Взривовете в Челопечене - размисли и страсти

[Ihina]

*потупвайки с пръстче по долната устна в процес на събиране на мислите си*

Значи от няколко дена си мисля и си спомням за случилото се в Челопечене. Отварям тази темичка, първо, за да споделя личните си спомени и реакции от онзи ден и второ, за да чуя вашите - дали лични или вторични, ако не сте били в София по време на събитието. Би ми било интересно...

Ох, мислех да споделя своята история утре... Ама вече започнах, тъй че ще жертвам колкото са останали живи мозъчни клетки /едно гадничко главоболие се опитва да ги изтрепе до крак/ :lol: и ще опиша как аз преживях, реагирах и прочие...

Случи се в един прекрасен ден, когато работното ми време все още беше от 7 сутринта /в последствие се измести с един час по-късно/ и ставах, за да се приготвям за работа към 6 и половина... Както ми е навика, след петата аларма най-сетне добих състояние, при което съм способна в полупросъница да се дотътря до 00 заведението... Помня, че през цялото време, докато се тътрех към въпросното заведение /дълъг коридор от моята стая до сещате се къде, който изглежда още по-дълъг в полупросънчено състояние/ чувах някакви гърмежи... Все още спящият ми мозък ги интерпретира като лятна гръмотевична буря... След като приключих с първата, най-неотложна работа за деня, се затътрих обратно към спалнята ми, за да изпълня второто действие, диктувано ми от навиците ми. А именно да надникна през пердетата, за да видя /всъщност само си мисля, че виждам нещо/ какво е времето и да преценя какви парцалки да надяна...

В този момент установявам с изненада, че не е облачно, не вали и няма никаква гръмотевична буря, но въпреки всичко гърми, все едно има... Все още невиждащите ми добре очи, едното от които с диоптерче - 1,25, съзират нещо като облак... Но вече пробуждащият ми се мозък осъзнава, че това не е атмосферен облак /Тук може би трябва да вметна, че живея точно с/у стадион Герена и прозорецът на стаята ми гледа към летището/. Навирам си носи още по-близо до стъклото на прозореца ми, който е от новите алуминиеви дограми и е отворен полятному не хоризонтално, а вертикално /ако се сещате/... И както съм си навряла носа в прозореца, хванала с едната ръка дръжката му, а другата облегнала на алуминия отстрани, бивам засмукана съде с прозореца, който се хлопна звучно, а после се чу едно ужасяващо БУУУУУУУУМ!!! и прозорецът се отвори отново, а аз бях отблъсната от ударната вълна на две крачки назад...

Сега тук ми е малко трудно да обясня какво почувствах... Нека ви кажа, че имам един повтарящ се кошмар, който сънувам... Атомна бомба пада точно пред прозореца ми и аз гледам с ужас как гъбата се оформя, в очакване да стана на скелетче, когато дойде ударната вълна, както става в оная сцена от Терминаторът... Е нещо подобно изпитах, когато отварящият се от ударната вълна прозорец ме изстреля на две крачки назад... В продължение на минута-две гледах дали облакът прах ще добие формата на гъба...

Не си мислете, че преувеличавам умишлено, или нещо от този сотр. Разказвам през призмата на афектираното си състояние от него ден!

Затворих прозореца. Сякаш това би ме спасило от радиацията, в случай че наистина е паднала атомна бомба Тук вече започнах да се автосугестирам и реших, че ми смъдят очите, че ми е горещо и ала бала... Успях най-сетне да си събера достатъчно мозъка, за да ида до стаята на майка ми, която също вече буше будна... Казах и, че виждам облак от някакъв пушек... Попитах я какво се намира в онази посока... Тя се сети само за Кремиковци... В този момент май беше, се сетихме да пуснем телевизора... По всички основни канали /К1, бтв, нова/ вървяха анимационни филмчета... Кой родител ще позволи на детето си да стане в 6 сутринта, за да гледа детски!? Трябваше да изчакаме да започнат новините, за да разберем, че и там не знаят какво става... През това време майка ми успя да ме съвземе достатъчно, за да продължа да се приготвям за работа... По новините започнаха да подхвърлят версията с Кремиковци, каквото бе и на мама предложението... Гърмжите не спираха, а аз през цялото време си мислех, че ме е страх да изляза навън и да ходя на работа... Докато дойде моментът наистина да изляза вече се бе разбрало, че нещо е избухнало в Челопечене, че не е опасно хората да излизат от къщите си и прочие... Наложи се да тръгна на работа /все още умирах от шубе/...

