път, когато се заговори за ревност се сещам за овцата, розата и най-вече за лисицата... по-специално за тази част:

„— Какво значи «да опитомиш»?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… [тук е важно да се отбележи, че става дума за лисица и малък принц]…в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.”

Някакси все още нямам спокойствието и увереността на будистки монах, за когото всичко върви по пътя си... и даже, когато ми се доиска да имам подобна сила, осъзнавам, че тогава не бих могла да обичам по присъщия ми начин. Все си мисля, че, когато даваш с удоволствие такава огромна част от свободата си на някого.... си е страшно, ако тя се отнесе с нея лековато... или с безразличие. В крайна сметка не мога да ревнувам хора, който са ми безразлични или просто познати. Не разбирам и хора, които са в небрежна, отворена или „не знам какво искам” връзка и твърдят, че не ревнуват... много ясно, щом не са отдали свободата си, няма място и за повече от егоистичната ревност тип... аз...аз..аз...аз....аз. ..”дон’т хейт ми, ‘коз ай’м бютифул!” Вече кой как избира да изразява ревността си е... хахаха, хубава, но друга тема.

А това за животните го разбирам, но не мога да се съглася... пробвай с каквото и да е животно (за предпочитане бозайник)... няма значение дали е териториално или не... ако се е опитомило (и следователно привързало към някого повече от всички други), ще ревнува. Това е гениалната връзка между интелект, инстинкт и чувственост

[Авада]

ох, аХХ Тиии, сега ме запрати дълбоко в лирически отклонения

- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.


далеч извън темата, но...

[aX Tuuu...]

Напротив, на място е. Затова се чистят и малките семена на потенциално големите боабаби

[impure7]

Ревността, според мен, произтича от желанието и нуждата ни да задържим това, което обичаме - напълно естествена е и въпреки това е много вредна, ако не се научим да я контролираме.
Ревнувала съм и мен са ме ревнували прекалено и и в двата случая краят не беше добър :(

[Гост]

Ревността си е една естествена градивна частица на любовта, поне според мен. Супер малко са хората, които не ревнуват, не зная...може би въпрос на характер или самоувереност? Или просто спокойствие и уравновесеност? Не знам, наистина не знам...Някой казват, че ревността била пораждана от комплекси , други казват, че всеки, който обича - ревнува...мненията по въпроса са разнообразни и са много, така че...
Колкото до мен ...аз си ревнувам , да Доста понякога...както в първият пост беше споменато ''дори и от миналото й'' , което си е малко шантаво и е леко психо...поне си го признавам! :lol: Има нещо много стряскащо в ревността и то е , че не винаги може да се контролира, не винаги може да се овладее и понякога те унищожава самия теб дори преди да е успяла да унищожи връзката между теб и половинката...
Тук е моментът да кажа , че според мен ревността е най-опасното и страшно чувство.Като се позамислим колко пъти сме чели по вестниците и гледали по новините за убийства от ревност...е? Нека някой оспори, че това чувство е доста страшничко...
Ако някой ден отново се обвържа ще дам всичко от себе си да ударя един игнор на ревността, която по принцип много ме тормози...защото определено руши....

[black_tearsss]

Ревноста ти ебава майката от всякъде. Но според мен има ли чувства и от двете страни и имали доверие то тя е излишна. В малки количества може би е полезна, защото чрез нея по един начин показваш на половинката си чувствата си към нея, но в по-големи количества се явява гоооолям разрушител на връзки.

[sun_rise]

На мен лично ревността само лоша работа ми е направила ... А, аз съм доста ревнива мн кофти ама ... какво да се прави нещо не мога да го контролирам

[Insomnia]

Аз пък ревнувам само ако някой ми дава повод да го правя, не съм от типа хора, които ревнуват и от въздуха и си мислят глупости и се побъркват от мисли: с кой ли е сега, какво ли правят, ами ако се влюби в др?... а всъщност нищо не е станало.....
Всъщност ревността си има хубаво качество като се замисля, според мен щом човекът до теб те ревнува, това означава че те обича и не иска да те загуби и мисля че добре, от друга страна пък може да означава, че човекът до теб ти няма достатъчно доверие щом те ревнува..

[Ins@ane]

Не ревнувам, имам пълно доверие на моята половинка. Тя се е доказвала, че ме обича също стотици пъти. И това е най-хубавото нещо, което може да бъде - връзка се гради на доверие!