Хора,моля ви помогнете ми...

[transcendent_story]

Аз май съм от малкото тийнове тук и няма да плямпам за емоционалните си дилеми и терзания.На 19 съм и съм си хомо от както се познавам по-добре.Всичко сериозно започна с момиче преди 4 години,когато се запознахме.Тя е Би и е на 20г.Беше ацки трудно,тя се влюби в мен а от там и аз постепенно.Тръгнахме,изгубихме всичките си познати и приятели и връзката ни продължи около 3 години.Сега и аз незнам какво сме,някак си изтискахме чувствата си.Озовахме се пред ужаса да бъдем сами.И на двете ни беше пределно ясно,че ще е трудно.Не мога да си представя да бъда с друга жена,но предполагам "нормално"-ще кажете Вие..защото е първа любов.Все тая,проблемите ни идваха предимно от това,че ние сме ацки различни и всичко,което правим една за друга е различно.Ако тя искаше да ми дава,си даваше по нейния начен,който аз не разбирах и възприемах като "нищо"Така минаваше повечето време,задушено от скандали и припирни...Сега се крепим някак една друга,наужким пробваме на ново да бъдем изцяло"себе си".Вътрешно в себе си знам,че не я обичам така,както преди и тва адцки ме шашка,не мога да спя,но ако и кажа вероятно ще сметне,че я притискам да ми дава точно в тоя момент.Отношенията ни са обтегнати,тя няма време за мен... Аз знам,че си отивам вътрешно,но не искам да и казвам,защото съм го казвала преди и е имало лоши последици,даже незнам къде съм в тая връзка.Искам най-доброто за нея и съм си тръгвала от "нас",само за да бъде щастлива,но как да постъпя сега?Това,което прави не е достатъчно за да ме спре,а аз не искам да се намесвам в избора и...Дали да и кажа,че чувствата ми хептем си заминават :cry: Аз си я искам обратно,но незнам как е най-добре.Как биха могли да потръгнат нещата?Сега уж сме в началото,не правим нещата дет правят влюбените хора :cry: Тя все повтаря,че ме обича и не може без мен,но тва си бил нейния начин да показва,а за момента аз съм пасивна към нея.Не искам нищо,което да я затормозява,даже не искам да ми дава само за да си пусне чувствата на свобода и да разбере колко от тях са останали в нея... :cry: Просто не ми се вярва,че тва са нейните възможности да прави един човек щастлив :( :confused: Какво бихте направили вие в тая ситуация..? :?:

[EVI]

Ами мисля, че трябва да си поговорите сериозно, всяка от вас да сподели чувствата си.... ако се налага се разделете временно.... :scratch: оф, не знам... нещо не можах да вникна в поста ти от пръв прочит... и моля те - "адски" се пише правилно! :!:

[Doña Dyke]

@ Fairy Разбирам от поста, че си доста объркана. Можеш ли да синтезираш притесненията си в 1-2 изречения? Обичаш ли я, не искаш да я нараниш заради едно време, искаш ли още да бъдете заедно или си прекалено изморена и не мислиш, че ще се получи?

Смятам, че първо трябва да разбереш сама себе си. Какво лично ТИ търсиш от връзката си с тази жена. Когато това ти стане ясно, ще е много по-лесно да очертаеш приоритетите си и да ги отстояваш. Ще можеш да й кажеш какво очакваш от нея, от връзката ви, което в крайна сметка вярвам, че ще доведе до някакъв резултат.

Ти на какво мнение си? Какво искаш от приятелката си?