Офисът се намира точно до кукления театър в парка Заимов, с две думи, близко до къщи... През цялото време, докато си чаках тролея гледах и слушах гърмешите... Вече бях една нано-идея по-спокойна... Пристигнах в работата и веднага заредих сайта на Фокус... Не знам дали помните, но същия ден имаше и земетресение... Някои твърдяха, че е било втори голям взрив, но са се опитали да го прикрият като земетресение... И него усетих...

Коментарите за реакцията на медии и правителство ще оставя за някой по-следващ пост... Като цяло е ден, който ми се ще да не ми се бе случвал, но и който няма да забравя...

Ами, това е от мен... Моля, споделете... Интересно ми е... А и коментирайте по моя разказ, ако ви идва

[burntwithdesire]

Уау.

Честно казано за пръв път чувам нечия история така пряка с действието от първа ръка. Не мога да си представя колко близо се намира Герена до останалите части на града, където е имало и напукани стени, и строшени прозорци... но пак че те е връхлетяла ударната вълна... Уау. И самата звукова вълна е била по-силна, и димът се е виждал... Лично аз като си знам повтарящите се сънища, ако се случи така, че наяве изглежда сякаш се материализира, почти разбирам шока, който си изживяла...

Аз по една случайност по това време бях в София.
Спах си най-сладко в едно от 3-те пружинести легла тип "болница" в една доста мизерна стая на блок, ако не се лъжа, 27 на УНСС. По това време бях на кандидат-студентски курсове за ВИАС и мястото ми за пребиваване всеки път беше еди-кой-си блок в Студентски град. Леглото ми гледаше към прозореца, а на самите прозорци тъй като нямаше пердета и стаята беше южна, бяхме сложили 2 кафеви стари одеала, защото беше същински ад с този пек в началото на лятото...

Събуди ме самият гръм. Отворих ококорено очи към кафевите одеала и процепа небе, който се показваше измежду тях и отворения прозорец. Гърмът беше доста по-силен от всички гърмежи, който до този момент бях чувала, но явно и от разстоянието не ми се стори застрашителен до толкова, че дори да се надигна от леглото. Постреснах се естествено, но само го анализирах в легнало положение, защото хич не ми се ставаше... След известно време просто станах и си отидох на курсовете. После в последствие се чух с майка ми и се разбра за какво става дума. Но всичко на всичко, имам спомен само за един-единствен гръм...

(Разказът, Ihina - много визуално се усети.)

[Ihina]

Абе от няколко дни имах нужда да го споделя това изживяване... И аз не знам, точно колко близо е моят квартал до Челопечене, но определено си се усети ударната/звуковата или както там се казва вълна...

Фор дъ рекорд, дет се вика, дим имаше доста преди първият най-голям гърмеж... Помня го, защото си виках - това още докато не ми работеха най-добре очите - та си виках... Един-единствен странен облак, излизащ от земята, никакъв дъжд, никакви светкавици, а пък гръмотевична буря...

Иначе се постарах най-точно да опиша чувства, мисли, страсти по време на изживяването... Така, за да добиете представа... Може наистина афектираното ми съзнание да е преувеличило, но пък в такива моменти именно тези афектирани състояния са най-верни за дадения човек...

[jessy]

Ihina, наистина не мога да си представя какво си изживяла. Сигурно е било много травмиращо.
Аз имам една колежка, която живее във Враждебна, където доста силно са се усетили взривовете. Тя много тежко го е преживя. Дълго време имаше проблеми със съня, страх я беше да си остава вкъщи самичка, стряскаше се при всеки шум, даже по някое време беше тръгнала по врачки да и леят куршум против страх. С времето се успокои, но подобен изживян стрес оставя траен отпечатък в съзнанието.
Аз за въпросната сутрин си спомням, че се събудих от някаква поредица от гръмове. Всъщнос събудих е силно казано, по-скоро ги чувах в просъница, но реших, че е някаква гръмотевична буря и въоще не им отдадох особено значение и продължих да си спя, докато майка ми не нахлу в стаята ми да ми каже, че вероятно е станала някаква авария в Кремиковци, обаче по телевизията не казвали нищо със сигурност. Пуснах телевизора и изчакахме да дадат повече информация. Вече се беше разбрало, че е било в Челопечене и общо взето цялата сутрин прекарахме в следене на новините.

[Doña Dyke]

Викам да споделя и аз, защото моето преживяване беше донякъде смешно.

