Re: РУСКА ПОЕЗИЯ

[semper_fi]

Е е е еееееее! Това са моите любими!
Прекрасен е, особено когато говорим за любовна поезия...

[Linde]

Писано в BG-Lesbian.Net...сега тука:

ОТДЕЛНИ ОТ КНИЖКА "ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ"

Няма никога да съм кралица в твоя замък
край стените ще стоя като сега
Няма даже да захвърля камък
към прозореца...ще замълча.

Няма никога да съм и просекиня
за нежност,за любов,за топлина
Ще се превърна във смокиня
край стените ще остана да раста!

Слабост значи ли жена?
Слабост-зов от самота
Слабост пълна с тишина
Слабост-пътят към върховност
Слабост-глътка красота
Слабостта незнае гордост
Слабост сътвори света
Слабост от любов-ЖЕРТВОГОТОВНОСТ!

вървя по тесен коридор
без право на простор
безброй заключени врати
зад всичките все ти-със друга
една врата във дъното виси
и нея ми оставяш или губя
немога да вървя
но и неискам да си ида

какво съм аз за теб-едно глухарче?
пухкаво и бяло-топъл сняг
да го откъснаш ще се разпилее
неможе да го пазиш цял живот
какво съм аз
мъгла,магия?
светът ще бъде нов красив стихия
в глухарчетата ще откриваш мен...

Милена Христова поетеса-Бургас

...поезия...неруска...мисля може

ПАК МИЛЕНА ХРИСТОВА БУРГАС-ПОЕТЕСА
ОТ "ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ"

Омръзна ли
ще се затворя
в черупка-мида.
Болката ще вкаменя
дълбоко в мен...
...Бисер ще откриеш
на брега след време!
...
Когато няма да съм ти необходима
и нищо повече немога да ти кажа,
тогава заключи!Ще си отида!
няма да ме видиш като плача.

Когато няма да съм ти потребна,
когато всичко свърши и отмина,
не се сбогувай,забрави ме!
Мен вече няма да ме има!
...
Ако завинаги отидеш си от мен,
след теб ще лумнат димни клади.
В тях ще изгаря всеки идващ де,
защото няма обич да го пази.

Огнйовете ще жегнат паметта.
Ще овъглят сърцето и душата.
Ще изпепелее в мене младостта,
не търся нищо-никой не ме чака!
...
И пак те преоткрива с болка!Вярвам ти!
Не е била така красива пролетта!
Цветята ги усещам живи-малки странници!
Те дават сила,за да продължа сама!
...
Къде,затворнице,ще идеш в тая зима?
Не вярвай да ти подадат ръка!
Трохички по земята още има,
след зимата пак идва пролетта.

Смири се и се радвай на плътта...

[Linde]

Ну, целуй меня, целуй,
Хоть до крови, хоть до боли.
Не в ладу с холодной волей
Кипяток сердечных струй.

Опрокинутая кружка
Средь веселых не для нас.
Понимай, моя подружка,
На земле живут лишь раз!

Оглядись спокойным взором,
Посмотри: во мгле сырой
Месяц, словно желтый ворон,
Кружит, вьется над землей.

Ну, целуй же! Так хочу я.
Песню тлен пропел и мне.
Видно смерть мою почуял
Тот, кто вьется в вышине.

Увядающая сила!
Умирать — так умирать!
До кончины губы милой
Я хотел бы целовать.

Чтоб все время в синих дремах,
Не стыдясь и не тая,
В нежном шелесте черемух
Раздавалось: «Я твоя».

И чтоб свет над полной кружкой
Легкой пеной не погас —
Пей и пой, моя подружка:
На земле живут лишь раз!

С. А. Есенин


Помнишь свежее дыханье,
Запах розы, говор струй —
Всё природы обаянье,
И невольное слиянье
Уст в нежданный поцелуй.

Я. П. Полонский


Страстной ласке мы сначала
Отдадимся горячо,
А потом ко мне устало
Ты поникнешь на плечо.

И в чарующей истоме
Под покровом темноты
Все для нас потонет — кроме
Упоительной мечты.

В. Я. Брюсов

[Markizata]

СЪРЦА И ДУШИ

Нашите души са зали за гости редки,

познаващи прелестта на пищни растения.

В тях да отдъхнат от скръбни пътеки

се настаняват разни мили видения.

Тесни килийки са сърцата ни зная.

В тях заключваме някой до сетния час.

В моята килия заточен до края

си ти мой, мили! Без друг. Само ти и аз.

Марина Цветаева

[Markizata]

из "Прикована"

1.

Аз – прикована към позорен стълб

на съвестта славянска и старинна,

с клеймо на челото и змийски зъб

в сърцето - пак твърдя, че съм невинна.



Твърдя, че в мен спокойствие цари

като пред първото причастие

и че не съм виновна, че дори

по ъглите стоя - да прося щастие.



Това, което имам, е пред вас.

Кажете вие - или ослепявам?

Къде са златото, среброто? Аз

две шепи пепел само притежавам!



И само тях с молби и чудеса

изпросих аз от хората щастливи.

И само тях със мен ще отнеса

във оня край на ласки мълчаливи.


***

Добре е, че сте болен не за мен,

че не за вас отколе боледувам,

че земното кълбо през никой ден

под стъпките ни няма да отплува.

Добре е, че ненужно е – безкрай

да си подбирам думите лукави.

И да не се червя, когато най-

невинно се докосваме с ръкави.



Добре е, че по други рамене

ръката ви пред мен спокойно плува,

че не кълнете - в пъкъл нажежен

да се пека, - че друг, не вас – целувам.