[transcendent_story]

Аз знам,че е така Doña Dyke.За да се получи нещо трябва първо да знам аз какво искам и предполагам,че знам.Говорили сме и тя знае.Искам човек,който е наясно с себе си.Когато аз съм с нея съм склонна да обърна целия свят,просто за да бъде щастлива.Без някакви граници за възможностите ми.. нали става въпрас за нея.Страх ме е,че някак с времето като че ли се изоставих за да градя "нас".В един момент,когато останах сама нямах нищо от себе си.Не бях оная борбена личност,която отстояваше правата и за двете ни да бъдем приети поне от част от познатите ни,защото за НЕЯ беше важно.И сега искам да продължа,но тя не е наясно дали може да ме направи щастлива (поне така каза вчера)..Чувства..имам достатъчно,но понеже сме различни не зная как да постъпя.Дори да ми дава страшно много по нейните думи,аз не го усещам нито веждам

[aX Tuuu...]

Здравей, виж аз не искам да си позволявам да давам съвети в такъв решителен за теб момент, а и съветите са си от другите хора, докато всичко зависи от теб. Искам само да ти кажа, че от личен опит ми е станало ясно, че не е особено добра идея да взимаш крайно решение, без да си пробвала всички опции, защото съжалението за скъпи хора си е мъка. Не знам колко жени могат да се похвалят, че са стабилни, тоест, че знаят какво искат дългосрочно. Така или иначе хората си намират хиляди оправдание да не бъдат щастливи, което е най-нелогичното поведение, но е факт. Това, което казваш, че сте различни... няма еднакви хора... разликите може и да са по-малко при други двойки, но не се знае дали имат отрицателен или положителен ефект. Интересни са нещата, които ви свързват и заради които сте избрали да сте заедно. Бих се огледала за тях.
Успех, дръж се и без депресии, защото са вредни за здравето

[Doña Dyke]

Добре, аз пък тогава ще те попитам така: "Какво искаш за себе си?"
Не ми отговаряй обаче с наивната всеотдайност на "само тя да е щастлива", защото нали знаеш, че ако ти не си щастлива на първо място, няма как да я направиш и нея щастлива.

Ако си отговориш на този въпрос, смятам, че ще си изминала половината път към решението

[transcendent_story]

Doña Dyke Много ти благодаря за помоща и съвета..ще го направя,бих опитала всичко.Просто има една малка подробност..при нас ако едната е себе си и е щастлива така,то другата не е. И без да искам стигам до извода,че хич не сме една за друга,въпреки,че все още я обожавам и не мога да го приема.Ще го кажа и по-друг начин..когато аз съм себе си давам на маХ,наистина напълно се отдавам във всяко отношение.Проблема и тогава на нея е,че давам прекалено..тогава следователно я задушавам.Ако не давам по тоя начин не се чувствам някак пълноценна,това съм аз.Вътрешно знам как не съм направила всичко възможно.. а пък ако го направя случайно, някак се престаравам,но не фалшиво едва ли не да я впечатлявам с възможностите си,а просто е несъзнателно
"защото нали знаеш, че ако ти не си щастлива на първо място, няма как да я направиш и нея щастлива"
Мисълтта ми е,че дори да намеря това,което искам за себе си и да бъда щастлива като давам за "нас",но това не е определено начина да я правя аз нея щастлива :scratch: ...просто сме много различни,дори в показването.Понякога се замислям дали т`ва помежду ни,не ни дава повече болка,отколкото любов

[Doña Dyke]

Смятам, че с това отговаряш на собствения си въпрос. Ако си пробвала всичко, което зависи от теб и все пак продължавате да се измъчвате взаимно, какъв е смисълът?

Тя какво мисли по въпроса? Какви са нейните предложения за връзката ви? Това й колебание с "не знам дали мога да те направя щастлива" не е ли опит индиректно да каже "отказвам се"? Тя самата какви услия полага, за да те задържи?

