Играйте, познайте, спечелете шаф/врантия!

[lira]

започвам с неизменното "хахахахахаа". едва ли някоя от вас иска да печели шаврантия...или бъркам, но както и да е. в неделя умственото ми задръстване с гениални идеи стига своя апогей и в резултат на това идва тази игра. тъй като харесвам лингвистиката и богатството от словоформи, играта пак е свързана с дума. значи, според вас как се пише въпросната дума шаВрантия или шаФрантия. дали идва от многото шаване или пък е нещо свързано с шафрана, или може да е от историческата област Льо Шавр?!?!? да видим вашите предположения относно етимологията и правописа, а най-изчерпателния и забавен отговор, печели шафрантия увита в пичетка, може и в чисто морален аспект

[Gothica]

В един филм, го бяха написали шаФрантия и значеше "white trash", демек бял боклук :lol:

[Divz]

Харесва ми тази игра :lol:
Аз съм чувала разни предположения за произхода на тази дума:
1. През 1850 г. в град Шумен унгарският емигрант Михаил Шафран формира оркестър от 9 души цигулари емигранти, които изпълняват творби в духа на западноевропейската музика. Шуменките са си умирали за модерната тогава музика, а междувременно се заигравали и с оркестрантите (и кондуктора), които не били малко. И така - жените на Шафран - шафрантии. :lol: ( Ъук е възможно и друго тълкувание - шафрантия - участничка в симфоничния оркестър на Шафран)

2. Възможно е да идва и от турски "шъфрънтъ" - sirfinti

[lira]

Много добре, момичета Divz, а какво означава шъфрънтъ?
Аз продължавам да изчаквам, тъй като разчитам на още мнения по въпроса.

[Divz]

Означава "курва" (извинявам се )

[eklekth]

Ми аз ше залагам, че идва от глагола " шавам " хаха

[Doktor Psiho]

Ох, как ми припомнихте годините, в които бях млада и според мен измислих тази дума. Цялата история е много романтично-забавна. Спомням си, че имах една приятелка от Южна Испания, която готвеше много паеля, а тя се приготвя с шафран. С тази моя сладка палавница имахме ритуал да се поръсваме с шафран и след това да го изшмъркваме една от друга, което предизвикваше приятно гъделичкане в носа и лек халюциногенен ефект (тук искам да кажа, че вече шафранът не е като едно време, така че не пробвайте) и от там аз започнах да й казвам шафрантийка. В същото време, обаче, тя доста шаваше докато го правехме и затова наименованието е двусмислено, а правописно са дублетни форми. Ако се чудите защо е станало толкова популярно, ще ви кажа, че имаше период, в който имах много публикации в масовите периодични печатни издания и там използвах думата много често. Ако случайно lira реши да ме награди, искам да й кажа, че за мен най голямата награда е самото наличие на този толкова интересен форум и искам моралната награда да отиде в ръцете (или краката) на някоя млада лесбийка!

[Авада]

Колкото и чудесни и изчерпателни да са отговорите на всички участнички преди мен, имам голямото желание и аз да се включа в надпреварата за славните морални награди. Било то и материализирани под някаква шафрант/ийска/на форма...както ме учеше баба, като ти дават - взимай (а баба, все пак е събрала мъдростта на цяло едно поколение)...

Историята, представена от мен, дори и неправдоподобно звучаща, дава едно ново и интерсно тълкувание...един необятен взор към изначалните корени на таз гръмка дума...