Че, нежен мой, вий името ми нежно не

мълвите нито денем, нито нощем – всуе.

Че никога в камбанно висине

над нас не ще отекне “алилуя”.



Благодаря ви – най-далечен мой,

че мене – без сърцето ви да знае! –

обичате: за нощния покой,

за редките ни срещи подир залез,

за не-разходките ни в час стъмен,

за слънцето – над други дето плува,

и че – уви! – сте болен не за мен,

че не за вас - уви! - аз боледувам.


***

На плочата написах с лекота –

и върху шарките на ветрилата,

по речната и морската вода

и с кънки по леда и пръстен – по стъклата,



по стволите, по снежния килим

и пак – на всички тук да е известно! –

че си любим! любим! любим! любим! –

подписах се с една дъга небесна.



Как исках всеки в моето сърце

не ден, а вечност да цъфти и расне!

И после как с помръкнало лице

отново рязко името задрасквах...



Но ти, на стария гравьор в дланта

потънало - безценно притежание! –

не само в пръстена и в паметта,

ще оцелееш ти върху скрижалите!

Марина Цветаева

[TEsla]

Чуден сайт по темата ----> Стихи о любви и стихи про любовь (Anthologia)


И още едно стихотворение на Марина Цветаева

Мне нравится, что вы больны не мной,
Мне нравится, что я больна не вами,
Что никогда тяжелый шар земной
Не уплывет под нашими ногами.
Мне нравится, что можно быть смешной -
Распущенной - и не играть словами,
И не краснеть удушливой волной,
Слегка соприкоснувшись рукавами.

Мне нравится еще, что вы при мне
Спокойно обнимаете другую,
Не прочите мне в адовом огне
Гореть за то, что я не вас целую.
Что имя нежное мое, мой нежный, не
Упоминаете ни днем, ни ночью - всуе...
Что никогда в церковной тишине
Не пропоют над нами: аллилуйя!

Спасибо вам и сердцем и рукой
За то, что вы меня - не зная сами! -
Так любите: за мой ночной покой,
За редкость встреч закатными часами,
За наши не-гулянья под луной,
За солнце, не у нас над головами,-
За то, что вы больны - увы! - не мной,
За то, что я больна - увы! - не вами!

[earl_grey]

Класика в жанра- Пушкин

Я думал, сердце позабыло
Способность легкую страдать,
Я говорил: тому, что было,
Уж не бывать! уж не бывать!
Прошли восторги, и печали,
И легковерные мечты...
Но вот опять затрепетали
Пред мощной властью красоты.
* * *

Если жизнь тебя обманет,
Не печалься, не сердись!
В день уныния смирись:
День веселья, верь, настанет.

Сердце в будущем живет;
Настоящее уныло:
Все мгновенно, все пройдет;
Что пройдет, то будет мило.



ЕЕ ГЛАЗА
Она мила — скажу меж нами —
Придворных витязей гроза,
И можно с южными звездами
Сравнить, особенно стихами,
Ее черкесские глаза,
Она владеет ими смело,
Они горят огня живей;
Но, сам признайся, то ли дело
Глаза Олениной моей!
Какой задумчивый в них гений,
И сколько детской простоты,
И сколько томных выражений,
И сколько неги и мечты!..
Потупит их с улыбкой Леля —
В них скромных граций торжество;
Поднимет — ангел Рафаэля
Так созерцает божество.

САФО

Счастливый юноша, ты всем меня пленил:
Душою гордою и пылкой и незлобной,
И первой младости красой женоподобной.
(bisex rulz!)
Заради това и мисля, че имаше още 1-2 стихотворения, Пушкин е считан за последовател на Байрон не само в стилово, но и в идеологично и емоционално отношение... Повечето критици обясняват това като "захласване" по поезията на Байрон и древногръцката литература и култура, но разумните хора си вярват чисто и просто в думичките написани "черно на бяло", че Пушкин си е имал увлечение от мъжки пол!

[FOL]

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

Константин Симонов

[virginmicrobe]

Йосиф Бродский

Ниоткуда с любовью, надцатого мартобря,
дорогой, уважаемый, милая, но неважно
даже кто, ибо черт лица, говоря
откровенно, не вспомнить, уже не ваш, но
и ничей верный друг вас приветствует с одного
из пяти континентов, держащегося на ковбоях;
я любил тебя больше, чем ангелов и самого,
и поэтому дальше теперь от тебя, чем от них обоих;
поздно ночью, в уснувшей долине, на самом дне,
в городке, занесенном снегом по ручку двери,
извиваясь ночью на простыне --
как не сказано ниже по крайней мере --
я взбиваю подушку мычащим "ты"
за морями, которым конца и края,
в темноте всем телом твои черты,
как безумное зеркало повторяя.

***

На незнайсти мартември, изотникъде с любов,
скъпи, уважаема, мила, не е важно
точно как, тъй като, честно казано, неготов
съм да си спомня дори чертите: не ваш, но
и ничий верен приятел ви пише от континент,
закрепен върху каубои с осанка вечна;
обичах те повече от Него, и в този момент
точно затова си ми два пъти по–далечна;
късно през нощта, в заспалата долина, на дъното,
в градчето, засипано със сняг до самите брави,
гърчейки се върху чаршафа разпънато –
нещо, което няма да доразправям –
удрям възглавницата, мучейки: „ти”,
отвъд океана, дето – ни край, ни начало,
с тяло в тъмнината всичките ти черти
повтарящ като огледало обезумяло.