Живея в Редута и като всички нормални хора си спях сладко в съответния час, когато започнаха взривовете. Бях си легнала късно и ми се спеше ужасно. Затова, въпреки че леглото ми се разтресе 5-6 пъти и прозорците резонираха, стисках очи и се надявах "най-накрая да престане да друса", защото, по дяволите, имах поне още 2 часа сън до работа

За съжаление нямах особен успех със заспиването, защото майка ми влетя в стаята, крещейки да излизаме навън, защото сградата щяла да падне. Тук е моментът да отбележа, че тя се ужасява от земетресения. Опитах се да я убедя да ме остави да спя, реших, че просто взривяват (планирано, обезопасено) Кремиковци (имаше някакви такива слухове по онова време), но тя продължаваше с истериите... Тогава ми хрумна друга спасителната идея. Реших да се пробвам да я убедя (Ihina, това е за теб ), че ако е гръмнал АЕЦ-ът, едва ли е много добра идея да излизаме. Едно трябва да й призная на жената - когато си науми нещо и химическа война не може да я спре. За да я успокоя, излязохме, но дотогава паниката й ме беше заразила (вече будното ми въображение може би също беше виновно) до някаква степен, защото се улових, че дишам едва ли не с половин бял дроб, за да сведа пораженията от радиацията до възможния минимум

Обиколихме три пъти квартала, като през цялото време си мислих колко нерационално постъпваме при стрес и реална опасност, но поне майка ми влезе малко в релси. Прибрахме се като поутихнаха гърмежите и в крайна сметка разбрахме какво се е случило от телевизията.

Често казано до вечерта почти бях забравила случката, но явно много хора, които живеят в по-непосредствена близост са изпитали невероятен ужас. Знам, че е имало изпочупени стъкла, друга собственост... Не искам да омаловажавам събитието, но на мен ми остана само съжалението, че не успях да си доспя и лееееко люлеещо усещане, което изпитвах в легнало положение няколко дни след взривовете

[burntwithdesire]

Обиколихме три пъти квартала, като през цялото време си мислих колко нерационално постъпваме при стрес и реална опасност

ахахаха

[Ihina]

*цап по тиквата* Ех, как не се сетих да дишам с половин бял дроб... :lol:

Ама сега като се замисля, май си задържах дъха известно време, след като хлопнах прозореца... :cheers:

Doña Dyke, ние по съседски с една сила май сме го усетили... Казваха, че по тия квартали, Суха Река - където съм аз, Слатина, Редута и въобще в тази част на Софето най-силно се е усетило, а по-високите етажи още повече... За сведение, ние сме на шестия етаж, от 14 етажен блок, ЕПК... пълзящ куфраж или нещо от този сорт, не точно панелка :lol: Една класа по-горе

А иначе, моята майка пък беше направо обезпокоително спокойна през цялото време... Ако не беше тя, сигурно щях да се възползвам от случая и да не отида на работа, но не толкова от страх, стрес или нещо такова, а по-скоро щот не ми се работеше :lol: Аз лично, след като разбрах, че не ми е оживял кошмара с атомната бомба, а че са се взривили складовете се поуспокоих, до степен да съм ядосана, че сутрин в шест дават детски, че националните телевизии нямат капацитет и са неспособни да предават своевременно наживо... За реакциите на правителство и власти пък да не говоря :evil:

Спомням си, че се опитваха да ни плашат какво ще стане, ако се възпламени и останалия тротил /който трябваше да е доволно обилно количество/, част от Софето и кварталите най-близко до Челопечене, си заминаваха... Нещо такова май имаше...

[Kris]

Помня този ден. Бях нощна смяна и тъкмо се бях прибрала от работа. С приятелката ми живеехме заедно тогава. Легнах си и заспах, а тя изпищя от банята. Бях прекалено уморена, за да осъзная, какво става. Все пак станах и излезнах на балкона. Видях как съседния блок се люлее и как една сателитна антена пада от деветия етаж. Не чувахме гърмежи, но всичко се люлееше. Някак си усещах, че не е заметресение и си легнах пак , а приятелката ми продължи да си пищи... В полусън усещах, как леглото се клати. Добре ми подейства, така че проспах последвалото земетресение. За него разбрах от приятелката си. Звъннах на нашите притеснена, защото те са доста близко, но се оказа, че при тях са чули само взривовете и не е имало трусове.
Месеци по- късно пътувах по околовръстното. В един момент нещо изтрещя. Помислих, че съм спукала гума. Спрях, слезнах и... в Челопечене експлозиите продължават...

[Doña Dyke]

Ау, това е по-забавно от моето пък и с неочакван поучителен край