[transcendent_story]

Ами честно казано никакви опити,поне от това,което аз виждам макър,че честно казано тя често повтаря какво е правила преди.Казва ми,че сега пак прави много,но аз просто не виждам нищо отсреща и е ужасно тежко как нещата за един миг ей така изчезват.Явно и тежи в момента и не вижда достатъчно смисъл да го прави повече... :cry: Предложенията и в момента са да бъдем нищо повече от приятели и евентуално ако се научим да бъдем приятели после би могло да бъдем по-близки..Аз нямам надежди това да се случи,но ще чакам нямам избор...Благодаря ти.И все пак е толкова странно как и в какво мога да намеря смисъла..той е някъде супер дълбоко в мен.Не разбирам,мисля че не познавам света на чувствата и т.н,но предполагам времето заедно ме кара да търся все още мотив да градя нещо за нас,все още я искам..

[Doña Dyke]

След като се решила да чакаш и в момента не виждаш живота си без нея - добре, направи точно това. В крайна сметка и да ти кажа "забрави я", едва ли ще стане , пък и не виждам смисъл - приятелството ви може да е по-плодотворно.

Единствено бих те посъветвала ако е възможно, да не се загробваш с тази надежда за "някога" с въпросната девойка, защото е много вероятно да останеш сляпа за хиляда други хубави неща, които могат да си случат междувременно. Освен това според мен, колкото повече не се фиксираш върху определено нещо, толкова по-лесно става то. Пускането по течението е добър вариант.

[sun_rise]

Искам и аз съвет, ако изобщо може да се каже какво точно трябва или не трябва да направя... Става дума, че още съм влюбена в "нея" Която ходи с друга вече 8месец. А аз се така и така не я забравям, може би защото продължаваме да имаме "приятелкси" контакти. Проблема е, че от време на време ме тряска с думите Не мога повече да ти званя, пиша и да си говоря с теб, защотото моита превърта ( и аз щех да правя като нея сигурно), но е друго, защотот аз съм от др страна какво да правя. Да не звъня, защото тя ще звъне при поредната им караница ще знае,че аз ще съм там да говоря с нея .... или какво искам някои да каже какво мисли. Да сигурно съм луда за да тичам още по нея .... Ама пък и все още искам да я върна хаха сигурно вече е невъзможно, но надеждата умира последна все пак .... :Д

[Гост]

Ех.. любов,любов.. Щеше ми се да можех да изпитам това,което ти изпитваш дори и само за малко..
Макар че за малко (съм) го изпитва,м-(ла)..Никак не е приятно да желаеш някого истински ,а да знаеш че тя е с друга и то не от скоро..
И въпреки да я намираш за най-прексранто същество н апланента..Да хараесваш всчка част от тялото й..която си виждал.. да желаш да си до нея,да я докоснеш.. да я усетиш..да усетиш топлата й длан върху студената,твоята ..да усетиш нежния й поглед.. да чуеш гласа й..звънък и толкова сладък.. да усетиш аромата й...

Ех.. Не губи надежда!

[sleepy_bunny]

Ех,противоположностите се привличат по някакъв странен и не описуемо начин.
Много е сложно това което описа и взаимоотношенията. Аз по принцип съм много рязка в това което правя и дори да чувствам безкрайна обич,ако видя че някой не се държи към мен, както аз към него просто си тръгвам. Но понякога,когато обичам и тя ме обича но просто е различна я приемам такава,каквато е или просто се премълчавам за някой неща. Не обичам скандалите и повишаването на тон и не позволявам на никой да ми крещи (освен по време на секс)
Мисля,че ти знаеш отговора и съветите ни са малко излишни но по природа жените сме много чувствителни и се опитваме да поправим счупеното макар и да е на прашинки.
Съвета ми е просто да послушаш сърцето си и то ще ти даде може би най-болезнения но верен съвет не вярвай на съдбата тя е кучка.

[Doña Dyke]

@sun_rise А тя знае ли, че си "влюбена в нея"?

[sun_rise]

Да знае, и преди няколко дни ми се обади да ме попита, защо още тичам по нея и защо още я обичам ... знае всичко много добре ... А, аз просто нз какво да правя да званя ... да пиша или да оставя нещатата и да се надявам, ако съкат скоро да ми се обади ........