Началото на историята (цялата история, знам отново благодарение на баба, славна жена) тръгва от....друга баба...баба Божка...имало едно време една баба Божка, към нея вървели жена и баба Неда и отрочето им Кирилка. Живеели мирно, тихо и щастиво. Един ден малката Кирилка, която станала голяма, престъпила прага на юношеството. В нея се появило неистово желание да пътешества из широкият свят. След няколко години съвсем закономерно желанието се превърнало в истинско Европейско странстване. Кирилка обиколила редица европейски столици, разкрила и опознала своята същност в редица европейски случки с големи и малки европейски членове и членки. Възмъжала свободомислеща. Всяко място, което посещавала я пленявало с нови и различни неща...
Един прекрасен ден, Кирилка отворила сънени очи в Париж. Aроматът и шумът на романтичния град я пленили. Тя осъзнала, че това е единственото място където би искала да живее...в целия, ама целия европейски свят. Ходела из тесните улички унесена в полусън от възторг...силите и стигали само да гледа и да поглъща жадно всичко около себе си с широко ококорени от възбуда очи. Единствените звуци отронващи се от леко отоврената и уста били: шармант...шармант...шармант
Кирилка започнла работа в малка будка за цветя, разположена кокетно на левият бряг на Сена...Един ден, възрастният собственик на цветарската будката - Мегре, споделил на Кирилка, голямата си мечта да притежава ретро кола от източна Европа...Били се сближили, за нея той се превърнал в майките, от които я деляли хиляди километри... Двамата с Мегре привечер често сядали сред белите калии, гледали унесено потрепващата неспокойна повърхност на Сена и прекарвали дълги часове в разговори за поезия, музика и любов, любовта към живота, неговата Красота и Мистика!
След като научила за съкровената, неизпълнима, но така прекрасна мечта на Мегре, една неспокойна нощ тя се отдала на размисли и страсти...Едва дочакала зората на новия ден, изтичала до близката пощенска станция и пуснала телеграма на баба Божка: взимай старата волга, напълни багажника с зимнина и компоти за изпът и тръгвай към Париж!
Баба Божка, получила апелът на единственото си чедо, не мислила дълго. Грабнала киселото зеле, лютеницата и компотът от сини сливи (бил и любим) и се отправила на дълго и странно пътешествие към Париж. Нужно е да уточним, че и без това напоследък в клуба на пенсионера играели само бинго, срещите на терен, които я били грабнали и направили личен член, отдавна, отдавна останали в миналото. Баба Божка се чувствала здраво притисната от еднообразния сив ден. Отчасти и това било причина, ентусиазирано да стегна волгата (която галено наричала Руди- танкът Руди) и да поеме към най-вълнуващото приключение в своя живот и към така дълго бленуваната среща с Кирилка.
Да бъде описано всичко, случило се на баба Божка по пътя е безумие. Тя била поглъщана от нови и нови, чудни и нечувани неща.
Един слънчев ден стигнала зветният Париж. Кирилка я посрещнла разтреперана. Без да губят време я отвела при малката цветарска будка. Спрели пред нея, от небето тъкмо започвал да ромоли лек дъждец. Повикали Мегре, който озовавайки се пред Руди (над който междувременно се била появила дъга), се свлякъл, под напора на емоционално струящата от цялото му същество радост! При вида на мечтания източно европейски ретро автомобил!
Дните, които последвли няма как да бъдат описани, Кирилка и Мегре развеждли баба Божка из цял Париж...един ден дори направили пикник сред стените на парижките катакомби. Специално за случаят, Кирилка била издирила покривка, обсипана с мотиви на Гигер. В тези божествени дни, баба Божка била запленена. Тя също отваряла леко уста, но Кирилка винаги я предварвала - шармант!!!
Така изминала славната седмица на баба Божка в Париж. В лежерният неделен ден, Кирилка и Мегре я отвели на Орли, където послушно се оставила да бъде качена в голямата метална птица и отнесена обратно към родния си дом.
В понеделник сутрин баба Божка събрала цялото село в клуба. Започнала ентусазирано да пресъздава всеки един миг от изумителното си пътешествие. В моментът, в който започнала да описва Пари (звучало и някак по-френско), единственият стон, отронващ се от устата и бил: шафрант (имала проблем с езиците, откакто я застигнала пустата му склероза). Цялото село ахвало и цъкало на всички шафрантни картини, бликащи от словото на баба Божка.
Минало известно време и всички емоции от гоялмото пътуване били забравени. Дълбоко вкоренена, обаче в техния бит останала шафрантността...
И тогава и сега селото се славело с неземно хубавите си жени...които с течение на времето, започнали да бъдат наричани от мало и голямо: шафрантии...а в някои краища на България се стигнало до леко модифициране, с оглед на по-лесното произношение: шаврантии...

Това знам аз от баба

[lira]

ох, благодаря много на всички участнички! страхотно се представихте! печелившите получават ЛС с повече инструкции, на останалите, очаквайте следващата игра! може да ме отпратите в кошчето